Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте, д-р Стефанов, имам нужда да си сверя часовника. Дъщерята на моя близка е втора съпруга на мъж с дете (условно Кирчо). Кирчо е във възрастта между 10 и 13 години и определено предпочита да игра не телефон или да гледа ТВ. Основно живее с майка си, но много пъти е с второто семейство на баща си, включително със сестричката си доста пъти (уикенди, ваканции) при моята близка. Тя си е наумила, че това дете трябва да чете и да прави и неща извън телефона и телевизора. Според мен, мерки в такава посока могат да взимат родителите на детето. Или, ако те вземат такова решение и помолят втората баба да върви в тази посока.
Та се чудя дали виждам правилно ситуацията или по-скоро тя.

Здравейте!
Отговорът ми е: "Не зная." Но и да поразсъждаваме върху варианти:
1. Ако родителите са я помолили да наблюдава и контролира склонността на Кирчо да потъва в екрана и да е зависим от електронните игри, нормално е тя да се намесва;
2. Съществува обаче и хипотезата вашата близка да се държи така, все едно тя е по-добрата майка за Кирчо от собствената му майка. Тоест - в основата на поведението ѝ да има арогантност, желание да измести майката като авторитет... Като по този начин натрива носа на бившата и издига статуса на дъщеря си...
3. Тази ситуация е предизвикана и от това че там виждаме една твърде голяма близост между двете жени  на този мъж.. Интересно е и  как се чувства сегашния съпруг на бившата, ако вече не се е разделила и с него, което при това описание ми изглежда твърде вероятно. Просто няма въздух и пространство за този мъж. Жена му още не се е разделила с предишния и е като осиновена от майка на настоящата му съпруга.
В ДНЕШНИЯ ЛИБЕРАЛЕН СВЯТ ХОРАТА ЧЕСТО СЕ ЗАДУШАВАТ ОТ ТОВА, ЧЕ ПО МНОГО НЕЕСТЕСТВЕН И НЕПОДХОДЯЩ НАЧИН СА НАБЛЪСКАНИ И СЪВМЕСТЕНИ В ЕДНО ТЯСНО ПРОСТРАНСТВО!
Но все пак повтарям, че отговорът ми е "Не зная", защото там има много детайли, много дълга предистория, която обяснява това странно заплитане на отношения...

Здравейте,

Имам две близки приятелки,  да ги наречем Х и У,  с които общуваме от разстояние, т. к.  живеят на различни места в чужбина. Винаги сме били в много добри отношения,  но напоследък У се опитва всячески да ми натрапи колко близки са с Х,  от типа на това колко често се чуват,  какви подаръци си пращат и т.н. От известно време не се бях чувала с Х и не знаех,  че е станала майка,    но У побърза да ме осведоми като допълни,  че и самата тя била бременна, и че двете жени не обичали да споделят с другите много за личния си живот. В това няма абсолютно нищо лошо,  но не мога да си обясня защо У се опитва да ми извади очите с тяхното приятелство,  при положение,  че и към момента контактувам и с двете и не сме влизали в пререкания. Може ли това поведение да е свързано с бременността й и с фактът,  че и двете са в сходен период от живота или причината е съвсем друга?

Здравейте!
Заради Ковид 19 децата станаха много по-тревожни за живота на своите родители. Те не го казват пряко, защото тази мисъл е толкова страшна, че не са способни да е изрекат дори. Затова тя потъва в несъзнаваното и става още по-разрушителна. Голяма част от децата ще носят този страх и тревожност през целия си живот, като след години той ще се трансформира в страх за живота на собствените им деца.
Ето защо е важно, когато детето пита "тати къде отиваш? Тати къде е?" да му се отговаря успокоително:
"Излизам и след час ЩЕ СЕ ВЪРНА! Отивам до кухнята и ЩЕ СЕ ВЪРНА... "  ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА!...  Тези думи ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА... е добре да се използват толкова често - все едно промиваме мозъка на детето...
И още нещо - доста съм писал и тук за това, че сигурно 90% от децата, които се държат агресивно в училище, отреагират по този начин страха, че ще загубят някой от родителите си...
Това е още една причина да повтаряме постоянно: ЩЕ СЕ ВЪРНА!  ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА!...  Тези думи ЩЕ СЕ ВЪРНА! ЩЕ СЕ ВЪРНА! са като обещание: Не се страхувай! Ще имаш родители.
Приятен ден!

Здравейте, д-р Стефанов! Бих искала да ви попитам, как да изградя нормална връзка? Проблемът се получава, тъй като искам нещата да се случват бързо и нерешителността или несериозността ме дразнят. За съжаление, нервите ми не издържат и след грандиозни скандали, пак оставам сама. Наистина започнах да се отчайвам. Как трябва да се държа?

Много благодаря за отговора. Сверих си часовника

ВКОПЧВАНЕТО: ПРИЧИНИ, СЛЕДСТВИЯ, ЛЕЧЕНИЕ
Здравейте!
Когато чета /цитирам/:  "Проблемът се получава, тъй като искам нещата да се случват бързо и нерешителността или несериозността ме дразнят" аз си представям, че вие се вкопчвате във всяка нова възможност за връзка и човекът, в когото се вкопчвате се стъписва и гледа по-бързо да се махне от вас.
Една тибетска учителка казва: "Два са най-страшните ти врагове: вкопчването и това, в което си се вкопчил"
Така че това е ефекта, това е СЛЕДСТВИЕТО: - вкопчването ни прави страшни и опасни в очите на другия. Той се чуди как да се отърве от нас.
Каква е ПРИЧИНАТА да се вкопчвате? Защо го правите, след като ясно виждате, че всеки път резултата е един и същ? Защо продължавате да връхлитате върху всеки мъж, който е проявил интерес към вас /явно такива не липсват/ и не му давате на спокойствие да общува с вас с лекота, а искате ВСИЧКО И ТО ВЕДНАГА?
ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ КАТО МАЛКА СТЕ СЕ ЧУВСТВАЛИ ИЗОСТАВЕНА И ОТХВЪРЛЕНА ОТ РОДИТЕЛИТЕ! НАЙ-ВЕРОЯТНО - ОТ МАЙКА СИ!
Това се случва, ако тя не е била на разположение: болна, починала рано, или ви е пратила на село при баба и дядо и т.н. Причините могат да бъдат много...
И когато се появи на хоризонта интересен за вас мъж, вие му увисвате на ръката като 5-6 годишно дете и му казвате с треперещ глас: "Моля те, дай ми това, което родителите не ми дадоха!"
И човекът се плаши. Никой няма силата да замести родителите на партньора си. Просто защото с партньора ние сме равни, не сме по-големи от него, за да заситим този глад за подкрепа, който му липсва от детството..
Такъв е ефекта от вашата ненаситна нужда някой да се погрижи за вас.
Какво е ЛЕЧЕНИЕТО?
В такава ситуация е добре да се обърнете към  психотерапевт за лична работа. Защото аз тук мога само да се досещам за нещата, но не зная конкретни детайли. Не зная например нищо за майка ви и за нейното детство. Какво тя е получила от собствената си майка и т.н. Или пък за баща ви...
Но ще ви дам и едно упражнение:  опитайте се да си спомните всички хубави неща, които сте получили от вашите родители.
Например:
- спомням си как мама ми купи една шнола със сърчице като бях на 4-5 години и аз много си я харесвах;
- спомням си как като бях на 4 веднъж се бях покатерила високо на една катерушка и ме беше страх да сляза, а едно по-голямо дете ми се подиграваше. И тогава баща ми дойде, свали ме от катерушката и се скара на детето....
- и други подобни...
За всеки такъв спомен си взимайте един малък красив предмет, който да го символизира: камъче, мънисто, мидичка, семенце от акация и други подобни.
Носете си тези символични нещица в малка красива торбичка в дамската си чантичка /като тези торбички, в които слагат бижутата в някои магазини за бижута или нещо подобно/
Това е от мен за сега.

Бих допуснал, че У изпитва известни съмнения във връзката си с Х и се опитва да представи нещата по противоположния начин, самоуспокоява се така. Вероятно е тя да се държи малко натрапчиво към Х и Х да ѝ е направила коментар, който да не ѝ харесва...
Винаги, когато някой постоянно ми говори колко са близки с еди кого си, аз си представям, че той в момента се съмнява в тази близост...
Това са ми хрумванията

Здравейте Д-р Стефанов.
Имам колебание относно пускането на сина ми на ясла. До съвсем скоро от все сърце вярвах и исках да си го гледам до навършване на третата му годинка, смятайки, че до тогава детето се чувства най-добре вкъщи с мама, и като цяло с родителите си. Синът ми е на 1 годинка и 7 месеца. Напоследък все повече забелязвам, че не е от децата, които са прилепени към майките си или се страхуват ако останат без тях. На площадките като излизаме не се срамува изобщо да отива до другите хора, гледа ги в очите, и много често им се усмихва, а понякога ги гледа сериозно и изпитателно. Още не може да говори. Освен това, когато сме с роднини, не се страхува като го вземе на ръце някой друг, причината да бърза да слиза, е че му се играе, не защото иска при мама. Аз рядко излизам без него, но мъжът ми казва, че докато ме няма не плаче и е добре. Даже странното е, че в мое присъствие мрънка, плаче повече, отколкото когато е само с баща си.
Тези дни сякаш се връщам назад в детството си, в определени точки, пренасям се, в мигове, който ми дават енергия на щастие. Въпреки, че спомените са съвсем обикновени, например - един от тях е как си играя на една кална улица, пред стара дървена порта и мокра трева, след дъжд... усещам детството много силно.
Според вас детето ми ще бъде ли по-щастливо ако ходи на ясла с другите деца и си играе с тях, или да си го гледам изцяло до започване на детската градина?

Здравейте, г-н Стефанов,

Ще съм благодарна за мнение по следния случай. Ще изложа само фактите, за да не става прекалено дълго.Баба ми по майчина линия има по-голяма сестра. Преди баба ми е имало момченце, но то е починало на 40 дни. Баба ми и сестра й и двете раждат момче и момиче. Момичето на сестрата (тоест първа братовчедка на майка ми) почива на 13 г. След това се ражда момче, което кръщават със същото име като починалото момиче, примерно тя е била Мартина, кръщават го Мартин.
Моят баща има проблеми с алкохола, живяхме години наред сред пиянски изпълнения и скандали. Той работеше за вуйчо ми (брат на майка ми), който има изключително успешен бизнес. Мислех, че алкохолизмът идва от страна на рода на баща ми, понеже и баща му, и дядо му са пиели. Сега обаче същото се случва със съпругата на Мартин - първия братовчед на майка ми. Тя е на същата възраст, когато беше и баща ми, когато започнаха проблемите с алкохола. Няма да изпадам в подробности -- скандали, грубости и т.н., всичко типично за алкохолиците. Тя също работи за вуйчо ми.
Имам чувството, че един вид Мартин е момичето в рода и с него се случва същото като с майка ми - партньор алкохолик. Има ли начин да разбера дали това е свързано с някакво събитие от рода на баба ми, някак си енергията да тръгне в друга посока, и тези неща да се преодолеят?
Благодаря предварителн

Здравейте г-н Стефанов!

Имам ОКР- обсесивно-компулсивно разстройство от 9 годишна сега съм на 30г. Ходила съм по психиатри и психолози много но без резултат. От страна на психиатъра съм доволна вече намерих човека. Обаче от страна на психолог, психотерапевт нямах късмет. Въпроса ми е може ли да ме насочите към такъв  психолог, психотерапевт който се занимава с ОКР и тревожности? Моята се изразява в избягване на всякакви улични животни, котки, кучета, гълъби.

Здравейте!
За ОКР са характерни натрапливи мисли, които карат човека да извършва странни действия /ритуали/. Например да прескача чертите, когато върви по тротоара, да си мие ръцете десетки пъти на ден, да поставя възглавницата точно по определен начин, за да заспи и т.н.
НО Дали ще наречем вашия проблем  ОКР, тревожност или фобия не е толкова важно. Необходимо е в психотерапевтични сесии да се изследва причината за проблема и да се търсят решения. Причините могат да бъдат в личния живот и преживени инцидентни или хронични травмиращи фактори.... Много често, обаче, причините са във функционирането на цялата семейна система на човека... Такъв е моят начин на работа. И ако сте прочели тук нещо, което ви е накарало да почувствате доверие, можете да ми пишете на лични и да погледнем заедно към вашите симптоми.
Поздрави

Здравейте, г-н Стефанов, след дълъг летен отпуск, поради здравословни причини, сега изпитвам ужас да се срещна с работодателя си до степен, че отменям срещи в последния момент. Изпитвам страх да не ми стане лошо и да се изложа. Същото изпитвам понякога и когато ползвам градския транспорт и като си представя, че се връщам на работа. Моля за съвет как да преодолея тези страхове

Благодаря! Ще Ви пиша.

Здравейте Доктор Стефанов бременна съм в 22 седмица края на петия начало на шестия месец хормоните още ме бият но имам един страх на 16 януари ми е термина за раждане и мее страх от това как ще протече всичко около раждането някои имат болезнени контракции и от това също мее страх посъветвайте ме какво да правя явно съм в предродилна депресия преди време ви писах че миналата година имах аборт спонтанен терапията ви ми помогна и сега ще си имаме момиченце с таткото сме много щастливи от тази новина но тези страхове ги имам и това ме притеснява