Моите психични разстройства започнаха преди 6 -7 години, когато бях 12 клас, трябваше да изляза с момче на среща, което момче майка ми не харесваше и ми забраняваше да се виждам с него, но тъй като тя беше малко по-властен и задушаващ родител и предвид, че не работеше, а си стоеше вкъщи, ми оказваше сериозен контрол, и така малко преди поредната ми среща с въпросното момче, повърнах може би от стрес, уплаших се много, най-добрата ми приятелка тогава ми каза,че е възможно да имам анорексия предвид, че не се храних много и се уплаших, по същото време семейството ми се раздели, скандали, караници, дядо ми почина и аз изпаднах в нещо като тревожно разстройство, депресия... нямам идея не съм ходила тогава на лекар не знам точно какво беше плачех страхувах се от всичко не можех да спя, не се храних, отидох при баба ми легнах на леглото и по цял ден плачех и казвах, луда съм, няма да се оправя,това е край, четях разни диагнози в интернет, повръщах при вида на храна и от страх, че ще се разповръщам не исках да се храня. После малко по-малко си стъпих на краката, но усещанията и страха не изчезна, започнах да повръщам, когато имам изпит, когято трябва.да отида на дискотека, изобщо започнах от всичко дя.повръщам. Преди две години посетих психиатър, който ми преписа серопрам или нещо производно беше и деанксит, посещавах и психотерапевт. Почувствах се по-добре, но страха и умората ни изчезваха, гледах повече да се излежавам и винаги, когато трябваше да ходя на някакво важно събитие в.живота ми, си припомних какво евентуално може да се случи, а то е повръщане, и нещо като паник атаки. Напоследък отново ми се случва и нямам идея какво се случва, кое го предизвиква, нямам надежда вече за пълно излекуване, за водене на пълноценен живот, преди кипях, няма спирачка, обичах да съм център на внимание, да танцувам, супер енергичен,весел човек, а от 7 години, няма и помен от това....
Бих казал две неща:
- имате нужда от психотерапия. Хранителното ви разстройство, съпътстващо депресивните симптоми, е сериозен повод да се погрижите за себе си, като потърсите такава подкрепа;
- второто е, че от тази зависимост от майка си, в която съществувате, може да ви извади най-вече връзката с баща ви. Независимо какъв е той! Хранителните разстройства често са вопъл по изгубения родител. А изтласканият от майката баща е тъкмо такъв загубен родител. Нищо, че той е жив. /Смъртта на дядо ви е била за вас такъв удар, защото е напомняла и засилвала тъгата от проблемната връзка с баща ви./ Вие нямате топла връзка с него, защото се страхувате от реакцията на майка си. /смятам, че когато ви е забранявала срещите с онова момче, тя е отреагирала собствените си чувства към мъжете и към баща ви!!!/ Затова би било лечебно, ако се свързвате често с баща си. Поне във фантазията си, ако в реалността това е невъзможно. Например когато се храните, да си представяте, че се храните заедно с него... Колкото повече си позволявате връзка с баща си, толкова по-еманципирана от майка си ще се чувствате. И съответно - по-здрава...
Поздрави!