Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 828
  • 2 561
  •   1
Отговори
# 2 175
  • Мнения: 607
Здравейте, имам силна тревожност, повръщам от стрес имам и натрапливи мисли, опитах психотерапевт, но не помогна, какво да правя

# 2 176
  • Мнения: X
Здравейте. Струва ми се, че някои хора възприемат брат си или сестра си единствено като човек който харчи парите на родителите му, които иначе щяха да са за него. Тоест, между тези братя и сестри няма никаква любов. Отдавна това не ми е толкова странно, защото съм се убедила, че има семейства без никаква любов. Същевременно това семейството да има поне две деца е някаква обществена ценност. Тръби се, че е  много ценно уж да имаш две деца, за да се подкрепят, а поне в половината от случаите те се държат като врагове, съревновават се, съдят се за имоти или пък общуват протоколно и без желание. Има ги обаче и другите, които истински се обичат и подкрепят. Как мислите, какво се чупи при някои семейства? Това от отношението между родителите ли зависи? И токова ли е ценно непременно да имаме по две деца? Аз познавам прекрасни и щастливи хора без братя и сестри. Мислите ли, че хората без братя и сестри са в по-неблагоприятна позиция в живота от тези, които имат? Благодаря.

# 2 177
  • Мнения: 993
Здравейте, имам силна тревожност, повръщам от стрес имам и натрапливи мисли, опитах психотерапевт, но не помогна, какво да правя
Опитайте с друг!
Ако разкажете тук повече за това, какви са ви точно натрапливите мисли, в какви ситуации повръщате и от кога се случва това, мога да ви дам някаква обратна връзка.

# 2 178
  • Мнения: 993
Здравейте. Струва ми се, че някои хора възприемат брат си или сестра си единствено като човек който харчи парите на родителите му, които иначе щяха да са за него. Тоест, между тези братя и сестри няма никаква любов. Отдавна това не ми е толкова странно, защото съм се убедила, че има семейства без никаква любов. Същевременно това семейството да има поне две деца е някаква обществена ценност. Тръби се, че е  много ценно уж да имаш две деца, за да се подкрепят, а поне в половината от случаите те се държат като врагове, съревновават се, съдят се за имоти или пък общуват протоколно и без желание. Има ги обаче и другите, които истински се обичат и подкрепят. Как мислите, какво се чупи при някои семейства? Това от отношението между родителите ли зависи? И токова ли е ценно непременно да имаме по две деца? Аз познавам прекрасни и щастливи хора без братя и сестри. Мислите ли, че хората без братя и сестри са в по-неблагоприятна позиция в живота от тези, които имат? Благодаря.
Питате какво се чупи във връзката между братя и сестри?
1. Ревностните чувства между тях са нещо съвсем нормално.
2. Но ако тези чувства прерастват в постоянна враждебност и омраза, това най-често отразява конфликта и омразата между двамата родители. Сигурно си давате сметка, че  много двойки живеят заедно, защото ги свързва само омразата. И тогава, ако имат две деца, едното застава на страната на майката, а другото на страната на бащата. От опит ще кажа, че най-често първородното дете застава на страната на майката, а второто - на бащата. И така братя и сестри се намразат, синхронизирайки се с чувствата на родителите им един към друг.
Иначе братя и сестри няма какво да делят и е нормално по природа да са дружелюбни един към друг.
Това е накратко.

# 2 179
  • Мнения: 110
Здравейте, Д-р Стефанов. И преди съм писала във връзка с проблем с възпитанието на 3-годишното ми дете. Опитах се да говоря с бащата за това, че детето не ме слуша, т. к. той се явява по-голям авторитет и командва всички вкъщи, но той не е съгласен. Според него проблемът е изцяло в мен и нямало как детето да ме уважава, при положение, че хората от обкръжението ми не го правят. Възможно ли е в случая да е прав и наистина проблемът да е изцяло в мен?
Аз съм по-мек човек и не обичам да влизам в конфронтации, но когато ситуацията го изисква, го правя. А виждам, че детето наистина си прави оглушки, когато говоря и вече не знам как да постъпя. Знам, че е малко на възраст, но трябва да има някакъв начин, за негово собствено добро. Моля за съвет.

# 2 180
  • Мнения: 648
Ще ви дам едно упражнение, което много помага в подобни случаи:
Представете си, ме родителите са зад гърба ви навсякъде, където ходите.
Майка ви е зад лявото ви рамо, а баща ви - зад дясното...
И ВСЕКИ ПЪТ, когато се уловите, че сте се развикали на децата си или съпруга си като майка ви,
вие мислено се обръщате назад към нея през лявото си рамо и ѝ казвате:
- Мамо, обичам те!
Упражнението е много ефективно, стига да си го правите наистина.
Давал съм го на много мои клиенти, давал съм го и тук, в бгмама, на други участници.
Бъдете здрава!

Здравейте, какво според Вас означава факта, че когато започнах да правя това упражнение, веднага се разплаках?
Би ли могло, без да имате подробности около живота ми, да дадете някакво мнение по въпроса?

# 2 181
  • Мнения: 607
Здравейте, имам силна тревожност, повръщам от стрес имам и натрапливи мисли, опитах психотерапевт, но не помогна, какво да правя
Опитайте с друг!
Ако разкажете тук повече за това, какви са ви точно натрапливите мисли, в какви ситуации повръщате и от кога се случва това, мога да ви дам някаква обратна връзка.



Няма определена причина или поне е загнездена  много дълбоко и  не знам каква е, просто понякога ми идва в повече стреса и се случва винаги вечер, не успявам да го овладея нито с хапчета, нито никак, това състояние го имам от тинейджърка, когато трябваше да се виждам с едно момче което много харесвах  към края на връзката ни се появи това повръщане  напоследък забелязвам, че и ръцете започват да ми треперят от много дълго време постоянно се чувствам уморена, залежавам  се, краката също ми треперят, възможно ли е да имам множествена склероза, вече не знам

# 2 182
  • Мнения: 993
elizabet9119
По-вероятно от МС е нещата да са на психична основа. Отново ви задавам конкретни въпроси:
1. Какви точно са натрапчивите мисли? Опишете ги.
2. Какво точно чувствахте към това момче? Опишете чувствата си /например: беше ме страх, че ще ме изостави; или пък - беше ми неприятно с него, но ходех при него като хипнотизирана; или пък - той беше влюбен в мен, а аз в него не бях и не исках да нараня чувствата му и т.н./ Бъдете конкретна и описвайте точно ветайли, особени ситуации, които си спомняте.
Направете го и ще ви задам още въпроси, докато не стене ясно какъв е произхода на вашето състояние и какво можете да направите.
Поздрави!

Последна редакция: пн, 23 яну 2023, 06:46 от bubanka

# 2 183
  • Мнения: 607
elizabet9119
По-вероятно от МС е нещата да са на психична основа. Отново ви задавам конкретни въпроси:
1. Какви точно са натрапчивите мисли? Опишете ги.
2. Какво точно чувствахте към това момче? Опишете чувствата си /например: беше ме страх, че ще ме изостави; или пък - беше ми неприятно с него, но ходех при него като хипнотизирана; или пък - той беше влюбен в мен, а аз в него не бях и не исках да нараня чувствата му и т.н./ Бъдете конкретна и описвайте точно ветайли, особени ситуации, които си спомняте.
Направете го и ще ви задам още въпроси, докато не стене ясно какъв е произхода на вашето състояние и какво можете да направите.
Поздрави!



Здравейте натарпливите мисли, са че съм болна, че не съм добре, понякога са свързани и със случващото през деня, което ми е направило силно впечатление, примерно срещнала съм приятел, познат , който ми споделя,че има запор на зяплатят и финансови проблеми, започвам вечерта да мисля защо се е стигнало дотам, напоследък забелязвам че съм станала страшен емпат..

Към онова момче чувства ми бяха смесени, бях тинейджъркя по онова време, зорко контролирана от майка си, която беше против тази.връзка, той имаше приятелка, аз исках да му се докажа, харесвах  го, изпитвах ревност и съревнование към приятелката му, винаги преди среща с него треперех  цялата и получавах сърцебиене, но един ден прерасна в повръщане, с което още не мога да се справя... (
PS" Той ме изостави тъй като приятелката му забременя, аз  мислех, че това е края на живота ми, че няма да го преживея, той искаше да продължим контактите си, но аз отказ и това ме нарани)

Последна редакция: пн, 23 яну 2023, 11:31 от elizabet9119

# 2 184
  • Мнения: 3
Здравейте, имам нужда от помощ. Бащата на децата поиска да се изнеса от жилището му, независимо дали с децата (10 и 12) или не. Не ме понася от много време и каза, че това е дъното. Нямаме брак. Според адвокат, на който разказах цялата история - нямам право да остана. Нямам спестявания и никакви пари освен тези от заплатата. Готвят се съкращения заради кризата. Стресът ми се отразява жестоко - повръщане, прилошаване, безсъние, изтръпване на крайници, болки в тялото, суицидни мисли. Това ме прави неадекватна и влошава още повече положението. Приятелка плати едно посещение при психолог, но не виждам подобрение. Разбирам, че това изисква дълга терапия, но не мога да си я позволя. Мога ли да се спася по някакъв начин или това е края?

# 2 185
  • Мнения: 800
Здравейте, доктор Стефанов,

От години живея с усещането, че не се изразявам както трябва, че винаги казвам нещо не на място. Генерално имам проблем с комуникацията с хората, който не знам как да преодолея.
Аз съм интроверт, имам малко приятели, но близки, около мъжа ми приятелският кръг се разрастна, защото той е моята коренна противоположност (за няколко часа става близък с хората и душата на компанията). Аз не мога да кажа, че седя в някой ъгъл, защото не е така, но не мога да намеря удоволствието да си говоря с не толкова близки хора, тези общи теми ми се струват безсмислени.
Най-големият ми проблем е обаче не това, а че често в опитите си да разчупя леда, казвам нещо, за което ме гледат странно, постоянно имам чувството, че по-добре да мълча, отколкото да кажа някоя глупост. Пресен пример, звъня на колега по работа в петък следобяд, започвам разговора с усмивка и казвам "извинявай, че те притеснявам, все пак е петък следобяд", а отсреща чувам "да, петък следобяд е, но ние сме на работа и трябва да работим...". Е добре де, исках просто да започна по-позитивно, с "намигване", а ми отвръщат по този начин. Това се случва всекидневно, за това с всеки изминал ден ставам все по-скована говорейки си с хората.
В работата притеснението ми е огромно, преди среща или просто обаждане не мога да се храня, като говоря пред повече хора ми трепери гласа. Имам един колега, който се изявява като белият рицар и ме усеща, че забивам и не знам какво да кажа, и винаги ме вади от неловки ситуации. Самият той обаче, в личен разговор се заяжда на всяка моя дума и се държи отвратително.
Не блестя с интелект, но не съм и глупава, обичам да чета, гледам филми, интересувам се, имам мнение по темите, касаещи днешното общество.
 Като дете бях много различна. Бях човекът който, когато целият клас е свел глава, защото госпожата се кара, ще стане и за каже, че това не е справедливо. Имала съм пререкания и с роднини по същата причина, не исках да ми казват да млъквам, защото съм малка. Аз имах какво да кажа и си го казвах, а това не се харесваше на възрастните. В първата ми работа, заради голямата ми уста са ме заплашвали с уволнение, защото казвах неудобни истини. Всички тези хора успяха да ме пречупят. Навличала съм си проблеми, заради голямата ми уста и просто изведнъж я затворих и поведението ми се обърна тотално. Сега сякаш комуникационните ми умения закърняват всеки ден, хващам се колко глупава звуча понякога, дразня се на себе си, но наистина не знам какво мога да направя. Как да стане така, че да съм духовита, нахакана, да изразявам позицията си ясно и правилно, без треперещ глас и страх, че някой ще си каже нещо?
Само ще вметна, че в отношенията ми с родителите ми никога не съм била подтискана, майка ми ми е много близка, споделяла съм и споделям всичко с нея, като с приятелка. За баща ми няма по-любим човек от мен (или може би вече има -дъщеря ми). Съпругът ми ме обожава, дава ми кураж във всички нови начинания, но ето че аз позволих и позволявам на незначителни хора да ме променят.
Стана дълго, благодаря предварително за отделеното време.

# 2 186
  • Мнения: 4
Здравейте д-р Стефанов,

Включвам се и аз по темата. Сестра ми е с биполярно разстройство/шизофрения диагноза от 2013г. Така и не разбрахме как се отключи проблемът. Като най-голям фактор отчитаме влюбването и до болка в един човек. Както по-горе споменахте една причина за таен яд към близък човек - в нашия случай майка ми бива обвинявана за всичко от нея и сякаш говорят на различни езици. Факт е, че между 18 до 30 годишна възраст се води най-предразположената и на 25г тя се разболя.Прилагаха различни решения като Абилифай депо беше най-ефективно и се беше задържала около 8 години на ниво и беше полезна за себе си и дори ходеше на работа. Последните години обаче нещата се влошават. Често влиза в кризи и се налага настаняването и в отделение. Сега приема Халоперидол, защото казват че Абилифай няма да даде същия ефект. Силно се надяваме всички да има някакво решение, но за съжаление изглежда, че тези болестни състояния все още не са изучени достатъчно. Ние сме в гр. Русе и другото, което ме притеснява е, че не съм наясно дали тук лекарите са на ниво в тази област. Бихме предприели търсене и в София, но ще се радвам да споделите мнение, ако знаете надежден специалист. За родителите и роднините е мъка. Никой не иска да вижда близкия си в такова състояние и да не знае как да му помогне. Също и аз се интересувам при едно добро лечение с медикаменти посещението при психолог добре ли е. Или психотерапевт?
В такива състояния медикаментите възможно ли е да доувредят човека и той никога да не може да се върне що годе в нормално състояние?
Бих искала да знам има ли някакви места, срещи за семейства с хора с такива проблеми, където и нашите биха могли да обменят опит, съвет и разбира се да е със специалист, за да знаят и те как да реагират по-спокойно на нещата, защото са много напрегнати.

Благодаря предварително

# 2 187
  • Мнения: 64
Възможно ли е от тревожност да забравям да съм разконцентрирана да ми бучи главата все едно е празна и изкуфяла. След прием на антибиотици и силен стрес лятото получих някаква мозъчна мъгла. И възможно ли е да имам чувството, че мисълта ми е объркана и езика ми се схваща и трудно говоря? Сякаш мисля някаква дума а казвам друго трудно ми е да говоря от какво е внушение ли е? От гастрита ли е езика от тревожността ли? От синузита който имам ли? Имам и замайване. Скенера и ямрто показаха че е ок всичко. Взимам Ноотропил 1200 и Дулсевия 30 мг казаха ми да кача до 60 мг. Какво да правя?

Последна редакция: нд, 29 яну 2023, 16:13 от Jein531

# 2 188
  • Мнения: X
Случи се нещо, което много ме разтревожи.
Нямам идея даже към кого да се обърна и къде да потърся информация.
Моят син е на 8 години. Както си вечеряхме, аз го попитах ''вкусно ли ти е'', както правя често и той отгвори ''много ми е вкусно, даже понякога се чудя дали в храната няма отрова и затова е толкова вксуно''.
Питах го как така и той каза, че понякога си мисли, че в храната има отрова и аз може да го отровя.
Питах го какво ще направя след като го отровя и той каза - ами ще ме изядеш.

Говорих си супер спокойно с него. Ние имаме (мсиля си) хубава връзка, говорим си много и на всякакви теми, казвам му често, че го обичам, прегръщам го много.
Бях шокирана и сега като го пиша съм. Но той беше супер спокоен, в никой случай упашен. Каза, че си мисли това от време на време, в последната седмица. Но не постоянно. Че не се страхува и не се треовжи.
Храни се добре, с апетит, яде всичко.

Съцето ми е свито, той е голям, не е три годишно да не осъзнава какво говори. Буквално преди няколко дни, говорихме за книгата ''Стрихнин в супата'', която видя в книжарницата и попита какво е това стрихнин. Обяснихме му.
Така че идеята е дошла от там, въпроса е - как може да му хрумне, че аз бих го отровила и изяла после...
Той не каза, че се шегува, каза че наистина си го мисли.
Нормално ли е изобщо подобни мисли да му минават през главата, на толкова голямо дете? Или да потърся ли специалист или...знам ли?
Нахрани се спокойно и после съвсем нормално си игра с братчето си като всяка друга вечер.

# 2 189
  • Мнения: 127
Здравейте д-р Стефанов,
Психотерапията и по-конкретно кои школи са подходящи при агорафобия? В предишни теми четох, че фобиите се коренят в нещо преживяно в детството, като например при опасност от удавяне се получава страх от тесни пространства, при стояне в кувьоз - други..., а при агорафобията? При агорафобия, съпроводена с ПА къде трябва да се търси ключът в миналото? Имам и още един въпрос - психотерапията може ли да даде положителен ефект при хронични тикове - Синдром на Турет?

Общи условия

Активация на акаунт