Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 374 187
  • 2 566
  •   2
Отговори
# 1 890
  • Мнения: 12
И още нещо: според мен е много важно в такива конфликти и в любовните  отношения между родителите и техните драми да не се намесват децата, да не се привличат те за душеприказчици и съюзници. Например - да разкажете каква снимка сте видели в телефона на баща им.
Или мъжът да разкаже на децата си с кого е видял майка им да седи в някакво кафене и да се държат за ръце...
Когато намесват децата си във всичко това, родителите стават малки и губят достойнство.
За моето разбиране този аспект на ситуацията е най-важен.
Поздрави!

Благодаря Ви за отговора, доктор Стефанов.
Никога не съм помисляла да ангажирам децата си с подобни проблеми. Най-малкото, защото става дума за баща им и те са емоционално обвързани с него. Не бих им причинила това.

# 1 891
  • Мнения: 997
И още нещо: според мен е много важно в такива конфликти и в любовните  отношения между родителите и техните драми да не се намесват децата, да не се привличат те за душеприказчици и съюзници. Например - да разкажете каква снимка сте видели в телефона на баща им.
Или мъжът да разкаже на децата си с кого е видял майка им да седи в някакво кафене и да се държат за ръце...
Когато намесват децата си във всичко това, родителите стават малки и губят достойнство.
За моето разбиране този аспект на ситуацията е най-важен.
Поздрави!

Благодаря Ви за отговора, доктор Стефанов.
Никога не съм помисляла да ангажирам децата си с подобни проблеми. Най-малкото, защото става дума за баща им и те са емоционално обвързани с него. Не бих им причинила това.
Така си и помислих. Защото вие изобщо не ги и споменавате в изложението си. От където съдя, че те изобщо не са  запознати със случая.
Но това е много важно и го казах за всеки случай. Не само за вас, но и за всички читатели на темата.
Поздрави!

# 1 892
  • Мнения: X
Здравейте, знам че въпросът ми е малко общ, но ме интересува, тъй като става въпрос за моя близка. Имате ли мнение на какво може да се дължи това, че един човек не може или не иска да търпи никакъв дискомфорт в живота си? Има ли такова нещо като прекалено разглезване от страна на родителите?
Какво имам предвид по-конкретно: от малко момичето не е имало дисциплина да учи в училище, завършва с натиск от родителите си. До тук, нищо чак толкова странно. Като зряла жена обича купоните, излизанията, вкусната храна и алкохол, хубавите дрехи. Харчи всичко, което изкара, за удоволствия. Често остава "на червено". Често задължнява. Прекалява с храната и натрупва доста надномерно тегло, и не може да го свали вече в продължение на  години, т.е не прави нищо, не пази диети, не тренира. Завършва семестриално висше образование, но години наред не се решава да се яви на държавен изпит, защото казва, че не е подготвена.  В дома й обикновено е хаос, стоят неизмити съдове по няколко дни. Същевременно е много контактна, хората я харесват, има социален живот. Има и стабилна работа, която обаче според нея е много тежка и всяка вечер пие алкохол, за да разпусне. Има дългогодишна връкза, твърди, че иска да има деца, но постоянно го отлага във времето, казва, че работата й е тежка и няма да може да я съчетава с майчинството.
Според мен като страничен наблюдател и роднина, който се вълнува, изглежда, че жената иска всяко удоволствие да го получи тук и сега, не може или не иска да търпи буквално никакво лишение или дискомфорт, а е очевидно, че за да постигне някои неща, човек трябва да има това умение.
Можете ли да предположите каква ситуация в семейната система би могла да предизвика подобно поведение или трябва повече конкретика от страна на самия потърпевш? Благодаря предварително!

# 1 893
  • Мнения: X
Здравейте д-р Стефанов,

Саботирах връзката си и не мога да се преборя с чувството за вина, което изпитвам. Проблемите между нас бяха липса на доверие и добра комуникация, изразяващи се в това, че на мен ми беше трудно да се отпусна в негово присъствие, да бъда себе си и да споделям. Често се чувствах фрустрирана и предпочитах да замълча, за да избегна потенциален конфликт.
Имам проблем с доверието. Много трудно допускам мъже до себе си от страх да не ме наранят, трудно се разкривам. Чувствителна, но същевременно сдържана съм и се страхувам, че никой няма да бъде достатъчно търпелив с мен и няма да мога да изградя нормална здравослна връзка.
Отношенията ни приключиха поради недоразумение и моментно нежелание от моя страна да комуникирам. Измъчва ме желание да го потърся, но не зная каква е неговата позиция, труден характер е и се страхувам да не ме отхвърли. Моля за съвет.

# 1 894
  • Мнения: 39
Здравейте ,казано накратко,има нещо което не ми дава мира и това е “нарцистичната ми майка”. Предполагам сте наясно за какво зло става дума. Бихте ли ми казали метод ,с който да се опитам да пречистя негативните си чувства и обидата си от нея? В момента съм бременна и цялото ми същество е изпълнено с любов,но понякога нощтно време се сещам що за човек е тя и се чудя как Господ й е дал 2 деца,на които се опитва ,съзнателно или не, да съсипва животите ? Винаги ,когато е скарана с мен,заблуждаващо е в добри отношения с брат ми и обратното.Имам нужда от съвет,как да пречистя съзнанието си и да се абстрахирам от това ,че именно за мен се е паднала толкова ужасна и жестока жена? Мислите ли,че това е моят кармичен урок? Много ми е трудно да си обясня подобно поведение от жена,станала “майка” . Също така,адски ме е срам от тази жена(не от външния й вид),срам ме ,че няма никакви семейни ценности. Хората ,с които съм обградена или не знаят каква е ,или изпадат в недоумение “що за майка би направила това или казала онова”… Цял живот съм прикривала и обвинявала себе си ,че тя всъщност е най-противното същество. Няколко пъти я запознавам с мои приятелки и тя се опитва или несъзнателно ме излага с нейните скандали. Може би ,заради нейното поведение натрупано в детските ми години (когато дори не ни в гледала с брат ми)  смятам и ,че имам проблем с дефицит на вниманието и бързо се отегчавам.Лесно изпадам в дупка ,когато изпадна най-ме е страх ,че няма да имам подкрепата на никой. Негативната енергия ме застига по-лесно от позитивната. Изкл. мн ме е страх да не повторя нейните грешки,тя има 2 неуспешни брака ,но това със сигурност не е причината за това ,че не е добра майка. Отношението й към хората е такова или прикрито “подмолно”. Чак ми е ставало смешно какви злобни и несдържани погледи е демонстрирала пред мъжа ми или пред мен. Най-ме боли и няма да успея никога да простя ,че след толкова болезнено трудния ми опит за забременяване (ин витро ,операция и т.н) ,тя каза ,че я натоварвам ,когато говоря за моята бременност.Беше разказала на вс за моя живот и се чувствах ограбена.. защо го е направила ,вместо мен и зад гърба ми?! Истината е ,че ми вдигна страхотен скандал в първите и най-рискови седмици от бременнността,явно повече не можеше да сдържа озлоблението и завистта ,че не тя е бременната. Чак започна да крещи,че нямам никакви приятелки и за това дъм я навестила,аз бях психически не добре и притеснена как ще се развие бременността ми,а тя крещеше ,че ще се махне и нз още какво.С какво провокирах такова държание ,нима не можа да се зарадва за мен? И от къде да се махне ,като никога не е била до мен. Не можа да ме изтърпи 2 дни,за толкова години.в които не бяхме се виждали ,т.к живехмв в чужбина с мъжа ми.Наистина не знам какво да мисля и как да си обясня нейното поведение. Не възнамерявам да я питам ,нито да я допусна до бебето ми ,когато се роди. Само се моля Господ да не праща на децата такива МАЙКИ. Никое дете не го заслужава! 
Бихте ли ми дали съвет на какво да наблегна или как да изчистя омразата си към тази жена?

# 1 895
  • Мнения: X
Здравейте!

Искам да поискам съвет към какъв тип професионалист да се обърна, тъй като до момента не получих подходяща професионална подкрепа, където я търсех. Аз си имам проблеми с храненето  още от 11-12 годишна, макар и не винаги да е ставало въпрос за анорексия, но когато станах на 15 беше първата криза, когато ясно симптомите се оформиха като анорексия невроза. Колкото зле бях при първата криза не съм била втори път, но си остана една несигурност. Все искам храната да е точно конкретно количество, планирани и ритуализирани са ми действията и макар,че съм близо до нормалното количество, не си позволявам да се нахраня напълно. Много се чудех нормално ли е или не, обсесия ли е някаква за точен брой на нещата или е анорексия все още, но в по-лек вариант. Диагностицираха ме с анорексия преди време, но от тогава съм се пооправила, а пък когато писах на център (пропускам името) ми върнаха писмо, че нямало как да бъде анорексия щом съм с нормално ИТМ. (ИтМ ми е 19-20, въпреки, че мисля че няма значение . Според мен при хранителните разтройства не само това трябва да се отчита защото всеки си има индивидуална структура и понякога заболявания )  Искам да се чувствам добре, но съм изключително изтощена, забравям много, като пиян човек и знам, че няма да може така до безкрайност. Докато спазвах тези странни режими, успях да се скарам с много от приятелите си и искам това, каквото и да е- мания или хранително разтройство да изчезне. Вече съм почти на 23, а пък с такива дребни неща изглеждат сложни. Като цяло съм много целеустремен човек- винаги си поставям цели, които искам да свърша, макар и не винаги да успявам. Simple Smile

Последна редакция: ср, 04 май 2022, 20:38 от Анонимен

# 1 896
  • Мнения: 2 451
Здравейте, писах ви, но отговор не получих.
Пиша пак с молба да разгледате моя казус - агресивно поведение при дете на три години, изключително силно се проявява към баща му, целия е изпохапан и изподран. Детето рита, удря и щипе, предполагам мисли че това е игра. Спрямо мене не е толкова силно изразено, но към баща му е почти постоянно.
Трябва да кажа, че детето е изключително желано и моят съпруг го глези много, както и аз, но си позволявам да му повишавам тон, както и да наказвам при проявена агресия към мене. Имаше такива епизоди и в яслата, но вече сякаш не са толкова чести.
Какво да правим?

# 1 897
  • Мнения: 997
Здравейте!

Искам да поискам съвет към какъв тип професионалист да се обърна, тъй като до момента не получих подходяща професионална подкрепа, където я търсех. Аз си имам проблеми с храненето  още от 11-12 годишна, макар и не винаги да е ставало въпрос за анорексия, но когато станах на 15 беше първата криза, когато ясно симптомите се оформиха като анорексия невроза. Колкото зле бях при първата криза не съм била втори път, но си остана една несигурност. Все искам храната да е точно конкретно количество, планирани и ритуализирани са ми действията и макар,че съм близо до нормалното количество, не си позволявам да се нахраня напълно. Много се чудех нормално ли е или не, обсесия ли е някаква за точен брой на нещата или е анорексия все още, но в по-лек вариант. Диагностицираха ме с анорексия преди време, но от тогава съм се пооправила, а пък когато писах на център (пропускам името) ми върнаха писмо, че нямало как да бъде анорексия щом съм с нормално ИТМ. (ИтМ ми е 19-20, въпреки, че мисля че няма значение . Според мен при хранителните разтройства не само това трябва да се отчита защото всеки си има индивидуална структура и понякога заболявания )  Искам да се чувствам добре, но съм изключително изтощена, забравям много, като пиян човек и знам, че няма да може така до безкрайност. Докато спазвах тези странни режими, успях да се скарам с много от приятелите си и искам това, каквото и да е- мания или хранително разтройство да изчезне. Вече съм почти на 23, а пък с такива дребни неща изглеждат сложни. Като цяло съм много целеустремен човек- винаги си поставям цели, които искам да свърша, макар и не винаги да успявам. Simple Smile
Здравейте!
Имате нужда от психотерапевтична работа. Какво бих направил на първо място в подобен случай?
Бих могъл да ви кажа какви въпроси възникват в мен по повод на това, което сте споделили:
- на първо място - какви са отношенията с баща ви? Има ли доверие и добра връзка по между ви?
- в какви други сфери на живота ви се проявява тази "мания", както я нарекохте? Кои други неща искате да стават точно в определен ред и в определен ред? Важно би било за терапията, защото може да се окаже, че тези други неща са по-дребни и по-лесни за промяна. И променяйки ги, да направите стъпка към подобряване на качеството ви на живот
- кой от двамата родители има подобни склонности като вашите? Коя от бабите ги има?
- какви точно са числата за калориите, в които сте фиксирана и които не искате да надвишите?
Това мога да ви кажа от дистанция.
Направете стъпка към психотерапевтични сесии.
За подробности и контакти можете да ми пишете и на лични.
Приятни почивни дни!

# 1 898
  • Мнения: 997
Здравейте, писах ви, но отговор не получих.
Пиша пак с молба да разгледате моя казус - агресивно поведение при дете на три години, изключително силно се проявява към баща му, целия е изпохапан и изподран. Детето рита, удря и щипе, предполагам мисли че това е игра. Спрямо мене не е толкова силно изразено, но към баща му е почти постоянно.
Трябва да кажа, че детето е изключително желано и моят съпруг го глези много, както и аз, но си позволявам да му повишавам тон, както и да наказвам при проявена агресия към мене. Имаше такива епизоди и в яслата, но вече сякаш не са толкова чести.
Какво да правим?
Здравейте!
Питате какво да правите.
Краткия ми отговор би бил: правете нещо друго. Очевидно е, че това, което правите, дава лош резултат.
Един известен семеен терапевт разказва на шега как по най-краткия начин помага за развитието на семейните отношения. Той пита двамата съпрузи:
- Вие двамата играете ли шах?
И ако те отговорят, че не играят, той им казва да се научат и да започнат да играят.
А ако отговорят, че играят, той им казва да спрат да играят.
И това винаги помагало. Simple Smile Simple Smile
Първата стъпка за мен е да изследваме възможните причини за агресията на дететето.
Тоест - да видим какво правите и каква е причината да го правите.
От писмото ви разбирам, че сте свърде либерални, твърде позволяващи.
Което означава, че ви е трудно да казвате НЕ и да налагате забрани.
Но да не налагаш забрани означава да отричаш разликата между поколенията /между възрастни и деца/.
Защото за възрастния липсата на забрани е равнозначна на свобода.
За детето на три години обаче липсата на забрани е равнозначно на опасност.

Особено е важно забрани да може да налага бащата. А не винаги майката да е лошото ченге.
Защото, както казва Фройд,  бащата е закона.
Интересно е защо бащата не налага забрани. Ще ви дам няколко възможни отговора:
- бащата е имал авторитарен баща, който си е правел с него каквото си иска. И като дете се е възхищавал на този баща и е имал страхопочитание към него. И сега, когато синът му си прави каквото си иска и дори го бие, той вижда в него баща си и също вътрешно му се възхищава. Още повече, че синът му се осмелява да е такъв, какъвто и той самия е искал да бъде като дете, но не му е стискало, било го е страх. В този случай е добре бащата да си даде сметка за това и гледайки към сина си да му каже в душата си: Ти не си баща ми. Ти си малък, а аз съм голям. Ако трябва, нека вземе един бинокъл и да погледне сина си от обратната страна, за да го види като малък.
-  когато бащата и майката не налагат забрани, те се държат като деца. Те се опитват да бъдат много добрички,  за да реализират детския си копнеж да бъдат обичани от мама и татко. Ето защо е важно да разбираме, че родителят не е толкова важно да бъде добър. Важно е да бъде голям, а не да се подмазва на детето си, та то да го обича. Родителят автоматично губи позиции, ако е зависим от идеята детето му да го обича. Защото ако го прави, детето не го чувства като опора, на която да се облегне. То има чувството, че му е дадена твърде много власт  и това го невротизира. /така бих се почувствал аз, ако внезапно ме качат да упраблявам космически кораб/ Започва и да  се гневи на родтеля, защото чувства, че не може да разчита на него.
- а сега и редовния ми въпрос - има ли в семейната система загубени деца? Абортирани, спонтанно абортирани, мъртво родени? Имам предвид във вашето семейство, а също и във вашите родителски семейства? Това вкарва голяма доза несигурност у децата. Ако абортите са в семейството, съм виждал деца, които стават агресивни към родителите си. Ако загубите са в по-предното поколение /вуйчовци, чичовци, лели/, децата стават агресивни, защото се страхуват за живота на родителите си. Страхът за живота на родителите е най-честата причина за детска агресия!!!

-   ако поведението на детето ви изглежда странно, може би е добре да го заведете и на психологическо изследване;
Това е за изследването на причините.
Освен причините е важно и да разберем какво точно се случва и как се държите вие, за да предизвиквате тази агресия?
Има ли между вас възпитателни различия?
Случва ли се например следното: когато мама се опитва да е строга с детето, татко вътрешно да не е съгласен и да се противопоставя и обртно: ако татко се кара, мама не е съгласна. Ако е така, то най-вероятно и на двамата са ви се карали като сте били деца и сега като чувате партньора да повишава тон на детето, имате чувството, че ви се кара на вас. И се намесвате, за да утешите горкото дете...
Какви въпроси предизвика у вас казаното до тук?

# 1 899
  • Мнения: 23
Здравейте!

Обръщам се към вас с молба за помощ, защото не знам как да постъпя.
Имам голяма дъщеря, на 21г. Живеем заедно. В труден период съм поради ред причини, най-вече че баща й се постара да ми съсипе живота, а след като тя стана на 18г, я отхвърли, изгони я , и не я иска в живота си. Има ново семейство и изобщо не я търси. Бе й казано, че ще учи ако живее с него. Тя не желаеше повече да търпи живота в тормоз. Често ми казва, че по-добре е децата да нямат бащи. За съжаление и аз мисля така, колкото да ми се е искало да знам какво е да имаш грижовен и любящ баща, така и такъв към децата ми. Уви, нямаме. И майка ми е нямала. И тя е живяла с баща насилник.

До 18-та година на дъщеря ми баща й  упражняваше физически и психически тормоз над нея. Живееше с него за известен период, а докато бе при мен, е упражнявал по нейни думи докато е била при него, когато ги е взимал. Третираше я все едно аз съм на нейно място, но тя сама пожела да живее с него, в неосъзната възраст, когато представата й за мен бе обрисувана от баща й и семейството му, че аз съм най-долният човек, който не става за нищо, пропаднала к.., с много мъже и т.н., което е далеч от истината, която тя сама вижда към днешна дата.
Отхвърляше ме тогава на всякакво ниво(официално констатирано) и упражняваше физическо насилие над мен с голяма омраза, все едно заместваше баща си. Ужасно се чувствах. Съгласих се да отиде да живее при него, защото не исках и по-малкото ми дете да става свидетел на всичко това, имаше агресия и към него. Макар да знаех какво я очаква, нямаше какво да направя в онзи момент, освен да я пусна там, където иска, а именно при насилника й. Подозирах, че я държал чрез заплахи, което видях по-късно с очите си в чатове, а тя бе само на 10г. За нея бях беднячката, без пари, а баща й човекът, който можеше да осигури по-добри условия. Той можеше да си позволи това, защото му оставих всичко, в което съм оставила своя труд и мечти, и тръгнах да скитам без дом по квартири. Надявах се, че няма да ни тормози повече, но понеже му оставих ресурси, той провали живота ми. Отчитам като огромна грешка това мое решение в онзи момент, в стремежа си да избягам от този насилник.
Опитвам се да не се разпилявам, понеже историята е доста дълга, но исках да напиша детайли, за да добиете представа. Сега ми е трудно да се справя с дъщеря ми. Знам, че е наранена от измамата в която живя, защото бе използвана от баща си да нарани мен и после я изхвърли, когато стана на 18г.
Със сигурност вътрешното чувство на това негово предателство и измамно родителство не й дава спокойствие, колкото да казва, че по-добре без него, "защото не струва", но от друга страна аз съм в позицията на родителя, от когото тя очаква да поправя живота й. Опитвам се. Сама казва, че съм й подкрепа голяма, но държанието към мен на моменти е все едно съм боклук и не ставам за нищо, обиди- да умирам, и още други епитети, които са набити в главата й от баща й срещу мен. Усещам краен егоизъм на моменти, до толкова, че в разговор да се изказва все едно е по-добре да не съществува другото ми дете (от един и същи баща са, не искам да конкретизирам) понеже било пречка в живота. Това ме наранява много, дори го споделям с нея, че не е редно да мисли така. Тогава с потвърждава, че е точно така.
Разговаряме, че тя е свободен пораснал жив и здрав човек, който има пълното право да сбъдне всичките си мечти, но тогава се казва, че тя няма пари да ги сбъдне, защото аз нямам да й дам.
Очаква се от мен да осигуря финанси до завършване поне на висше образование(това включва дом, семестри и всичко останало) а истината е, че колкото и да искам като човек без такова образование, на този етап няма как да осигуря кой знае какво.
Чувствам се виновно и в същото време се опитвам да не се чувствам така, защото това ще ме съсипе допълнително. Доста неща ми се наложи да изживея покрай баща й, в стремежа му да не ме притежава никой друг, както и да бъда отхвърлена от обществото. Все пак съм жива и здрава.
Чувствам се на моменти безсилна да се справя с дъщеря ми. Възможно ли е да е закъснял пуберитет поради невъзможността да изразява на момента чувствата си от страх пред баща си когато живееше при него в тормоз,  и сега всичко се излива върху мен? Опитвам се да я разбирам. Знам какво е преживяла. Дори й казвам, че я разбирам, но я моля често да ме разбере и мен като сам човек, на когото му се налага да оправя всичко сам и липсата на разбирсне от нейна страна, не ми помага да вървим напред заедно. Последват отново обиди, че не ме иска, била съм "филмарка". Тя наистина не е живяла в реалността, не са й създавани отговорности и грижи (освен от баща й д аму чисти, пере и простира). Била е подлагана на тормоз и после се чувстваше радостна, че той е купил дрешка.
Опитвам се да дам всичко от себе си, държа се повече от добре, макар понякога нервната ми система сякаш ще "избухне", но в безсилие, защото дори не мога да изразя негативните си емоции като хората. Все се сдържам, да не бъда обвинена, че го правя. Но всички около мен, семейството ми имат право. Само аз нямам такова право цял живот.

Как да постъпя с дъщеря ми, моля насочете ме?🙏🏻  Как да я накaрам да разбере, че вече е голяма и аз наистина очаквам нейната подкрепа като от голям човек, най-малкото разбиране. Казвам й това, но сякаш никой не ме чува. Все едно не е толкова зряла, и е останала някъде там очакваща от мен, когато отиде по желание при баща си мразейки мен.
Зряла е за много неща, на много теми, умно дете, но в поведението към мен е това, което описах.
Може ли да има връзка с това, че вижда отношението на моята майка към мен, че не ме зачитат за човек, не ми дават лично пространство, обиждат ме, обвиняват ме за какво ли не. Опитвам се да не обръщам внимание, колкото и да ми тежи това всекидневие.

   Моля ви кажете дали не съм крайна към дъщеря ми, когато застане да ме обвинява защо съм родила деца, и че като не мога да се геижа з атях добре финансово, по-добре да не съм ги била раждала.
Тогава й казвам, че трябва да я оставя сама да се справя в живота, и да отиде да живее сама, именно за да еазбере истинския живот.  За мен би било по-добре, защото я обичам и тези караници ме раняват много и се чувствам безсилна, изтощена и негодна да бъда адекватна да работя и да бъда обичащата, раздаващата се, разбиращата, неядосващата се, отделяща внимание на децата си майка.

Дъщеря ми също споделя, че иска да живее сама, което е чудесно, но пък тук идва темата с   необходимите средатва каквито няма, и каквито аз нямало как да й осигуря.
 Когато кажа, че много деца на нейните години се налага сами да се справят, защото родителите им нямат възможност, ми се казва че не е така. Знам, че е голям манипулатор. Приписва ми своето поведение на мен, и ме нарича мен манипулатор. Това е много изцеждащо поведение, от когото и да е насочено.
Тук ще засегна темата с грешката на родителите, които в стремежа си да спечелят децата, им купуват скъпи материални неща, без децата да са дали нещо от себе си. Това се стоварва в последствие върху детето и вреди както на него, така и на всички около него. То е научено, че всичко трябва да получи. Дори без да се интересува как и от къде. Просто го иска и това е. От дете съм работила каквото ми кажат, и то без любовта на родителите ми, но останах човек. Не съм си позволявала да обиждам родителите ми въпреки трудното ми детство. Липсата на любов към мен от родителите ми колкото да се опитвам да я запълня с даване на моите деца, толкова аз се чувствам изтощена в един момент.

Ще очаквам с нетърпение вашия отговор.
Благодаря, че ме изчетохте!
Пиша от телефона и не виждам добре дали не бях разпиляна в темата ми, но една малка и мисля важна част, успях да конкретизирам и да добиете представа.

Последна редакция: сб, 07 май 2022, 12:23 от Childrensmother

# 1 900
  • Мнения: X
Здравейте,
Наблюдавали ли сте следното явление във Вашата практика и дали имате възможно обяснение за него? Единият брат или сестра, расли заедно и от едни и същи родители, е много успешен, а другият - пълна негова противоположност. Ако на неуспешния му потръгне, другият тръгва назад и така някак си никога не се установява момент, в който и двамата да са добре, сякаш хубавата енергия в семейната система стига само за единия.
Ще дам конкретни примери. Майка ми и брат й са пълни противоположности. Той винаги е имал много пари, много приятели и здрав брак вече повече от 30 г. Тя пари никога не е имала, ужасно неудовлетворителна връзка с баща ми, с когото се разведоха и повече никога не завърза друга връзка, няма и приятели, с които да има някакъв социален живот. Интересното тук е, че при брата на вуйна ми (жената на брата на майка ми) ситуацията е идентична. На фона на техния успешен живот, брат й не успява да се утвърди цял живот в никаква професия, не изкарва пари, живее в къщата от баща си, жена му го напуска  бързо, той вече 20 г. не е виждал децата си и те не искат да го виждат.
Някак си аз лично имам усещането, но може и да си въобразявам, разбира се, че  единият някак си "поглъща" нещастието, за да може другият да е добре.
Имам две приятелки, при които се наблюдава следното - ако едната има мъж до себе си, другата няма. После втората си намира и скоро след това, първата се разделя с мъжа до себе си и така се редуват. Почти е нямало период, в който и двете да имат връзки.
Веднъж една позната се беше хвалила на майка ми колко добър мъж си е намерила голямата й дъщеря и беше заявила, че втори път такъв късмет едва ли ще им се случи, т.е. малката й дъщеря едва ли ще има такъв късмет.
Възможно ли е според Вас няккои родители някак си да програмират така децата си, да си мислят, че няма как толкова щастие и такъв късмет, няма как и двете им деца да са успешни и за това да се получават подобни неща? Как да се дистанцираме от подобни програмирания? Благодаря!

# 1 901
  • Мнения: 39
Здравейте ,казано накратко,има нещо което не ми дава мира и това е “нарцистичната ми майка”. Предполагам сте наясно за какво зло става дума. Бихте ли ми казали метод ,с който да се опитам да пречистя негативните си чувства и обидата си от нея? В момента съм бременна и цялото ми същество е изпълнено с любов,но понякога нощтно време се сещам що за човек е тя и се чудя как Господ й е дал 2 деца,на които се опитва ,съзнателно или не, да съсипва животите ? Винаги ,когато е скарана с мен,заблуждаващо е в добри отношения с брат ми и обратното.Имам нужда от съвет,как да пречистя съзнанието си и да се абстрахирам от това ,че именно за мен се е паднала толкова ужасна и жестока жена? Мислите ли,че това е моят кармичен урок? Много ми е трудно да си обясня подобно поведение от жена,станала “майка” . Също така,адски ме е срам от тази жена(не от външния й вид),срам ме ,че няма никакви семейни ценности. Хората ,с които съм обградена или не знаят каква е ,или изпадат в недоумение “що за майка би направила това или казала онова”… Цял живот съм прикривала и обвинявала себе си ,че тя всъщност е най-противното същество. Няколко пъти я запознавам с мои приятелки и тя се опитва или несъзнателно ме излага с нейните скандали. Може би ,заради нейното поведение натрупано в детските ми години (когато дори не ни в гледала с брат ми)  смятам и ,че имам проблем с дефицит на вниманието и бързо се отегчавам.Лесно изпадам в дупка ,когато изпадна най-ме е страх ,че няма да имам подкрепата на никой. Негативната енергия ме застига по-лесно от позитивната. Изкл. мн ме е страх да не повторя нейните грешки,тя има 2 неуспешни брака ,но това със сигурност не е причината за това ,че не е добра майка. Отношението й към хората е такова или прикрито “подмолно”. Чак ми е ставало смешно какви злобни и несдържани погледи е демонстрирала пред мъжа ми или пред мен. Най-ме боли и няма да успея никога да простя ,че след толкова болезнено трудния ми опит за забременяване (ин витро ,операция и т.н) ,тя каза ,че я натоварвам ,когато говоря за моята бременност.Беше разказала на вс за моя живот и се чувствах ограбена.. защо го е направила ,вместо мен и зад гърба ми?! Истината е ,че ми вдигна страхотен скандал в първите и най-рискови седмици от бременнността,явно повече не можеше да сдържа озлоблението и завистта ,че не тя е бременната. Чак започна да крещи,че нямам никакви приятелки и за това дъм я навестила,аз бях психически не добре и притеснена как ще се развие бременността ми,а тя крещеше ,че ще се махне и нз още какво.С какво провокирах такова държание ,нима не можа да се зарадва за мен? И от къде да се махне ,като никога не е била до мен. Не можа да ме изтърпи 2 дни,за толкова години.в които не бяхме се виждали ,т.к живехмв в чужбина с мъжа ми.Наистина не знам какво да мисля и как да си обясня нейното поведение. Не възнамерявам да я питам ,нито да я допусна до бебето ми ,когато се роди. Само се моля Господ да не праща на децата такива МАЙКИ. Никое дете не го заслужава! 
Бихте ли ми дали съвет на какво да наблегна или как да изчистя омразата си към тази жена?
Защо изтривате коментарите ,свързани с поста ми?Какъв е проблемът? Бихте ли обяснили ☺

# 1 902
  • Мнения: 335
Здравейте,

Имам следните въпроси:

1. Бихте ли представили как влияят отношенията дъщеря-майка и дъщеря-татко върху избора на партньор/съпруг на дъщерята?

2. При разрушени връзки в семейството как е възможно да се продължи напред: да се приемат майката и бащата такива каквито са и/или да се опитваме да заздравим тези връзки (което изглежда невъзможно), или да изразим всички мисли и чувства спрямо тях, да се освободим и да приемем, че тези хора (родителите) остават някъде там, отзад, а ние сами продължаваме напред? Възможно ли е това? Правилно ли е?

3. Какви упражнения препоръчвате за пренасочване на психичната енергия към нещо друго? Аз съм вглъбена в нещо, което ме тормози, но каквото и да правя, не мога да пренасоча мислите си.

Благодаря!

# 1 903
  • Мнения: 997
Здравейте,
Наблюдавали ли сте следното явление във Вашата практика и дали имате възможно обяснение за него? Единият брат или сестра, расли заедно и от едни и същи родители, е много успешен, а другият - пълна негова противоположност. Ако на неуспешния му потръгне, другият тръгва назад и така някак си никога не се установява момент, в който и двамата да са добре, сякаш хубавата енергия в семейната система стига само за единия.
Ще дам конкретни примери. Майка ми и брат й са пълни противоположности. Той винаги е имал много пари, много приятели и здрав брак вече повече от 30 г. Тя пари никога не е имала, ужасно неудовлетворителна връзка с баща ми, с когото се разведоха и повече никога не завърза друга връзка, няма и приятели, с които да има някакъв социален живот. Интересното тук е, че при брата на вуйна ми (жената на брата на майка ми) ситуацията е идентична. На фона на техния успешен живот, брат й не успява да се утвърди цял живот в никаква професия, не изкарва пари, живее в къщата от баща си, жена му го напуска  бързо, той вече 20 г. не е виждал децата си и те не искат да го виждат.
Някак си аз лично имам усещането, но може и да си въобразявам, разбира се, че  единият някак си "поглъща" нещастието, за да може другият да е добре.
Имам две приятелки, при които се наблюдава следното - ако едната има мъж до себе си, другата няма. После втората си намира и скоро след това, първата се разделя с мъжа до себе си и така се редуват. Почти е нямало период, в който и двете да имат връзки.
Веднъж една позната се беше хвалила на майка ми колко добър мъж си е намерила голямата й дъщеря и беше заявила, че втори път такъв късмет едва ли ще им се случи, т.е. малката й дъщеря едва ли ще има такъв късмет.
Възможно ли е според Вас няккои родители някак си да програмират така децата си, да си мислят, че няма как толкова щастие и такъв късмет, няма как и двете им деца да са успешни и за това да се получават подобни неща? Как да се дистанцираме от подобни програмирания? Благодаря!
Здравейте!
От работата си с групи по Семейни констелации съм виждал, как единият брат или сестра поемат страданието, което идва от поколенията, поемат болестта например, а за другия пътят към един по-спокоен и щастлив живот  остава открит. Така че според мен това наистина съществува като несъзнавана мотивация.
Или друго: единият е свързан с рода на майката, където има страдание, а другия с рода на бащата, където няма такова страдание...
Или пък: в рода има случай някоя прабаба да изостави детето си. И единия брат да се свързва с изоставения и да се страхува от изоставяне и това да го прави слаб пред партньорките му, като така ги предизвиква да го изоставят, а другата сестра да се свързва с прабабата, която  е изоставила детето си и да се чувства без вина виновна...
А как това да се прекъсне... Това е въпрос на конкретна работа и обща рецепта е трудно да се даде... Simple Smile
Поздрави!

# 1 904
  • Мнения: 997
Скрит текст:
Здравейте ,казано накратко,има нещо което не ми дава мира и това е “нарцистичната ми майка”. Предполагам сте наясно за какво зло става дума. Бихте ли ми казали метод ,с който да се опитам да пречистя негативните си чувства и обидата си от нея? В момента съм бременна и цялото ми същество е изпълнено с любов,но понякога нощтно време се сещам що за човек е тя и се чудя как Господ й е дал 2 деца,на които се опитва ,съзнателно или не, да съсипва животите ? Винаги ,когато е скарана с мен,заблуждаващо е в добри отношения с брат ми и обратното.Имам нужда от съвет,как да пречистя съзнанието си и да се абстрахирам от това ,че именно за мен се е паднала толкова ужасна и жестока жена? Мислите ли,че това е моят кармичен урок? Много ми е трудно да си обясня подобно поведение от жена,станала “майка” . Също така,адски ме е срам от тази жена(не от външния й вид),срам ме ,че няма никакви семейни ценности. Хората ,с които съм обградена или не знаят каква е ,или изпадат в недоумение “що за майка би направила това или казала онова”… Цял живот съм прикривала и обвинявала себе си ,че тя всъщност е най-противното същество. Няколко пъти я запознавам с мои приятелки и тя се опитва или несъзнателно ме излага с нейните скандали. Може би ,заради нейното поведение натрупано в детските ми години (когато дори не ни в гледала с брат ми)  смятам и ,че имам проблем с дефицит на вниманието и бързо се отегчавам.Лесно изпадам в дупка ,когато изпадна най-ме е страх ,че няма да имам подкрепата на никой. Негативната енергия ме застига по-лесно от позитивната. Изкл. мн ме е страх да не повторя нейните грешки,тя има 2 неуспешни брака ,но това със сигурност не е причината за това ,че не е добра майка. Отношението й към хората е такова или прикрито “подмолно”. Чак ми е ставало смешно какви злобни и несдържани погледи е демонстрирала пред мъжа ми или пред мен. Най-ме боли и няма да успея никога да простя ,че след толкова болезнено трудния ми опит за забременяване (ин витро ,операция и т.н) ,тя каза ,че я натоварвам ,когато говоря за моята бременност.Беше разказала на вс за моя живот и се чувствах ограбена.. защо го е направила ,вместо мен и зад гърба ми?! Истината е ,че ми вдигна страхотен скандал в първите и най-рискови седмици от бременнността,явно повече не можеше да сдържа озлоблението и завистта ,че не тя е бременната. Чак започна да крещи,че нямам никакви приятелки и за това дъм я навестила,аз бях психически не добре и притеснена как ще се развие бременността ми,а тя крещеше ,че ще се махне и нз още какво.С какво провокирах такова държание ,нима не можа да се зарадва за мен? И от къде да се махне ,като никога не е била до мен. Не можа да ме изтърпи 2 дни,за толкова години.в които не бяхме се виждали ,т.к живехмв в чужбина с мъжа ми.Наистина не знам какво да мисля и как да си обясня нейното поведение. Не възнамерявам да я питам ,нито да я допусна до бебето ми ,когато се роди. Само се моля Господ да не праща на децата такива МАЙКИ. Никое дете не го заслужава!  
Бихте ли ми дали съвет на какво да наблегна или как да изчистя омразата си към тази жена?
Защо изтривате коментарите ,свързани с поста ми?Какъв е проблемът? Бихте ли обяснили ☺
Здравейте!
Когато чета диагнозата, която поставяте на майка си, /наричате я нарцистична/, се чувствам объркан, безпомощен и не зная какво да кажа. Защото от писмото ви се вижда, че вие очаквате съчувствие и някой да застане до вас в борбата ви с тази "зла майка, с това противно същество", както я наричате. Но пък аз от опит съм научил, че ако застана срещу майката на някой човек, той ще започне да ме ненавижда. Защото всички ние на някакво дълбоко ниво обичаме майките си и копнеем за тях. /ако не копнеехте за нея, вие нямаше да я мразите за това, че не е на разположение за вас/ И затова ненавиждаме всеки, който споделя мнението ни, че майка ни е лоша. Или пък се вкопчваме в него и очакваме той символично да ни "осинови" и да стане за нас по-добрата майка.
Казвате също, че се страхувате да не заприличате на нея. Този страх е основателен. Защото начинът, по който възприемаме майка си, се проектира върху целия свят. Тоест - след като възприемате с недоверие майка си, на вас може да ви е трудно да се доверите на когото и да било. А щом ви е трудно да се доверите, започвате да държите хората на дистанция и се чувствате сама,  без подкрепа, угнетена и ядосана.
От друга страна нищо не казвате за баща си. Той къде е в тази картина? Ако майка ви е успяла да ви отчужди от баща ви, за вас би било ценно да направите стъпки да си възстановите връзката с него. Ако е жив, да имате по-често контакт... А ако не е жив, да почитате паметта му, да си държите негова снимка в къщи, да разказвате интересни детски спомени за него на децата и съпруга си и т.н.  Така бихте омекнали по отношение на майка си. Бихте олекотили пренатоварената връзка с нея.
Не по-малко важно, а дори и още по-важно е да засилите връзката с брат си. Ако отношенията ви са сложни, търсете заобиколни пътища през децата му, през жена му /бъдете мила с тях/... Така също ще получите косвено добра връзка с майка си, без да се борите за всяка капка внимание от нея. Защото брат ви /както и вие/ във всяка своя клетка съдържа 50% от майка ви и 50% от баща ви. И свързвайки се с него, вие получавате и тях двамата в комплект...
Казано по-директно - оставете я майка ви на спокойствие. Не стойте като онова малко момиченце, което е било отглеждано от баба си и е чакало всяка събота мама да се появи. Вие отдавна не сте това... Не ходете по нея като кученце. Тя няма какво повече да ви даде. Направила е за вас всичко, на което е способна. И ако искате от нея повече, ще си опърлите крилата като нощна пеперуда, която се стреми към пламъка на свещта.
Добре е да стоим от родителите си на такава дистанция, от каквато сме способни да ги обичаме и уважаваме. Ако потърсим с тях по-голяма близост, ако нарушим това правило, измъчваме себе си и не искаме да станем големи.
Това е накратко.
Поздрави!

П.П. Известно време бях извън България и не съм следил темата. Ако някой е писал коментари под вашия пост, да знаете, че ги е изтрил модераторът  /аз нямам достъп да правя такива интервенции/, тъй като тази рубрика "Специалистите говорят" не е за получаване на мнения от другите участници в бгмама, а само за отговори от човека, който води темата. В случая от мен. Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Последна редакция: пт, 13 май 2022, 07:00 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт