До колко години децата да спят при родителите си?

  • 2 757
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте Мами, чела съм много теми по моя въпрос , но все пак знам , че тук ще намеря най добрите съвети . Моят брат е разведен и гледа дъщеричката си сам тя е много привързана към него и той към нея. Тя живее при майка си 4 дена в седмицата и 3 дни при брат ми ( така уреди съда при развода на първо време) Когато е при майка си тя спи сама в нейната си стая , но когато е при брат ми иска все да спи при него въпреки , че и в неговата къща си има стая и то по голяма от тази при майка и. Тя непрекъснато иска да е в ръцете му да я прегръща и да я целува с една дума да прекарва цялото си време с нея , с майка си изобщо не се държи по този начин когато си говорим с племенницата ми тя не говори изобщо за майка си ,като я слушам имам чувството , че ако с години не я вижда ще и е най добре. Та въпросът  ми към вас е дали нейното поведение е нормално и често срещано  или има нужда от среща с детски психиатър . Аз съм много загрижена и за брат ми защото той имаше чувството,  че като се разведе със съпругата си , дъщеря им няма изобщо няма да му обръща внимание и сега прави всичко което тя му каже  само и само тя да иска да е с него, но според мен не е редно . Защо тя има такова различно отношение към двамата и родители ?
Нормално ли е на 6 години почти започва 7мата да иска все да е с баща си и да спи при него въпреки че има цяла голяма стая?
Благодаря  предварително за вашите съвети и Коментари.

# 1
  • София
  • Мнения: 28 106
Решението зависи от двамата родители и детето.

# 2
  • Мнения: 40 284
По принцип най-добрата стратегия е детето да се постави пред свършен факт, тоест в момента, в който се осъзнае и започне да има предпочитания, вече да е в своя отделна стая. За мен - някъде между 6 месеца и една година. Естествено, ще се спи на отворени врати за да се чува какво става, или ще има бебефони, но стаите да са отделни.

# 3
  • Мнения: 11
По принцип най-добрата стратегия е детето да се постави пред свършен факт, тоест в момента, в който се осъзнае и започне да има предпочитания, вече да е в своя отделна стая. За мен - някъде между 6 месеца и една година. Естествено, ще се спи на отворени врати за да се чува какво става, или ще има бебефони, но стаите да са отделни.
Когато беше малка тоест в къщата на брат ми тя си спеше в нейната стая това  се опитвам  да ви кажа , че след развода изява такова желание да спи при баща си то леглото е голямо ама все пак не е редно . Как така изведнъж и харесало . Питам я защо не си спиш в твоята стая  в която си израснала казва ми кратко и ясно - защо ми е скучно и не ми харесва , по ми е хубаво при тате с него гледаме телевизия смеем се а  в Моята стая не мога да си говоря и забавлявам с никой и ми е скучно.

# 4
  • Мнения: 40 284
Нужна е малко твърдост - до толкова и толкова часа ще се смеем и забавляваме, но после е време за спане и всеки в стаята си.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Дъщеря ми от ден първи, когато я прибрах от болницата, спеше сама в собствена стая и проблеми нямаше няколко години. После с баща й се разделихме и изяви желание да спи при мен, на голямата спалня, въпреки че нямам липса на стаи. Беше вече над петгодишна. Това продължи повече от година. След това сама изяви желание да се прибере в своята стая и плавно започна да спи пак там, идвайки при мен от време на време.

Едва ли заради спането е нужно чак до детски психолог да се стига. Моето мнение е, че в един момент ще си пожелае своя територия. Но това, че баща й угажда за всичко, не е хубаво. Но там е друга дискусията.

# 6
  • Мнения: 11
Дъщеря ми от ден първи, когато я прибрах от болницата, спеше сама в собствена стая и проблеми нямаше няколко години. После с баща й се разделихме и изяви желание да спи при мен, на голямата спалня, въпреки че нямам липса на стаи. Беше вече над петгодишна. Това продължи повече от година. След това сама изяви желание да се прибере в своята стая и плавно започна да спи пак там, идвайки при мен от време на време.

Едва ли заради спането е нужно чак до детски психолог да се стига. Моето мнение е, че в един момент ще си пожелае своя територия. Но това, че баща й угажда за всичко, не е хубаво. Но там е друга дискусията.
Не че и угажда за абсолютно всичко , но доста от нещата аз например не бих ги позволила едно от тях е да спи при мен.

# 7
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 114
Ако брат ти е окей с това, какъв е проблемът?

# 8
  • Мнения: 11
Ако брат ти е окей с това, какъв е проблемът?

Aми ако се привържат един към друг толкова много че един без друг да не могат а после съдът отсъди в полза на майката въпреки , че разводът е  по взаимно  съгласие брат ми емоционално може да се срине тя също ще е много съкрошена . Брат ми ми казва че съм много строга и че съм старомодна но все пак ас съм  по скоро предпазлива.

# 9
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 114
Защо се месиш в отношенията им? Опасенията ти са меко казано абсурдни. Никой не знае какво ни чака утрешния ден. Остави ги да си общуват както намерят за добре и както го усещат те двамата.

Последна редакция: пт, 01 май 2020, 20:53 от VickyTaylor

# 10
  • Мнения: 1 001
Това че й е скучно, го разбирам, аз бях едно дете почти 8 години, и също ми беше много скучно да спя сама. Когато се роди брат ми и поотрасна, вече си имах компания.

# 11
  • Мнения: 7 171
Моята дъщеря спеше в стаята си от 6 месечната си възраст. Момиче на 7 години да спи с баща си ми се вижда много нередно. Баща й да изпълнява всичките й прищевки: още по- нередно.

# 12
  • София
  • Мнения: 580
Ако брат ти е окей с това, какъв е проблемът?

Aми ако се привържат един към друг толкова много че един без друг да не могат а после съдът отсъди в полза на майката въпреки , че разводът е  по взаимно  съгласие брат ми емоционално може да се срине тя също ще е много съкрошена . Брат ми ми казва че съм много строга и че съм старомодна но все пак ас съм  по скоро предпазлива.

Аман от загрижени бивши зълви. Защо изобщо се месите в отношенията баща-дете ? Брат ви на колко години е та да мислите вместо него какво щяло да стане, ако тя се привържела прекалено ?! Сигурно като е при майка си изобщо не говори за баща си....Щяло да е най-добре за детето, ако не вижда майка си няколко години ?! По-абсурдно мнение не бях чела.

# 13
  • Мнения: 371
Вероятно детето тъгува за баща си в дните, когато не са заедно и така наваксва. Защо е нужно да правите от това въпрос и чак до психолози да се стига? А и в качеството на каква? Оставете детето спокойно да свикне с новата ситуация и режим.

# 14
  • Мнения: 159
Синът на мъжа ми спи с него на спалнята когато ме няма, а когато съм там, спи на матрак до спалнята ни.
Когато е при майка си си спи в стаята. На 6 години е и той.
Нормално е, липсвам му и иска да е близо до него. Не виждам нищо нередно и на твое място не бих се месила. Още повече, че това по никакъв начин не ти пречи и реално не те засяга.

Общи условия

Активация на акаунт