Консултации с психолог - Милена Манова

Здравейте,
Искам съвет как да се справя с висока тревожност, превърнато в натрапчива мисъл-желание.
До един момент имаше страх да се случи определено събитие,  в следващият момент се превърна в натрапчивата "пожелателна" мисъл. Състоянието на високата тревожност продължи три години с различна честота. Лошото е, че точно през
последният месец се превърна в мисъл"желание". Тази мисъл довежда панически атаки. Как да се освободи съзнанието?
Благодаря!

Аз пуснах специална тема за белите вкъщи по време на извънредното положение, но нека и тук да задам въпрос. Какво може да предприеме една работеща от къщи мама, която получава бели и неподчинение в знак на игнориране на присъствието на детето вкъщи? Т.е., как да работим от къщи с децата вкъщи, без да се срути къщата и без да се стига до истерясала мама?

Здравейте!
Страхът има различни измерения, като основната му психологическа задача е да ни предпази от опасност. Обикновено, когато се страхуваме, знаем каква е причината и можем да назовем обекта. Тревожността е свързана с напрежение и безпокойство, насочена към реални или въображаеми опасности. Тя е свързана с мъчително очакване на нещо лошо, задължително в бъдеще време, за което нямаме опитност и средства  за справяне. Може да е временно състояние на ситуативна тревожност, която изчезва, след като ситуацията е разрешена. Това е нормална тревожност за повечето хора. Когато обаче интензитета на тревогата се запази без да има реално житейско основание, можем да говорим за невротична тревожност. Два са начините за овладяване на тази тревожност: чрез медикаменти, изписани от лекар и чрез психотерапия.  Често това е изтощително преживяване със соматични прояви: сърцебиене, затруднено дишане, изпотяване, пребледняване, тремор… Може да се съчетае с житейска криза или депресия и да се овладее чрез психични защити. Всички хора имат изградени опитности, които им помагат да избегнат неудоволствените прояви на тревога. Част от тях са свързани с тялото: преяждане, алкохол, безсъние, липса на апетит, безволие. Но може да има и полезни механизми за справяне, като разговор, разходка, писане…
 Наблюдавайте какво на Вас обикновено ви помага в такива ситуации. Това е вашата стратегия за справяне. Ако тази тревожност продължава повече от шест месеца, отнема години от живота ви, бих ви посъветвала да изследвате причините със специалист – психотерапевт. Всеки случай, с който аз съм работила, е индивидуален. Често тревожността се свързва с криза на смисъла, има пряка връзка със страха от смъртта, с кризата на средната възраст, с работни или с партньорски недоразумения.  Какъв е вашият случай?
Има някои поведенчески възможности за самопомощ:
1.   Ограничете времето за тревожност до определени времеви интервали. Определете си време за тревожни мисли, когато ще им позволите да съществуват в цялата им гама. Нека тези интервали са от 5 – 10 мин. Дайте им шанс през няколко часа. В останалото време се опитайте да  пренасочите мислите си  към тези интервали и да сте заети с действие.
2.   Вместо да ги „отглеждате“ в главата си, запишете ги на лист хартия. Това ги изважда и ви дистанцира от натрапливите състояния.
3.   Можем да разширим малко това упражнение, като запишете всички тревожни мисли на отделни малки листи и ги затворите в буркан.
4.   Парадоксално, но ефективно, е следното поведение. Не се борете с тези мисли, сприятелете се с тях. Дайте им име и форма дори, поговорете с тях, като че ли са приятели, попитайте ги какво можете да направите за тях. Проведете диалог.
5.   В психотерапията не се борим с нищо, приемаме го такова, каквото е. Дори му даваме глас.
6.   Аз бих ви върнала към други спомени, телесни усещания и свързани емоции, за да установите причинна връзка между тях. За това много помага EMDR – подхода в психотерапията. Моля, информирайте се.
7.   Запитайте се: „Какво е най- лошото, което наистина може да се случи? Е, и какво от това?“ Повтаряйте често този въпрос за различните ситуации, които ще ви хрумват.
8.   Създайте си позитивни формули за справяне, които могат да са думи или фрази. „Всичко е наред!“ е една от тези фрази.
9.   Всяка житейска ситуация се състои от минус и плюс. Това се нарича цялостност или positum. В нашата собствена ситуация е трудно да го видим. Но все пак: „Има ли нещо, което смятам за полезно за мен в тази ситуация?“. Винаги има, но невинаги сме осъзнати за това.
10.   Потърсете примери, които ви помагат: книги, филми, сентенции, житейски истории. Така ще видите, че не сте уникален в преживяването си.

Мисля, че е добра идея да поговорите с професионалист- психотерапевт. Ако не можем сами да се справим, това са хората, които ни  помагат да видим другата перспектива.

Здравейте. Прекратих тютюнопушенето преди около половин година. На моменти все още изпитвам някои абстинентни симптоми, а постоянното пребиваване вкъщи на цялото семейство през последния месец като че ли допълнително усложнява нещата. Можете ли да ми дадете съвет как да контролирам раздразнителността и тревожността си, при такава абстинентна криза?

Здравейте!

Поздравления за волята и решителността ви!
Относно абстиненцията - струва ми се, че вече знаете как да се справяте с нея. Както и сте наясно кои са поведенческите и емоционалните тригери на раздразнителността ви. Задайте си въпроси: Какво правя обикновено, когато ми се пуши? Какво ми помага, за да не посегна към цигарите отново? Механизмите на справяне вече ги имате. Но все пак, ще кажа какво правим, когато сме ядосани или тревожни/ можете да прочетете за справяне с тревожността в поста за тревогата/.
1. Поддавате се на раздразнителността - крещите, ядете, ядосвате се... Вероятно сте установили, че с гнева ескалират и други емоции и възбудимостта ви не преминава.
2.Опитвате се този път да реагирате различно. Начините, които е добре да пробвате са:
- сменяте локацията - излизате от стаята,
- дишате,
- броите в обратен ред от 10 - 1
- питате се : "Какво наистина се случва?" Колко ми е важно?", "Как ще гледам на тази ситуация след  седмица, месец, година"?
3. Тъй като пушенето е част от т.нар. "орални фиксации", опитайте се да ги замените с други: дъвчене на дъвка, говорене.
4. Съществува определен сценарий на гнева, който включва равносметка на поведението ви чрез следните въпроси: "Какво се случи?", " Как се почувствах?", " Какво направих?", " А какво РАЗЛИЧНО бих опитал следващия път?"
5. Може би най-важното е да се запитате:" Какво ми носеше пушенето?", " Какво беше за мен?" / обсесия, комуникация, компенсаторен навик, удоволствие и самонаграждаване, идентичност.../

Когато осмисляме дадено поведение, не можем просто така да го заменим с друго. Всяко поведение има вторична полза за нас.  Необходимо е да го осмислим, да видим емоционалната му основа, да вземем решение. Това означава да разчитам на себе си. А това не винаги е лесно.  Има една мисъл: "Ако искаш да имаш нещо, което никога не си имал, направи нещо, което никога не си правил".
Успех!

Здравейте,имам един проблем.Родих преди 3 месеца оттогава не спирам да ревнувам мъжа ми от негова колежка.Чувствам се зле настроението ми се променя постоянно ту ми е весело ту тъжно.Поговорих с съпруга си той ме увери че не би ми изневерил и то точно с тази .. но в мен има едно 6то чуство че има симпатии към нея.Очаквам вашият отговор.

Здравейте...Имам проблем които продължава вече година и малко....Преди година претърпях спонтанен аборт.....с бащата се бяхме разделили и аз смятах да отгледам детето с помощта на родителите ми,но точно преди да им съобщя новината ме сполетя тази въпросна злополука. До ден днешен те не знаят. Месец след аборта се запознах с настоящата ми половинка и вече 10 месеца живеем заедно и кроим планове за деца и семейство.Проблема обаче е че преди няколко дни имахме конфронтация с бившата му приятелка  и от този ден до сега аз имам кошмари свързани с аборта ми и дори тази нощ сънувах че отново правя аборт.Цял ден отказвам да говоря с приятеля си,а имам усещането,че той като моя половинка трябва да знае за тези сънища.Той знае за аборта и беше до мен и ми помагаше да го преживея и честно казано и двамата смятахме(аз поне до скоро го мислех)че съм го преодоляла. Но явно не съм. Друг проблем свързан със ситуацията е,че спомняйки си за аборта мия дни като днешни си спомням и за бащата на бебето, а той много ме нарани тогава и тези мисли ме карат да се чувствам виновна защото така аз не съм отдадена на връзката си и на половинката си. Моля дайте ми съвет как да постъпя.

Здравейте!

Ситуацията с аборт никога не е лесна, нито банална. Тя трябва да се преживее, да се отдаде време на травмата. Иначе тя се повтаря чрез сънища, нерешени въпроси, натрупване на гняв, трансгенерационни- свързани с поколенията -  проблеми. Най- напред е добре да се оттеглите за малко в себе си, да си дадете сметка, че сте гневна на бившия си партньор, защото там има неизговорени думи и неудовлетворителна раздяла. Най-терапевтичното средство, което ви препоръчвам, е да му напишете писмо, в което да изразите всички чувства, които са зациклили в душата ви. Но!  Това писмо Не е предназначено за изпращане, нито за четене, нито за споделяне. То е само и единствено израз на всичко неизказано.  Така освобождавате съзнанието си и несъзнаваните, но потискани емоции от този товар. Ако сте свикнала да споделяте с настоящия си партньор, можете да го направите. Останах с впечатление, че той знае за аборта. Ако не желаете да говорите с него, просто говорете с някого, на когото бихте се доверила. Изговорените думи редуцират тъгата.
Бих искала да ви обърна внимание на нещо, което в момента не ви се струва важно. Всяка връзка в живота ни заслужава специално внимание. Особено тези, които са свързани със зачеване. Всеки партньор е наш избор и е добре, макар и негласно, да му благодарим за времето, което сме избрали да бъдем заедно. Това време несъмнено някога е било важно за вас. Моля, отделете време, въпреки обидите, да благодарите мислено на себе си и на бившия си партньор за споделената връзка, дори за нероденото дете. Това е нещо, което е желателно при раздяла. Защото иначе не можем да сме благонадеждни в настоящата си връзка. Товарът от миналото е добре да се остави в миналото, но не само с гнева и обидата, а и с почит към изборите, които сме направили.

Поздрави!

Здравейте. На 33 години съм, обвързана с 2 деца- едното момиче на 7 години, другото момченце на 10 месеца.  Моят проблем е следият- живея в непрекъснат панически страх, че децата ми ще се разболеят от нелечима болест и че ще им се случи нещо лошо. Тези страхове започнаха с раждането на първото ми дете, развиха се доста и сега като че ли са в своя пик след раждането на бебето. С много добро социално положение съм, хубава и стабилна работа, стабилни доходи. В резултат на моите страхове доста започнахме да се караме с половинката,защото той смята че ще навредя на децата. Посещавала съм психолог без резултат, страховете си остават и с всеки изминат ден стават все по-силни.

Здравейте!

Страховете за здравето и живота на децата ни са едни от най-често срещаните. В нормални граници - когато не пречат на живота ни - всички ние ги притежаваме.
Ако обаче в опитите си да разкажете за тях и да ги овладеете, няма прогрес, пробвайте друга терапия.
Това, което аз и мои колеги практикуваме при панически атаки, е терапевтичен подход, наречен EMDR  терапия.
Това е ефективен и бърз подход. Вероятно освен тези страхове, имате и поне още 5, които са латентни в момента. Както всеки един от нас.
Без да омаловажавам темата за страховете, ще ви цитирам една дама - дълголетница, която в интервю казва:
"В края на живота си разбрах, че повечето страхове, които ме тормозеха през целия ми живот,  в крайна сметка никога не се сбъднаха".

Поздрави,

Как да се справя със завистта? Чувствам се лош човек, че я изпитвам.

Здравейте,имам един проблем.Родих преди 3 месеца оттогава не спирам да ревнувам мъжа ми от негова колежка.Чувствам се зле настроението ми се променя постоянно ту ми е весело ту тъжно.Поговорих с съпруга си той ме увери че не би ми изневерил и то точно с тази .. но в мен има едно 6то чуство че има симпатии към нея.Очаквам вашият отговор.

Здравейте!

От писмото ви разбирам два факта. Първият и най- важен е промяната в начина ви на живот като двойка - имате дете. От опит знаете, че хормоналните промени се усещат най-напред на физическо ниво и като промяна в настроенията. Това е от съществена важност, защото филтърът ви на възприемане на житейските събития също е  през женските хормони.  Освен, че възстановяването след раждане отнема време, имате нужда да се адаптирате и към новата семейна ситуация. Това е и първата криза в живота на двойката - станали сте трима и е нужно да разберете какво се случва. Като че ли не успявате да се насладите на детето, на всекидневието ви на майка и да превключите инстинктите си към новата ви житейска роля. Да бъдеш партньор ВИНАГИ е трудно. Особено във вашата ситуация. Опитвам се да си представя мислите ви. Дали си мислите, че сте затворена у дома с детето, никъде не излизате и нямате социален живот, докато партньорът ви се възползва от всички възможни радости на свободен мъж? Ако е така - ще си навлечете излишни тревоги. В главата ви ще има галопиращи сценарии на всевъзможни изкушения. Вие познавате мъжа си и не бих се осмелила да ви съветвам какво да правите във връзката си.  Но мога да ви кажа следното. Най-важното нещо в момента не е животът навън, а живота ви вкъщи, с бебето.  Ревността не ви позволява да се концентрирате върху детето, а това поражда проблеми у детето - възможни са непредвидими колики, чести нощни събуждания на детето, плач, който не стихва, неспокойствие. Всички ваши реакции рефлектират върху детето.
Каквото и да правите, колкото и да ревнувате, ако някой не иска да е с нас,  няма да бъде. Може да имате монопол над ревността, но не и над мъжа. В неговия, както и във вашия живот, ще се появяват хора, които да са интересни, сексуално атрактивни и привличащи ни. През целия ни живот. Ревността, желанието за реванш, опитите да поправите някого, са най-сигурният начин да го загубите. Дали ще изневерим е  решение, което сами вземаме. Това често не зависи от партньора и от това какво той прави или не. Това е наше решение, в нашата глава, свързано с нашите потребности. Можете да си загубите житейското време на човек в ревност и кавги, но това няма да укрепи партньорството ви.  Нито ще се насладите на едно от най-хубавите времена в живота на жената - майчинството.  Партньорството е взаимна и ежедневна грижа - радвайте се един на друг, създавайте си пространство само за вас, говорете си и се смейте. Докосвайте се. Въвличайте го в грижа и с обич за детето И нещо много важно - мястото на детето не е в родителското легло. Не случайно се казва"семейно ложе".
Желая ви баланс!

Здравейте!

Поздравления - значи сте човек!
Ще си позволя да започна шеговито, но зная, че не ви е до смях и сигурно се самоизяждате отвътре.
Това са въпроси, които си задава всеки в определена възраст. И тя е от тийнеджърството - до към 30-те си години.
Не това са всъщност истинските ви въпроси. А въпросите, които трябва да зададете на себе си са към вас самата: Коя съм аз?
Харесвам ли се? Приблизително, де! Трудно е изцяло...
Харесвам ли живота си?
На пътя си ли съм? - професионален и човешки.
Какво бих искала да правя, да имам, да бъда?
Изобщо - доволна ли съм от живота си?
Защото това са въпросите на двайсетте години и са свързани с нещо, което се изгражда от рано - чувстото ни за собствена стойност.
Огледайте къде са пробойните. В практиката на психотерапевта това са съществените въпроси. Сравнението с другите е най-вероятно от миналото/ "Виж ..., а ти?".
Но сега сме в настоящето, във вашия единствен живот. Чувството за собствена стойност може да се създаде. То  се коригира, допълва, форматира според възрастта. Когато знаете, че струвате, няма да имате нужда да се сравнявате с другите.
Ще се позволя да ви дам едно мааалко терапевтично упражнение: напишете какво наистина цените у себе си? И нека отговорът да е повече от "Нищо не ценя".
Пожелавам ви смисъл!