Автори: - Талантливите дами от нашата тема
Каква хубава сутрин. Мариса се събуди, изпълнена с толкова емоции в нея. Беше си взела почивка, но трябваше да се върне към задълженията. Тя развиваше и издаваше списания за красота и мода. Пътуваше из чужбина.
Пиеха кафе с Еда и Емма и си говореха.
Еда отпиваше капучиното с удоволствие, разглеждаше последния брой на Top Girls, което Мариса издаваше и с половин ухо слушаше какво си говореха с Емма.
- Всичко е шест! Мисля си, ако в следващия брой пуснеш снимките на Чачо с червените шорти и Толга с боксовите ръкавици, тиража ще скочи страшно много.
- Аа-а..ти сериозно ли!? - зяпна Мариса.
- Мда... освен жената и бизнес дамата, трябва да говори в теб! - продължи да разглежда списанието Еда и спря погледа си на колонката за мистичното - хороскопи, амулети за късмет, разгадаване на сънища и предсказване на бъдещето.
Денят беше превалил и Толга реши да се прибере от участъка пеша. Намираше се близо до дома на леля му, където беше отседнал, а той имаше нужда да си проясни мислите.
Еда не му излизаше от главата. Вървеше нагоре по калдъръмената улица, от двете страни имаше високи дървета, които скриваха звездите, но Толга не забелязваше тези неща, беше се вглъбил в мислите си, как тази малка, сладка жена Еда успя да го накара да се влюби толкова бързо.
Неусетно подмина къщата на леля си и се отзова пред тежката желязна порта на Еда. Сърцето и краката му сами го бяха отвели при Еда. Подвоуми се и влезе, веднага тръгна към градината, а там на люлката в градината видя нея, най- прекрасното същество на света.
Отиде и седна до нея, нямаше нужда от думи, очите му сами казваха всичко.
Прегърна я с едната си ръка, а с другата обърна лицето й към себе си, искаше да погледне в нейните сиво зелени очи, но не, за да се изгуби, а за да се намери. Наведе се към устните й и я целуна, а целувката му бе нежна и ефирна, пълна с обещание за една страстна любов. Стана взе я на ръце и така влязоха вътре. Той искаше тази жена повече, отколкото бе желал нещо през целия си живот.
Докосвайки ръцете й влязоха вътре. Толга й каза:
- Влюбен съм в теб!
- Аз също - каза Еда.
- Искам те във всеки мой ден и нощ - прошепна й той.
- Боже, мислех, че няма никога да ми кажеш това.
- Е, престраших се!
Целуна бавно устните й, продължи към тялото й. Паднаха дрехи и задръжки. Еда се остави в ръцете му. Почувства се обичана.
Еда се събуди гушната в прегръдките на любимия.
- Колко е хубаво да се събудиш така - каза Еда.
Толга галейки косите й прошепна:
- Не обещавам, че всичко ще е безоблачно, но ме Обичай такъв! Безсрамно, безпаметно, без остатък!
„Ах, какви романтични думи! Сега как да стана и да го целуна.” – мислеше си Еда.
- Хайде, ще пием кафенце навън и ще хапнем топли гевречета! Ще се обадя на братовчеда да вземе Мариса.
Мариса тъкмо излизаше и видя Чачо.
- Добро утро мила!
Тя така му се зарадва и го гушна.
- Ммм, какъв е този парфюм, харесва ми - каза Чачо.
- Твоя си го бива, ухаеш божествено. Ако стоим и си говорим така няма да излезем ,нали знаеш какво ще последва ?
- Хайде ще се поразходим и хапнем гевречета.
Мариса каза:
- Обичам и сок от нар. Не може в Истанбул без него.
Закусиха, поговориха .
- Сега всеки по задачи. След участъка, довечера ще приключа с другия въпрос.
- Оф, сега ще го мисля - каза Мариса.
- Братовчеде, вие как я карате, май сте станали гаджета, напредвате с Еда.
- Позна - каза Толга - уча се от теб. Разбил си и пленил много женски сърца.
- Еее, недей така - каза Чачо - ще изплашиш Мариса.
- Ааа, наясно съм, знам с кого се забъркавам - пошегува се тя. Моето плени така бързо.
Денят мина, но Мариса не можа да се съсредоточи в задълженията си. „Как ще приеме онази, че се разделят и е взел окончателно решение. Дали ще създава проблеми?
Беше средата на пролетта и слънцето все по- ярко светеше и стопляше дните. Толга и Еда, Чачо и Мариса бяха в едно кафене на Босфора и се любуваха на прекрасния ден.
Леля Мелек си сипа сутрешното кафе и седна на масата в дневната. /Тя не беше лоша жена, но си имаше своите представи за живота и затова за кого да се оженят племениците й/. Айше - момичето, което Чачо бе оставил в Адана беше много подходяща за него - мислеше си Мелек. Тя бе от богат род, възпитана и отгледана според старите традиции и обичаи. Да вярно, че Еда и Мелиса не бяха лоши..., но те не са подходящи за любимите ми племеници.
Леля Мелек вече беше решила. Стана отиде до телефона и набра номера на приятелката си Къймет /майката на Айше/. Щеше да ги покани да им гостуват в Истамбул, а Айше имаше и сестра, точно като за Толга. Така племениците й трябваше да обърнат внимание на гостите и щяха да забравят за Еда и Мариса.
И докато мислите на Еда витаеха около страстната нощ в прегръдките на Толга, Мариса се тюхкаше как ще мине срещата между Чачо и бившата, лелята чертаеше планове за бъдещето на племенниците си.
А Емма, притеснена и изнервена, бързаше към затвора. Джан й се беше обадил и настояваше да се видят.
Не можеше да му откаже. Имаше нещо, което упорито я привличаше към този почти непознат мъж. Външният му вид издаваше арогантност и високомерие, но в очите му се четеше такава детска невинност и чистота ... Това обърка и разколеба Емма в прибързаните заключения за него. Може би и това я подтикна да отиде при него. Трябваше да опознае и разгадае тази личност.
- Емма, радвам се, че се престраши и дойде. Не познавам никой друг в този град, не смея и да се доверя на никого. Зная, че и ти не ми вярваш, но те моля да ме измъкнеш от ареста. Искам да ме представляваш в съда в качеството си на адвокат.
- Какво говориш, Джан? Тии, да ме купиш ли искаш?! Да ме направиш съучастник в мръсните си сделки? Не си познал, няма да заложа авторитета си и да се заема с долен тип като теб!
Емма беше бясна, скочи бързо и се отправи към изхода.
- Моля те, чуй ме, нека ти разкажа всичко – чу зад гърба си отчаяния глас на Джан. Обърна се и отново видя този поглед, чист и невинен, но безпомощен и безнадежден.
- Изслушай ме, помисли на спокойствие и утре ми кажи какво е твоето решение! Моля те ....
Мъжете се прибраха . Чачо се беше разбрал да се срещнат, но лелята не знаеше затова и ги беше поканила на гости. Видяха Дерен и сестра й се изненадаха.
Мелек каза:
- Вижте кой е тук!
Мъжете ги поздравиха.
Почерпиха се, Чачо беше неспокоен.
- Ние ще излезем да си поговорим.
- Е, какво правиш, как върви работата?
- Добре, заловихме, които преследвахме.
- Значи ще си тръгнеш от тук?
- Не, не мисля имам други планове. А и опасността не е преминала.
Тя понече да се доближи, искаше да го целуне, но той се дръпна.
- Виж ,случиха се някои неща... И без това не бях сигурен и сега реших всеки по пътя си. Не искам да те наранявам, честен съм.
- Добре, но какви неща са се случили?
- Срещнах една жена и много я харесвам. Не знам как стана.
- Какво? Ти сериозно ли? Коя е тази - щеше да я обиди, но Чачо я спря.
- Не искам проблеми, просто го приеми.
- Не е лесно - каза Дерен.
Лелята реши тази нощ да останат при тях, нали тя ги покани.
Племениците възразиха, но тя беше решила.
- Братовчеде, леля ни иска да ни сватоса.
- Да - каза Чачо - но не е познала.
Емма излезе развълнувана от затвора. Разказът на Джан я разтърси и озадачи. Остави колата си и тръгна пеша. Трябваше да се разведри, да подреди мислите си и да преосмисли чутото:
„Аз обичам сестрата на Толга! Влюбен съм в нея до полуда. Рая също ме обича, искахме да се оженим, но ...” - думите на Джан не излизаха от главата й. Беше толкова отчаян, но решен да се бори за любовта си и да докаже своята невинност!
- Не мога да скрия от теб, че съм допускал доста грешки в живота си. Бях буен и непокорен. Обичам шумните компании и нощния живот, пътешествията и екзотичните местности. Но никога не съм принадлежал на подземния свят, а ми лепнаха това петно заради баща ми – известен бос в оръжейния бизнес. Това е и причината семейството на Рая твърдо да се противопостави на връзката ни. Очаквах разбиране от Толга, но той зае позицията на родителите си, дори отиде и по-далеч. Започна да ме проучва и нямам представа кой го подведе и му наговори тези лъжи за мен.
- А защо отвлече Еда и Мариса? – Емма не можеше да схване логиката на постъпките му.
- Мариса не я познавам, но проучих, че Толга е хлътнал по Еда и реших да го накажа. Да почувства и той болката от загубата на близък човек. Отчаян съм, нямам представа къде отведоха Рая, не сме се виждали от месец.
Емма продължаваше да разсъждава на глас. Познаваше семейството на Толга – наистина консервативни хора, сляпо подчиняващи се на традициите. Но Толга беше различен – какво го е накарало да се озлоби толкова срещу Джан. „Трабва незабавно да се срещна и с Толга, трябва да чуя и неговата версия, за да навляза в същността на проблема. Трябва утре да дам отговор на Джан – ще го защитавам ли в съда? Трябва ...!”
Потънала в мислите си, Емма не разбра кога е паднала нощта и как е изминала пеша това огромно разстояние от затвора до апартамента!
Джан не излизаше от главата й, пък и този куфар ...
Еда докато си похапваше вкусно лазаня и на вратата се звънна. Беше Толга.
- Изненада, скъпа! Леля е поканила гости, но аз се измъкнах след вечерята. Чачо е с Дерен, труден разговор му предстои! Предполагам, че след това ще отиде при Мариса. Денят беше изморителен в службата. С братовчеда имаме някои планове в работата, но за тях нататък ще мислим.
Еда се зарадва и го прегърна.
- Ммм, лазаня, ягодки, коктейли, не ме изкушавай така, че няма да мога да си тръгна.
- Нощта е пред нас, скъпи.
Толга взе една ягодка, хапна я и целуна любимата си.
- Каква сладка целувка - взе още ягодки и реши да се пошегува и оцапа Толга със сметана по бузката. После изтри сметаната с пръстче, щеще да стане горещо да разкочае ризката, но.....
- Добре се забавляваме, но тази нощ не мога да остана ....