Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 46 665
  • 452
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 10 516
Ще видим какво ще стане.
Доста ни е ограничено времето така или иначе.

# 16
  • София
  • Мнения: 9 418

Дайс, щом ти харесва този човек, защо не ви дадеш шанс? От какво се пазиш? То както ви е писано, така ще ви се развият нещата

И аз това си мислех да предложа. Явно не сте си безразлични.С времето нещата понякога се нареждат сами , а друг път се появяват отговорите, които ни трябват, за да наредим нещата  и да вземем решения.

# 17
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 13 001
... Много ми беше набивано от семейството ми, като тръгнах да се разсаждам и до толкова го бях приела...
бая разсад е паднало rotfImbo

# 18
  • Мнения: 122

бая разсад е паднало rotfImbo
[/quote]
Хахахаха развеждам 🤣🤣🤣

Дайс, често сами се настройваме, че това не е нашето и не му даваме шанс да ни направи щастливи😊

# 19
  • Мнения: 1 003
А като му дадем шанс, в повечето случаи не излизаме наранени 🤔 По принцип ..., иначе на Дайс й пожелавам само приятни и изненадващи емоции в това, което се е впуснала 🙂

# 20
  • София
  • Мнения: 10 516
Всъщност, точно това се случва рано или късно. Преди имах чудна връзка, година и малко. Обаче в някакъв момент се разминахме - за мен невъобразима глупост, за него беше животоопределящо.

Точно по тия глупости за щастието се подведох. Не искам повече. Взех си 5те лв любов.

# 21
  • Мнения: 1 003
Дайс, все едно за себе си чета..на мен ми отне около година да разбера, че пак съм дала шанс на поредния неподходящ, до последно намирах оправдание за поведението му, докато един ден не се блъснах в стена....Сега живея с убеждението, че всъщност нямам нужда от мъж, за да съм щастлива.

# 22
  • Мнения: 122
Аз също съм против да си с някой, само, за да не си сам. Но съм и против умишлено да избягваме нещо, което има потенциал... Колко пък да боли, мен никога не ме е страх... Каквото - такова 😊

# 23
  • Мнения: 2 156
Децата ви как приеха раздялата, момичета? Плач, истерии имаше ли? Страхувате ли се как ще им се отрази? Аз съм много притеснена.

# 24
  • София
  • Мнения: 10 516
На малката й беше все тая, тя беше мъничка и почти не виждашв баща си. Като го видеше вкъщи, се криеше зад мен.
Големият да кажем доста тежко го прие.
Но всичко минава.
Отвреме навреме им се иска да живеем заедно. Говорим си за това и вече доста по-спокойно приемат нещата.
Почти 2 години сме разделени.

# 25
  • Мнения: 1 003
Моят беше на 4г. при развода, нямало е драми, ревове и подобни. Но той си ходи при баща си, запази приятелствата с дечицата, с които отрасна и нямаше такова рязко отделяне. Може би чак след петата година дойде въпроса защо не живеем заедно, а сега -вече почти на 7 ме втрещява понякога с нещата, които ми разказва като спомени.  Ако си мислим "децата са малки и нищо не разбират" много грешим, всичко остава като отпечатък в съзнанието им. Но все пак, всяко дете е индивидуално и по различен начин преживяват еднотипните ситуации. Преди развода, а и след него, съм търсила консултации с психолог, които много ми помогнаха.

# 26
  • Мнения: 122
Мойте го приеха неочаквано добре. Голямата ревна веднъж, като им съобщихме и веднъж, като баща им се изнесе. Малката не разбираш нищо.
Скоро след раздялата, веднъж докато се къпехме голямата ми каза "мамо, радвам се, че се разделихте с тате. Вече не се карате, ти не плачеш и вече си много по-спокойна и ни обръщаш повече внимание"... Бях без думи. Беше на 8г.

# 27
  • София
  • Мнения: 9 418
При моето дете нямаше драми, защото беше още бебе. Към днешна дата е на  6 г и понякога ме пита защо не се събера пак с баща й. Като й кажа, че с него много се караме и е по-добре да не сме заено, тя отговаря, че няма да ни позволява да се караме и така всичко ще бъде наред. Simple Smile

Сега живея с убеждението, че всъщност нямам нужда от мъж, за да съм щастлива.

И аз също. Но скоро посещавах психотерапевт и тя успя да ми насади мисълта, че имам нужда от мъж. Казваше ми да мисля положително и да си повтарям, че този път ще срещна правилния човек.  Много мисля по въпроса, но според мен не е права да ми внушава такова нещо. Аз не съм затворила напълно вратата зад гърба си. Готова съм да дам шанс на някого, но защо да живея с мисълта, че имам нужда от мъж, щом знам, че далеч не е задължително да го имам в живота си?!

# 28
  • Мнения: 122
Нещо чувам, че сега на много мами бившите не им дават издръжка, заради положението... Вчера  и моя бивш си направи устата, че сигурно нямало никаква заплата да вземе 🙄
Той уж от вкъщи работи, аз не работя изобщо и на 60те процента даже нямаме право в нашия бранш каза счетоводителката 🤨

Верно, че в това положение, разходите по децата са далеч по - малко... Само за храна и то домашн приготвена излиза евтино... Няма допълнителни занимания, няма джобни, няма излизане... Тези, които си получават пълна издръжка сега са си добре, аз и на част от нея ще съм доволна (минималната ми дава)

# 29
  • Мнения: 5 226
Издръжка се дължи независимо от положението в момента. Каквито и да са обстоятелствата бащата дължи издръжка.

Общи условия

Активация на акаунт