Д-р Симидчиев отговаря на въпроси на потребителите на BG-Mamma за COVID-19

Миролюба Бенатова:
Медицинският съвет, д-р Симидчиев, вчера беше обявено, че е закрит. Защо така се наложи?

Доктор Симидчиев:
Ние имахме да направим един документ, с който да помогнем на колегите медици да се структурира малко информацията покрай този огромен хаос от много информация от различни източници, не всичките на български език. Направихме всичко в рамките на около една седмица – да създадем един документ, който е „жив документ“, тоест той не е окончателен документ. Много се дискутира обемът му. Той стана четиристотин страници. Това е електронен документ, който помага с около стоте хиперлинка, които има вътре, позволява лекарите бързо да се ориентират в областта, която ги интересува. И най-същественото е, понеже той има различни раздели, той има раздел „Белодробни болести“, „Кардиология“, „Психиатрия“, „Онкология“, може да се направи така, че ако имате пациент, който ви е с инфекциозното заболяване COVID-19 и същевременно има онкологично заболяване и е с някакъв друг проблем кардиологичен, да може бързо да видите тези раздели, които конкретно интересуват вашия случай, без да трябва да четете четиристотин страници.

Миролюба Бенатова:
Днес стана ясно, че вече има 522 заразени /данните са към момента на взимане на интервюто, 4 април бел. ред./, и едно бебе също така е в това число. В началото за бебетата имаше информация, че те не са засегнати. След това вече стана ясно, че има такива заразени. Тази тема вълнува много хора. Може ли да кажете от малкото, което се знае за вируса и развитието на болестта, по отношение на бебетата каква е ситуацията?

Доктор Симидчиев:
Детайлно не може да се говори. Данните, които имаме, са, че има в световен мащаб, мисля, че има около трийсет и няколко случая, свързани с много малки деца, новородени и бебета, които са заразени. Едно от нещата, което се знае, е че заразяване от майка към бебе по време на раждането не се случва. Но след раждането е възможно детето да бъде заразено по стандартните начини през дихателната система и по контактен път.

Миролюба Бенатова:
Това означава ли вътрешноболнична инфекция?

Доктор Симидчиев:
Такива данни в момента нямаме, но имайте предвид, че едно новородено, след като бъде изписано от болницата, след като започне да бъде кърмено, е доста вероятно да има контакт с този вирус. Това, което засега поне знаем, е, че при децата тази инфекция протича доста по-леко, отколкото при хора, които са възрастни.

Миролюба Бенатова:
Ясно стана, че има девет хиляди извършени теста от референтните лаборатории от началото на кризата до днес /официалните данните към 6 април вече сочат, че тестваните у нас са 16 хиляди  - в референтните и частните лаборатории, но това не променя смисъла на въпроса и отговора по същество бел. ред/. Това много или малко е на базата на населението на България?

Доктор Симидчиев:
Когато се сравняваме с други държави, не сме от държавите, които използват много тестове в момента. Част от тези тестове, важно е да се знае какво изследваме, защото тестовете биват различни. Едни от тях изследват за наличието на вируса. Други изследват за това как нашата имунна система отговаря на вируса. И в зависимост от това кои тестове се използват, можем да получаваме различни отговори. Аз съм един от привържениците на това да има повече тестване, но не по принцип да се говори за масово тестване, а да се говори за това кой тест, защо и кога използваме. Тоест чисто професионално да знаем, ако в началото става въпрос за инфектиране на повече хора преди имунитетът да е включен, трябва да тестваме за вируса. Ако става въпрос за по-късни етапи, когато нашият имунитет се включва, трябва да тестваме как се включва имунитетът, а не дали имаме вирус. Защото различните тестове дават различни отговори и масовостта трябва да е насочена към конкретна мярка, която можем да приложим. Например по-късно в еволюцията на епидемията, когато вече има хора, които са развили имунен отговор, е добре да тестваме какво се е случило с имунитета и тези, които вече са развили имунитет на базата на преболедуването, няма нужда да спазват карантинни мерки. Стига да не пръскат вируси, защото има един период, в който имунитетът е наличен, човек започва да се изчиства, но все още може да пръска вируси. Тоест, ние трябва да сме сигурни, че вируса вече го няма, но пък е развит имунитет от преболедуването.

Миролюба Бенатова:
Към този момент какви тестове се правят и кои от тях са надеждни? Като въпросът ми се отнася за лабораториите, които са извън референтните лаборатории?

Доктор Симидчиев:
За надеждни се считат PCR тестовете, които изследват вируса като наличие.

Миролюба Бенатова:
Къде хората могат да си направят изследване извън референтните лаборатории и могат да разчитат на тях? Има ли такова място?

Доктор Симидчиев:
На практика всички лаборатории, които предлагат тестове, предлагат тестове със сертифицирано качество. Те, за да бъдат внесени в България, трябва да бъдат разрешени от Изпълнителната агенция по лекарства. Въпросът е кога и защо  се правят тестовете, а не просто да се направи тест, защото какъв е смисълът да правите тест, ако нямате никакви оплаквания, а изследвате имунитета си към вируса? Това може да покаже единствено и само, че вече сте развил имунитет, ако сте боледували, без да забележите. Това нещо се случва доста рядко за момента и освен това епидемията е от три месеца. Тоест малка част от нашето общество е експонирано на вируса, поради което малка част е вероятно да имат имунен отговор. Тоест тестове, които изследват имунитета, не са подходящи за такива хора, но те са много подходящи за хора, които в последните 1 – 2 седмици са имали вирусно заболяване и се подозира, че има някакъв такъв проблем или от 4 – 5 дена боледуват към сегашния момент. А антителата, които се изследват при някои от тези тестове, показват, ако те са IgM антитела, че ние боледуваме в момента. Имунитетът се бори в момента с вирус, а ако имаме IgG , тоест имуноглобулин G, това показва, че ние сме преболедували и вече имаме паметов имунитет от преболедуване.

Миролюба Бенатова:
Ако сме боледували от грипоподобно заболяване през януари или февруари, бихте ли препоръчали да отидем да си направим тест, който е свързан с откриването на антитела?

Доктор Симидчиев:
Честно да ви кажа, не, защото вероятността да сме заразени, при положение че имаме относително малко на брой случаи в момента, които са доказани с директния тест за вируса, а епидемичната обстановка предполага, че вероятно имаме повече хора, но това, което има като статистика от Китай и от други държави е, че на един починал има между 800 и 1000 заразени. Тоест, ако умножим броя на починалите в България, ще видим горе-долу за колко става въпрос като заразени. Много повече са от тези, които сме тествали, тоест цифрата, която говорим за изтествани и доказани, е по-малко от заразените естествено. Това, което трябва да правим в момента, е да можем бързо да доказваме при тези хора, които са особено рискови, контактни на широк кръг от места, дали те имат вирус, ако те са особено рискови примерно, както са лекарите, да речем, или имат постваксинален имунитет, за хора, които се очаква в този период от януари до март включително да са имали много контакти и да са преболедували, без да са разбрали. И точно това са част от изследванията, които вече направихме. Те са при малък процент от хората, защото ресурсът за тестове трябва да се изразходва много разумно. Ако имаме Х броя теста, няма как да направим Х + 1 брой изследвания. Наличието на тестове определя и стратегията, но е важно да имаме информация. Аз съм привърженик на това, когато управляваме един процес, да имаме информация за процеса, който управляваме, и затова трябва да има тестове.

Миролюба Бенатова:
Вие казахте преди десетина дни, че няма достатъчно информация. Днес мислите ли различно?

Доктор Симидчиев:
Не, продължавам да смятам, че имаме недостатъчно информация, защото, за да я имаме тази информация, трябва целенасочено да имаме стратегия за събиране на тази информация. Имаме на различни места различна информация. Имаме такива проучвания като това, което аз извърших при една рискова група с около 1000 теста /става дума за изследване на 1000 полицаи с бързи тестове за откриване антитела бел. ред./. Имаме и други парчета информация, които с подобни тестове се правят изследвания на хора, които отиват да се тестват. На други места са правени такива скринингови проучвания в други аспекти. Ген. Мутафчийски каза, че има такива две хиляди теста при военните. Ако тази информация се събере на едно място, ние ще имаме много по-надеждна информация, защото хиляда човека са относително малко.

Миролюба Бенатова:
Звучи доста логично, че като се събере цялата информация на едно място, картината ще е по-ясна, в този смисъл това на този етап не се ли прави?

Доктор Симидчиев:
Досега това, което аз съм видял като обикновен участник и потребител в този процес, е, че досега мерките бяха насочени към това да намалим скоростта на заразяване от нови хора. Това вече е постигнато. България е една от държавите, която има доста ниска скорост на заразяване по принцип. И сега минаваме в етапа, когато трябва да започнем да организираме информацията, която да ни даде възможност да преценим какви мерки да се правят. Невинаги ще имаме достатъчно ресурс. Във всяка една от системите, които реагират на тази пандемия в момента, няма достатъчно ресурс, но с наличния ресурс какво можем да максимализираме като резултат. Това е нещото, към което апелирам.

Миролюба Бенатова:
Какви са изводите, които вие извадихте от тестването на тези хиляда полицаи, които бяха във вашия проект? Тестването е по метода PCR или с други тестове?

Доктор Симидчиев:
С обикновените бързи тестове бяха тествани, тоест с това доколко те имат имунен отговор към инфекцията. Това бяха хора, които не са симптоматични. Това са хора, които ежедневно контактуват с големи групи от хора навън. Те са в постоянна възможност да бъдат заразени, но са абсолютно асимптомни, тоест това са една извадка от нашето общество, която поради естеството на работата си контактува с много други хора и е добър модел да видим какво е нивото на инфектираност и възможността нашият имунен отговор да реагира в тези условия. Резултатите ще бъдат известни до края на тази седмица.

Миролюба Бенатова:
В момента вече има две нови референтни лаборатории, какви ще са хората, които приоритетно ще бъдат тествани там?

Доктор Симидчиев:
Стратегията в момента е да се тестват тези, които имат основателно подозрение за наличието на коронавирус. Според мен това, което трябва да бъде приоритизирано, е и тестването на медицинския персонал, защото от другите държави, където знаем, че тази инфекция направи големи поражения, е ясно, че диспропорционално голям процент, тоест прекалено много от медицинския персонал беше заразен, с което той беше изваден от службата. А е много трудно да заместите един специалист, който трябва да се обучи в рамките на 15 – 20 години, да го заместите с някой в рамките на 2 – 3 дни. Така че, от тази гледна точка, особен фокус трябва да се направи върху това, първо, лекарите да бъдат адекватно снабдени с лични предпазни средства, и второ – те да бъдат тествани дори при най-малко съмнение, че може да има такъв проблем. За да може да се съхрани системата и тя да не колабира, защото ако здравни кадри излязат от системата, самата система се сгъва много като капацитет. Един лекар средно преглежда около 15 до 20 пациента на ден. Ако ние извадим един човек от тази система, това значи на ден по 20 човека да не могат да получат помощ. Съществено е да се делегира, да се предложи достатъчен ресурс за това.

Миролюба Бенатова:
Мисля, че от изказването на Националния щаб стана ясно, че приоритетно ще бъдат изследвани вече и хора от колективи, които работят в големи предприятия?

Доктор Симидчиев:
Това е много разумна мярка. Важно е първо да изследваме тези, които поради естеството на работата си имат най-голям риск. Това са хората, които контактуват ежедневно с възможно заразни. Такива са хората в градския транспорт, такива са продавачите в хранителните магазини, такива са фармацевтите в аптеките, такива са лекарите в кабинетите, които контактуват ежедневно. Това са рискови групи, заедно с полицаите, които поради естеството на работата си трябва да организират тази система също. Тези групи са особено рискови. Ако те нямат оплаквания, те могат да бъдат безсимптомни заразоносители, но няма нужда да ги тестваме за безсимптомно заразоносителноство. Но те, бидейки рискови, трябва да бъдат тествани с една идея по-високо внимание. След това може да се разшири към предприятия, които имат големи групи, защото самият факт на по-голяма група сам по себе си не е рисков, ако вътре няма заразени симптоматични хора. Тоест събирането на по-големи групи е рисково тогава, когато в тези групи е възможно да се получи инфекция. Ако хората социално се изолират вкъщи и са безсимптомни един продължителен период, вероятността те да са заразени, дори и да влязат в по-голяма група, е по-малка, отколкото на рисковите, които трябва, поради естеството на работата си, да контактуват с много повече хора. Но пак казвам, въпрос на ресурс е как да се изгради стратегията на тестуване. При всички положения трябва да имаме нещо, наречено стратегия на тестуването, тоест да се изгради една последователност от избори къде да сложим ресурса – дали да го сложим зад една група, или зад друга, или зад трета. И това нещо, изборът между различни опции, се нарича стратегия, когато мислим в дългосрочен план.

Миролюба Бенатова:
Има ли стратегия за тестване?

Доктор Симидчиев:
Аз, понеже се занимавам от гледна точка на комуникацията и информационата епидемия, която съществува в момента, ние нямаме обратна информация от това какво прави Щабът. Ние съветваме Министерския съвет по отношение на медицинските аспекти на този проблем.

Миролюба Бенатова:
Това, че българското население от 51-ва година насам е ваксинирано с ваксина против туберкулоза - БЦЖ, пази ли ни?

Доктор Симидчиев:
Излезе едно проучване в Щатите, което показва, че в държави, където има такава програма за ваксинация с БЦЖ, в тези общества инфекцията като че ли има по-спокоен ход, по-малко тежкоболни, по-бавно развитие. Това може да е свързано с ваксинацията, може и да не е, защото част от тези държави, които имат такова население, са и държави, където туберкулозата беше на по-високо ниво, и освен това имаха социални системи, които предполагаха да има повече насоченост към профилактика. Тоест, дали това е директен ефект, или е от нещо друго, не знам, но във всеки случай има яснота, че държавите, в които има програми за БЦЖ, като че ли боледуват по-малко и по-леко от тази инфекция. Това, което е важно да знаем, е, че не става въпрос за тепърва ваксинация с БЦЖ. Тоест, ако ние сега почнем да ваксинираме, ще бъде не само безсмислено, ще бъде тежко и вредно. Това няма нищо общо с това дали сега ще ваксинираме. Това е нещо, което се е случило преди 51 години и на базата на това в момента ние сме защитени. Тоест това е поредният пример защо общественото здраве, включително като елемент ваксинационната профилактика, има доста много ползи по отношение, пак казвам, на общественото здраве. В момента това, което наблюдавам, е, че имаме полза за обществото, без да става въпрос за индивидуална защита, а за обществена защита. По същия начин както, ако сега имахме ваксина за тази инфекция, ние можехме да ваксинираме младите, с което да пазим възрастните, които може и да не бъдат ваксинирани. Ако 60% до 70% от нашето население бъде ваксинирано и то, да кажа преобладаващо икономически активната част от населението, ние ще пазим другите, които не са ваксинирани, тоест това е нещото, което се нарича групов имунитет. И затова е важно, когато правим такива мерки, невинаги да мислим за себе си, а да мислим за нас като общество. Общественото здраве е точно това – то е мисленето за обществото повече, отколкото за индивида.

Миролюба Бенатова:
Вие кои мерки препоръчвате и смятате, че те са абсолютно задължителни, така че да се опазим от бум на заболяването?

Доктор Симидчиев:
При всички положения мерките, които до момента са взети, тоест за физическото дистанциране и миенето на ръцете, индивидуалната хигиена, са абсолютният критичен минимум като поведение както в обществен план, така и в индивидуален план. Оттук насетне обаче трябва да решим как да отпускаме, най-общо казано, капака на тенджерата, за да може част от населението постепенно да бъде експонирано. Защото, ако нямаме ваксина, единственият друг начин да се спре епидемичният процес е да се даде възможност хора да бъдат експонирани на инфекцията плавно и дозирано. Защото, ако го пуснем отведнъж, ще направим всичкия този труд, който до момента е положен, ще стане безсмислен, защото ще направим пика просто малко по-късно, но той ще бъде толкова стръмен, колкото беше в Италия, колкото в момента е в Англия и Германия. Така че трябва да мислим много умно, защото ресурсът ни е малък и стратегията трябва да е на точните места. Кои са точните места? Не съм най-умният човек в държавата, за да кажа това. Със сигурност, ако работим като колектив, ако работим като група от хора, които разбират и знаят какво искат да постигнат, този процес ще бъде постигнат. Налага се обаче и хората да бъдат информирани защо се взимат такива решения – едни, други или трети. Не само какви мерки се взимат, а защо се взимат. Защото част от брожението, от информационния шум, който се получава, е не толкова от опозиция, колкото от незнание. А когато говорихме за тестовете, стана шум за или против тестовете. Въобще не става въпрос за или против тестовете. Става въпрос за кои тестове и кога.

Миролюба Бенатова:
Вярна ли е информацията, че 30% от тестовете дават грешка?

Доктор Симидчиев:
Ами това е, когато ги сравнявате. Сравнявате един тест, който гледа дали има вирус, с един тест, който показва имаме ли имунитет. И казваме – едното не съвпада с другото. Да, то поради биологията не съвпада. Ние всъщност мерим две различни неща. Така че не може те да съвпаднат по този начин. Това, което трябва да знаем, е от тези, които имат високи антитела, какъв процент от тестовете дават положителен резултат. И те, за да излязат на пазара и да бъдат сертифицирани, изискват неща като „чувствителност“ и „специфичност“. Такива термини, които се използват за тези тестове да бъдат над съответно ниво. Моето впечатление от тези тестове до момента е, че те са с 80% достоверност в рамките на това, което те трябва да тестват.

Миролюба Бенатова:
А то е антитела?

Доктор Симидчиев:
Да, тоест антитела. Тоест, ако ние имаме един тест, който дава 80% и пропуска 20%, е по-добре да имаме 80% някаква информация, отколкото 100% никаква.

Миролюба Бенатова:
Тоест тази 80% вярна информация е информация за преболедувалите?

Доктор Симидчиев:
Точно така.

Миролюба Бенатова:
Всъщност те не са тестове за търсене на нови заболели, а дали вече някой е преминал?

Доктор Симидчиев:
Точно така. И затова те не са подходящи в началото на епидемията. Те са подходящи за по-късно в епидемията, защото ние трябва да имаме поне някакъв шанс да сме се срещнали с вируса, да го преболедуваме безсимптомно, за да имаме антитела. Иначе няма смисъл в началото да се тестваме, защото тези тестове за антителата се позитивират по-късно в епизода на епидемичния процес. Тоест, ако ние сега ги ползваме, ще получим 100% негативни тестове, с което ще изразходваме един ресурс и после няма да го имаме, когато ни потрябва по-късно.

Миролюба Бенатова:
А откъде знаем на кой етап от епидемията сме в момента, предвид факта, че вие казахте, че не знаем каква е картината?

Доктор Симидчиев:
Има едно нещо, което е доста дефинитивно и това е броят на телата. Когато става въпрос за епидемичен процес, който има определен процент от смъртни случаи, друго да не знаем, но знаем бройката на терминално завършилите. На базата на тази бройка ние може да работим назад, за да кажем какви са другите парчета. Знаем, че от 100% заразени около 20% боледуват достатъчно тежко, за да трябва да бъдат в болница. От тях една част, около 3 до 4%, боледуват толкова тежко, че да трябва да бъдат вентилирани на апарати за механична вентилация и на базата на това голям процент от тях загиват. Ако ние имахме много случаи на загинали, щяхме да можем да работим назад. При положение че в момента броят на новозаразените, които са с тези тестове, които правим, е относително малък, те влизат в болница, след което биват вентилирани и някои от тях загиват. Тези, които са загинали, за момента не говорят за много широко разпространение на заболяването.