Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

  • 373 835
  • 2 561
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 993
Извинявам се, че се самоцитирам, сякаш пропуснахте въпроса ми.
Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
Не смятам, че някой от нас е способен така да отреже родителя си, който явно има нужда да сподели. По-скоро нямали техника, с която да изолиране вътре в нас думите, като думи на майка, а не като такива, които да променят нашия живот?
Другото, което казвате, е, че голяма част от нашите действия/разбирания/преживявания са в резултат от събития преди да се родим. Как се прекъсва тази връзка, в този ден на мисли всички (дори царски особи) сме прецакани, защото а оглед на световните войни, преврати и т.н. в рода на всеки ни е имало силно драматични събития. Как да "изчистим" себе си, за да осигурим и чист старт на децата си?

Здравейте!
Човешките отношения и особено семейните се развиват добре, когато всеки си знае мястото. Тези отношения е добре да се подчиняват на Закона за реда. Защото в семейството има йерархия, има естествен ред. И в тази йерархия родителите стоят на първо място. Те са създателите на семейството. Те са големи, а децата са малки. Родителите са на едно ниво в йерархията, а децата на по-ниското. И това е така завинаги. Независимо на каква възраст сме, ние сме малки пред нашите родители. Това е прост житески факт. Това е вярно  и правилно. Такъв е реда, който е определил Живота.
Но понякога родителите се държат така, че нарушават закона за реда. Например майката се опитва да привлече сина си за съюзник в нейните конфликти с бащата. Оплаква му се от него. Или бащата се опитва да настрои дъщерята срещу майката, защото тя флиртува с други мъже, а същата майка пък ѝ се оплаква от бащата, че е ревнив. Има случаи, когато деца биват използвани от единия родител да шпионират другия, да му следят активността в социалните мрежи и да докладват.
Това са по-малки или по-големи злоупотреби с децата и нарушения на Закона за реда. Така родителите качват децата си на нивото на големите, правят ги участници в отношения, в които те нямат статуса да участват. И това носи на децата голямо страдание. Детето, например, много обича мама, обаче татко през сълзи му говори, че мама си е намерила друг и иска да се разведе и да ги изостави. И детето се опитва да задържи мама в брака. Или друг случай: бабите /които са още по-високо в йерархията/ подтикват детето да отиде при баща си и да го върне в семейството. Такива непосилни задачи носят на детето страдание.
И СЕГА, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ какво става с детето, когато стане възрастен, ако двамата родители или единият от тях са правили опити да го привличат на своя страна като малко? То няма добра връзка нито с родителя, който го е вербувал /защото той не се е държал като голям, а е стоял в позицията на жертва и го е настройвал срещу другия/, нито с другия си родител, защото може да е гледало на него с лошо око и да е станало надменно спрямо него.
И затова порасналото дете е добре да излезе от тази игра. И да каже на майка си онези думи, които сте цитирали: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света." Тук няма отхвърляне. Има само любов и миротворчество. Има заемане на правилното място. Има стремеж към това, най-после да бъдеш признат за дете от собствените си родители.
Ще ви дам и друг пример. Един мъж е настройван цял живот от баща си, богат и доста арогантен човек, срещу майка си - "обикновена домакиня". Баща му така му бил обърнал представите за това, кой кой е, че той наричал майка си пред учителката си в първи клас "куха лейка!" /чувал често това от баща си/. Това момче става млад мъж и навлиза в бизнеса на баща си. Но за да се почувства нормален човек, който стои на двата си крака, трябваше да каже на баща си: "Татко, аз уважавам и ценя майка си. Не искам да я обиждаш пред мен. Аз съм ви дете и на двамата".
По втория въпрос съм писал в поста, който и вие цитирате, но не мога да го обоснова накратко.
Поздрави!

Последна редакция: нд, 28 юни 2020, 06:46 от Людмил Стефанов

# 391
  • Мнения: 129
Благодаря Ви за отговора! Оценявам всичко, което сте написал и съм съгласна с него. Но е факт, че тези хора "от по-високо стъпало" както ги наричате, не осъзнават грешката си и според мен биха останали наранени от такъв тип отговор. Биха го приели като отказ да бъдат изслушани, разбрани, дори като отказ от обич. За да разберат къде грешат, самите те трябва да посетят терапия, а вярвам, че ще се съгласите, няма как да пращам на терапия всеки, който се държи неразумно. Тогава остава въпроса как(аз и останалите участници в темата) да предпазваме себе си, да се разграничим от тези хора и да слушаме изповедта им както бихме изслушали приятрл-да, чуваме, но не това не ни наранява.
А вторият ни въпрос, прегледах отново отговора Ви, но не намерих обяснение за себе си. Как да бъде прекъснато това родово натоварване? За да не говорим хипотетично, ето например коментара за опитите за деца, казвате, че е възможно да бъде в следствие на починала родилка и т.н. да не раздувам коментара излишно, добре съгласна съм, вярвам в генетичната памет, но как да се отърсим. Дори да си дадем сметка кое от къде идва, коя е причината за нашето действие или бездействие, как да променим нещата.
Още един пример - майка ми имаше ужасна свекърва и аз съм предубедена към моята. Наясно съм кое от къде идва, но това не ме спира да съм убедена в лошите страни на собствената си свекърва. Понякога спирам и си казвам "погледни обективно, не е толкова лоша" и опитвам логично да преценя реалните й качества и отново стигам до извода, че не искам да имам нищо общо с нея.
Най-важният въпрос за мен в момента е, как да се прекъснем порочния кръг, това предаване в поколенията, за да освободим себе си и да знаем, че сме направили максималното за децата си?

# 392
  • Мнения: 17
здравейте г-н Стефанов,

Бих искала да задам въпрос как определено поведение на единия от родителите спрямо другия се отразява на връзката на децата им във възрастният живот.
Като дете бях свидетел как баща ми обсесивно ревнуваше майка ми, опщо  нездравословна ревност. къде беше, защо закъсняваш с 2 минути от работа и.. списъкът продължава. Тя остана в брака заради мен и брат ми.
В днешно време след 30 години брак е "щастлива", ако може да разговаря с колега от мъжки пол на работа без скандали.
Сега съм женена. Ревнувам съпруга си. Когато мисля обективно  с главата си, виждам, че е нездравословно и разрушава отношенията ни. Но имам този страх, че той ще ми изневери / ще ме изостави. точно както е имал баща ми. Освен  тази ревност, нямаме други проблеми.
  Той е добър съпруг.
 Как мога да си помогна?
Здравейте!  Според мен наистина има дълбока връзка между ревността на баща ви и вашата ревност. Казвате, че майка ви е останала с него  30 години едва ли не само заради вас,  децата. Това е първото, което искам да проблематизирам. Тя е останала с него, защото е виждала някакви предимства в този брак и го е смятала достатъчно добър за себе си. Идеята, че майка ви едва ли не се е жертвала за вас, е вредна. Тя ви стоварва на гърба тежест, която вие нямате сили да носите. Все едно сте единствения крепител на брака на родителите си. Смятам, че тази ревност и кавги представляват техния начин да се обичат. За вас е здравословно и вие да разглеждате нещата по този  начин....
Механизмът, по който ви се отразява тази ревнивост на баща ви,  може да бъде разбран най-добре чрез понятието "сляпа любов", което въведе големият германски психотерапевт Берт Хелингер и което и аз използвам в работата си. Какво имам предвид? Още от дете вие сте взимали отношение и страна в това конфликтно напрежение между вашите родители. Упреквали сте баща си и сте заемали страната на майка си, която сте считали за невинна жертва. При това положение любовта, която всяко дете има към баща си,  за вас е била някак накърнена. Не е била изразена достатъчно. Защото вие сте хранили по-скоро негодувание към баща си. Били сте недоволна от него. И вероятно сте живеели в страх, че ако изразите любов към баща си, майка ви ще се почувства предадена и ще ви отхвърли. А това за всяко дете е много страшно.
Но любовта на детето към баща му е нещо първично и естествено. Тя е дълбоко заложена в човешката природа и  все някак трябва да се прояви. И ако сте се притеснявали да я изявите по един естествен начин, тази любов се проявява, като самата вие започвате да приличате на него. Ревнувайки мъжа си, вие сякаш се обръщате в душата си към баща си и му казвате: "Мили татко, аз те обичам и затова ще бъда като теб. Ти цял живот си ревнувал мама и аз също ще ревнувам мъжа си. Така ще показвам на целия свят колко много те обичам." Това е един абсолютно несъзнаван  механизъм за проявяване на любов. Затова Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов".
Какъв е начинът нещата да се променят? Тази сляпа любов трябва да се прояви и смело да заяви себе си. Например, когато майка ви се опитва да споделя с вас,  да ви се оплаква от баща ви, разказвайки все едни и същи истории, вие можете да ѝ кажете: "Майко, това са си ваши неща. Аз не мога да се намесвам. Аз съм дете и на двамата и ви обичам еднакво. Смятам, че ти си ми избрала най-добрия баща на света."
С една дума - застанете на дистанция и не взимайте страна в отношенията между родителите си. Заявете директно, че обичате и баща си. Така постепенно ще почувствате, че гледате към съпруга си с меки очи , спокойно и без ревност.


На първо място, благодаря за отговора. Simple Smile

Мисля, че „изворът “ на проблема е в бащата на моя баща. Той с години физически малтретирал майката на баща ми. Тя починала от някаква болест, когато баща ми бил  дете, на 10 години мисля. Той не е споменавал майка си в живота ми. Аз имам нейното име като спомен. Не  съм виждала този човек (дядо ми) од години.
Мисля, че баща ми като дете видял тези неща да се случват с майка му, а по-късно и с втората съпруга на баща му и той „предположил“, че е нормално такива неща да правиш на жена си. Първите години от брака на моите родители   бяха много лоши, а финансовите проблеми го влошиха. Днес след 30 години брак, когато се карат , те накрая прават сякаш е шега. Спрях да завзимам страна в техните кавги може би преди години.
От друга страна, бащата на майка ми загубил майка си като бебе. Той беше най-добрият съпруг и баща (и дядо Simple Smile )
 Има ли връзка защо може би майка ми е избрала съпруг, който е загубил майка си като дете? Майката на съпруга ми е жива, но те загубили връзка преди 15 години, когато той бил на 14-15 години. Дали аз и майка ми се опитваме  да компенсираме някакъв недостиг на майчината любов? нормално ли е?
Хубав ден Simple Smile

# 393
  • Мнения: 993
Благодаря Ви за отговора! Оценявам всичко, което сте написал и съм съгласна с него. Но е факт, че тези хора "от по-високо стъпало" както ги наричате, не осъзнават грешката си и според мен биха останали наранени от такъв тип отговор. Биха го приели като отказ да бъдат изслушани, разбрани, дори като отказ от обич. За да разберат къде грешат, самите те трябва да посетят терапия, а вярвам, че ще се съгласите, няма как да пращам на терапия всеки, който се държи неразумно. Тогава остава въпроса как(аз и останалите участници в темата) да предпазваме себе си, да се разграничим от тези хора и да слушаме изповедта им както бихме изслушали приятрл-да, чуваме, но не това не ни наранява.
А вторият ни въпрос, прегледах отново отговора Ви, но не намерих обяснение за себе си. Как да бъде прекъснато това родово натоварване? За да не говорим хипотетично, ето например коментара за опитите за деца, казвате, че е възможно да бъде в следствие на починала родилка и т.н. да не раздувам коментара излишно, добре съгласна съм, вярвам в генетичната памет, но как да се отърсим. Дори да си дадем сметка кое от къде идва, коя е причината за нашето действие или бездействие, как да променим нещата.
Още един пример - майка ми имаше ужасна свекърва и аз съм предубедена към моята. Наясно съм кое от къде идва, но това не ме спира да съм убедена в лошите страни на собствената си свекърва. Понякога спирам и си казвам "погледни обективно, не е толкова лоша" и опитвам логично да преценя реалните й качества и отново стигам до извода, че не искам да имам нищо общо с нея.
Най-важният въпрос за мен в момента е, как да се прекъснем порочния кръг, това предаване в поколенията, за да освободим себе си и да знаем, че сме направили максималното за децата си?
Здравейте, Charmes!
Преди да кажа каквото и да е, бих искал да поставя моите граници при воденето на този разговор.
Чувството ми е, че когато се разгаря дискусия по темата на даден участник, който е получил лично послание от мен, това отнема на човека възможността да си вземе на спокойствие това, което съм му дал. Подобни дискусии сякаш му издърпват придобитото от ръцете. А тези участници, които са се решили да си поставят лична тема, са най-важни в случая. Затова правя крачка назад и спирам да  обсъждам неща, казани на други участници и да водя концептуални разговори. Simple Smile
Но пък смятам подробно да коментирам в духа на идеите, които споделям тук, конкретния личен пример, който дадохте със свекървите. Мисля, че така ще стане най-ясно.
Вие казвате, че не харесвате вашата свекърва /макар че тя не е лош човек/, защото и майка ви не обича своята. Това е често срещана проява на лоялност от дъщеря към майка. Мога да дам и такъв пример: майката няма връзка с баща си, не го е виждала никога. Тя има щастлив брак с добър мъж, но дъщеря ѝ не си позволява да има близки и топли отношения със собствения си баща, защото дълбоко в себе си се опасява, че това може да разстрои майка ѝ. Смята, че така би ѝ напомняла  непрестанно за нейната рана. Затова си измисля всякакви поводи да стои на дистанция от баща си. Виждате как при предаването на едно травматично преживяване от едно поколение в следващото, основния двигател и мотив е любовта.
Но любовта, така проявена, поставя майката в по-ниска позиция. Дъщеря ѝ я третира като дете, което трябва да бъде подкрепяно с всякакви средства, включително и саможертва и самозалъгване. /това е пример за нарушаване на Закона за реда/. Смислено и зряло е дъщерята /тоест - вие Simple Smile/, осъзнавайки какво прави всъщност, да каже на майка си: "Мамо, аз ненавиждам моята свекърва, защото и ти не понасяш баба /Казва "баба, а не "твоята свекърва", за да почувства майката, че дъщерята има право на лично отношение към жената, която е родила нейния баща/. Давам си сметка, че тя не е лош човек, но аз я отхвърлям от любов към теб."
Когато майката чуе такива думи, нещо в нея е нормално да се задвижи. В този момент тя е предизвикана да покаже своята големина и своето достойнство. Моето очакване е, че тя веднага или скоро ще каже на дъщеря си нещо като: "Ти не е нужно да правиш това заради мен. Аз мога сама да се оправям с баба ти без твоя помощ. Това си е моята битка. Като твоя майка бих се радвала, ако ти се разбираш със свекърва си. Ти имаш право на добри отношения и с баба ти, нищо, че с нея само се караме. Това не е твоя работа! "
Предлагам ви да си вземете това и да го оставите на сянка да отлежи. Разговори като този, който водим, е добре да се развиват  бавно. Много бавно.
Поздрави и приятна събота и неделя!

# 394
  • Мнения: 993
Мисля, че „изворът “ на проблема е в бащата на моя баща. Той с години физически малтретирал майката на баща ми. Тя починала от някаква болест, когато баща ми бил  дете, на 10 години мисля. Той не е споменавал майка си в живота ми. Аз имам нейното име като спомен. Не  съм виждала този човек (дядо ми) од години.
Мисля, че баща ми като дете видял тези неща да се случват с майка му, а по-късно и с втората съпруга на баща му и той „предположил“, че е нормално такива неща да правиш на жена си. Първите години от брака на моите родители   бяха много лоши, а финансовите проблеми го влошиха. Днес след 30 години брак, когато се карат , те накрая прават сякаш е шега. Спрях да завзимам страна в техните кавги може би преди години.
От друга страна, бащата на майка ми загубил майка си като бебе. Той беше най-добрият съпруг и баща (и дядо Simple Smile )
 Има ли връзка защо може би майка ми е избрала съпруг, който е загубил майка си като дете? Майката на съпруга ми е жива, но те загубили връзка преди 15 години, когато той бил на 14-15 години. Дали аз и майка ми се опитваме  да компенсираме някакъв недостиг на майчината любов? нормално ли е?
Хубав ден Simple Smile
Хм! Допускам, че е възможно този дядо да е тормозел жените си също от ревност. А вие сте кръстена на тази баба, която е тормозена. Това ме навежда на мисълта, че наистина много силно сте отхвърляли баща си като дете. Толкова силно, че сега трябва много да приличате на него, за да му показвате колко много го обичате.

Последна редакция: пн, 29 юни 2020, 21:04 от bubanka

# 395
  • България <3
  • Мнения: 327
Какъв съвет бихте дали на някой, който прекалено много мисли за здравето си и се страхува, че е хванал всякакви болести? Особено когато се случи да има здравословни оплаквания или болки става още по-зле и теориите ескалират- не вярва на докторите, изпуснали нещо, не е адекватно лечението, депресира се, плаче и става много тегаво. До колко наистина претупват докторите не знам, може и да има доза правота, но поне някакъв вътрешен покой или успокоение може ли да помогнем да постигне този човек? Ако кажем например "не се притеснявай, ще мине" се наостря, че не му вярваме, че му има нещо и не го вземаме достатъчно насериозно, " на чужд гръб и 100 тояги са малко" и тн

Също така бихте ли препоръчали някоя добра книга със съвети за личностно развитие, самопомощ или някакви психологически аспекти как да живеем по-добре?

# 396
  • Мнения: 993
Какъв съвет бихте дали на някой, който прекалено много мисли за здравето си и се страхува, че е хванал всякакви болести? Особено когато се случи да има здравословни оплаквания или болки става още по-зле и теориите ескалират- не вярва на докторите, изпуснали нещо, не е адекватно лечението, депресира се, плаче и става много тегаво. До колко наистина претупват докторите не знам, може и да има доза правота, но поне някакъв вътрешен покой или успокоение може ли да помогнем да постигне този човек? Ако кажем например "не се притеснявай, ще мине" се наостря, че не му вярваме, че му има нещо и не го вземаме достатъчно насериозно, " на чужд гръб и 100 тояги са малко" и тн

Също така бихте ли препоръчали някоя добра книга със съвети за личностно развитие, самопомощ или някакви психологически аспекти как да живеем по-добре?
Здравейте, Стелияна!
Ще ви кажа какво е моето разбиране за това състояние. /няма да използвам термина, с който се обозначават подобни диагнози/
Каква е причината човек да се тревожи за здравето си и трескаво да си приписва всякакви болести, дори и когато няма симптоми за тях? Какъв е дълбокият стремеж на душата му, който го кара да се мисли за болен?
Смятам, че човек с подобно състояние дълбоко в себе си иска да е болен. Въпросът е каква е причината той да го иска. 
За да си отговорим на този въпрос, е необходимо да се работи конкретно с човека. Защото при всеки е различно и е свързано с обстоятелствата от личния му живот и живота на хората от неговата семейна система.
Много често чрез нуждата да се чувства болен човек отреагира дълбокото си несъзнавано желание да се свърже с някой от семейната система. Или може би с доста хора от системата.
Затова психотерапевтичната работа за мен е изследване. Изследване, в което се използват всички възможни пътища, за да се проникне колкото може по-дълбоко в несъзнаваните стремежи, които движат човека.
Ще ви дам един възможен пример, за да придобиете конкретна представа, какво имам предвид. Млада жена е дълбоко убедена, че има вода в коляното. По принцип е чувствителна на тема здраве и си поставя постоянно диагнози, но усеща краката си и особено коляното като голям проблем. /"Ох, ще стана инвалид на 30 години!"/. Прави си всякакви възможни изследвания. Изследванията, обаче, не разкриват нищо. Няма физиологични основания за тези оплаквания, които са на моменти много интензивни. Оплакванията датират от тийнейджърска възраст и я връхлитат понякога с голяма сила, а на моменти затихват.
Интересното е, че майката на това момиче е медицинска сестра в травматологията. Което навежда на мисълта, че тези болки в коляното всъщност представляват вопъл към майката: "Мамо, моля те, виж какво става с мен!"
Родителите са разведени, а майката живее от доста време на семейни начала с чужденец, който има бизнес в страната. Когато младата жена станала на  14-15  години, усеща, че този чужденец я заглежда по смущаващ начин, прави притесняващи забележки за външния ѝ вид... Но тя не се решава да сподели с майка си своите притеснения,  нито пък майка ѝ се решава да си даде сметка за реалността.
Разказва и един интересен сън, който е толкова ясен, че няма за какво да го тълкувам. "Намираме се в хола на апартамента. Аз се превръщам в нещо средно между ангел и пеперуда и летя високо горе до тавана на помещението и около висящия полюлей. Приятелят на майка ми подскача и се опитва да ме хване. Същевременно майка ми е втренчена в телевизора и си гледа някакво предаване."
В основни линни сънят е ясен. Може би трябва да добавя само един по-завоалиран аспект - превръщането в ангел символизира обръщането на тази млада жена към смъртта: "По-добре да умра, отколкото да ми се случи такова нещо! Мамо, искам да умра!". Това още повече засилва вътрешната мотивация да бъде болна, за да умре и да не ѝ се случи нещо толкова ужасяващо....
Може още много да се каже за тази ситуация, включително и за този сън, но ми се струва  достатъчно. Целта ми е просто да придобиете ориентация в сложността на симптоматиката. В случая тя изпълнява конкретна цел: да заостри внеманието на майката върху проблемите на дъщерята и тя да вземе необходимите мерки.
Вярвам, че вече разбирате, че при подобни симптоми не могат да се дават съвети. Необходимо е конкретно изследване, което да разкрие ролята на фантазните симптоми за човека, който ги проявява. Такова изследване изисква друг тип взаимодействие, работа очи в очи с клиента.
Освен това става ясно и защо вашият познат се дразни, когато му казвате, че нищо му няма. Неговите симптоми имат важна роля във вътрешния му живот и за него мисълта да се откааже от тях е трудна за понасяне......
Ще ви препоръчам и една добра книга за личностно развитие /с уговорката, че тези книги не помагат за такъв тип състояния, които изискват конкретна терапевтична работа/.
Това е книгата на Маршал Розенберг "Общуване без агресия"
Поздрави!

Последна редакция: нд, 28 юни 2020, 19:34 от Людмил Стефанов

# 397
  • България <3
  • Мнения: 327
Благодаря за отговора! Да се разбира ли, че горното е валидно в случаите, когато наистина няма симптоми и само се вглъбява в несъществуващ проблем или по принцип такава е логиката изобщо за хората, които мислят за здравето си и болести повече от нужното? По принцип човека има автоимунно заболяване и освен това подуване с неизяснена причина, което не минава няколко месеца и не знам дали това не е отключило страха и проблема като цяло.

# 398
  • Мнения: 993
Благодаря за отговора! Да се разбира ли, че горното е валидно в случаите, когато наистина няма симптоми и само се вглъбява в несъществуващ проблем или по принцип такава е логиката изобщо за хората, които мислят за здравето си и болести повече от нужното? По принцип човека има автоимунно заболяване и освен това подуване с неизяснена причина, което не минава няколко месеца и не знам дали това не е отключило страха и проблема като цяло.

Здравейте, Стелияна!
Това, че човекът има автоимунно заболяване, както и това неясно подуване, много пременя нещата. Смятам, че повечето хора в подобна ситуация започват да четат в мрежата, да се преглеждат...  И изобщо - стават подвластни на информацията, свързана със здравето и се страхуват. 
Това, което ви написах предишния път, се отнася за хора, които чувстват симптоми, но те са предизвикани от техни фантазии, които не отговарят на действителността. Обективните медицински изследвания не откриват  нищо. И тогава облекчение може да даде само някаква форма на психотерапия.
От подобни симптоми страдат много често студентите по медицина в трети - четвърти курс, когато започнат да изучават клиничната картина на различни заболявания. Някои от тях преживяват симптомите на физическо ниво в тялото си.
Виждате, че тук наистина не могат да се дават съвети. Ако отново се върнем на случая с човека, който има автоимунното заболяване и подутината, за него е твърде вероятно след като се подложи на поредица от изследвания, за да се убеди, че няма друго и да се успокои.
И ОЩЕ НЕЩО: ситуацията с ковид 19 много изостри чувствителността на хората към здравословни проблеми. Всякакви дребни и обичайни болки в тялото често се интерпретират като сигнал за опасност. Например кашлянето от обикновено задавяне или от прекалено пушене  води до необичаен страх. Или киселините от стомаха, които предизвикват парене в хранопровода, предизвикват съмнение, че става нещо с дихателните пътища и белия дроб.
В такова време живеем.
Желая ви здраве, спокойствие и оптимизъм!

# 399
  • Мнения: 993
ДЕТСКАТА РЕВНОСТ: ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ
(това е една статия с практически примери, която съм писал специално за Академия за родители, където съм редовен лектор. Дал съм пример и за това, как ревността от детска възраст понякога се отразява и върху отношенията на възрастни братя и сестри)
Като психолог и психотерапевт, а също и като човек с натрупан жизнен опит, ще ви разкажа една примерна  история за детската ревност, която наистина обхваща живота на човека от начало до край. Примерна, защото представлява комбинация от множество истински истории.
Това може да е историята за две сестри – възрастни жени  към 80-те години.  По възрастната с четири години вече отключва типично психично заболяване, характерно за напредналата възраст. Живее в измислен свят на фантазии. Влюбена е в мъж, който често се появява по телевизията: това може да е красив и мъжествен актьор, шоумен, политик, телевизионен говорител. Фантазира си, че той също отговаря на чувствата ѝ. Настроена е сантиментално и говори с копнеж за него. Дори вечер понякога подрежда специално масата с вечеря на свещи и очаква избранника на сърцето си.
По-младата ѝ сестра се отнася със съчувствие към нейното заболяване и всячески се стреми да я подкрепи. Ала към нея болната изпитва силно враждебни чувства. Не я допуска до себе си, гони я от жилището си, когато тя реши да я навести, подозира я, че идва да ѝ открадне пенсията или че в кекса, който ѝ е донесла, има отрова. Има към сестра си агресивни изблици и дори посяга да я удари.
Подобни чувства между братя и сестри към края на живота им са много разпространени. На възраст, когато имуществените придобивки все повече губят смисъл, между тях се разгаря ненавист заради малко парче земя или подялбата на някакво незначително наследство. Или дори си развалят отношенията и стават гневни едни към други без никаква видима причина. Често децата им /първи братовчеди/ продължават да се отнасят с най-добри чувства по между си и се опитват да „вразумят” родителите си, но напразно.
Причините за необяснимата промяна на чувствата между толкова близки хора можем да намерим в най-ранното детство. Когато се ражда по-малкото братче или сестриче, по-големите деца изпитват ревностни чувства. Те просто не искат да приемат новото същество, което заема толкова много време от вниманието на майката. По  един или друг начин те започват да изразяват своята неприязън. Например: „Мамо, искам да викнем щъркела отново да си вземе това бебе!”; или: „Не искам бебето да ми пипа играчките и да носи моята шапка!”. Случва се дете на около 2 години, когато види, че бременната му майка подрежда дрешки и принадлежности на очакваното бебе, да ги разхвърля по пода и да ги стъпче.  Дори понякога по-големите деца предприемат и по-сериозни действия, за да елиминират натрапника, който им е отнел близостта на майката.
Тези всеизвестни прояви на ревност са обясними и нормални. Разбира се, майките винаги се опитват да пренастроят нагласите на по-голямото дете. Понякога те правят това с думите: ”Какво толкова се притесняваш. Аз ще те обичам и теб. Аз съм майка и на двамата. Просто бебето е малко и има нужда да се грижим повече за него. Когато ти беше бебе и за теб съм се грижила така.”  Психологът Хайм Гинът, автор на световния бестселър „Детето и ние” (София, изд. „Изток Запад”, 2007 г.), коментира тези популярни опити да се повлияе на ревността със следната аналогия: „ Представете си, че вашият съпруг един ден се прибере от работа и ви каже: „Скъпа, аз си намерих и друга жена, с която се виждам понякога. Но ти не се притеснявай. Това няма да се отрази на чувствата ми към теб. Аз продължавам да те обичам, както и преди. Дори теб те уважавам много повече от нея, защото ти си майката на децата ми.” Никоя жена не би приела спокойно тези думи. Не ги приема и детето, когато разбере, че трябва да дели родителската любов с друг, по-малък и по-нуждаещ се от грижа човек.
Като родители е наистина важно да разберем, че враждебността на децата към новородените бебета в семейството е нещо естествено. Дори нещо повече,  според Франсоаз Долто /френска психоаналитичка, световно известна с работата си с деца/ трябва повече да се тревожим, ако такава негативна реакция към новороденото напълно отсъства. Защото това е знак за емоционално анулиране, което може да доведе до появата на натрапливи мисли и действия,  откъсване от реалността и бягство във фантазията. И още – малкото дете проявява обичта си, като се идентифицира с обекта на своите чувства /опитва се да прилича на него/. В този смисъл ако голямото дете се поддаде на изкушението да обича бебето – един еволюционно по-неразвит образ на самото себе си, това застрашава неговото израстване. До появата на бебето детето е обичало само по-еволюирали от него човешки същества и идентификацията го е развивала. А любовта към едно същество, което принадлежи към един отминал за обичащия стадии на развитие, може да бъде дори опасна за него.
В своята книга „Тълкуване на сънищата” Зигмунд Фройд пише за типичните сънища, отразяващи нашите ревностни чувства към братята и сестрите ни, които носим от детството. Обикновено в сънищата братята и сестрите са представени символично от насекоми, червейчета, мишки, гущерчета, жабчета… С една дума - малки неприятни животинчета, които ние в съня си смачкваме или преследваме. Някои от тези сънища са съвсем очевидни с посланията си. Например: „Човекът сънува, че отива към една поляна, където играят и тичат малки деца. Сред тези деца той разпознава братята и сестрите си. Когато се приближава към тях, те изведнъж се превръщат в малки ангелчета, птички и пеперуди и излитат. И той остава сам на поляната”. Сънят отразява инфантилното /детско/ желание на сънуващия братята и сестрите му „да се превърнат в малки ангелчета и да отидат на небето”. Сънища, които при тълкуването им се оказват свързани с ревностни чувства от детството, ни съпътстват през целия  живот. Те биват предизвиквани от множество житейски ситуации, които наподобяват детската борба за повече място в сърцето на родителя. Например – съперничество с колегите в службата за уважението и благоволението на шефа. Изобщо – всякакви случаи,  в които може да се почувстваме отхвърлени и пренебрегнати за сметка на някой друг.
Как родителят с поведението си засилва ревността?
Когато са свидетели на враждебност на децата едно спрямо друто, родителите често реагират остро и негативно. „Как може да говориш така? Та той ти е брат и трябва да се държиш добре с него. Брат ти е най-близкия ти човек?”.  Могат да прозвучат и недвусмислени заплахи: „Ако продължаваш да се държиш така със сестра си, няма да те обичам! /или няма да ти говоря/”. В някои семейства се стига и до физическа саморазправа. Детето си взема поука от тези родителски реакции и започва да крие чувствата си. Дори може да започне да ги замаскира, като проявява лицемерно прекалена обич и загриженост към по-малкото си братче или сестриче. Родителите на такива деца обикновено се радват и  изпитват гордост от тяхното поведение и взаимна привързаност. От това, обаче, ревността не намалява, а само се трансформира. Тя чака удобен момент да се прояви. Точно такъв вид подтиснати чувства действат и по-нататък в зрелия живот на човека.
Има родители , които най-често стоварват отговорността за всичко на по-голямото дете по принципа – който е по-голям, той е виновен. Други пък се опитват да открият виновника и активно да разрешат възникналия конфликт. На практика се оказва, че и двата варианта са погрешни. В първия случай имаме очевидна несправедливост. Във втория случай, осъществявайки разследването, родителят насърчава децата си да се клеветят взаимно. Тези опити на родителя да се намесва като арбитър в детските конфликти напрягат отношенията между децата. Това не означава, че можем да ги гледаме с безразличие как се нараняват. Можем да прекъснем свадата, но след това да насърчим децата сами да се разберат. Така до децата достига родителското ни послание, че ако сме им гневни за нещо, то е, защото не могат да се разберат и да намерят компромис в конфликтите си.  Добро въздействие има даването на общи задачи, които насърчават взаимопомощта. И още нещо важно – не е добре да наказваме едното дете в присъствието на другото . Това няма да доведе до нищо добро, а само ще засили враждебността, интригантството и търсенето на мъст.
Едни от най-важните правила във възпитаването на децата, които служат и като превенция за развитието на ревността, са да не сравняваме децата по между им и да не им лепим етикети. Сравняване имаме, ако родителят казва на едната си дъщеря, с цел да я успокои: „Ти не се притеснявай, че момчетата не те канят на срещи като сестра ти. И на това ще му дойде времето. Важното е, че ти си много умна, интелигентна. Това повече се цени в живота.” Това изказване  разгаря съперничеството между сестрите. В случая е необходимо само да се изрази съчувствие и подкрепа на страдащата дъщеря, без да се споменават успехите на  сестра ѝ по терените на любовта.
Понякога родителят, сравнявайки децата, може да каже: „Виж се само как се храниш. Целия се омаза. Сестра ти е три години по-малка от теб, а е толкова чиста и спретната.” Чувайки това, детето започва да ненавижда както сестра си, така и самата идея да се поддържа чисто. От друга страна малката сестра може да започне да развива арогантност към брат си. Вместо да търси от него подкрепа при съвместните игри с други деца, тя може да се преживява като негов ментор.
Или пък родителите наричат едното дете „инат, твърдоглав, упорит”, а другото – „малко ангелче”. Освен че нарушават връзката между братята и сестрите, подобни етикети  сякаш програмират децата и ги затварят в рамки, от които те трудно ще излизат през целия си живот. В този случай първото дете може да остане с усещането, че неговата житейска роля е винаги да се отстоява с агресия, да не отстъпва и да не се съобразява с другите. Това е опасна програма, която може да накърни социалните му контакти и да го държи в изолация. От друга страна, „милото ангелче на мама” може да реши дълбоко в себе си,  че трябва с всички да бъде добричко. Дори самата мисъл да се противопостави по-твърдо на някого става страшна, защото се преживява като опасност от загуба на родителската любов.
Как да ограничим влиянието на ревността?
Както вече казахме, появата на братче или сестриче винаги всява смут в душата на детето. То започва да изразява негативните си чувства. Това води до упреци от страна на родителите, че поведението му е егоистично, грозно и неприятно за възрастните. Тези упреци всъщност оставят детето да се справя само с чувствата си. Оставено само, с времето то постепенно  преминава през всички симптоми, съпътстващи появата на детето-съперник. Това са капризи, възвръщане на нощните /а понякога и дневните/ напикавания, загуба на апетит, апатия. След като премине през всичко това, голямото дете привидно губи интерес към съперничеството с по-малкато и въобще не го споменава, за да не му се карат.  Но дълбоко в себе си то държи тези чувства непреработени. Те продължават да действат и по-нататък в живота му и в зряла възраст го правят обидчив и чувствителен. А както видяхме в началото на тази статия, подтиснатите чувства към братята и сестрите от детството понякога избуяват в силна взаимна неприязън в старостта.
Единствения добър начин да се преодолеят негативните чувстна и ревността е да им се даде пространство те да бъдат изразени. Ако детето се оплаква: „Откакто се роди брат ми, вече никой не ми обръща внимание”, е добре да го прегърнем и да му кажем: „Разбирам как се чувстваш. Сигурно не ти е лесно.” А не да се опитваме да го убедим, че чувствата му са неуместни и неприемливи.
Тук ще приведа и един пример за виртуозно отработване на случай с агресивни прояви на ревност от  практиката на Франсоаз Долто.  В този случай тя дава толкова оригинални напътствия на майката, че успява да я превърне в терапевт в семейството. 
Робер е на две години и от три месеца проявява силна агресия към новородения си брат Пиеро. Проблемът му се засилва от острите и негативни реакции на цялото обкръжение: „Как може да се отнасяш така с брат си! Ти си лош! Грозно е да ревнуваш. Така натъжаваш мама.” Включен е и целия възможен арсенал от наказания и лишения. Майката се опитва да убеди Робер, че Пиеро е добричък и миличък. Същевременно избягва да гушка бебето. Полага необходимите грижи за него сякаш „зад гърба” на Робер, защото в противен случай предизвиква гневните му реакции /чупене на предмети, ритане на майката, удряне на бебето, опит да го удави във ваната и дори да му бръкне в очите с ножица/. Макар че е бил преждевременно развито дете, Робер се променя драстично.  Забравя всичко, което е бил научил преди раждането на брат си, пишка и ака в гащите, станал е блед и подтиснат, губи апетит, говори тихо и неуверено.
Следвайки напътствията на Франсоаз Долто, майката престава да осъжда гнева на Робер, като вместо това започва да го легитимира и да му дава глас. Когато Робер проявява агресия към вещите на брат си, майката казва: „Ах, този Пиеро! Вещите му се мотаят навсякъде!”. Ако хората се радват на бебето и му правят комплименти, тя реагира: „Пак този Пиеро! Все на него се възхищават. А той само спи, плаче, яде и си цапа пелените. Глупави хора! Какво толкова намират в едно бебе.” Когато Робер избухне за нещо или реагира негативно, тя не го осъжда за лошотията, а казва на висок глас: „Горкият Робер, какво се чудя! Откакто Пиеро се роди, живота ни се обърна наопаки. Как няма да е изнервен!”
Съществен акцент от новото поведение на майката е, че вече не се крие от Робер, когато се грижи за бебето. Но същевременно – и това е много важен елемент от терапията – тя му говори с нежен тон, но пренебрежително. Например, ако го гали, казва: „Колко са глупави майките да харесват такива малки нехранимайковци като Пиеро. Та той е просто едно вързопче, което не представлява нищо интересно.”
Макар и с недоумение, майката се съгласява да въведе тези промени в поведението си. Като добавка тя оставя някъде в къщата една 40 сантиметрова кукла под формата на бебе. Това е обект, върху който Робер може да прави пренос и да изкарва върху него гнева си.
Резултатите надхвърлят очакванията. При тази промяна Робер в началото се стъписва. След няколко дни поведението към брат му става напълно неутрално. И съвсем скоро дори започва да оспорва думите на майка си, когато тя се изказва пренебрежително за бебето: „Не, не е вярно, че за нищо не го бива. Много е сладък.” По съвет на Долто, когато чува такива изказвания,  майката не прекалява, а просто казва: „Наистина ли мислиш така? Е, ти си му батко.”
Логиката на тази терапия е следната: щом негативните чувства са налице, ние не можем да им се противопоставим. Добре е да ги легитимираме и да им помогнем да бъдат изразени. Така от едно дете, което е застрашено от хоспитализиране заради гневните си изблици на ревност, Робер се превръща в дете, което се радва на брат си.

# 400
  • Мнения: 129
В този ред на мисли, може ли да се говори за оптимална разлика във възрастта на децата? Дали ако са с малка разлика ще бъдат по-сплотени, или при голяма разлика голямото ще осъзнава по-ясно, че малкото не го застрашава и биха се обичали повече?

# 401
  • Мнения: 993
В този ред на мисли, може ли да се говори за оптимална разлика във възрастта на децата? Дали ако са с малка разлика ще бъдат по-сплотени, или при голяма разлика голямото ще осъзнава по-ясно, че малкото не го застрашава и биха се обичали повече?

Това е трудно да се предскаже, защото отношенията между децата в семейството отразяват и други важни аспекти. Може би най-типичното е, че много често, когато между две деца в семейството има враждебност, това е свързано с конфликтност,  борба за надмощие или конкурентност между самите родители. Тогава децата заемат позиция, като едното застава на страната на единия родител, а другото подкрепя другия. Така семейството се оказва разцепено на две по една симетрична ос.
Затова е от голямо значение родителите да не въвличат децата в своите противоборства. Така децата изострят отношенията по между си и се лишават от сестринска или братска подкрепа, като това може да продължи до края на живота им.
По принцип може да се каже, че е добре голямото дете да е на поне 2,5-3 години, когато се роди следващото, защото така то е навлязло във възрастта, когато осъзнава себе си като отделна личност. Тогава детето е  навлязло в "стадия на огледалото" и гледайки се в огледалото, осъзнава, че това там е то самото. Преди това детето просто не знае за собственото си съществуване - тоест - то не се отделило психологически от майката. Живее в симбиотична връзка с нея. Трудно е да преживееш майка ти да се фокусира върху друго дете, когато ти все още не си се отделил от нея, не знаеш, че те има, не знаеш кой си.
Тук е добре да добавя, че още по-трудно се преживява от детето, ако в този период майката реши да премахне следващо дете. Тук навлизаме в огромна тема, която не може да се разкаже накратко.

Последна редакция: ср, 01 юли 2020, 19:07 от Людмил Стефанов

# 402
  • Мнения: 313
Здравейте,
Как се преживява от детето, ако се случи да се премахне следващо дете в тази възраст. Бихте ли могли да разкажете?

# 403
  • Мнения: 993
Здравейте,
Как се преживява от детето, ако се случи да се премахне следващо дете в тази възраст. Бихте ли могли да разкажете?

Здравейте!
ТЕМАТА ЗА АБОРТИТЕ има много аспекти и често се появява в психотерапевтичната практика. С тази тема работят всички дълбинни методи в психотерапията и особено методът семейни констелации.
Ще започна със самата майка. Жените, загубили дете преди то да се роди, независимо дали става дума за спонтанен аборт или аборт по собствено желание, дълбоко в себе си се чувстват свързани с тези изгубени деца. Те сякаш искат, ако може, да ги върнат обратно в утробата си и да ги доизносят. И чувстват вина. Затова, особено ако абортите са повече, майката е склонна да гледа в душата си към тези абортирани деца и вътрешно  да ги "следва". Това "следване" на абортираните деца води до  депресивни състояния, загуба на интерес към живота, понякога загуба на сексуално влечение, често попадане в аварии или ситуации, застрашаващи живота, влечение към екстремни спортове...  По този начин майката, без да го съзнава, казва на тези деца: "Искам да дойда при вас".
Това състояние на майката води до влошаване на контактите ѝ с останалите нейни близки. Може да нарастне агресията ѝ към останалите живи деца или обратно - да стане свръх грижовна към тях,  да се страхува за живота им, да им забранява множество естествени за другите деца неща, с цел да ги предпазва от болести  и нараняване и т.н.
Как се отразяват абортите на живите деца? Ще започна с една много често срещана психична динамика. Когато майката гледа в душата си към абортираните деца, живите деца не се чувстват видяни. И за да бъдат видяни, тези деца се склонни, образно казано, да се държат като абортирани. Това може да ги откъсне от мотивацията за успех. Но сякаш още по-често се среща отказ от желанието за придобивки и отстояването на себе си в най-широкия смисъл. Те сякаш си слагат програмата "Аз не заслужавам". Подтекстът е: "С какво аз съм повече от моите загубени братя и сестри, че да мога да имам това, което на тях им беше отказано?"
Особеното е, че този резултат се получава и когато според майката детето не знае за абортите. От практиката си съм се убедил, че децата научават по някакъв странен начин за бременността на своите майки на много ранен етап. За това пише и Франсоаз Долто. Аз самият имам в практиката си такива случаи. Може би най-фрапиращият е с една майка, която ми сподели, че нейният 10 годишен син ѝ казал: "Мамо, в тебе има дете", още преди тя да си е направила тест за бременност!
Ето и един интересен пример: млада жена има трудности във връзките си, защото живее с три котки. Никой от партньорите ѝ не може да търпи съжителството на тези безобидни на пръв поглед животни. И то не защото мразят котките. Оказва се, че тези три котки представляват за тази млада жена трите ѝ абортирани братя и сестри, които стоят между нея и малкия ѝ брат. Тя затова ги държи при себе си. Всичките ѝ партньори интуитивно чувстват, че за нея котките са по-важни от самите тях. Те не могат да понесат това и си тръгват.  Някои от тях се настройват агресивно срещу котките и тогава тя ги напуска. Но резултатът винаги е един и същ: край на връзката.
Абортите се отразяват и на връзката между мъжа и жената. Както пише Гунхарт Вебер, когато жената абортира детето, тя едновременно с това абортира и любовта към мъжа, с когото го е заченала. Връзката след това става трудна и е въпрос на много дълъг път да бъде възстановена.

Последна редакция: чт, 02 юли 2020, 15:03 от Людмил Стефанов

# 404
  • Мнения: 993
КАКВО СЪНУВАТ БРЕМЕННИТЕ?

/Кои са най-характерните сънища през различните периоди на бременнността? Кои сънища са "полезни" и помагат на майката да се справи с предизвикателствата на раждането и отглеждането на бебето? Това е извадка от книгата на Феликс де Менделсон "Човекът, който дължеше живота си на един сън"/

В началото на първата бременност се появяват типични сънища, които се сънуват само първия път. Бременната може да сънува например символи на плодовитост /малки животинчета, които символизират ембриона/, също и аборти или дори, че ембрионът е нападателен и заплашителен. Амбивалентните /двойнствени/ чувства към бебето са особено силни през първата бременност, тъй като собственият живот на жената поема в нова непозната посока.

През второто тримесечие на бременността типичните теми в съня се въртят около това, дали жената ще бъде добра майка и какво още би могло да се случи. Тогава се появяват и сънища за бащата на детето, особено ако има проблеми във връзката. Зачестяват и сънищата за собствената майка и сравнението с нея. Бебетата вече изместват малките животни. Често пъти те са анормални и обезобразени, като това отразява страховете, които дремят в несъзнаваното на всяка бременна майка.

През третото тримесечие към края на бременността сънищата зачестяват, тъй като заради промените в тялото сънят се влошава. Сънищата за собствената майка продължават, както и сънищата, свързани с измененията в тялото и с други настъпващи особености. Накрая често се сънува процесът на раждане, който се представя като дълъг и труден.

Направените в тази посока изследвания показват ползата от такива сънища на страх за психологическото справяне с първата бременност. Жените, които разказват такива сънища, обикновено раждат по-леко и са по-спокойни майки от бременните, които не сънуват нищо. Отричането на страховете не е здравословен знак. Ако майките останат нечувствителни за реалните опасности и за вътрешните си страхове, по-късно ще им е трудно да реагират правилно на страховете на бебето си.

/би било интересно, ако някоя от вас реши да сподели тук свой сън от бременността си Simple Smile/

Общи условия

Активация на акаунт