Паническо разстройство - 43

Дани, на мен АД-те ми ги сменяха като носни еднократни кърпички. Азбуката минах. Нямах проблем със смяната по схема. Само със золофта май.

Ох, ами като Карадалиев преди години ми каза да не ходя по слънце, била... Почти две седмици се размотавам по 4 часа на слънце. Прегоряла цялата. Толкова ми е кофти, всички екстри на ПР.

Нали уж слънцето заради вит. Д е полезно за нашите състояния. Какво ти е,  атаки ли? Какво пиеш сега?
Танч и аз съм като теб супер чувствителна, все ги премислям нещата, все да не съм обидила някого,  но въпреки това съм супер откровенна и си казвам нещата, които мисля. Обаче не вярвам от там да са ми нещата. Трябва да работя над търсене на причината. Психолози казват пусни страха да мине през теб,  не му обръщай внимание. Ама как има хора, които се справят по този начин. Като ме обвземе страха с пълна сила и са на лице цялата палитра придружаващи симптоми, то ти иде да те няма, камо ли, да не му обръщаш внимание.

Аз също си казвах нещата, но си подбирах думите. Вече не. Каквото ми мине през мозъка, точно така го изстрелвам. Скоро ми казаха " Ти имаш много сериозен психичен проблем, но не го осъзнаваш, спешно ти трябва психотерапевт". Казах " Може и да е така, но пък аз мисля, че говориш твърде много и ми надуваш главата с хленченето и истериите ти". Бях обявена за егати злобната и ми беше обяснено, че трябва да си почна хапчетата, защото съм се държала неразумно. А на мен от години не ми е било така леко на душата откъм изказване на мислите ми. Ако трябва да съм честна, преди десетина дни реших, че ще ги почна пак, обаче ми ставаше супер зле чисто физически като ги пия, а преди никога не ми се е случвало. Сега ще посетя психотерапевт, защото искам страничен човек специалист да ми каже колко точно не съм наред в крайна сметка.

Много си си наред даже. На народа не му изнася да му се казват нещата в прав текст. Ама и ние сме си виновни като тръбим, че сме на хапчета. Но пак не ти пречи да си отидеш на психолог, за да поработиш над себе си и страховете

Офффф, едно е излагане на слънчева светлина за произвеждането на витамин Д, което за нашата раса е от 15 до 30 минути. Друго е прекомерно излагане на слънчева светлина!

Айде наздраве от мен с едно кенче!

Ми то тъй като си рекла, Джери, наздраве и от мен. С бира. Няма да ми стигне обаче, хем си купих одеве. Ама аз галонче, не кенче

Tanch , съвсем си си добре. Може би точно преди когато си премълчавала и търпяла си била не "ти". И понеже не са свикнали да те виждат такава каквато си сега, те изкарват не наред. Когато човек казва какво мисли и не се преправя, тогава се чувства най-спокойно и в хармония със себе си. Бъди точно такава, казвай НЕ, не се опитвай да угодиш и да премълчаваш. Ти сама казваш, че от години не ти е било така леко на душата. Значи всичко е наред. Ако започнеш хапчетата пак , ще излезе че ги почваш заради хората, не заради себе си. Кому е нужно това. Не и на теб. Виж психотерапевта е добра идея. За да си изясниш всичко.

Сетих се по повод гаденето, че на мен много ми помагаше обикновен дименхидринат. Това е хапчето дето се пие против повръщане по време на пътуване. Освен че успокоява стомаха, има и лек успокояващ ефект за нервната система и лека успиващо действа, а е безвредно.

Аз вчера пих една бира... ама нещо не ми върви биричката... отвикнала съм да я пия и това е. Свикнах да си пия по чаша - две червено вино и ми е супер на него. На другия ден нищо ми няма от две чаши, защото тия махмурлуци вече не мога да ги изтрайвам. Последния път 24 часа ме боля глава и чак имам чувството, че два дни ми беше зле ...
Момичета, има начин да се оттърве човек от хапчетата, но за целта трябва да намери причините за тези състояния.
Мога да дам пример със себе си. Когато първи път ги отключих преди близо 10 години, беше посттравматичен стрес от смъртта на баща ми.... бях зле 3 месеца, оправих се напълно без лекарства. След това години съм имала единични паник атаки след сериозни препивания, гарнирани с няккви яки нерви - на другия ден под формата на супер тежък махмурлук... ( ама това се е случвало рядко, примерно 2 пъти за една година... че и по - рядко).
След това ги отключих пак след като родих .... но, не се усетих какво се случва... започнаха след всяко пиене на малко повечко алкохол, на другия ден следобяд правих тежки паник атаки... ама не си дадох на време сметка. Заради детето бях под много голям стрес, не спях системно ( той се будеше по 10 пъти на кош с истерии).. ходех на работа, имах доста стрес в работата... Освен тия паник атаки след алкохол, започна една вибрация сутрин, като се будя... изтръпване на крайници... и т.н... в един момент на цялото това нещо и никакъв сън 2 години ми се стовари и зверски стрес в работата... и просто рухнах.. отключих екстрасистули и от там се панирах тотално. Започна едно обикаляме по лекари, изследване от което тотално психясах ... и в един момент започнаха тежките пристъпи по 10-Тина часа ... на финала намерих психиатър - първия ми обърка хапчето - бях като вас, същите странични ефекти. Добре, че попаднах и аз на проф. Миланова, та ме закрепи и тръгнах благодарение на нея нагоре.
Но, си дадох сметка на какво се дължи всичко при мен - зверско пренапрежение и стигаме до ръба на физическите възможност.... паралелно това комбинирано с много тежко раждане, което почти ме осъкати... и на финал - страх за детето и натрапливи мисли... непрестанно, денонощно... че нещо ще чу се случи... че ще умре... и това нок - стоп по хиляди пъти на ден...
Взех мерки, започнах да спя - мъжа ми започна да спи с детето в другата стая... след половин година вече всички спяхме по - добре... тежките ситуации в работят се по подредиха... малко по - малко детето расте и аз успях да овладея натрапливите мисли, все още ме е ужасно страх да не стане нещо с него, но вече не мисля само за това...
Та мисълта ми е - потърсете какви са пряките причини за това състояние... При мен имаше и още куп по - дребни неща върху които работя, проблеми във възпрятията на нещата.. и т.н.... Но, се подобрих за сега трайно ( надявам се), защото реших проблема с основните неща.

Браво,  добре че си намерила причината. Трябва да работим и с психолог, да. Аз също имах мн тежко раждане, за това и имам само 1 дете. След раждането много бях зле психически и от там тръгнаха по-тежките състояния, ходене по доктори, лекарства. Един съсипан брак, смяна на доста работни места последните 3 години. Постоянно намаляне на дозата, защото не можех да се примиря, че пия хапчета и ето ме до тук.

Понеже заговорихте за деца, масово познати  с тези проблеми споделят, че по време на бременност не са получавали паник атаки. При вас така ли беше? Аз нямам деца, а отдавна ми е време и сякаш ми се искаше да спра химията преди да предприема тази крачка, а не при установена вече бременност.

Дименхидринат действа и при световъртеж и замайване. Аз също взимам при нужда.
Аз пиех от години анафранил и в момента, в който видях положителния тест от раз ги спрях. Нито помен от атаки и неразположения. Всичко се върна след раждането, след около 7 месеца.

И при мен така. Пиех ципралекс и серопрам по 6 месеца всяко, общо година. Спрях ги за 1 месец, защото планувахме бебе и след още месец забременях. По време на бременността нямах проблеми. Само малко първия месец и после в края от страх за раждането, но нищо кой знае какво. Предполагам от хормоните, които се покачват, вс беше ок. Като родих, обаче на 2 ден се започна. Добре че нямах кърма, почнах АД Асентра още на 2 месец след раждането

Всичко е индивидуално. Аз ги  бях преодоляла поне 7-8г и в 5тия месец на бременноста се завърнаха със супер сила. Получавах от тях и високо кръвно и даже влезнах в болница за следене на това кръвно. Вече съм към края на бременността, но пристъпите със сърцебиене все още се повявяват.

И при мен нямаше като бременеех. Точно 7 месеца станаха от раждането и вече си усещам, че ме тресе пак от ГТРто понякога. Да видим как ще е по-нататък.
 Но то в момента и тая изолация хич не ни действа добре.

Аз пък имах проблемна първа бременност и тежко раждане и затова като забременях втория път не си подавах носът навън от страх, затворих се в къщи, наблюдавах се и често бях на ръба да пия успокоително, но се овладявах. Имах леки паник атаки, задух, изпадах в мрачни мисли за раждането и едва овладявах страхът който напираше в мен. Спях лошо, хранех се лошо, избутах 9- те месеца, като че ме очаква не нещо хубаво , а лошо. Но след като родих - коренна промяна. Бях съвсем добре и много щастлива. И това години наред, никакъв помен от ПР. До миналата година, когато буквално се претоварих. За мен това си беше бърнаут и освен това се разболях от базедова болест. Така , че всичко е индивидуално. Бременността и раждането действат различно на различните хора.
Сега да видим как ще ни се отрази карантината на такива като нас. Добре че идва лято.