Отговори
# 90
  • Мнения: 75
Здравейте, веднъж вече ми дадохте съвети, сега пак се обръщам към вас за помощ.
Наложи се детето ми да бъде прието в болница. Симптомите се припокриват с тези на корона вируса. За сега непотвърдено. Виждам обаче страха му и ми се иска да го успокоя, а сякаш не успявам.
Толкова време вече всекидневно се говори по телевизията, че явно стреса се натрупа. Дори да се окаже тази диагнозата искам да подвигна духа му и да му дам кураж, че всичко ще премине благополучно. 😢

Здравейте, напълно разбираемо е детето да се страхува в тази ситуация и е много хубаво, че търсите начини да му стане по-леко и да му помогнете да се справи с #притесненията си. Непосредствената близост до темата за коронавируса и възможността детето да го има неимоверно би покачила #тревожността на всеки на негово място. Както и да подходите вие, каквито и средства за успокоение да използвате, не си представям, че момчето може да бъде напълно спокойно. Страхът в такова положение е здравословна реакция. Докато не премине болестта и престоя в боницата детето със сигурност ще изпитва #страх – на моменти по-силен, в други моменти по-слаб. Вашето присъствие обаче е изключително важно за него и със сигурност много му помага това да ви вижда, да усеща топлината и любовта ви, да знае, че сте до него, че го пазите и че неговото здраве и радост са най-важното нещо за вас. Дори и нищо по-специално да не правите, с адаптацията в болницата и вашето подкрепящо присъствие скоро той ще започне да се отпуска и да се чувства по-добре. Има нужда от малко време.

Има неща, които можете да опитате, за да му помогнете още повече да се почувства силен и способен да се справи. Те включват от една страна #подкрепа директно по отношение на страха, а от друга страна – внасяне на други различни теми и положителни #емоции, така че да има по-голям баланс в #чувствата, които изпитва. Този баланс е важен за по-лекото преминаване през цялото преживяване. Ето няколко предложения от мен:

-   #Изразяване – стимулирайте го да говори за това, което чувства. Колкото по-конкретно е #споделянето, толкова по-разтоварващо ще бъде за него. Отразете чувствата му чрез въпроси от какво точно го е страх, какво си представя, какво е най-страшното, което според него може да се случи, има ли нещо в болницата, което го плаши и какво е то, притеснява ли се от докторите, вярва ли им, спокоен ли е с тях и т.н. Освен вербалното изразяване, рисунките също помагат натрупаните емоции да излязат. Може само да драска или да рисува страха и #напрежението си. Можете да рисувате заедно – напр. всеки да нарисува своите чувства с цветове и после да си поговорите за това. Изразяването е първата стъпка към балансирането.

-   #Успокояване – поговорете в подробности за това от какво има нужда той, за да се почувства по-спокоен. Отново чрез въпроси проучете неговите #нужди в момента. Възможно е вие да си мислите, че има нужда от едно, а той да има нужда от друго. Попитайте го как да се погрижите по най-добрия начин за него – дали иска да го гушкате повече, да го галите или разтривате (успокоение на телесно ниво), дали иска да играете с него и да му носите различни игри или играчки (успокоение чрез разсейване), дали има нужда да си говорите повече (успокоение чрез #споделяне и #диалог), или вие да му четете, разказвате приказки, истории, да слуша музика (успокоение чрез различни възприятия).

-   #Увереност – добре е по-често да му обръщате внимание на силата, която има в себе си, и че тя ще му помогне да оздравее по-бързо. Можете да му припомните ситуации, в които е проявил сила, #устойчивост, смелост, за да го свържете с тези негови качества. Полезно е често да чува утвърждаващи думи от вас, напр. „Знам, че ти е трудно и те е страх, но съм сигурна, че ще се справиш“, „Справяш се много добре, на мен би ми било трудно, ако съм на твое място“ и т.н.

-   #Сигурност – нуждата от сигурност се подхранва най-вече чрез стабилността, която струи от средата, в която се намира детето. Тук е ключово вашето състояние и вашето спокойствие – ако той ви усеща относително спокойна и с доверие към лекарите, това малко по малко ще му повлияе и той ще се успокои. Дори и неспокойна, вие пак сте най-важната му опора, но тъй като сте силно емоционално свързани, а той е в уязвима позиция, по-лесно усеща в какво състояние сте вие. Макар и несъзнателно, това му влияе. Реалистично погледнато вие също няма как да сте напълно спокойна в тази ситуация. Това е много трудно за всеки родител. Можете обаче да държите в главата си вашата грижа за самата себе си, тя е много важна! Не подценявайте ефекта от това преживяване върху вас. Помислете как да се подкрепите, какви малки неща можете да правите за себе си всеки ден, как да излизате за малко от ситуацията, за да имате психична енергия и ресурс да се грижите за детето. Освен сигурността, която излъчвате, важно е да спомагате за изграждането на #доверие на детето към лекарите. Можете да му казвате, че те са добри, че знаят какво правят, че може да им се довери и да се остави на техните добри грижи.

-   #Активност – в ситуации, в които децата изпитват напрежение, но не могат да се движат свободно, за да го изразходят, много помагат тактилни игри – с пластелин, глина, неща, които детето може да мачка с ръце и са удобни за ситуацията в болнцата. По отношение на активността обаче можете да му помогнете и на ментално ниво - като говорите за нещата, които зависят от него и нещата, които не зависят от него. Това ще му помогне да ги разграничи и да има усещане, че има контрол над това, което му се случва. Често тревожността се покачва от усещането, че не знаеш какво става с тялото ти и няма какво да направиш, за да си помогнеш. Говорете с него относно разделянето на „работата“ по оздравяването.  Нещата, които той може да прави, за да оздравее по-бързо, независимо дали е коронавирус или нещо друго, са: доброто настроение, почивката, добрата храна, пиенето на вода и течности, шегите, игрите, общуването и споделянето. Останалото е работа на лекарите и за него те трябва да мислят и да се тревожат, а не той.

Желая на вашето момче леко боледуване и бързо оздравяване, а на вас сила и вътрешно спокойствие, че всичко ще бъде наред!

# 91
  • Мнения: 2 230
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин.
Тук искам да кажа, че децата според мен са разглезени от мен самата. Баща им е постоянно на работа и те са по цял ден с мен, като всички грижи за тях са посветени изцяло на мен. Понякога родителите ми идват от България, а случва се и родителите на съпруга ми да идват и да помагат с отглеждането на децата, докато са на гости. Никога не съм ги лишила от нещо, винаги им купувам интересни играчки, давам им каквото искат и те са едни презадоволени деца откъм материални блага, а също така и откъм внимание. Те не ходят на детска градина, не са ходили на ясла и грижите за тях са изцяло от мен или бабите и дядовците им, не ги гледат чужди хора като детегледачки и други.

Преди месец, докато още бяхме в Англия се наложи дъщеря ми да влезе в болница, първо с баща си като придружител, а после с мен, защото беше болна. През началото, докато съпругът ми беше в болницата с нея, аз гледах сама момченцето вкъщи. В това време родителите ми дойдоха, за да ми помогнат като те поемат грижите за сина ми, съпруга ми отиде на работа, а аз остана в болницата с дъщеря ми. Когато се върна вкъщи след престоя в болницата, детето не беше добре - не можеше да върви, да се храни, да пие вода. Въпреки, че на момчето му беше обяснено, че тя е болна и има нужда от повече грижи, защото не може да се справи сама, той отново изпадаше в състояния, в които я бие. Слава Богу детенцето е добре, няма отражения и е съвсем здрава, подвижна и няма никакви проблеми. Всички се държим еднакво с децата, а боят между тях е от преди тя да се разболее. Отношението, което прояваваме към едното дете, проявяваме и към другото, винаги се взима всичко по две, за да няма ощетени.

Започва да се кара с нея предимно за играчки, но интересното е, че когато ги заведа в център за игри с други деца или вкъщи поканя приятелка с нейно дете, за да си играят, момченцето не желае да дели нищо с другите деца, оставя се да му взимат играчките и не проявява никакъв характер. Момиченцето е много контактно, споделя играчки и няма проблем с други деца, разбира се и си играе. Честно казано когато съм само с нея, не усещам, че имам дете. Тя е много кротка и не ми създава никакви проблеми. Той е много умен, разбира всичко, изпълнителен е, но не мога да разбера, защо изпада в такива състояния, в които бие нея, а после се обръща и започва да бие и мен, след като му се скарам.
Това, което ми прави впечатление е, че имат страх от баща си, който дори без да повиши тон успява да ги стресне, само като им каже имената. Той не прекарва много време с тях и мисля, че те го приемат за по-чужд в смисъла, че не е с тях нон стоп. Това го забелязвам, защото децата навън се държат по-различно и са по-послушни (когато са и сред непознати) от това, което показват вкъщи. Съответно кавгите между тях са по-малко навън.
Преди дни бяхме на детски рожден ден, на който той я удари, защото тя искаше една количка, която искаше и той. Щом му се скарах се обърна и се опита да ми удари шамар. Нищо такова не съм проявявала аз към него, нито баща му. Той дори не им се кара, а да не говорим за това да се прилага бой. Аз поплясквам съвсем леко по дупето, като също не прибягвам до това често, а шамари не съм удряла никога.

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Последна редакция: пн, 20 юли 2020, 12:00 от orchid.xx

# 92
  • Мнения: 75
Здравейте! Пиша тук със следния проблем.
Имам две деца близнаци - момче и момиче на почти три години, с мъжа ми живеем в Англия, но сега ще прекарам 2 месеца тук в България.

Двете деца са много будни, но забелязвам, че от известно време момченцето бие момиченцето, като дори посяга и на мен. Станал е много агресивен, а когато му се скарам или леко го напляскам по дупето, той става още по-агресивен и започва да удря мен. Макар да е малък има голяма сила и наранява момичето по много груб начин...................................................

Моля за съвет, по какъв начин мога да противодействам в такива моменти и как да ги сведа до минимум. Също така каква би могла да е причината, за да се стигне до такива ситуации.

Здравейте, агресията при малките деца често е голямо предизвикателство за родителите. Опитват различни подходи, които имат за цел ограничаването и спирането на поведението на детето, но в по-голямата част от случаите те не работят. Това е така, защото тези методи се отнасят към външната страна на проблема – удрянето, хапането и т.н., а реално той се корени във вътрешния свят на детето. Когато се подходи към източника на #агресията, обикновено тя много намалява. Източникът винаги са емоционалните преживявания на децата, а причината най-често е неумението им да ги изразяват.

Агресията е нормална част от всяко човешко същество, добре е да я има, защото тя е ресурс за хората по отношение на отстояването на техните права и #граници. Това, че детето удря, означава, че е в процес на развиване на усещане за „аз“, учи се да си поставя граници, изгражда своята #асертивност. Във вашия случай много важен фактор е и наличието на сестра близначка. При близнаците има силно емоционално наситени #отношения. На вътрешно ниво едновременно се осъществяват два процеса - на сливане и разграничаване, водени от паралелните нужди на двете деца от #близост и #независимост. Предвид всички тези динамики, плюс спецификите на детския пубертет, изглежда вашето момче е в период на търсене на своето място в света и #семейството, което носи със себе си доста #напрежение. Той експериментира с държанието си в опита си да разбере как поведението му се отразява на другите, поради което сега е добър момент да му помогнете да се научи да заявява себе си по по-конструктивен начин. Защото както всяко нещо, изострянето на агресията и превръщането й във физическо проявление може да създаде трудности на децата в #комуникацията и приятелствата, както и много трудности, притеснения и нерви на #родителите. Удрянето, дори и леко, от ваша страна няма как да бъде полезно за детето, защото пак е агресия, и е много объркващо да искате от него да не е агресивен, ако вие подхождате по този начин към него.

 Понякога изглежда сякаш децата удрят без причина или поводът звучи изключително маловажен. Истината е, че зад агресията винаги има вътрешна причина, тя е емоционална и достатъчно основателна за самото дете. Обикновено децата удрят, когато се чувстват ядосани, уплашени, безсилни, фрустрирани, изнервени. Агресията идва там, където няма думи. Малките деца все още не са развили уменията си за изразяване достатъчно добре, че да отреагират вербално, когато изпитват силна емоция. Затова използват средствата, с които разполагат най-непосредствено, а именно – движенията на тялото си. Съвсем нормално е да се удрят от време на време. За да намалят удрянето, трябва да се научат да се изразяват с думи.

Във възрастта до 4 – 5 години е обичайно децата да ръководят поведението си предимно от #емоциите, които изпитват. Поради факта, че все още не са развили менталните си процеси достатъчно добре, те реагират първично и най-силният им мотиватор е това, което чувстват в момента. Те са много свързани със себе си и функционират все още по-често нарцистично. В този смисъл е обяснимо повдението на вашето момче към сестра му, когато се е върнала от болницата и не се е чувствала добре. Уменията на децата за #съчувствие и влизане в положението на другия се изграждат малко по малко, и могат да се насърчават чрез начина, по който подхождат родителите към техните емоции.

Връзката между братята и сестрите винаги е много ключова за израстването и на двете деца. Тя е полето, в което те най-лесно могат да развиват социалните си умения – учат се да бъдат себе си и свързани с другите, да общуват, да изграждат и поддържат близки отношения, да се справят с #конфликти и т.н. Във вашия случай тези ситуации на агресия, макар и трудни, са полезни и за двете деца – момчето е добре да се научи да се изразява и да казва какво чувства с думи, а момичето е добре да се научи да си поставя граници, да изразява гнева си и да се защитава. По-долу ще ви дам конкретни препоръки как да подпомагате тези процеси.
Много е хубаво, че се опитвате да дадете повече на децата си, както и да бъдете справедлива с тях. Важно е да усещат, че получават достатъчно и да не се чувстват ощетени спрямо другото дете. Това може да бъде изключително трудно за родителите на близнаци, защото чувството за #удовлетвореност на #нуждите е много субективно. Мисля, че много ще се улесните, ако се опитате да подходите по-скоро според #потребностите на конкретното дете, вместо да се стремите да им давате непременно по равно. Тъй като децата са различни, имат различни #нужди – от комуникация с вас, от #игра заедно, от #самостоятелно време, от гушкане, от #насърчение, от граници и т.н. Когато сте свързана и с двамата, и когато отделяте време да ги наблюдавате, вие лесно усещате от какво има нужда всеки. Разбира се, не е добре да им давате прекалено, особено по отношение на материални неща, но когато децата усещат, че се стремите да отговорите не на ситуативните им желания, а на индивидуалните им дълбоки потребности, ще имат по-голямо усещане за справедливост и няма да се сравняват твърде много един с друг.

Ето и моите препоръки към вас:
-   Когато момченцето удари, опитайте да обърнете фокуса си върху това, което се случва вътре в него, което предизвиква #поведението му. Щом има нужда да причинява #страдание, значи и той страда в този момент. Добре е да отдадете внимание на първо място на тази част от него, която страда. Така ще му помогнете да повиши своята #осъзнатост; да си даде сметка за връзката между това, което чувства и това, което прави; да се свърже с емоцията, която изпитва, да я назове с думи и да се изрази. Можете да го попитате напр. „Ядоса ли се на сестра ти? Искаше ти се ти да вземеш тази играчка ли?“, „Дразни ли те тя? С .... ли те подразни?“, „Ядоса ли се на мен? Затова ли ме удари? Иска ти се да те подкрепя в това, което чувстваш ли?“, „Не ти е приятно, че защитавам сестра ти ли?“, „Много ли си ядосан?“, „Нарегна ли се от ... ?“. Тези въпроси показват разбиране и съчувствие към детето, от което той има голяма нужда, за да се справи с агресията си. За да разбере другите, първо трябва да се научи да разбира себе си. Също така в последствие този подход ще му помогне да развие #емпатията си. Обикновено когато бъдат подпомогнати по този начин децата доста бързо се научават да се изразяват, което силно намалява нуждата им да си служат с удряне.
-   Много е важно да стимулирате момчето да каже какво чувства с думи на сестра си („Много ли си ядосан? Кажи й го с думи. Кажи й „Ядосан съм“; или “Знам, че ти е трудно още да се изразяваш, моля те  следващия път, когато се почувстваш така, да опиташ да й кажеш с думи. Аз ще ти помагам, докато се научиш“). Също толкова важно е и да се научи да си поставя граници с подходящите думи - „Не“, „Стоп“, „Не ми е приятно“. Това са средствата, които ще му помогнат да знае какво да прави, когато се чувства ядосан, без да наранява сестра си, както и други деца, с които си взаимодейства. Уменията за #изразяване и поставяне на граници за изключително важни за #увереността на децата в #общуването. Много често те се държат неконструктивно или пък свито и #срамежливо, просто защото не знаят какво точно да правят в някои моменти и не се чувстват сигурни в себе си. В колкото повече ситуации, в които успешно се справят с конфликти, попадат, толкова по-добре за тях.
-   Добре е да помогнете и на момиченцето да се учи да се отстоява. Всяка ситуация на конфликт, както и да изглежда, е #взаимодействие – и двете страни участват, един с активност, друг с пасивност, но и двамата имат какво да учат един от друг. Подходите са абсолютно същите. Важно е обаче, когато се случи той да я удари, да я насърчите тя да му постави граница, а не вие да го правите вместо нея. Правейки го вместо нея, вие не й давате възможност тя да се научи, а това са много ценни умения, от които всяко момиче се нуждае. Подкрепяйте я да се свързва със своите граници („Не ти ли стана неприятно?“), с гнева си и собствената си здравословна агресия („Ядоса ли му се, че те удари? Аз бих се ядосала много, ако бях на твое място“), със силата си („Можеш да се защитиш, искам да му кажеш, ако не ти е приятно да те удря и да му кажеш стоп. Aко ти не му кажеш, той няма как да разбере, че не ти е приятно“).
-   По отношение на вашите граници важи същото. Ако удари вас, добре е да се изразите с думи и да кажете искрено как сте се почувствала и че не искате да ви удря, без вменяване на вина, но като обратна връзка за поведението му. „Ти ме ядоса“ вменява вина, много по-добре е „Ядосах се от това, което направи. Ако си ми ядосан, можеш да ми го кажеш. Имаш право да си ми ядосан, но не искам да ме удряш“. Децата лесно разбират езика на емоциите, защото те изграждат 80 процента от това, което се случва вътре в тях. Само възрастните обаче могат да им го покажат.
-   Когато се понаучат да се изразяват, а и сега, доколкото ви е възможно, оставяйте ги да се справят сами с конфликтите си (разбира се, ако не е опасно). Полезно е за тях, за да могат да изградят #саморегулация. След конфликта е добре да разговаряте с двамата, да ги подкрепите да се изразят и да опитат по различен начин следващия път. Чрез тези разговори ще им помогнете да научат повече за себе си и да се развиват още повече като уверени социални деца.

Желая ви успех!

# 93
  • Мнения: 2 230
Изключително много Ви благодаря за съветите, ще ги прилагам на практика в ежедневието.
Те двамата обаче макар и на почти 3 години, все още не могат да говорят. Казват само първите срички на думите, разбират се помежду си, но все още не могат да говорят. Предполагам, че щом разбират всичко, което им говоря, ще могат да асимилират и тези изречения, които ще използвам при конфликтни ситуации.
Отново Ви благодаря! Дадохте ми много добри съвети, които ще следвам!

# 94
  • Мнения: 302
Здравейте, синът ми е на 7 години ноември ще прави 8. Проблема е, че е мн емоционален...,не знам защо децата го гонят и неискат да играят с него и той евентуално се стресира и това го кара да почва да заеква не е точния израз мисля ами...запецва на една дума и я повтаря 2-4 пъти. Не е лошо дете не е агресивен, но много лесно се разтрогва и другите деца го виждат и почват нарочно да го дразнят и сърцето ми се къса когато дойде при мен облян в сълзи... Няма мн играчки, телефон му даваме мн рядко ( да спомена че сме разделени с баща му, но живеем заедно със сегашния ми приятел.)Никога не сме го лешили от нищо с него се разбират и само се борят един вид... Но не знам какво да направя за да му помогна, казвам му да не се притеснява и да диша малко преди да говори (имам чувството че се състезава с някой да се изкаже някой път и пак запецва такъв) искам децата да спрат да го гонят...не знам защо става така

# 95
  • Мнения: 75
Здравейте, синът ми е на 7 години ноември ще прави 8. Проблема е, че е мн емоционален...,не знам защо децата го гонят и неискат да играят с него и той евентуално се стресира и това го кара да почва да заеква не е точния израз мисля ами...запецва на една дума и я повтаря 2-4 пъти. Не е лошо дете не е агресивен, но много лесно се разтрогва и другите деца го виждат и почват нарочно да го дразнят и сърцето ми се къса когато дойде при мен облян в сълзи... Няма мн играчки, телефон му даваме мн рядко ( да спомена че сме разделени с баща му, но живеем заедно със сегашния ми приятел.)Никога не сме го лешили от нищо с него се разбират и само се борят един вид... Но не знам какво да направя за да му помогна, казвам му да не се притеснява и да диша малко преди да говори (имам чувството че се състезава с някой да се изкаже някой път и пак запецва такъв) искам децата да спрат да го гонят...не знам защо става така

Здравейте, #чувствителността е важно качество, което дава възможност на хората да изживеят пълноценно живота си – по-чувствителните хора усещат по-силно, преживяват по-дълбоко, виждат повече нюанси, създават по-дълбоки връзки с хората. Тази #емоционалност обаче носи и своите рискове и трудности. Много е важно по-чувствителният човек да знае как да подхожда към своите #емоции, за да функционира хармонично в #отношенията с другите хора. Преди да изградят ефективни стратегии за справяне, по-емоционалните деца могат да изпитват затруднения в много сфери от живота си. Те преживяват интензивно #взаимодействието с другите, лесно усещат техните чувства и те им влияят, по-често се чувстват объркани и безпомощни, трудно удържат емоциите си. Обикновено за тези деца става много по-лесно, когато се научат да разбират себе си, да изразяват емоциите си спокойно, да си поставят #граници и да се #отстояват, да се справят с #конфликти.

Вашето момче е надарено с фина чувствителност и това е много хубаво. Ще започне да се чувства много по-добре с другите деца, когато изгради и по-голяма #устойчивост. Вие добре сте усетили, че е важно той да се научи да диша по-спокойно в пряк и преносен смисъл. Когато емоциите са много силни, те буквално заливат детето и за него е много трудно да намери „въздух“, за да осъзнае какво му се случва и да се успокои. Запъването в говоренето показва, че в този момент емоциите и мислите са много интензивни и надхвърлят възможностите на речта. Детето сякаш блокира, докато изкаже това, което го вълнува. Този тип затруднения в изказването са функция от емоционалното #напрежение и отминават от само себе си, когато детето се научи да намира вътрешен #баланс и да си изразява емоциите с думи. За да владее по-успешно чувствата си, той има нужда да знае какво да прави с тях, да познава по-добре вътрешния си свят, да повиши своята #осъзнатост и да развие #социалните си умения.

Казваме, че децата са учители. Това е така, защото са способни интуитивно да усещат трудностите на другия и да го провокират да се научи да се справя с тях. Ако сме отворени, от комуникацията с тях можем да научим много за себе си. Това е често срещана динамика и между самите деца – сблъскват се такива деца, които имат да учат едно от друго. Например едното може да се научи на по-голяма #сензитивност и уважение към границите, другото пък – да се научи да си поставя граници и да се защитава успешно. Житейските уроци при децата се получават, когато имат интерес към определена тема. Те несъзнателно се привличат от ситуации, в които могат да развият уменията, от които имат нужда в момента. А социалните умения могат да се научат само през практиката с другите деца, затова колкото и неприятни да са конфликтите понякога, децата са си взаимно полезни. Когато той се почувства по-уверен в комуникацията с децата, и динамиката между тях ще се промени (няма да го гонят и да го отхвърлят).

Предлагам ви да опитате няколко неща, които смятам, че много ще помогнат на вашето дете да се чувства по-добре с другите деца.

-   За да не се усеща #безпомощен, когато е в емоция, важно е да започне да си дава сметка какво изпитва и да се научи да го изразява с думи. Винаги когато човек назове емоцията си, нейната интензивност намалява. Така работи и магията на #споделянето. Вие можете да му помогнете като обърнете фокуса на #комуникацията с него към чувствата, които изпитва в конкретния момент. Можете да отразявате това, което се случва вътре в него, като му задавате въпроси. Напр. „Тъжно ли ти стана, че те отхвърлиха?“, „Уплаши ли се от... ?“, „Ядоса ли им се, че се държат така?“  и т.н. Много често по-чувствителните деца изпитват голямо #объркване, защото едновременно преживяват своите и чуждите емоции. Справянето е свързано с това те да се разграничат вътрешно от другите, да се свържат със своите чувства, да ги осъзнаят и изразят. #Отразяването на емоциите чрез въпроси им помага да се доближат до себе си и да получат #разбирането, от което имат нужда, за да се разберат. Когато подхождате известно време по този начин, детето постепенно се научава и скоро започва само да назовава емоциите си, когато е разстроено. Това му помага да се успокоява по-бързо и да се чувства по-уверено.
-   В конфликтите с другите децата изпитват #гняв. Това е нормално и здравословно. Понякога обаче не знаят какво да правят с него, трудно им е да се свържат с него и да го изразят, защото изпитват #неувереност, притеснения или чувство за вина. За да помогнете на вашето момче да изгради здравословна връзка със своя гняв и здрава агресия, хубаво е да обърнете специално внимание на това. Когато усещате, че е ядосан, насърчавайте го да го изкаже с думи, да го изкрещи, заяви и т.н. Можете да започнете от комуникацията между вас. Важни са вашият личен пример и насърчението към него. Можете да си поставите за цел да казвате по-често, че сте се ядосала и какво ви е ядосало, както и да стимулирате него чрез въпроси. Напр. „Ядоса ли ми се, че не ти дадох това? Имаш пълното право да се ядосваш. И аз бих се ядосала на твое място. Можеш да ми кажеш, че си ми ядосан. Кажи ми го, това няма да ме нарани. Хубаво е да си казваме как се чувстваме един към друг, както и да казваме на другите хора. Така те ще знаят кои сме и какво се случва с нас. Така ще се научат и да се съобразяват с нас...“ Темата за гнева е важна и е добре да присъства в ежедневните разговори на #семейството, за да изградят децата балансирано отношение към гнева си – нито да го потискат, нито да бъде разрушителен.
-   За да се чувства уверен и равностоен в общуването с #децата, много е важно и да знае как да се защитава и как да си поставя граници. Можете да го стимулирате да преценява кое му е неприятно и да поставя граница спрямо това. Покрепяйте го да казва „Не“, „Стоп“, „Не ми е приятно“, „Не искам“, „Ядосвам се“, „Това ме дразни“ и т.н. Независимо как реагира отсрещната страна, казването на тези неща дава сила, увереност и усещане, че имаш какво да направиш, че можеш да се защитиш, че не си безпомощен. Разбира се, не винаги това ще подейства на другите деца. Има деца, на които им е трудно да уважават границите на другите. Общуването с тях също е ценен опит за детето, защото такива хора ще среща в живота и занапред. Можете да му обясните, че е важно да постави граница, ако не го чуват, да го каже по-силно, дори да го извика, но понякога може и да не бъде чут. Важното обаче е, че той се е изразил и се е защитил. Поставянето на граници е средството за #отстояване, от което всички имаме нужда, за да регулираме взаимоотношенията си, така че да се чувстваме добре в тях.
-   Когато е спокоен и случката е отминала, можете да поговорите и да направите заедно анализ на ситуацията. Вашата роля е по-добре да бъде само подкрепяща и насочваща. Не е нужно да му давате съвети. Важно е той да разсъждава и осмисля опита си, за да го превръща в знания и умения. Освен въпросите за емоциите, които е преживял, в тези разговори много полезни са развиващи въпроси като: „Какво ти се искаше да е различно в тази ситуация?“, „От какво имаше нужда?“, „Какво би могъл да направиш следващия път, което ще те накара да се почувстваш по-добре?“ и т.н. Много е важно да насочваме децата да поемат своята #отговорност, да им показваме, че вярваме в техните способности да се справят, и да ги стимулираме да се свързват с вътрешната си #сила. По този начин се изгражда устойчивостта.
-   Важно е да обръщате внимание на прогреса му и да му го показвате, за да си дава сметка, че израства и се развива. Добре е да сте обективни и конкретни, без да преувеличавате постиженията му. Можете да се фокусирате повече върху #процеса и #усилията му, отколкото върху резултата, защото развиването на по-голяма устойчивост е процес и отнема време. Напр. „Много се радвам, че опита“, „Знам, че ти беше трудно и съм доволна, че не се отказа“, „Справяш се все по-добре с това“, „Харесва ми, че опитваш нещо ново“ и т.н.
-   По отношение на запъването в говоренето, не е нужно да правите нещо конкретно. Можете спокойно да го изчаквате да се изкаже и след това да отразявате чувствата му (напр. „Беше много развълнуван май. Искаше ти се да кажеш много неща едновременно ли?“). Така напрежението му ще спадне. Колкото повече изразява емоциите, желанията, границите си с думи, толкова по-спокоен ще се чувства той и блокажите в говоренето ще намалеят.

Със своята чувствителност вашето момче е като мида, която носи перла в себе си – по-трудно се плува с нея, защото понякога тежи, но пък притежава нещо изключително ценно. Постепенно той ще се научи да уважава своята емоционалност, да се съобразява с нея, да я управлява и да й се радва.

Желая ви успех!

# 96
  • Мнения: 302
Много благодаря за съветите бяхте мн изчерпателна и ще се постарая да му помогна и подкрепя, ще следвам съветите ви и надявам се да съумея да давам само кураж сам да се справи със ситуациите. Бъдете здрава и шастлива

# 97
  • Мнения: 666
Здравейте! Преди известно време Ви питах относно отбиването на детето и вече го предприех. От 20 дена насам. Както ме посъветвахте, говорих й предварително, говорих и при приключването, обяснявах, че мама пак ще си я гушка и т.н. Така беше свикнала да заспива. Втория ден имаше голяма криза с голям рев, крясъци, после още два-три пъти по-малко при събуждане. Това, което ме притеснява сега, е, че въпреки че има дни наред спокойствие и уж свикване без сученето, на моменти се присеща и отново почва да ме дърпа, да крещи по същия начин, да ме удря леко и да казва - "бий, мама" за да изрази, че ми е ядосана. Това е за кратко, бързо се успокоява, но докога е нормално да се активизира това присещане и тръшкане за сученето... Аз не съм позволявала повече, но последните два пъти реагирах по-остро, понеже вече знае. Може би не е добре, но в такива моменти на крясъци нищо не приема, само ме дърпа, крещи и само чакам да се успокои, после говоря пак... Спряхме окончателно на две и почти и половина год. Та, как да реагирам при тия кризи и докога е нормално да се активизират? Другото е, че започна пък да иска да заспива с бебешкото шише с айрян, за заместване на кърменето. Пробужда се и го иска, при заспиването също. То беше забравено преди това, само от чаша си пиеше, но пък присъстваше кърменето. Напредъкът е обаче, че почна да заспива с жената, която я гледа през деня, а преди с никого не можеше да заспи. Но с мен все още понвкога е трудно дневното заспиване и все си помага с шишето. Това вредно ли е - да се замества едното с другото?... Благодаря отново!

Последна редакция: пт, 04 сеп 2020, 14:40 от Wild Wind

# 98
  • Мнения: 75
Здравейте! Преди известно време Ви питах относно отбиването на детето и вече го предприех. От 20 дена насам. Както ме посъветвахте, говорих й предварително, говорих и при приключването, обяснявах, че мама пак ще си я гушка и т.н. Така беше свикнала да заспива. Втория ден имаше голяма криза с голям рев, крясъци, после още два-три пъти по-малко при събуждане. Това, което ме притеснява сега, е, че въпреки че има дни наред спокойствие и уж свикване без сученето, на моменти се присеща и отново почва да ме дърпа, да крещи по същия начин, да ме удря леко и да казва - "бий, мама" за да изрази, че ми е ядосана. Това е за кратко, бързо се успокоява, но докога е нормално да се активизира това присещане и тръшкане за сученето... Аз не съм позволявала повече, но последните два пъти реагирах по-остро, понеже вече знае. Може би не е добре, но в такива моменти на крясъци нищо не приема, само ме дърпа, крещи и само чакам да се успокои, после говоря пак... Спряхме окончателно на две и почти и половина год. Та, как да реагирам при тия кризи и докога е нормално да се активизират? Другото е, че започна пък да иска да заспива с бебешкото шише с айрян, за заместване на кърменето. Пробужда се и го иска, при заспиването също. То беше забравено преди това, само от чаша си пиеше, но пък присъстваше кърменето. Напредъкът е обаче, че почна да заспива с жената, която я гледа през деня, а преди с никого не можеше да заспи. Но с мен все още понвкога е трудно дневното заспиване и все си помага с шишето. Това вредно ли е - да се замества едното с другото?... Благодаря отново!

Здравейте, отбиването се преживява от децата като загуба, затова винаги е съпроводено със страдание. Когато кърменето е продължило по-дълго, и детето има нужда от малко повече време, за да отвикне да има нужда от това и да приеме промяната. Дъщеричката ви вече върви напред, щом успява да заспи с друг човек - това е много добре за нейното развитие. Търсенето на шишето говори, че тя все още не е преодоляла нуждата си от сукане, но пък в голяма степен е разбрала, че няма да се кърми вече. Не е проблем шишето да присъства още известно време, докато тя съвсем свикне без кърмене. То ще се яви опора по време на преходния период.

 Преживяването на загуба е процес, който е съпроводен с гняв, тъга и разочарование, това е съвсем нормално. Кърменето е много специален вид контакт с вас, който няма как да не й липсва и дъщеря ви със сигурност тъгува по него. В същото време, понеже е мъничка, не може да разбере защо трябва да спре нещо, което й харесва. Хубаво е, че тя изразява гнева си, а не го потиска или задържа в себе си. Добре е, че и вие сте се изразила, че ви идва в повече. Тези емоции между вас съществуват и защото отбиването е част от процеса на емоционално отделяне, който отнема доста време и е силно емоционално наситен.
 
Това, че тя се ядосва, не значи, че нещо не е наред. Означава, че има нужда от още време, за да преживее вътрешните си процеси. При по-късното спиране на кърменето нормализирането може да отнеме и няколко месеца. Дотогава можете да й помагате като отразявате чувствата й и споделяте своите. Чрез отразяването с въпроси за чувствата й ще облекчите страданието й, защото тя ще се почувства приета и разбрана, което пък ще я подкрепи тя самата да приеме промяната в живота си. Ето и примери за въпроси: "Ядосваш ли се, че вече не те кърмя? Сигурно ти е трудно да го приемеш", "Липсва ли ти кърменето? Беше ни много хубаво така. Разбирам те, и на мен би ми липсвало/ми липсват тези моменти с теб", "Сигурно ти е трудно да разбереш защо вече не те кърмя. Представям си колко е разочароващо това да ти отнемат нещо, което обичаш толкова много." И т.н. Тези въпроси целят да емпатирате на нейния вътрешен процес и много ще я облекчат. С обяснението на ситуацията и нещата, които й казвате, се справяте добре, щом тя свиква все повече и повече. Можете да продължите да й говорите по същия начин, докато спре да се присеща. При момент на разстройване, най-добрият вариант е първо да я отразите и да отделите повече време за фокус върху това, което преживява, и след това да й обясните отново.

 Когато пък вие почувствате, че ви идва в повече, изнервяте се или се ядосвате, кажете й как се чувствате. Абсолютно нормално е да изпитвате такива чувства, по-добре е да ги изразите, отколкото да се опитвате да й ги спестите, защото тя така или иначе ви усеща, а спестяването може много да напрегне и двете ви. Да й кажете как се чувствате, дори и да реагирате по-остро, няма как да й навреди, а напротив - ще помогне и на двете ви за справянето със ситуацията.
 
 Движите се съвсем добре и сте в правилната посока. Още малко търпение и скоро този проблем ще отпадне Simple Smile

# 99
  • Мнения: 288
Здравейте! Имам проблем с поведението на сина ми, който е на 2 г. 11 м. Миналата година започна да драска децата по площадките, беше много натоварващо, но някак незабелязано отмина. След изолацията беше срамежлив, после се отпусна, но напоследък пак започна с драскането, понякога ритане. Става агресивен и към мен и баща си, към баба си. Понякога го прави от радост, не може да си изрази радостта, идва му в повече емоцията. Навън понякога има повод, например, ако някое дете, с което си играят, не му обърне внимание, той след малко, може да отиде и одраска друго дете, което нищо не му е направило. Забелязах, че две от момиченцата, с които играят, понякога го бутат, че не го искат или не го чуват какво казва и той се разстройва. Обяснявам, че след малко пак ще си играят, че не трябва да драска, а да говори.  Но си мисля, че доста често го прави напук, за да ни предизвика, защото знае, че ще му се скараме. Последните пъти се случи както си седи, уж си играят, той поглежда детето и го драска по лицето. Последният път беше много стресиращо за мен, защото момиченцето много се уплаши, макар че не е плакала. Тогава много му се скарах и го наказахме да не ходи по площадки при децата и да не гледа детски. Чак днес го заведох за малко, но за мен е много натоварващо, не знам в кой момент ще му хрумне да нападне някое дете и все съм на тръни. Знам, че трябва да е с връстниците си, но не знам как да повлияя на това негово поведение. Старая се да му обръщам внимание, да го поощрявам. Не знам колко съм добра в поставянето на граници, защото в началото като одраскаше някое дете, се опитвах да съм по-спокойна, а понякога реагирах по-бурно. Опитвам се да говорим за чувствата му, даже той сам понякога казва, че е тъжен или ядосан. Казах му като е ядосан да тропа с крака, да удря възглавница, да броим до десет или дори да вика, ако иска. Отделно той е много енергичен, не се спира и напоследък наистина много мрънка и се тръшка и всичко е не. Знам, че е период, но агресията ме притеснява. Признавам, че понякога и ние с баща му повишаваме тон, но наистина напоследък е борба. И действително сме в омагьосан кръг, колкото повече му се караме, толкова повече и той се ядосва и почва да прави бели. Непрекъснато разлива чаши, напоследък взе и да плюе храна или вода, знае, че не е хубаво, но го прави и се смее. А предстои да тръгне и на градина, досега не се е отделял от нас. Какво ще ни посъветвате?

Последна редакция: нд, 06 сеп 2020, 00:44 от *Бела*

# 100
  • Мнения: 75
Здравейте! Имам проблем с поведението на сина ми, който е на 2 г. 11 м. Миналата година започна да драска децата по площадките, беше много натоварващо, но някак незабелязано отмина. След изолацията беше срамежлив, после се отпусна, но напоследък пак започна с драскането, понякога ритане. Става агресивен и към мен и баща си, към баба си. Понякога го прави от радост, не може да си изрази радостта, идва му в повече емоцията. Навън понякога има повод, например, ако някое дете, с което си играят, не му обърне внимание, той след малко, може да отиде и одраска друго дете, което нищо не му е направило. Забелязах, че две от момиченцата, с които играят, понякога го бутат, че не го искат или не го чуват какво казва и той се разстройва. Обяснявам, че след малко пак ще си играят, че не трябва да драска, а да говори.  Но си мисля, че доста често го прави напук, за да ни предизвика, защото знае, че ще му се скараме. Последните пъти се случи както си седи, уж си играят, той поглежда детето и го драска по лицето. Последният път беше много стресиращо за мен, защото момиченцето много се уплаши, макар че не е плакала. Тогава много му се скарах и го наказахме да не ходи по площадки при децата и да не гледа детски. Чак днес го заведох за малко, но за мен е много натоварващо, не знам в кой момент ще му хрумне да нападне някое дете и все съм на тръни. Знам, че трябва да е с връстниците си, но не знам как да повлияя на това негово поведение. Старая се да му обръщам внимание, да го поощрявам. Не знам колко съм добра в поставянето на граници, защото в началото като одраскаше някое дете, се опитвах да съм по-спокойна, а понякога реагирах по-бурно. Опитвам се да говорим за чувствата му, даже той сам понякога казва, че е тъжен или ядосан. Казах му като е ядосан да тропа с крака, да удря възглавница, да броим до десет или дори да вика, ако иска. Отделно той е много енергичен, не се спира и напоследък наистина много мрънка и се тръшка и всичко е не. Знам, че е период, но агресията ме притеснява. Признавам, че понякога и ние с баща му повишаваме тон, но наистина напоследък е борба. И действително сме в омагьосан кръг, колкото повече му се караме, толкова повече и той се ядосва и почва да прави бели. Непрекъснато разлива чаши, напоследък взе и да плюе храна или вода, знае, че не е хубаво, но го прави и се смее. А предстои да тръгне и на градина, досега не се е отделял от нас. Какво ще ни посъветвате?

Здравейте, #агресията при малките деца може да бъде голямо предизвикателство за родителите, защото понякога е много трудно да бъде разбрана и да се намери подходящият подход спрямо нея. Още по-трудно става на обществени места, когато безсилието на родителя и непредвидимостта в #поведението на детето се комбинират със социалните притеснения от другите #родители. В този смисъл е напълно разбираемо защо за вас е натоварващо и ходите със свито сърце по площадките. Не забравяйте, че повечето родители са минали, ще минат или минават също през това, и най-вероятно дълбоко в себе си разбират как се чувствате.

Едно от най-важните неща, които помагат за справяне с агресията в ранна детска възраст, е свързано с отношението, което родителите имат към това поведение. В обществото битува възгледът, че агресията при малките деца непременно е нещо лошо и недопустимо, затова родителите са много напрегнати, ако тяхното дете удря. Често обаче именно борбата срещу агресията на всяка цена е това, което я прави още по-упорита. За да се справим с агресията нужно е на първо място да я приемем. Тя е част от човека, която има своята важна роля в неговото #функциониране, а именно помага да усещаме и изразяваме своите #граници, да се борим за желанията и #нуждите си, да имаме силата да вървим напред в живота си и да регулираме #отношенията си. При малките деца удрянето/драскането/хапането са едно от основните средства за изразяване и агресията може да бъде понякога в повече, защото разполагат с тялото си, но все още не са се развили достатъчно добре вербално. А агресията идва там, където липсват думи за #изразяване. Освен това волята все още не се е изградила и #импулсите са по-силни от рационалните процеси. Затова децата, които не са се научили да говорят или тези, които още не знаят как да назовават #усещанията си, най-често се справят с #трудностите си със себе си и другите деца чрез агресия. А и умеещите да говорят деца също често имат нужда да подкрепят думите си с действия, особено когато се чувстват застрашени. Да присъства агресия във взаимодействията с другите деца е нещо нормално и щом вашето момче продължава да се държи така, вероятно има нужда от това #поведение, защото му е трудно да се справи с нещо. Можем да му помогнем като разберем защо има нужда да проявява агресия, каква потребност стои зад това, и да го подкрепим да си изгради нова стратегия за #справяне, която да включва повече изразяване. Така малко по малко той ще намери баланс и ще спре да драска. Затова в такива случаи е много важно да започнем от отношението на родителите, защото начина, по който виждате нещата, влияе на ситуацията. Обикновено когато много се съпротивляваме на нещо, то не намалява, а става по-силно. За съжаление, при малките деца в детски пубертет това важи с пълна сила. Ако опитате да приемете, че вашето дете не прави нещо нередно, защото е много малък, за да може да постъпва по-разумно, а просто проявява една част от себе си, която в момента опознава и се учи да управлява, ще ви бъде по-лесно да преживявате тези моменти. Ще му отнеме време да се справи, защото всяко справяне е #процес. Първата крачка от него е приемането.

Друг фактор, който влияе при вашето дете и всички по-мънички деца е свързан със #социалните #умения. Точно в тази възраст #децата си изграждат базовите социални умения, затова е много важно да общуват колкото се може повече с други деца. Когато все още не са иградили необходимите умения, за да се справят в #комуникацията, много често се чувстват #неуверени, притесняват се и това предизвиква понякога силно #напрежение. Един от първите механизми за изкарване на напрежението е именно удрянето. Някои деца, поради незнание или обърканост точно как да подхождат с другите, дори използват удрянето, просто за да установят контакт с друго дете и да си поиграят с него. Или както се случва при вас, за да изразят радост и вълнение. Всички тези неща се наместват при малките деца посредством натрупването на опит в достатъчно много социални ситуации и опитване на различни стратегии за справяне. Затова в моментите на #конфликти, сигурно ще ви е трудно, но добре е да изчаквате няколко минути, преди вие да се намесите, защото е много важно той да получи обратна връзка за поведението си именно от одрасканото дете. Тази обратна връзка е по-важна от вашата, защото е плод на естествените отношения между #децата и като такава оказва по-голямо въздействие върху тях.  В много случаи без участието на възрастните децата се справят доста добре и успяват да намерят решения на конфликтите си, както и се учат взаимно едно от друго. Oдрасканите деца също трупат ценен опит посредством тези ситуации и се тренират способностите си да се пазят, да се защитават и отстояват. Затова когато вие се намесвате много бързо, сякаш вие поемате #отговорността за поведението на сина ви и по този начин той все повече ще разчита на вас да го спирате и регулирате, а не на самия себе си. #Регулацията е негова задача, която той с времето ще научи, затова е добре да бъде оставен в първите моменти да види реакцията на другото дете и да усети със собствените си сетива какво се е случило. След това можете да поговорите. Социалните умения се учат само и единствено на практика. Игрите на площадката са подготовка, затова е важно да не ги спирате, а в детската градина той ще има възможност да усъвършенства още повече уменията си.

Друг важен фактор за отработване на агресията е свързан с начина, по който поставяте граници и изразявате своите чувства в тези ситуации. Моето усещане е от това, което разказвате, е че това поведение на детето е доста насочено към вас – в очакване на вашата реакция. Това говори, че детето пораства, отделя се емоционално, че вече все повече има нужда от свой живот (градина), но и че търси да предизвика нещо от вас. На мен много ми прилича на апел към вас за категорични, твърди и последователни #граници. Характерно е за децата в тази възраст да поставят родителите си в различни #предизвикателства, за да опознаят техните реакции, да тестват границите им, и да изкарат натрупаните родителски емоции. Затова е трудна възраст, защото изисква родителят да намери не само подход за трудностите към детето, но и към себе си.

По отношение на границите – не е нужно всеки път да реагирате по един и същи начин. Това не би било автентично, защото едва ли ще се чувствате по един и същи начин в различни ситуации. Най-важното е да реагирате така както се чувствате в момента, да кажете как се чувствате, но и да подкрепите думите си с #действия. Само по този начин той ще усети #категоричността на границата ви. Тоест ако му кажете, че не ви е приятно той да удря, чувствате се неудобно и ако се случи, искате да си тръгнете от площадката, наистина да го направите. Ако сте спокойна, може да реагирате по-спокойно и емпатично. Ако сте напрегната, не е нужно да се опитвате да сте спокойна или да владеете или криете чувствата си, това създава повече напрежение. Можете да реагирате по различен начин в различните ситуации, защото всички тези начини са насочени в една посока, но е много важно да има съзвучие между вашите чувства, думи и действия.

Наказания не са необходими, защото те не са полезно средство и не помагат. За да се научи детето да се справя в такива ситуации е нужно по-скоро да разбере какво се случва вътре в него и защо постъпва така, отколкото да не се държи по определен начин, защото ще го лишите от нещо, което харесва. Вместо наказание, можете да комбинирате изразяване с ясна и категорична граница, #разбиране и #подкрепа. Например преди да излезете можете да му кажете нещо в този дух: „Искам да ти кажа, че аз се чувствам изключително притеснена и натоварена, когато драскаш децата. За мен излизането понякога става непоносимо, затова, ако се случи така и не намерим начин да се справим, със сигурност и двамата ще се напрегнем и ще си тръгнем от площадката. Разбирам, че много се ядосваш и ти е трудно да се справиш с гнева си и с децата без да драскаш, а може би искаш да ми кажеш нещо, което имаш нужда от мен, но не знаеш как. Ако нещо те напрегне, искам да знаеш, че имаш избор – да кажеш на детето с думи, да дойдеш при мен и да ми кажеш, че си се ядосал, заедно ще измислим как да се справиш. Много ще се радвам, ако мога да ти помогна, но няма как да ти помогна, ако не ми кажеш, когато имаш нужда.“ Това са чудесни стратегии за справяне – изразяване с думи, търсене на подкрепа. Когато разговаряте по този начин, вие помагате на детето да разбере, че има връзка между начина, по който се чувства и начина, по който се държи, и че може да опита нещо друго спрямо начина, по който се чувства. Повторени много пъти, тези подходи на някакво ниво се интегрират от децата и те започват да експериментират и да ги използват. Ще му бъде много полезно, ако ги използвате повече и вкъщи – в отношенията между вас с татко му и със самия него. Стратегиите, които вие му подавате (да удря възглавница, да вика и т.н.), са много хубави за справяне с интензивен гняв, но не му стигат, защото не могат да се приложат във взаимоотношенията, а там е неговата нужда в момента.

В конкретните ситуации на агресия, хубаво е първо да отразите емоцията му и след това да му припомните как може да се изрази и да си постави граница (напр. „Много ли се ядоса на момченцето, че ти взе играчката? Можеш да отидеш и да му кажеш Стоп/Не/Не ми е приятно. Ако не усещаш, че те чува, можеш да му го кажеш още по-силно“). 

По отношение на #отразяването на чувствата, чудесно е, че го правите. Щом той сам си казва как се чувства, значи се справяте много добре. Можете да опитвате заедно с емоцията да отразявате и по-дълбоката потребност и трудност. Напр. „Ядоса ли се, че детето не иска да играе с теб? Сигурно си се почувствал отвхърлен. Това е много неприятно...“, “Виждам, че ме поглеждаш и след това драскаш детето. Имаш нужда да ти се скарам ли? Искаш да видиш как ще реагирам?“, “Много ли се развълнува? Сигурно си много щастлив? Сигурно преливаш от радост и не знаеш как да я изразиш” и т.н.

С тези подходи и нагласа вярвам, че много ще помогнете на вашето дете. Започвате изключително навреме, а минаването по този път сега ще изгради у него умения, ценни за цял живот.

Желая ви успех!

# 101
  • Мнения: 63
Здравейте, искам да Ви помоля, да ми препоръчате книжки или някаква игра, която учи детето да разпонава емоциите си и да ги изразява по подходящ начин. Имам момиче на две и половина години, като цяло е усмихната и спокойна, но в някои ситуации вероятно поради прехода във възрастта се изнервя и започва да плаче и да удря. Покрай създалата се ситуация с Корона вируса свикна баща и да работи от вкъщи и сега понякога като се събуди от следобедния си сън изпада в истерия, ако го няма. Обяснявам ѝ, че е в офиса и веднага щом приключи ще дойде да си играят, но не се успокоява. Друго, което ме притеснява е, че от доста малка си увива пръста в косата и тенденциозно се скубе. Говори много и много добре и твърди, че не я боли. Скубането не зависи от емоционалното ѝ състояние, прави го и докато се разхожда, докато се забавлява с нещо, когато е концентрирана и по-агресивно, когато е ядосана. Много пъти съм говорила с нея и съм обяснявала, защо не трябва да се скубе, започнах да и правя прически и да и казвам колко е хубава така с идеята да си пази косата и да не си разваля прическата, но не помага за дълго.

# 102
  • Мнения: 75
Здравейте, искам да Ви помоля, да ми препоръчате книжки или някаква игра, която учи детето да разпонава емоциите си и да ги изразява по подходящ начин. Имам момиче на две и половина години, като цяло е усмихната и спокойна, но в някои ситуации вероятно поради прехода във възрастта се изнервя и започва да плаче и да удря. Покрай създалата се ситуация с Корона вируса свикна баща и да работи от вкъщи и сега понякога като се събуди от следобедния си сън изпада в истерия, ако го няма. Обяснявам ѝ, че е в офиса и веднага щом приключи ще дойде да си играят, но не се успокоява. Друго, което ме притеснява е, че от доста малка си увива пръста в косата и тенденциозно се скубе. Говори много и много добре и твърди, че не я боли. Скубането не зависи от емоционалното ѝ състояние, прави го и докато се разхожда, докато се забавлява с нещо, когато е концентрирана и по-агресивно, когато е ядосана. Много пъти съм говорила с нея и съм обяснявала, защо не трябва да се скубе, започнах да и правя прически и да и казвам колко е хубава така с идеята да си пази косата и да не си разваля прическата, но не помага за дълго.

Здравейте, много добре сте се насочили - именно научаването как да борави с чувствата си ще помогне на вашата дъщеря да се справя ефективно с трудните емоционални моменти. Умението на детето да разпознава, изразява и назовава #емоциите си стои в основата на неговия вътрешен баланс. Възрастта, в която е дъщеря ви, е идеална за развиване на различните аспекти от #емоционалния #интелект, защото е наситена с интензивни и смесени емоции, и защото децата в тази възраст са силно възприемчиви към всичко, което е полезно за тяхното #развитие.

Изграждането на тези умения ще й помогне и за скубането на косата, защото и в този случай причините са от емоционално естество. В основата на всички поведения от този тип като скубане на косата, чоплене, гризане на нокти и т.н. стои вътрешно #напрежение, което може да е ситуативно или общо. Във възрастта на детския пубертет едновременно се случват няколко много съществени за развитието процеси на #израстване – емоционално отделяне; изграждане на „аз“ и разграничаване от другите; създаване на умения за поставяне на лични #граници и приемане на границите на другите; опознаване и приемане на #фрустрацията и отхвърлянето; социални умения и умения за справяне с #конфликти, и още много други важни процеси, стоящи в основата на хармоничното развитие на детето. Това е сериозно количество работа, която #психиката извършва на фона и на интензивно хормонално развитие. Предвид тези вътрешни динамики, неминуемо и при всички деца в този период се натрупва доста #напрежение, за което понякога може и да няма конкретен повод във външния свят. Когато детето не знае как да изрази това напрежение, то не може и добре да го трансформира, поради което често избива в действия от типа скубане на косата. Много често те съпровождат и умствено напрежение при #концентрация или в обратния случай – при скука и бездействие. При всички случаи това са преходни поведения, които обикновено отминават от само себе си, когато детето намери вътрешна #сигурност и #баланс. Тъй като скубането на косата не е волево и осъзнато, трудно ще можете да й повлияете, ако подхождате директно. По-успешният път е през хармонизирането на емоционалния свят, което ще й донесе спокойствието, от което има нужда, за да няма потребност да си скубе косичката.

И за двете теми, които поставяте, аз бих ви препоръчала да опитате с подхода „#отразяване на емоциите“. Игрите, книжите, упражненията за изучаване на емоциите са много хубави неща, но за по-малките деца все още са много абстрактни и могат да бъдат само допълващо средство. Децата до 5 – 6 – 7 години са изключително много тук и сега, учат предимно през преживяване, и възприемат най-лесно по естествен път чрез средата и ежедневната комуникация. Затова най-добрият начин да научите едно дете да се изразява, е когато разговаряте с него в момента на самата ситуация или малко след нея. Тогава то е най-чувствително към въздействие, защото неговата нужда е най-активна. Откъсне ли се от преживяването, за малкото дете вече е много трудно да се върне и да работи върху преминалата емоция. Отразяването на емоциите е навременен и много ефективен подход, който би бил изключително полезен за вашата дъщеря и много бързо ще й помогне да започне да се изразява. Малките деца лесно се научават да казват какво чувстват, защото имат огормна нужда от това и нямат притеснения от своята #уязвимост, както имаме ние възрастните. Когато са обградени в ежедневието си с фокус върху емоциите, те с лекота се научават да се изразяват, точно както учат чужди езици, когато са в естествена езикова среда.

Подходът „отразяване“ се основава на естествения път за справяне с емоциите, който минава през тяхното #осъзнаване, назоваване с думи и приемане. При всички хора емоциите функционират според закона за запазване на енергията – веднъж появили се в следствие от взаимодействието със средата, техният път е навън. Ако останат вътре, те не се загубват, а се трупат и генерират напрежение и #тревожност. Затова колкото по-лесно борави едно дете с езика на чувствата, толкова по-добре ще познава себе си и ще се справя с живота си.

Отразяването на емоциите се състои в това когато разговаряте, да насочвате вниманието си към емоционалните преживявания на детето като му задавате въпроси за чувствата, които директно го насочват да изследва какво усеща и да го назовава с думи. Например: „Ядоса ли се? На какво се ядоса? Можеш да ми кажеш, че си ядосана. Имаш право да се чувстваш така“; „Изнерви ли се на това? Искаше ти се да ....?“, „Стана ти мъчно за тати ли? Ти свикна да си по цял ден с него и сигурно сега много ти липсва. Представям си...“, „Напрегната ли си? Струваш ми се напрегната. От какво имаш нужда, за да се почувстваш по-спокойна?“ и т.н. Дори и детето да не разбира ясно някоя от думите, които използвате, то много добре разбира смисъла на това, което казвате, защото изпитва пълната палитра от емоции. Когато сте преположила правилно, детето ще реагира и ще се успокои. Дори и в началото да не ви отговаря на въпросите, пак ще й помага да се балансира, защото самият процес на търсене в #душата и приемащото отношение към чувствата успокоява. Постепенно тя ще се научи да назовава емоциите си и ще започне сама да го прави. Това не означава, че ще спре да се разстройва, но ще може да се справя много по-бързо и да черпи опит от преживяванията си. А в това се състои израстването.

Много е важно, когато я отразявате, да присъствате в този процес емпатично и с #разбиране, да не подценявате преживяванията й и да ги приемате насериозно, дори и понякога причините за тях да ви се струват незначителни. По този начин тя ще се научи също да уважава чувствата си и няма да има потребност да преувеличава, за да получи това, от което има нужда. За някои #родители в началото отразяването може да бъде странно и непривично, но с времето започват да го усещат и да им идва отвътре да подхождат по този начин. Разбира се, не винаги ще ви е възможно да реагирате така, тъй като не винаги имаме енергия и спокойствие за това, но не е и нужно. В такива моменти, а и за да подпомогнете дъщеря ви в тези процеси, хубаво е и вие да се изразявате колкото можете по-често. Важно е да се изказвате своевременно, в аз-форма, от първо лице и с личен език (т.е. „Ядосах се“, а не „Ти ме ядоса“). Колкото по-автентична сте, толкова по-добре. Най-доброто учене е именно чрез наблюдението и вашия пример на практика. Детето така или иначе ясно усеща какво чувствате, така че когато вие го назовете, за него картината става още по-ясна, а знанията му за емоциите още по-богати. Вашето изразяване е много полезно за детето и за връзката помежду ви, а и за вас.

Иначе можете да си направите семейна игра за изразяване на емоциите. Можете да си вземете дъска и да си принтирате основните емоции (радост, тъга, изненада, страх, гняв, отвращение) като емотикони или картинки с деца. Играта да се състои в това всеки да разкаже история от деня си и да каже как се е почувствал като си закачи емотикон на дъската. Другият вариант е с купички и топчета – всяка купичка е различна емоция, топчетата са количеството емоция. Всеки разказва история от деня, в която е почувствал различни емоции, и слага повече или по-малко топчета в зависимост от това дали е била много силна или по-слаба. Накрая гледате къде има най-много топчета, значи преобладаващата емоция за ситуацията е тази.

Ето и няколко хубави книги: „Защо все аз? Терапевтични приказки за деца и родители“ на Милена Манова; „Когато се чувствам уплашен“ на Трейси Мъроуни; книжките на Клевър бук от серията „Аз се уча да чета“ са много подходящи и са на теми, свързани със социални умения; „Топлото човече“ на Мая Дългъчева. 

По отношение на цялостното напрежение, можете да разговаряте с вашата дъщеричка и да я наблюдавате, за да изградите заедно нейни лични стратегии за справяне. Някои деца се балансират през тялото – гушкане, галене, масаж. Други обичат да не ги докосват, когато са напрегнати. При някои деца рисуването много помага – просто драскане, рисуване с пръсти, мацане, или пък рисуване на напрежението. Можете да опитате как ще й подейства да седнете двете и всяка да си избере цветове, с които да нарисува своето напрежение. Драскайте, докато се успокоите. Музиката също балансира – класическа и релаксираща музика, музика за бебета или джаз за деца. Важно е и детето да има достатъчно движение през деня, чрез което да изразходва енергията си – ако усетите, че е физиологично напрегната, направете си няколко минути танци заедно (и за вас ще бъде отпускащо). Опитвайте различни дейности, за да намерите тези които й действат балансиращо, когато е напрегната. В последствие те ще се превърнат в нейните опори срещу стреса.

Желая ви успех и много споделени емоции!

# 103
  • Мнения: 666
Здравейте и благодаря отново за съветите Ви относно отбиването и реакциите на детето спрямо това. Наистина напредваме, вече не е имало такива кризи, детето очевидно разбира, че това вече го няма и не го търси, но все още не го е преодоляла напълно. Бях Ви споменала, че вече успява да заспи с жената, която я гледа през деня, и това е напредък. Но се появи обратната ситуция - с мен не иска да спи през деня. И не само това, но сякаш лягането я отблъсква и всячески иска да го избегне. Дори жената като я приспива използва залъгване, че няма да спят, само ще си почиват и така неусетно да се отпусне. Но чуе ли да спим, или "нани", се противи и не иска. Тя чак към 16-17 ч.усеща умора за сън, почва да се прозява, да търка очи, да прилягва, но с мен като е, моментално се надига, става, почва да играе. Сякаш се страхува да не би да заспи. Просто се противи на заспиването, дори понякога заплаква само като прилегна аз, и казва да не спим и мама да не спи. И така с мен почивните ми дни си изкарва по цял ден без сън чак до вечерта за нощното лягане. С него няма проблем, ляга си с желание и добре спи вече без кърменето. Но защо е това отблъскване от дневния сън... Усещам как само при бегло споменаване да си починем, уж без да спим, веднага наостря внимание и сякаш се напряга да не се ляга за спане. Мисля си, че това е свързано със спирането на приспиването с кърмене, но дали ще отмине от само себе си или какво мога да направя по въпроса?... Благодаря отново!

# 104
  • Мнения: 63
Много Ви благодаря за изчерпателния отговор и разясненията, много полезна информация сте предоставила.💐Ще приложа всичките Ви съвети. 🤗

Общи условия

Активация на акаунт