Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 46 636
  • 452
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 650
Хриси, не се притеснявай - ще се справиш. Пишеш уверено, обмислено. Ще имаш нужда от родителите си, поне в началото - можеш да си 100 % сигурна! И то не финансово. Дано всичко да ти върви гладко.

# 196
  • София
  • Мнения: 9 416
Хриси, убедена съм, че ще се справиш.
А животът на детето не започва с лъжа. Започва с уравновесена и разумна майка, която ще бъде до него. Лъжата е част от твоето минало, но не е задължително да я допуснеш в живота на детето. Когато детето е достатъчно голямо, може да му обясниш достъпно истината като намериш начин да му я поднесеш без да се почувства зле.
Ще имаш трудни моменти, в които ще ти е нужна физическата помощ на родителите ти, така че не се заричай. Но щом са до теб морално, със сигурност ще застанат и физически при нужда. В това няма нищо лошо или срамно.

# 197
  • Мнения: 4 664
Момичета,влизам само тихо да споделя.Вече не съм сама.Намерих го.Малко в своята "есен" съм, но го намерих.Бях си решила , че повече никой не ми трябва.Обаче...Ами то,щастието съществувало и късно открито.

# 198
  • София
  • Мнения: 673
Щастието никога не е късно и никога не знаеш къде ще те намери:) Радвай се и се наслаждавай.

# 199
  • Мнения: 278
Мила, без да знам никаква предистория, има толкова откровеност в поста ти, чак се усеща това щастие. Да бъде все с теб ти желая, от сърце! 
Вярвам, че за всеки го има!

# 200
  • Мнения: 215
Момичета,влизам само тихо да споделя.Вече не съм сама.Намерих го.Малко в своята "есен" съм, но го намерих.Бях си решила , че повече никой не ми трябва.Обаче...Ами то,щастието съществувало и късно открито.

Звучи супер.

От колко до колко годишни са в своята есен? За да се ориентирам аз в кой сезон съм.

# 201
  • Мнения: 1 698
Здравейте, бащата на децата ни и мой бивш съпруг не ги е виждал от 02.01 тази година. Наистина беше в болница от 13 до 29.01.2021 г., за да лекува колит и да прави изследвания, но от миналия петък не съм го чувала. През целия месец не се обади нито веднъж да пита как са децата, което говори много неща. Аз и дечицата му се обаждахме през два, три дни, за да го питаме как е, децата му обясняваха, че искат да ги вземе. Не съм им говорила против него, просто обяснявам, че татко е болен и като оздравее ще ги вземе. Обаче според мен той доста преиграва и си търси повод да не ги взима. Изписан е миналия петък, трябва да ги взима през събота, но тази събота /30.01./ не ги взе. Изчаках, защото знам, че е бил до вчера в болница, но той просто не се обажда, защото е гузен и знае, че ще го питам кога ще ги вземе. Твърдя, че преиграва, защото въпреки, че диагнозата му е "улцерозен колит", той твърди, че е онкоболен, което категорично не е вярно и той не е болен от рак, слава Богу. Майка му също не проявява никакъв интерес да ги вземе, а дядо им не познава внуците си и не ги е търсил откакто са се родили /4 и половина години/. Въпреки многократните ми телефонни обаждания през този месец и опитите ми за нормален разговор, той постоянно ме обвинява в нечовечност, несъчувствие към тежкото му здравословно състояние и че тъй като съм му бевша съпруга, в качеството си на каква му се обаждам. Отговорих му, че му се обаждам, защото съм майка на децата му. Затвори ми телефона и вече една седмица не съм го чувала. Отвреме навреме децата казват, че им е мъчно за татко, че иска да ги вземе. Обяснявам, че татко е болен и ще ги вземе като оздравее. За сравнение и моята братовчедка има подобни проблеми, но ходи на работа, гледа си семейството и детето. Мисля да поизчакам още малко и да сезирам отдел "Закрила на детето". Правила съм го преди две години и служителите наистина са разговаряли с него. Т.е. има значение. Сега не го търся, понеже насила хубост не става. Децата са момчета, близнаци, на 4 и половина.
Едното детенце е с ТЕЛК и ходи на рехабилитации във вторник и срада. Бяхме се разбрали той да поеме воденето в сряда, пък баща ми във вторник. Сега възрастният ми баща е принуден да го води и двата дни на рехабилитация. По телефона бащата ми обяви да се подготвя физически и психически сама да си гледам децата, защото той бил болен. Спрях всякакви разговори с него. Всъщност аз сама си ги гледам от момента на раждането, разведох се, защото една от причините беше липса на адекватна помощ от негова страна. Нещата са ясни, но аз практически почти изнемогвам. Сутрин ги водя на детска, вечер ги взимам и цяла вечер съм с тях, събота и неделя. нашите са възрастни и ги взимат по два, три или най-много четири часа два, най-много три пъти седмично. Не мога да си взема отпуск, защото от средата на ноември до 04.01 тази година бях затворена с тях заради пандемията. Добре, че имам много разбрани колеги и началнок. Вие какво ще ме посъветвате?

Последна редакция: пт, 05 фев 2021, 15:00 от Nataka

# 202
  • Мнения: 117
В тежка ситуация сте. Конфронтацията едва ли ще помогне. Улцерозен колит е тежко и неприятно заболяване, което увеличава риска от рак на дебелото черво. Много влияе върху самочувствието на болния. Хубаво би било ако взаимно си влезете в положението в името на децата и някак си си помагате. Но с това заболяване бившият ви съпруг няма как да е пълноценен родител, за съжаление. Децата са малки, изискват много грижи и внимание. Хубаво би било бабите и дядовците да помагат максимално, но в тази пандемия, не знам. Дано да се оправят нещата по-скоро.

# 203
  • Мнения: 1 698
Благодаря ти, Леософ. Аз проявявам разбиране, но той никога не проявява разбиране към мен и нуждите на децата. Изгоних го, когато децата бяха на 9 месеца реална и на шест коригирана възраст. Едното беше претърпяло черепно-мозъчна операция преди дни. И на двете признаха ТЕЛК заради недоносване, на едното 100%, а на другото 90% с чужда помощ. Аз знам през какво преминах тези години и през какво преминавам все още, защото едното дете все още е с ТЕЛК, и то 91% с чужда помощ. Първите три години ми отказваше всякаква помощ за водене на рехабилитация или на лекар, отказвал ми е да вземе направление от техния личен лекар, при положение, че той е на същия етаж в същия медицински център, където е и неговият личен лекар. Просто отмъщение и натриване на носа, защото реших да се разваде с него.
Не знам какво вече да отговарям на децата. До края на миналата година поне ги взимаше в съботите и помагаше частично за рехабилитациите. И аз не искам конфронтация и затова не го търся.

# 204
  • Мнения: 117
Наистина много тежка ситуация. Първоначално не разбрах какво е състоянието на децата, за което се извинявам. Може би е добре да се потърси помощ от някоя сърцата роднина, приятелка, или може би някое НПО би помогнало с нещо...
Дано да можете някак си да се обедините с бившия ви мъж в името на децата. Но дано някой препоръча нещо по-разумно. Може би направете една кампания за набиране на средства, които да ви помогнат за намиране на човек, който да ви помага в ежедневието, поне за някои неща...

# 205
  • Мнения: 1 698
Детето с ТЕЛК си има личен асистент - дядото - моят баща. Той получава заплата за това. Но човекът скоро става на 76 и не е в най-цветущото си здраве. Тактото е неспособен на компромиси, доказал го е, а и не престава да ме обвинява за развода. А аз нямах друг избор и до днес не съжалявам за решението, което взех.

# 206
  • Мнения: 278
Дори и да беше съвсем здрав, родител на сила не можеш да го направиш. Мисли варианти  как да се справяш сама - приятели, роднини.... всякаква помощ е от полза.
Нашият е здрав и прав, има още едно дете -  бебе с друга жена, и замина да работи извън България.  Било му по-спокойно там, бил по-добър животът. Ние сме си се били справяли.
Не ми е хрумнало даже, че някой може да говори с него. Той майка си не чува...

# 207
  • Мнения: 1 698
Малинче, права си. То аз си ги гледам сама от както са се родили. Да разбирам ли, че твоят бивш е оставил в България и новата си жена с бебе и живее сам в чужбина?

# 208
  • Мнения: 278
Точно така го разбирай! То според мен е въпрос на време и тя да стане бивша.... ама не е моя работа и/или мой проблем.
Помощ понякога идва от най-неочаквано място - колеги, съседи.... има  отзивчиви хора. За жалост са много кофти времена. На по-възрастните хора  не бива да се разчита и става хептен сложно.
Децата порастват... ше се справите. Здравето им как е? С училище как очакваш да бъдат нещата?
Мен малкият му беше на 2, големият на няма 6, когато се разделихме.... знам за какво иде реч, а при теб е даже още по-тегаво.
Съчувстваме ти! Heart

# 209

Общи условия

Активация на акаунт