Нова тема, нов късмет - благодарности за Жабка за навременния труд и интересното оформление.
Не знам, кога ми беше последното писане, но за да не се почувства някой засегнат, че не съм го поздравила и аз да кажа - Честити ви годишнини Люси и Гъбка! Обич и разбирателство ви желая от все сърце!
Майчето и Таниткинита щерка мисля, че ги поздравявах в предишната тема, но ако съм останала само с мисленето - да се честити, здрави и късметлии!
Сега ,,ще ви застрелям"" с важни за мен въпроси. Не ми се смейте моля!
1. Някой да има Стийн моп? Пояснявам - едно високо около метър и нещо триъгълно колкото педя в основата му.
Та, ползвате ли го?
За какво?
Как?
Някакви почистващи кърпи се слагали на триъгълната основа ( предположения) - от къде ги купувате?
2. Малко градинарски теми ме вълнуват ( аз и градинарка, но факт )
Имам поне 10 корена градински рози наследство в градината - орязани са, напъпили са, но някои от тях имат въжки. Какво да ги правя, ако може изпробвано.
Имам и около два метра редичка насадени мини карамфилчета, ( уточнявам- от ароматните) как мога да ги преместя на друго място? С изкопаване по някакъв начин и пренасяне на туфи или?
И най сложната ми дилема - дърво череша, не знам на колко години е но стъблото му в основата е дебело, колкото дамска ръка от лакътя до китката , раждаща плодове, в момента е отрупана - има ли шанс да се изкопае и премести ? Много вероятно, не но си кажете тежката дума градинарките.
Хей, само да не ми се присмеете на наивните въпроси.
Приемам отговори всякакви, и шеги за моя сметка приемам , никак не се вземам на сериозно.
,,Аз знам, че нищо не знам'', кой го беше казал ? Това са неща, които никога не съм си мислила, че може да ме вълнуват, но никога не казвайте никога. Животът е такава невероятна въртележка, че не знаеш как може да те завърти и промени....
И последно - ако питате как съм да ви кажа - ОК съм, нямам никакво време за скука, и за вирусни терзания ,даже датите и дните са почти загубили значение. Всичко около мен ми е странно и ново, но душата ми е пълна и това е важно.
Ако не пиша не значи, че съм ви забравила.
На много от вас съм длъжница, бяхте ми патерица в много тежки за мен моменти, благодаря.
С тези, кои по-малко познавам сме изживели заедно много виртуални мигове _ и добро, и лошо, и на вас благодаря.
Ееее, вече стана ракиено време, време е да спирам и да правя салатата ...
Желая ви спокойна и уютна вечер!