Не знам какво да правя...

  • 1 978
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Здравейте, аз съм на 20 години и живея с приятеля ми от 7 месеца.Той също е на 20. Заедно сме от 2 години, но откакто заживяхме заедно той е друг човек или по точно да ви кажа от както купихме компютъра му. От малък обожава да играе игри, но преди около 3 години си счупил компютъра и нямал възможност за нов, ако знаех наистина колко е запален нямаше да позволя да го купим. Той отделя повече време на него от колкото на мен, дори не ме забелязва. На скоро и двамата напуснахме работа и сега той напълно отделя цялото си свободно време да играе игри. Аз правя всичко за него, по-всякакъв начин се опитвам да привлека вниманието му, но не се получава. Караме се постоянно заради това, мисля че не е нормално да седиш и да играеш по 10-12 часа. Не се интересува от нищо друго, не иска да ми помогне за каквото и да било в къщи. Обичам го много и не искам да се разделяме. Не знам какво да правя...

Последна редакция: нд, 05 апр 2020, 06:36 от Vanessa.P.V.

# 1
  • Мнения: 660
Седни и говори с него, сериозно...Ако не иска да се промени, разделяй се.. Нищо няма да загубиш, повярвай!!! Прекалено си млада.. Не знам, за къде бързаш да се задомяваш... Живей си живота, учи, пътува... Прекалено си млада за такива драми и компромиси... Ако не приключиш с тази връзка навреме, ще се завъртиш в токсични отношения, пълни с компромиси, а ти след 2,3 години ще си  смазана психически... Не прави компромиси със себе си! Успех и умната!

# 2
  • Мнения: X
За начало, вместо още на 20 години да заживяваш с мъж и да го играеш малката булка, превъзпитаваща мъжа, заеми се със себе си. Учи, развивай се, забавлявай се и ходи на срещи по гаджета. А ако ти се прииска да възпитаваш някого, най-добре е да си родиш деца и да възпитаваш тях. Превъзпитаването на пълнолетни индивиди е изтощаваща и безсмислена работа.

# 3
  • София
  • Мнения: 23 036
Или го приемаш такъв, или си тръгваш от него. Шансът да се промени е минимален. Казвам ти го като жена на мъж, който се изживява като геймър вече почти 20 години. Е, аз успявам да го измъквам от компютъра. Никога не е отказвал да излизаме или да помогне нещо вкъщи и да обръща внимание на дъщеря ми. Много отдаден баща е, това не мога да му отрека. Дори съм свикнала с висенето му на компа, защото винаги ми е под ръка. Не е като да ходи за риба или на лов, че да го мисля.
От друга страна може при твоя да е просто период. Не пречи да поговорите. Сигурно се радва на компютъра като малко дете на нова играчка щом казваш, че не е имал през последните години. Но зариби ли се яко веднъж, почти няма откачане. И започва едно постоянно наливане на пари - нов процесор, спешъл видеокарта... Мъжът ми всяка година си обновява компютъра, а преди месец го смени изцяло понеже трябва да е винаги най-най. Но след 20 години брак вече не ми и прави впечатление. Това да му е кусурът.

# 4
  • Мнения: 3 025
Аз пък не мога да приема за мъж да стои и да си играе игри по цял ден на компютъра, не е дете. Звучи ми супер несериозно. За къде бързате толкова млади да си играете на семейство, сега ти е времето да излизаш и да се забавляваш.

# 5
  • София
  • Мнения: 23 036
Аз пък не мога да приема за мъж да стои и да си играе игри по цял ден на компютъра, не е дете. Звучи ми супер несериозно.
А по цял ден да гледа телевизия по-приемливо ли ти е?
Тия мъже все пак и на работа ходят, така че не е като да висят единствено на игрите.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 980
Вместо на 20 години да водиш нормален и типичен за годините ти живот, ти си се забила с някакъв льохман, когото не можеш да изстържеш от компютъра.
Това, което описваш, повече подхожда на 45-годишни с 20 години семеен стаж зад гърба си.

# 7
  • Мнения: 3 025
Аз пък не мога да приема за мъж да стои и да си играе игри по цял ден на компютъра, не е дете. Звучи ми супер несериозно.
А по цял ден да гледа телевизия по-приемливо ли ти е?
Тия мъже все пак и на работа ходят, така че не е като да висят единствено на игрите.

Изобщо не ми е приемливо след една определена възраст.
Особено вече когато трябва да има отговорности и да се грижи и за семейство, а такъв явно той още не е пораснал. Аз не мога да си представя някой отговорен човек, със сериозна професия да стои на компютъра по цял ден и да се бори с дракони например.
Но всеки си има вкус. Някой предпочитат да се чувстват във връзките си като майки, а не като половинки.

# 8
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Виждаш, че "Аз правя всичко за него, по-всякакъв начин се опитвам да привлека вниманието му..." не работи, значи спираш. Смени си фокуса на интереса. Не му обръщай никакво внимание, намери си занимания, които да поглъщат времето ти, излизай (когато стане възможно) без да му даваш обяснения. Ако не помогне- зарязвай, не ти трябва. Любовта е взаимност, ако липсва, е само едно натоварване с негативизъм и след 10-20 год. ще си докараш хронични болести.
Ще си намериш някой, който напълно да отговаря на твоите нужди. Иначе няма смисъл, по-добре сама.
Пп Дъщеря ми е същата, но и приятелят й е геймър и се разбират идеално... на 19 е и от 2 год. живеят заедно.

# 9
  • Мнения: 5 885
Купи си и ти един компютър. Да види той как е.

# 10
  • Мнения: 730
Развали му компютъра нарочно

# 11
  • Мнения: 35 891
момъкът има нужда от майка, не от жена

# 12
  • Мнения: 1 327
Аз пък не мога да приема за мъж да стои и да си играе игри по цял ден на компютъра, не е дете. Звучи ми супер несериозно. За къде бързате толкова млади да си играете на семейство, сега ти е времето да излизаш и да се забавляваш.
Абсолютно! Има и хоби, и хоби.. Това си е пристрастяване. Едно е да иде за риба 1-2 пъти седмично за 3 часа, съвсем друго да геймърства по цял ден, всеки ден.
Авторката, и все пак аз не виждам игрите, като най-сериозният ти проблем. Струва ми се, че ти е малко рано да си играеш на семейство. С какво се издържате, като сте останали без работа?

# 13
  • Мнения: 31 379
Здравейте, аз съм на 20 години и живея с приятеля ми от 7 месеца.Той също е на 20. Заедно сме от 2 години, но откакто заживяхме заедно той е друг човек или по точно да ви кажа от както купихме компютъра му. От малък обожава да играе игри, но преди около 3 години си счупил компютъра и нямал възможност за нов, ако знаех наистина колко е запален нямаше да позволя да го купим. Той отделя повече време на него от колкото на мен, дори не ме забелязва. На скоро и двамата напуснахме работа и сега той напълно отделя цялото си свободно време да играе игри. Аз правя всичко за него, по-всякакъв начин се опитвам да привлека вниманието му, но не се получава. Караме се постоянно заради това, мисля че не е нормално да седиш и да играеш по 10-12 часа. Не се интересува от нищо друго, не иска да ми помогне за каквото и да било в къщи. Обичам го много и не искам да се разделяме. Не знам какво да правя...

Защото е непораснал дришльо.
Не ти е работа да го променяш и възпитаваш. Това е трябвало да свърши майка му. Явно се е провалила.
Ти не му трябваш. Освен за секс, да му готвиш и чистиш.
Ако те обичаше, нямаше да е залепен за компютъра и щеше да иска да прекарва време с теб.
Живей си живота, излизай. Въобще не му казвай къде ходиш. Спри да се грижиш за него като бебе. Спри да готвиш. Готви за себе си. Една връзка е партньорство, в което всеки трябва да допринася.
Ако те обича, ще излиза с теб.
Ако те обича, ще ти помага вкъщи.
Елементарно е.
Твърде си млада се правиш на съпруга.
Ако искаш се разделете. Недейте да живеете заедно. Ако иска да се вижда с теб, ще се промени и ще зареже компютъра. Ако не, няма за какво да съжаляваш.

# 14
  • София
  • Мнения: 568
А какво играе приятеля ти? Има ли на какво да играете заедно? Компютъра общ ли е? Сега няма къде да излизаш и да се откъсваш от историята с компютъра, но може да си правите филмови маратони или нещо такова. Моя приятел също играе често игри, но пък отделя време и заедно да гледаме филми или нещо такова. Аз лично отивам при него да гледам или го питам има ли сюжет играта и така го заприказвам, започвам да се интересувам и така може да си приказваме бил ли е някой бос, превъртял ли е играта на по-трудно ниво и т.н. Ако се сещаш за някоя игра, която би ти харесала или си играла като малка, можеш да му предложиш да я играете - предимство е, че сте връстници и сигурно в детството си сте играли на сходни неща. Това се сещам за сега, ако се сетя още нещо, ще пиша. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт