Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢
Здравейте, напълно разбираемо е детето да се страхува в тази ситуация и е много хубаво, че търсите начини да му стане по-леко и да му помогнете да се справи с #притесненията си. Непосредствената близост до темата за коронавируса и възможността детето да го има неимоверно би покачила #тревожността на всеки на негово място. Както и да подходите вие, каквито и средства за успокоение да използвате, не си представям, че момчето може да бъде напълно спокойно. Страхът в такова положение е здравословна реакция. Докато не премине болестта и престоя в боницата детето със сигурност ще изпитва #страх – на моменти по-силен, в други моменти по-слаб. Вашето присъствие обаче е изключително важно за него и със сигурност много му помага това да ви вижда, да усеща топлината и любовта ви, да знае, че сте до него, че го пазите и че неговото здраве и радост са най-важното нещо за вас. Дори и нищо по-специално да не правите, с адаптацията в болницата и вашето подкрепящо присъствие скоро той ще започне да се отпуска и да се чувства по-добре. Има нужда от малко време.
Има неща, които можете да опитате, за да му помогнете още повече да се почувства силен и способен да се справи. Те включват от една страна #подкрепа директно по отношение на страха, а от друга страна – внасяне на други различни теми и положителни #емоции, така че да има по-голям баланс в #чувствата, които изпитва. Този баланс е важен за по-лекото преминаване през цялото преживяване. Ето няколко предложения от мен:
- #Изразяване – стимулирайте го да говори за това, което чувства. Колкото по-конкретно е #споделянето, толкова по-разтоварващо ще бъде за него. Отразете чувствата му чрез въпроси от какво точно го е страх, какво си представя, какво е най-страшното, което според него може да се случи, има ли нещо в болницата, което го плаши и какво е то, притеснява ли се от докторите, вярва ли им, спокоен ли е с тях и т.н. Освен вербалното изразяване, рисунките също помагат натрупаните емоции да излязат. Може само да драска или да рисува страха и #напрежението си. Можете да рисувате заедно – напр. всеки да нарисува своите чувства с цветове и после да си поговорите за това. Изразяването е първата стъпка към балансирането.
- #Успокояване – поговорете в подробности за това от какво има нужда той, за да се почувства по-спокоен. Отново чрез въпроси проучете неговите #нужди в момента. Възможно е вие да си мислите, че има нужда от едно, а той да има нужда от друго. Попитайте го как да се погрижите по най-добрия начин за него – дали иска да го гушкате повече, да го галите или разтривате (успокоение на телесно ниво), дали иска да играете с него и да му носите различни игри или играчки (успокоение чрез разсейване), дали има нужда да си говорите повече (успокоение чрез #споделяне и #диалог), или вие да му четете, разказвате приказки, истории, да слуша музика (успокоение чрез различни възприятия).
- #Увереност – добре е по-често да му обръщате внимание на силата, която има в себе си, и че тя ще му помогне да оздравее по-бързо. Можете да му припомните ситуации, в които е проявил сила, #устойчивост, смелост, за да го свържете с тези негови качества. Полезно е често да чува утвърждаващи думи от вас, напр. „Знам, че ти е трудно и те е страх, но съм сигурна, че ще се справиш“, „Справяш се много добре, на мен би ми било трудно, ако съм на твое място“ и т.н.
- #Сигурност – нуждата от сигурност се подхранва най-вече чрез стабилността, която струи от средата, в която се намира детето. Тук е ключово вашето състояние и вашето спокойствие – ако той ви усеща относително спокойна и с доверие към лекарите, това малко по малко ще му повлияе и той ще се успокои. Дори и неспокойна, вие пак сте най-важната му опора, но тъй като сте силно емоционално свързани, а той е в уязвима позиция, по-лесно усеща в какво състояние сте вие. Макар и несъзнателно, това му влияе. Реалистично погледнато вие също няма как да сте напълно спокойна в тази ситуация. Това е много трудно за всеки родител. Можете обаче да държите в главата си вашата грижа за самата себе си, тя е много важна! Не подценявайте ефекта от това преживяване върху вас. Помислете как да се подкрепите, какви малки неща можете да правите за себе си всеки ден, как да излизате за малко от ситуацията, за да имате психична енергия и ресурс да се грижите за детето. Освен сигурността, която излъчвате, важно е да спомагате за изграждането на #доверие на детето към лекарите. Можете да му казвате, че те са добри, че знаят какво правят, че може да им се довери и да се остави на техните добри грижи.
- #Активност – в ситуации, в които децата изпитват напрежение, но не могат да се движат свободно, за да го изразходят, много помагат тактилни игри – с пластелин, глина, неща, които детето може да мачка с ръце и са удобни за ситуацията в болнцата. По отношение на активността обаче можете да му помогнете и на ментално ниво - като говорите за нещата, които зависят от него и нещата, които не зависят от него. Това ще му помогне да ги разграничи и да има усещане, че има контрол над това, което му се случва. Често тревожността се покачва от усещането, че не знаеш какво става с тялото ти и няма какво да направиш, за да си помогнеш. Говорете с него относно разделянето на „работата“ по оздравяването. Нещата, които той може да прави, за да оздравее по-бързо, независимо дали е коронавирус или нещо друго, са: доброто настроение, почивката, добрата храна, пиенето на вода и течности, шегите, игрите, общуването и споделянето. Останалото е работа на лекарите и за него те трябва да мислят и да се тревожат, а не той.
Желая на вашето момче леко боледуване и бързо оздравяване, а на вас сила и вътрешно спокойствие, че всичко ще бъде наред!