Здравейте! Не знам дали темата е разисквана и дали е писано по нея, но имам нужда да споделя това, което чувствам. Правя го тук, защото хората около мен не ме разбират. Освен това искам да видя дали има и други мами в моята ситуация. А тя е:
Кърмих успешно дъщеря си от гърда 3 месеца. Наддаваше перфектно. В един момент обаче обяви кърмаческа стачка. Беше свикнала от шише като няма да обяснявам защо се е стигнало до там, че ще стане прекалено дълго. Започнах да се цедя. Правя го вече 4ти месец. На ден изкарвам по литър и половина кърма като тази, която остане замръзявам. Бебето си хапва и при нея няма проблем. Проблемът е при мен. След тази кърмаческа стачка изпитвам ужас (ще го нарека така, за да не използвам по-груби думи) от това да върна бебето на гърда. Като гледам снимки на майки, които кърмят или като чувам разговор, се отвръщавам от кърменето на гърда. Дори това цедене през 3,4 часа ме побърква и не издържам повече. Нямам търпение всичко да приключи, защото нервите са ми опънати до краен предел и се чувствам адски депресирана.
Е това беше.. Ако искате ме нападнете, ако искате ще изтрия и темата. Просто имах нужда да го споделя на някой, защото ми тежи и всеки ден да плача, когато всички спят заради това.
Кърмих успешно дъщеря си от гърда 3 месеца. Наддаваше перфектно. В един момент обаче обяви кърмаческа стачка. Беше свикнала от шише като няма да обяснявам защо се е стигнало до там, че ще стане прекалено дълго. Започнах да се цедя. Правя го вече 4ти месец. На ден изкарвам по литър и половина кърма като тази, която остане замръзявам. Бебето си хапва и при нея няма проблем. Проблемът е при мен. След тази кърмаческа стачка изпитвам ужас (ще го нарека така, за да не използвам по-груби думи) от това да върна бебето на гърда. Като гледам снимки на майки, които кърмят или като чувам разговор, се отвръщавам от кърменето на гърда. Дори това цедене през 3,4 часа ме побърква и не издържам повече. Нямам търпение всичко да приключи, защото нервите са ми опънати до краен предел и се чувствам адски депресирана.
Е това беше.. Ако искате ме нападнете, ако искате ще изтрия и темата. Просто имах нужда да го споделя на някой, защото ми тежи и всеки ден да плача, когато всички спят заради това.
