Това е най- лошия възможен съвет. Какво става ,ако се окаже вече в първи клас ,че наистина има проблем. Еми всички влакове са изпуснати ето това става. По-добре навреме да се почне да се прави нещо и да се окаже фалшива тревога , отколкото в първи клас да трябва детето да почва тепърва да догонва връстниците си. Колко такива на които родителите искрено са вярвали че в училището ще им "оправи" децата съм виждала. Не се оправят да ви кажа. Но родителите често са склонни да се самоуспокояват и да неглижират. Както казах , за съжаление , всички деца на този свят не могат да бъдат спасени. Всеки си носи родителския кръст а обществото можем само да гледаме оътстрани.
- Публикувана: 15 апр. 2020, 08:03 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2020, 01:00 ч.
Развитие на 4 годишен
Има голямо значение какво точно е "различното" в поведението на детето. Знам за деца, които просто са разглезени и не искат да правят това или онова. Свикнали са да им угаждат, мама да прави всичко, странят от децата в градината, защото не са център на вселената там и т.н.
По-голям проблем е, че това дете не може и/или не иска да говори и не ползва тоалетна самостоятелно, което трябва да се научи около 3 г., макс. до 4 г.
По-голям проблем е, че това дете не може и/или не иска да говори и не ползва тоалетна самостоятелно, което трябва да се научи около 3 г., макс. до 4 г.
От описаното, особено когато има по-малко дете, контрастите в развитието се набиват на очи още повече. Авторката доста добре е усетила нещата, то за нея решението е трудно - дали да рискува да изпадне в конфликт с майката, но да й обърне внимание, или да запази мира и да си замълчи. Друг вариант е да говори с някоя от бабите, особено с бабата по майчина линия и там баба и майка да се разбират.
Това е най- лошия възможен съвет. Какво става ,ако се окаже вече в първи клас ,че наистина има проблем. Еми всички влакове са изпуснати ето това става. По-добре навреме да се почне да се прави нещо и да се окаже фалшива тревога , отколкото в първи клас да трябва детето да почва тепърва да догонва връстниците си. Колко такива на които родителите искрено са вярвали че в училището ще им "оправи" децата съм виждала. Не се оправят да ви кажа. Но родителите често са склонни да се самоуспокояват и да неглижират. Както казах , за съжаление , всички деца на този свят не могат да бъдат спасени. Всеки си носи родителския кръст а обществото можем само да гледаме оътстрани.
Ама разбира се! Моето го бях оставила на самотек сигурно, предполагаш? И е тръгнало в първи клас напикаващо се, не говорещо и ядящо като прасе?
Струваше ни огромни усилия да го "социализираме" в детската градина. И безкрайно търпение, да не счупим главата на поредния "доброжелател".
Мислех, че се разбира от само себе си, че връщането в развитието касаеше именно 4-годишната му възраст. Но явно не съм се научила, че всяко нещо трябва да пояснявам като за...
Ако майката не иска да види проблема, няма да го види. Това е истината и нищо не можеш да направиш. Опитай се да говориш със сестра си, ти си знаеш по какъв начин да започнеш темата. Дано те разбере. И да, рискуваш да си развалите отношенията. Но все пак намекни за консултация с невролог и логопед, нищо не пречи, ако няма проблем. А ако има, предполагам, че колкото по-рано, толкова по-добре. Може пък да помисли по темата и да се активизира. Струва ми се, че никакви баби и ЛЛ няма да свършат работа в тази ситуация...и все пак дано да няма проблем детето!
По мое мнение, ЛЛ(педиатрите) си гледат най-вече имунизационния календар и направленията. Рядко има наистина загрижени ЛЛ, за съжаление. Съгласна съм че ЛЛ на детето трябва пръв да бие камбаната, но уви случая е друг. А може пък и да няма проблем, дай Боже. А и няма как да знаем дали все пак не е намеквала на майката...
При познати така детето не говореше на 2г и половина, оказа се проблем със слуха, старо възпаление на евстахиевата тръба след антибиотик най-вероятно. И някаква течност имало и детето чува много слабо. Някаква операция/манипуляция правиха и след това започнаха работа с логопед. Само за месец имаше голям напредък. Така че не е изключено и чисто физиологичен проблем да има детето.
При познати така детето не говореше на 2г и половина, оказа се проблем със слуха, старо възпаление на евстахиевата тръба след антибиотик най-вероятно. И някаква течност имало и детето чува много слабо. Някаква операция/манипуляция правиха и след това започнаха работа с логопед. Само за месец имаше голям напредък. Така че не е изключено и чисто физиологичен проблем да има детето.
Ама, то тези неща не се намекват, а се казват! ЛЛ какво се правят на умрели лисици! наистина тях ги интересува да си гледат направленията и имунизациите, за да не ги глобят. Отделно има едно отношение да омаловажават индикациите за по-"меки" проблеми, лежейки на ухото, че "децата се развиват индивидуално". Е, да, ама не! Колкото и индивидуално да се развиват, на всяка консултация много добре педиатърът вижда къде е детето по разни показатели, дори докато го пита "а къде е мама" и "покажи си нослето" или "какъв цвят е блузката ти". Дори често разколебават протеснени майки, когато самите майки питат дали има някакво изоставане, най-често в речта. Криватата фраза "Иванчо до 3 години дума не можеше да обели, а после стана професор" все още се използва, макар и в различни вариации.
Говори на сестра ти постоянно, докато не вземе мерки! Сестри сте, ако ти не й кажеш истината в очите, кой?
И да се изпокарате, колко да се скарате? По добре ли ще се чувстваш ако виждаш и мълчиш, а развитието на детето върви назад? Мобилизирай всички сили и говори, говори и пак говори!
Тестове като този от линка са ала-бала. Детето е на възраст, на която след един месец усилена работа с професионалист ще има очевиден напредък. Колкото по голямо става, толкова по-трудно ще се получават нещата.
И да се изпокарате, колко да се скарате? По добре ли ще се чувстваш ако виждаш и мълчиш, а развитието на детето върви назад? Мобилизирай всички сили и говори, говори и пак говори!
Тестове като този от линка са ала-бала. Детето е на възраст, на която след един месец усилена работа с професионалист ще има очевиден напредък. Колкото по голямо става, толкова по-трудно ще се получават нещата.
Мисля, че ти си направила, каквото е трябвало. Остави сестра си да се оправя, все пак тя е най-близка с детето и може би да свързва тези изменения с тръгването на детска градина (ако преди е било по-различно) или просто да се страхува да погледне истината в очите.
Тя със сигурност вижда, ако малкото е по-напред в развитието си и по-социално от голямото. Има по-чувствителни деца, може пък на това да се дължи.
Ти си и казала, така че тя знае и нататък е нейна и на бащата отговорност. Аз не бих толерирала някой да ми говори едно и също за мое дете, след като съм му казала да не го прави. И няма полза от това.
Тя със сигурност вижда, ако малкото е по-напред в развитието си и по-социално от голямото. Има по-чувствителни деца, може пък на това да се дължи.
Ти си и казала, така че тя знае и нататък е нейна и на бащата отговорност. Аз не бих толерирала някой да ми говори едно и също за мое дете, след като съм му казала да не го прави. И няма полза от това.
Тя все още е във фаза отричане.Ще стане късно и тогава ще тръгне да търси помощ.Кажи и го направо, с много търпение -да го заведе на ДОБЪР логопед или детски психолог(не при който и да е)защото и това е от значение.Ако не възприема с добро, може и с агресия, само и само да се осъзнае.Тя иска детето и да е добре и ще се зарадва да я успокоят и да чака "по естествен" начин да си се развие или вътрешно се самозаблуждава, че може да е "малко особено" детенце, но нищо лошо няма.То пък всички сме особени, нали?Много от специалистите са на плачевно ниско ниво.Важно е при кого ще отиде, за да се свърши работата добре.За съжаление наистина добрите се претоварени и едва ли ще си губят времето да я молят и убеждават, като се вижда, че тя рита срещу идеята.Вместо нея има много желаещи да запълнят графика и наистина да работят с децата си.Така че трябва да узрее бързо Нека си се сърди, после ще разбере, че е грешала и ще ти прости.Успех!
Част от съветите са безумни, грубо ще прозвучи, но не си врете гагата, където не ви е работа. Да ви хрумва, че жената вероятно вижда, че има проблем, все едно бъркате в раната с непоисканите си съвети. Гледайте си вашите деца, ни роднински връзки, ни добри намерения ви дават право да се намесвате.
Тя сама трябва да приеме, че детето има нужда от помощ и обследване. Родителите знаят най-добре, няма нужда “доброжелатели” да им отварят очите.
В случая, вече сте споменали на сестра си нещо, тя е реагирала бурно, от тук нататък няма нужда от повече натиск, намеци и т.н.
Ако тя ви попита, дали виждате нещо странно в детето, то тогава може да я насочите към специалисти.
Тя сама трябва да приеме, че детето има нужда от помощ и обследване. Родителите знаят най-добре, няма нужда “доброжелатели” да им отварят очите.
В случая, вече сте споменали на сестра си нещо, тя е реагирала бурно, от тук нататък няма нужда от повече натиск, намеци и т.н.
Ако тя ви попита, дали виждате нещо странно в детето, то тогава може да я насочите към специалисти.
Логопедът може да помогне само на този, който е осъзнал, че детето има нужда от помощ, че той самият като родител има нужда от помощ, и слуша и прави това, което казва логопедът. Ако родителят все още поставя под въпрос нуждата от работа, съзнателно или несъзвателно саботира работата, то всичко е загуба на време. Неосъзнатият родител винаги саботира несъзнателно, защото все още живее с мисълта, че всичко е наред, всичко ще се оправи от самосебе си, какво толкова искат хората, защо от него се иска да прави някакви неща. И като по правило все е недоволен, все не е така, както му се иска, очаква пропуснатото да се навакса за два дни или два месеца, и не може да приеме, че колкото време е изгубено, толкова още време трябва за наваксване+активна работа. Пръста да си пореже човек, пак трябват дни да зарасне, а какво остава за повече от година-две застой. Защото нещата не започват от вчера, те са започнали още от времето, когато детето е било на няколко месеца и малко по малко се е натрупвало това, което не се е случило.
В момента авторката е на етап борба с вятърни мелници, само ще се изпокара с майката, защото майката цял живот ще помни тези разговори и ще ги приема като обида и обвинения.
Съжалявам, може да не се хареса това, което пиша, но твърде често това е развоят на събитията, те се превръщат в драми между роднини. Всеки родител сам узрява, а този родител си има родители, които да му обърнат внимание.
В момента авторката е на етап борба с вятърни мелници, само ще се изпокара с майката, защото майката цял живот ще помни тези разговори и ще ги приема като обида и обвинения.
Съжалявам, може да не се хареса това, което пиша, но твърде често това е развоят на събитията, те се превръщат в драми между роднини. Всеки родител сам узрява, а този родител си има родители, които да му обърнат внимание.