Здравейте! Надявам се като читатели на моята тема да дадете мнението си за това как да се справя.
От малка имам проблем с майка ми. Винаги мненията ни са различни, тъй като аз съм по-тиха, кротка, не правя скандали и гледам на всеки проблем да намеря решение по най-разумният начин. Майка ми обаче е точно обратното-скандалджийка, винаги намусена.
Както и да е все някак изкарах годините докато бях ученичка и чаках с нетърпение да уча нагоре. Тя е разведена с баща ми от многооо години. Още след първата година брак-развод. И трябваше да живеем при близките си. Преди 10 години се запозна с един мъж и първите 5 месеца беше много щастлива, позитивна, казах си:"Ето къде е бил проблема!Липсата на мъж и болка от несполучлив брак!"
Да, но след 5-ят месец започнаха едни скандали. Тя е много властна жена!Иска всичко да контролира. Започна да му звъни точно когато свършва работа приятелят и, да му засича времето докато се прибере... И винаги са имали проблемите с доверието, но не се разделиха. Преди 4 години той замина за чужбина с мисълта да я вземе при себе си. Искаше и се да замине с мен и тримата там да се устроим. Аз отказах. И заради това и тя остана.Нашите роднини и каза, че ще се грижат за мен, да замине, да си устрои живота, защото аз ще порасна и ще взема живота си в ръце, а тя ще остане сама.Не замина. Скандалите им станаха ужасни преди една година, а от началото на 2020-та е нещо ужасно! Заради карантината се наложи да се прибера от града , в който уча и съм свидетел на всичко! Докато бях там без значение дали съм в лекция-тя ми звънеше започваше да крещи, че ще се самоубие, че трябва да му звънна, да говоря с него... Правех го иначе започваше да напада и мен.
Вкъщи като я хване истерията започва да хвърля всичко на земята, чупи, крещи, заплашва пак със самоубийство. Стигнах го извода, че мъжът не я иска, а тя не може да приеме факта. Психически рухнах и се появиха оплаквания в областта на сърцето. Стигна се до там да не мога да дишам. Лекарите казват, че е от стрес и трябва да избягвам стреса... Кка да го избегна? Не мога и да си ида с тази карантина чак до 13 май. Роднините ми не могат да вземат решение какво да направим.....Не могат да я успокоят. Записах и час при психолог-побесня повече. Казах и че искам да замина за чужбина, защото вече не се търпи това-не ме пуска... Какъв ми е изходът? Аз не мога повече. Готова съм да напусна университета и да замина далеч от нея. Лекарите ме питат какъв е проблема, какво ме тормози, а тя е в кабинета, нищо не мога да кажа и ми изписват зелена рецепта....
Тя не мисли за нищо друго освен за него. Слагат край на връзката си и тя след 30 мин пак му звъни. Това е ненормална история... Вманиачена ли е в него... Не знам..... Но всеки около нея го отнася заради това, че не е щастлива.
От малка имам проблем с майка ми. Винаги мненията ни са различни, тъй като аз съм по-тиха, кротка, не правя скандали и гледам на всеки проблем да намеря решение по най-разумният начин. Майка ми обаче е точно обратното-скандалджийка, винаги намусена.
Както и да е все някак изкарах годините докато бях ученичка и чаках с нетърпение да уча нагоре. Тя е разведена с баща ми от многооо години. Още след първата година брак-развод. И трябваше да живеем при близките си. Преди 10 години се запозна с един мъж и първите 5 месеца беше много щастлива, позитивна, казах си:"Ето къде е бил проблема!Липсата на мъж и болка от несполучлив брак!"
Да, но след 5-ят месец започнаха едни скандали. Тя е много властна жена!Иска всичко да контролира. Започна да му звъни точно когато свършва работа приятелят и, да му засича времето докато се прибере... И винаги са имали проблемите с доверието, но не се разделиха. Преди 4 години той замина за чужбина с мисълта да я вземе при себе си. Искаше и се да замине с мен и тримата там да се устроим. Аз отказах. И заради това и тя остана.Нашите роднини и каза, че ще се грижат за мен, да замине, да си устрои живота, защото аз ще порасна и ще взема живота си в ръце, а тя ще остане сама.Не замина. Скандалите им станаха ужасни преди една година, а от началото на 2020-та е нещо ужасно! Заради карантината се наложи да се прибера от града , в който уча и съм свидетел на всичко! Докато бях там без значение дали съм в лекция-тя ми звънеше започваше да крещи, че ще се самоубие, че трябва да му звънна, да говоря с него... Правех го иначе започваше да напада и мен.
Вкъщи като я хване истерията започва да хвърля всичко на земята, чупи, крещи, заплашва пак със самоубийство. Стигнах го извода, че мъжът не я иска, а тя не може да приеме факта. Психически рухнах и се появиха оплаквания в областта на сърцето. Стигна се до там да не мога да дишам. Лекарите казват, че е от стрес и трябва да избягвам стреса... Кка да го избегна? Не мога и да си ида с тази карантина чак до 13 май. Роднините ми не могат да вземат решение какво да направим.....Не могат да я успокоят. Записах и час при психолог-побесня повече. Казах и че искам да замина за чужбина, защото вече не се търпи това-не ме пуска... Какъв ми е изходът? Аз не мога повече. Готова съм да напусна университета и да замина далеч от нея. Лекарите ме питат какъв е проблема, какво ме тормози, а тя е в кабинета, нищо не мога да кажа и ми изписват зелена рецепта....
Тя не мисли за нищо друго освен за него. Слагат край на връзката си и тя след 30 мин пак му звъни. Това е ненормална история... Вманиачена ли е в него... Не знам..... Но всеки около нея го отнася заради това, че не е щастлива.
