Ако намерите време да отговорите, бих искала да допълня,че донякъде разбирам защо хората не ме харесват.
Истината е, че не съм интересен събеседник, просто не се сещам какво да говоря и често настъпва неловко мълчание или пък повтаряме едни и същи неща, с хора които се виждаме по-често.
Но пък от друга страна, наблюдавам хора, които говорят съвсем обикновени и безинтересни неща за ежедневието си, дори бих казала прекаляват с говоренето за себе си и своя живот, но другите ги слушат с интерес, харесват ги, демонстират им симпатия. Ако аз започна да говоря подобни неща за себе си, просто на никой не му се грабва интереса, темата веднага се сменя. Дори много често просто не мога да взема думата, не ме забелязват, че се опитвам да говоря ли, не знам... . Понякога се случвало да слушам например 1-2 ч. за любовния живот или за детето на някоя колежка или съученичка, след което аз започвам да разказвам аналогични неща за себе си и тя рязко сменя темата. Това цял живот ме е карало да се чуствам като някакъв вторазряден човек, по-ниско качество, който просто "не е готин",няма видима причина, но просто това сякаш е някакъв всеобщ вселенски замисъл...Все едно стопанката досега е говорила на слугинята си, която е длъжна да я слуша, но чувствата на слугинята, естествено стопанката не я интересуват...Също така познавам и хора, които в компания нищо не говорят, само мълчат и се усмихват, но са изключително популярни и ги канят на всяка дискотека, рожден ден и сватба.
Бих искала да отбележа още, че не съм никак креативна в работата си и въобще в нищо, просто нямам идеи и не се сещам какво да правя, въпреки че подхождам отговорно и се старая, но накрая винаги някой друг се включва и добавя много неща в изпълнението на задачата, които аз не съм се сетила.
За да не става много дълго, най-важното, което исках да кажа е, че при майка ми и баща ми е точно същото. Те нямат приятели и нямат успехи в работата си.
По отношение на връзките майка ми мисли че всички са като нея и често ми казва, че хората бързо си омръзват, че след няколко години съпрузите неминуемо си омръзват, че ако се виждаш с приятелите си всяка седмица, няма да има какво да си кажете. Истината е, че на нея й омръзва и вероятно тя омръзва на хората, защото по същия начин като мен не може да създаде приятна атмосфера и хората не предпочитат контакт с нея, но аз виждам че далеч не при всички хора е така.
Въпросът ми, срещал ли сте подобни случаи в практиката си и какво събитие назад в поколенията би могло да предизвика такова нещо - липса на креативност, липса на енергия и привлекателност, еднообразен и скучен живот. Реално няма тежки проблеми като болести и безпаричие, дори няма кой знае какви тежки междуличности конфликти, но пък няма и любов, радост, веселие, истински професионализъм и изобилие.
Благодаря.