Не бих се бутала да ги давам децата, лично мнение.
- Публикувана: 2 апр. 2020, 14:56 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2024, 13:51 ч.
Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10
Малинче, не е и нужно да си 24/7 100% на тяхно разположение.
Подкрепям! Ако постоянно се опитваме ние да ги забавляваме, те ще бъдат неспособни да се забавляват сами в един момент. Мен лично таблет и компютър не ме плашат. Преди извънредното положение щерката изкарваше по 1-2 часа максимум на тези устройства. В сегашната ситуация е по-дълго. Тя е на 6 г и вече сама се справя успешно с търсенето на игри, клипчета в ютуб и др. Смятам, че така развива умения, които така или иначе ще й бъдат необходими в бъдеще, защото светът ни изцяло е погълнат от компютрите. А игрите, които играе в една или друга степен са все такива, че развиват някакъв вид мислене или поне реакции, няма насилие в тях. И не е целодневно на компютър/таблет. До известна степен компютърът стана повод тя сама да прояви интерес към буквите като ме гледаше как аз пиша на клавиатурата и излиза филмчето, което търсим. Постепенно по свое желание се научи да чете без аз да съм проявявала инициатива. Чете кратки книжки от 4-годишна (на периоди е, не винаги й се чете, понякога предпочита аз да й почета или не пипва книга). Играем настолни игри. Има купища играчки. Често си говори по вайбър с една приятелка от групата й в ДГ. За разходки тя сама отказва, защото казва, че не иска да нарушава изолацията, но се опитвам от време на време да я примамя с мен до магазина, за да се разходи. Село нямаме, така че това ни е варианта.
Вкъщи, да си призная, аз се бутам при децата да си играя с тях 🤣 много ми е забавно. И на тях с мен. Казват ми, че съм най - щурата майка и често трите се залива е от смях от това какви щуротии измислям. Ми, много ми е хубаво да съм около тях и честно казано донякъде се радвам за това положение, защото си давам сметка, че те растат много бързо и в забързаното ежедневие нямаме достатъчно време заедно.
Когато кажа, че трябва да готвя или искам да чета книга, ме оставят без проблем на спокойствие. Както някой написа по-горе, добре че са две...дори да се карат, пак се занимават едно с друго
Аз пък "се бутам" таткото да ги вземе. И те искат разнообразие, и аз имам нужда от почивка, за да съм пълноценна и спокойна майка 😊
Когато кажа, че трябва да готвя или искам да чета книга, ме оставят без проблем на спокойствие. Както някой написа по-горе, добре че са две...дори да се карат, пак се занимават едно с друго
Аз пък "се бутам" таткото да ги вземе. И те искат разнообразие, и аз имам нужда от почивка, за да съм пълноценна и спокойна майка 😊
Да, това, че имаме време за децата е безспорен плюс на изолацията. Аз въсщност продължавам да ходя на работа, но понеже съм на график, заради който половината съботно-неделни дни и част от празниците са ми работни дни, преди изолацията имах изключително малко време за детето. Повечето хора работят на 5-дневна седмица и уикендите твърдо са почивка, а при мен не винаги е така и губех много от времето с детето, защото работех когато тя почива. Сега тя си е вкъщи и се радвам, че наваксваме поне малко.
А с нея играя само на настолни игри и на компютърни понякога. Някак ми е досадно с играчките й да вземем да играем заедно, но и това правя понякога, особено когато искам чрез ролева игра да изкопча от нея причината за тъжно настроение. Иначе книжки много четем заедно, оцветяваме заедно.
Играем една игра с оцветяване, при която принтирам два пъти еднаква картинка за оцветяване. После вяка от нас със затворени очи си изтегла 5 цвята моливи и има право да оцвети картинката само с тези цветове, които са й се паднали. Много интересни резултати се получават в някои случаи.
Играем и на настолни игри, редим пъзели, игрем на топло-студено, на асоциации, на думи и т.н.
Споделете с какво се забавлявате заедно с децата? Може да обменим полезни идеи за разнообразие.
А с нея играя само на настолни игри и на компютърни понякога. Някак ми е досадно с играчките й да вземем да играем заедно, но и това правя понякога, особено когато искам чрез ролева игра да изкопча от нея причината за тъжно настроение. Иначе книжки много четем заедно, оцветяваме заедно.
Играем една игра с оцветяване, при която принтирам два пъти еднаква картинка за оцветяване. После вяка от нас със затворени очи си изтегла 5 цвята моливи и има право да оцвети картинката само с тези цветове, които са й се паднали. Много интересни резултати се получават в някои случаи.
Играем и на настолни игри, редим пъзели, игрем на топло-студено, на асоциации, на думи и т.н.
Споделете с какво се забавлявате заедно с децата? Може да обменим полезни идеи за разнообразие.
Ееее хора, в какво приключение се вкарахме у нас.... Бях разказала, че децата ми не искат да ходят у баща си. Все е с кандърми. Сега и бебе имат там, та съвсем ..... Принципно мислех да говоря с него да ги вижда извън къщата, просто тримата да прекарват време заедно. Цяла седмица ги навивам да говорят с него искрено като мъже и да му кажат какво мислят,.... Каквото казват на мен - че искат да го виждат, но там им е неприятно ... и да му изложат причините.... Ако кажа аз, ще го изтълкува, че аз така мисля.... а не те.
Е какъв скандал направи.... що помия и простотия се изсипа... каза на големия ми син, че бил лош човек и не си обичал семейството... абе чудеса..... накрая каза на децата, че щом не го били уважавали нямало да им се моли и им спря телефоните ( единственото дето редовно плащаше).
Още съм като гръмната.... сума простотии и заплахи ми наприказва и на мен.... А си мислех, че тези времена са история.
Големият ми син даже е доза самодоволен, защото беше убеден, че няма смисъл да говори с него и че така ще стане..... та сега вика "аз казах ли ти".... И такива ми ги рекна.... Да съм се вземала в ръце, защото аз съм била виновна, задето трябвало да го осъдя баща му до сега, а не егото му да пораствало толкова и да се държал така.... щях да припадна, честно.... на 11 години е.....
Е какъв скандал направи.... що помия и простотия се изсипа... каза на големия ми син, че бил лош човек и не си обичал семейството... абе чудеса..... накрая каза на децата, че щом не го били уважавали нямало да им се моли и им спря телефоните ( единственото дето редовно плащаше).
Още съм като гръмната.... сума простотии и заплахи ми наприказва и на мен.... А си мислех, че тези времена са история.
Големият ми син даже е доза самодоволен, защото беше убеден, че няма смисъл да говори с него и че така ще стане..... та сега вика "аз казах ли ти".... И такива ми ги рекна.... Да съм се вземала в ръце, защото аз съм била виновна, задето трябвало да го осъдя баща му до сега, а не егото му да пораствало толкова и да се държал така.... щях да припадна, честно.... на 11 години е.....
Малинче, на 11 вече хич не са малки... Осмислят вече нещата. Щом детето ти го казва, значи трябва да се замислиш 😏 приятеликите и роднините може да ни дават съвети, каквито ни се иска да чуем, но децата са искрени.
Прави ми впечатление, че децата на разделени родители съзряват по-бързо... За добро ли е, за лошо ли, ще видим след години. Едно цяло поколение сега израства с голем процент такива деца.
Вашият случай също е "всяко зло-за добро" 😘
Прави ми впечатление, че децата на разделени родители съзряват по-бързо... За добро ли е, за лошо ли, ще видим след години. Едно цяло поколение сега израства с голем процент такива деца.
Вашият случай също е "всяко зло-за добро" 😘
Малинче, по-добре да ви се маха от живота този "баща". То е ясно, че само проблеми може да създава. Добре е станало, че децата са го видели окончателно що за стока е. Кофти, ако страдат от това, но какво да се прави.
Вчера дъщеря ми говори през вайбър с баща си. Той живее в друг град и не я е виждал откакто е извънредното положение. Доста време ми трябваше да убедя детето да говори с татко си. Накрая кандиса. Изкара 25 минути разговор и го отряза - "Тате, ти писа на мама да си поговориш с мен 5 минути. Минаха 25 мин. Чао.". На 6 г е детето. Дожаля ми за татко й, защото демонстрира интерес към нея и редовно праща издръжка. Използва удобните възможности за пътуване до София, за да я види. Но така и не успя да създаде емоционална връзка с нея. От друга страна аз му обяснявах още на времето, че като напуска сигурна и добре платена работа в София и напуска и самата София, си губи възможностите да създаде връзка с детето. Тогава му позволявах да я вижда всеки уикенд, а и през седмицата, ако поиска. Сега и да иска, не може да я вижда повече от няколко пъти в годината. Той обаче хукна през глава да прави големи пари зад граница и след няколко месеца се върна с овесен нос. Вече нямаше работа в София и се наложи да се върне в родното си градче и да работи за мизерно заплащане. Чудя си се и на моя акъл защо му съчувствам сега. Сам си е крив.
Вчера дъщеря ми говори през вайбър с баща си. Той живее в друг град и не я е виждал откакто е извънредното положение. Доста време ми трябваше да убедя детето да говори с татко си. Накрая кандиса. Изкара 25 минути разговор и го отряза - "Тате, ти писа на мама да си поговориш с мен 5 минути. Минаха 25 мин. Чао.". На 6 г е детето. Дожаля ми за татко й, защото демонстрира интерес към нея и редовно праща издръжка. Използва удобните възможности за пътуване до София, за да я види. Но така и не успя да създаде емоционална връзка с нея. От друга страна аз му обяснявах още на времето, че като напуска сигурна и добре платена работа в София и напуска и самата София, си губи възможностите да създаде връзка с детето. Тогава му позволявах да я вижда всеки уикенд, а и през седмицата, ако поиска. Сега и да иска, не може да я вижда повече от няколко пъти в годината. Той обаче хукна през глава да прави големи пари зад граница и след няколко месеца се върна с овесен нос. Вече нямаше работа в София и се наложи да се върне в родното си градче и да работи за мизерно заплащане. Чудя си се и на моя акъл защо му съчувствам сега. Сам си е крив.
Pandachina съчувстваш му, защото явно имаш насреща читав човек.
При нас проблемът не е раздялата.. И двамата сме я искали, никой не е бил зарязан.. много хора си гледат децата така..... проблемът е, че този човек е неуравновесен, недорасъл и т.н. (меко казано).... то това ни е и разделило де .... май си противореча🤣малко..
Децата не страдат никак, доволни са, че няма да ходят. Даже казаха, че и да им се обади няма да му вдигат, щото само викал... което не е хубаво, ама ги разбирам.
Аз съм се чалнала напоследък, всичко приемам надълбоко, разсъждавам много.... Днес си мислех, че не мога да създам на децата никакъв модел на семейство и взаимоотношения.... покрай мен също е трагично - моите родители са разделени, другите баба и дядо са разведени от 30 години .... изобщо покрай тях здраво семейство за пример няма.....
Трябва да се взема в ръце, на никой не помагам с такива размисли, ама е толко трудно😔
При нас проблемът не е раздялата.. И двамата сме я искали, никой не е бил зарязан.. много хора си гледат децата така..... проблемът е, че този човек е неуравновесен, недорасъл и т.н. (меко казано).... то това ни е и разделило де .... май си противореча🤣малко..
Децата не страдат никак, доволни са, че няма да ходят. Даже казаха, че и да им се обади няма да му вдигат, щото само викал... което не е хубаво, ама ги разбирам.
Аз съм се чалнала напоследък, всичко приемам надълбоко, разсъждавам много.... Днес си мислех, че не мога да създам на децата никакъв модел на семейство и взаимоотношения.... покрай мен също е трагично - моите родители са разделени, другите баба и дядо са разведени от 30 години .... изобщо покрай тях здраво семейство за пример няма.....
Трябва да се взема в ръце, на никой не помагам с такива размисли, ама е толко трудно😔
И моите деца не искат да общуват с баща си,но това не му пречи да досажда почти всеки ден,"да ги види".Те не го отразяват въобще,питам се обаче,ще му писне ли?Кога ще му омръзне?Плаща иначе, засега,половин година сме разведени.Какво да направя,за да не досажда всеки ден?Опитах няколко пъти с разговори,но ефекта е нулев.
Момичета,щастието обича тишината,но не се въздържам.Имам среща,истинска среща.Взех да се притеснявам да не оплескам нещата.Забравила съм изобщо какво се прави.Най-много да съм като неадекватна и да изплаша човека😀
малинче, обикновено думите и действията на децата бившите мъже считат,че са наши.Почти в аналогична ситуация съм на твоята,само дето бебето още не се е появило.Никога не остава сам с тях,явно държат да ги интегрират в нивите си семейства,за да свикнат с половинките им.Моите деца това не го желаят и в рядкото пъти,когато отиват там се нафяват баща им да отдели време само за тях,но уви.Аз се отказах да предвиждам всичко в аванс и да се опитвам да ги предпазя.За съжаление сами ще влачат на гърба си т.нар си баща и щетите от сбърканите им отношения.Исках да им спестя разочарования,които аз съм преживяла заради него,Но....ще трябва да си ги изтърпят.И нашите телефони щели да се спрат,понеже рядко му вдигали.Да ги спира.Как пък на повечето репертоара е един и същ....
papashka, сигурно му липсват по някакъв начин.За отказване—не се отказват,по—скоро се отдръпват когато се завърти жена и нешата там станат по—сериозни.
малинче, обикновено думите и действията на децата бившите мъже считат,че са наши.Почти в аналогична ситуация съм на твоята,само дето бебето още не се е появило.Никога не остава сам с тях,явно държат да ги интегрират в нивите си семейства,за да свикнат с половинките им.Моите деца това не го желаят и в рядкото пъти,когато отиват там се нафяват баща им да отдели време само за тях,но уви.Аз се отказах да предвиждам всичко в аванс и да се опитвам да ги предпазя.За съжаление сами ще влачат на гърба си т.нар си баща и щетите от сбърканите им отношения.Исках да им спестя разочарования,които аз съм преживяла заради него,Но....ще трябва да си ги изтърпят.И нашите телефони щели да се спрат,понеже рядко му вдигали.Да ги спира.Как пък на повечето репертоара е един и същ....
papashka, сигурно му липсват по някакъв начин.За отказване—не се отказват,по—скоро се отдръпват когато се завърти жена и нешата там станат по—сериозни.
Моето пък иска да общува с баща си, но той не иска. Не го е виждал от не знам колко време. Може би от миналото лято последно го взе. Даже приятелство във фейсбук не му дава. Блокирал е детето и не може да му се обади. А пък приятелката му даде приятелство във фейса и след няколко дена и тя го блокира. А детето си мислеше чрез нея да се чуят.
Pandachina съчувстваш му, защото явно имаш насреща читав човек.
Изобщо нямам читав човек насреща си, но ако го сравнявам с твоя бивш и някои други, коментирани тук, е по-малко нечитав. Има си доста трески, но поне с детето подържа контакт и плаща. А му съчувствам, защото съм такава. Така са ме възпитали. Винги да влизам в положение на човека отсреща. От това възпитание го докарах до сегашното си положение. Опитвам се да се уча да мисля повече за себе си отколкото за другите, но бавно ми се случват нещата.
Здравейте мамчета! Как сте вече без извънредното положение, по - спокойни ли са децата, като излизате?
Върнахте ли се на работа? Аз имам сериозен проблем, като няма детски градини и училище 😔 майка ми работи, може да се включа само вечер, ама аз няма как да работя вечер. Питах таткото дали той може да ги поема поне по няколко часа от време на време, каза ми, че няма как... Направо ми се плаче
И друго да ви питам... Събирате ли вече децата с други деца? Вчера мойте навън засякоха една тяхна приятелка и тя ги покани на рожден ден у тях... На мен още не ми се ще да ги събирам, ама те ми извадиха душата... Още не знам какво да правя
Върнахте ли се на работа? Аз имам сериозен проблем, като няма детски градини и училище 😔 майка ми работи, може да се включа само вечер, ама аз няма как да работя вечер. Питах таткото дали той може да ги поема поне по няколко часа от време на време, каза ми, че няма как... Направо ми се плаче
И друго да ви питам... Събирате ли вече децата с други деца? Вчера мойте навън засякоха една тяхна приятелка и тя ги покани на рожден ден у тях... На мен още не ми се ще да ги събирам, ама те ми извадиха душата... Още не знам какво да правя