Отговори
# 60
  • Мнения: 666
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

# 61
  • Мнения: 75
Детето ми е на 1г. и 10м. Като бебе ,беше много контактна и  усмихната махаше с ръка на непознати хора по пейките. Сега е много предпазлива към непознати , като види непознат мъж и вдига ръце да я нося. Не ходи много и при други деца , на площадката играе сама със съоръженията и наблюдава другите какво правят , но по встрани. Това нормално ли е за възрастта й и как да подпомогна социализацията й. Днес едно дете на нейната възраст започна да крещи срещу нея ядосано, без видима причина и тя стоеше и го гледаше без да реагира. На какво според вас се дължи това поведение на другото дете и трябва ли аз да реагирам в такива ситуации ( да я махна от там , да и обясня защо крещи детето или нещо друго ). Благодаря за отделеното време !

Здравейте, в ранната детска възраст има периоди, в които децата изпитват притеснения от непознати. Свързано е с тяхното #израстване и нуждата първо да опознаят някой, преди да му се доверят. Когато нямат опит в #комуникация с много деца или възрастни, нормално е да бъдат по-предпазливи. Обикновено първите периоди на притеснения от непознати се появяват около възрастта на #отделянето, т.е. точно тази, в която е вашата дъщеричка. Тъй като емоционалното отделяне е свързано с изграждане на усещане за „аз“, при децата този процес е съпътстван от повишаване на несигурността, защото допреди това те са се възприемали като едно цяло с майката и това им е давало усещане за пълна защита и сигурност. Сега вече все повече усещат, че са отделно същество и трябва да се справят сами. Докато свикнат с #общуването с други хора, нормално е да се пораждат #чувства на тревожност, които да тласкат децата да потърсят утеха и да предпочитат да стоят при родителя. По принцип преди 2 години интересът към другите деца като цяло е по-повърхностен, защото все още децата са предимно фокусирани върху себе си, след това обикновено любопитството им към хората се разгръща.

Децата имат различни начини да изследват и опознават света – някои го правят предимно чрез действие, други чрез взаимодействие, трети – чрез наблюдение. Всеки тип фукнциониране е добър, защото дава на децата това, от което имат нужда. Децата, които учат чрез наблюдение, обикновено изкарват известно време отстрани, изучават ситуацията, изследват хората и чак след като се почувстват достатъчно информирани и спокойни, пожелават да се включат. Както всяко нещо, този механизъм си има положителни и отрицателни страни – отрицателната е свързана с това, че #спонтанността може да бъде по-малко развита, а положителната – детето има способността да превръща зрителните си възприятия директно в знания и умения, което е признак за висок интелект. В комуникацията обаче опитът трябва да се трупа на собствен гръб, т.е. да мине през личното преживяване на детето. Затова за вашето момиче би било добре да посещава занимания с други деца, които да бъдат едни и същи, да има повторяемост. Така тя ще може да следва своето темпо и постепенно да се отпусне да си взаимодейства с тях. Добре е вие да се съобразите с това и да я оставите да се включи, когато се почувства готова. След изграждане на първите приятелства с други деца, тя ще се почувства много по-уверена в комуникацията като цяло. Липсата на умения в момента допринася за нейната предпазливост.

Вие можете да подпомогнете процеса по няколко начина.
-   Да следвате нейното темпо – да не я пресирате да си играе с другите деца, докато тя самата не пожелае
-   Да отразявате чувствата й – това ще й помогне да ги намести вътре в себе си и да се справи с тях. Независимо дали може да говори или не, добре е вие да опитвате да назовавате с думи това, което се случва с нея. Напр. „Уплаши ли се от баткото?“, „Притесняваш ли се да си играеш с другите деца? Имаш нужда от малко време да ги опозаеш и да се почувстваш по-спокойна?“, „Страх ли те е?“, „Ядосваш ли се на детето, че ти крещи или те е страх от него?“ и т.н. По изражението и реакцията й ще разберете дали сте предположили правилно. Винаги когато децата бъдат отразени, те се успокояват. Получават усещане, че са разбрани, че имат право да се чувстват както се чувстват и че не са сами в преживяванията си. Емоциите се пораждат у децата при взаимодействието със средата и пътят за справяне с тях е през изразяването с думи. Затова за по-малките #деца понякога е трудно да се успокояват, или се фрустрират и изнервят, понеже не могат да си кажат какво усещат. Родителят играе ролята на огледало на вътрешния свят на детето и така то намира успокоение, докато се научи да говори и да си казва само какво чувства. С времето това ще й помогне да се научи да се успокоява по-бързо и да разбира себе си. Колкото по-рано се започне с #отразяването, толкова по-добре за детето.
-   Да стимулирате спонтанността й чрез игри – много добре действат физически игри с гъделичкане, въргаляне, танци, спонтанни движения – те помагат на децата да изследват усещанията си в тялото и да се почувстват по-уверени с грубата моторика и като цяло. Други игри, които стимулират спонтанността, са тези, в които децата се цапат – скачане в локвите, игри с брашно, бои за рисуване с пръсти и т.н. През топлия сезон всичко това може да се прави навън, за да не се притеснявате за последствията вкъщи. Този вид игри са изключително важни за развитието на децата и психическата им #устойчивост в живота.
-   Да я учите да си поставя #граници – това ще й бъде много полезно в ситуации като тази, която описахте с детето, което й крещи. Когато има такива моменти, можете да й казвате напр. „Ако ти е неприятно, кажи му „не“, „стоп“. Ако детето не казва думички още, може да й покажете как да му покаже с ръка „стоп“. Това за децата е много полезно, защото им дава средство, с което да се защитят и да си поставят граници. Можете да я подпомогнете да се научи като го правите в отношенията с нея – когато нещо, което тя прави, не ви е приятно, вие й казвате повече „стоп“, „не“, „не ми е приятно“. Подкрепяйте я да си казва с другите деца, а и с вас. Колкото повече го прави, толкова по-лесно и категорично ще й се получава. Така тези средства за защита ще влязат в нейния речник и тя ще знае какво да прави. Когато децата не знаят как да си поставят граници, има два риска – единият е да усвоят това, което виждат от другите деца по площадките, а то не винаги е много конструктивно; другият – да останат плахи и неуверени в общуването. Минаването през #конфликти е много полезно за тях, но без да знаят как да се отстояват, ще им бъде трудно.

С натрупването на ситуации, в които дъщеря ви общува повече с деца, както и с отразяването и границите, тя ще се почувства по-уверена и устойчива, и със сигурност скоро ще пожелае да бъде с децата.

Желая ви успех!

# 62
  • Мнения: 355
Здравейте,

Дъщеря ми е на 5 години и и предстои операция на клепачите, налага се, защото сегашното им положение затруднява зрението и. Разговаряхме с лекаря, който ни обясни, че самата интервенция не е сложна нито тежка, но за детето ще си бъде стресова ситуация при всички положения. Уговорили сме да постъпим в деня на операцията и е възможно да ни изпишат още на следващия ден. Ще се наложи обаче да остане един цял ден с превръзка на очите. С мъжа ми много се чудим как да обясним, защото се стараем да обсъждаме с нея всичко, което я вълнува. Искаме да е подготвена когато отидем там, защото предполагаме, че така няма да е толкова стряскащо за нея. За сега и разказваме за неговата операция (когато е бил на нейната възраст е претърпял подобна) - че е заспал в болницата и като се е събудил вече е виждал по-добре. Взехме и маска за сън и понякога се редуваме да я слагаме и опипваме разни играчки, с цел да познаем коя е, също опитваме храни със затворени очи. Идеята ни е да не и е за първи път, когато се наложи да остане с превързани очи в болницата.

Ще бъда много благодарна, ако ме посъветвате как да подходим и как да и обясним какво престрои. Също ме притеснява това как да и обясним защо се налага това (не искам това да се превърне в някакъв комплекс в бъдеще).

# 63
  • Мнения: 39
С натрупването на ситуации, в които дъщеря ви общува повече с деца, както и с отразяването и границите, тя ще се почувства по-уверена и устойчива, и със сигурност скоро ще пожелае да бъде с децата.

Желая ви успех!
[/quote]

Благодаря Ви ! Бяхте ми много полезна и ще се възползвам от съветите , които ми дадохте.

# 64
  • Мнения: 75
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

Здравейте, отбиването е много важна стъпка от израстването на детето. Добре сте направили, че следвате процесите един по един. Когато се съчетаят, на детето му идва в повече, не може да се фокусира и в двата едновременно, поради което може да му отнемат повече време. По отношение на отбиването вие сте изминали по-голямата част от пътя, остава да го финализирате. На тази възраст децата вече са доста съзнателни и могат да се учат на много неща, както и лесно усвояват нови начини за #успокояване. Най-добрият метод за успокояване е #отразяването на чувствата на детето - ще му помогне много да израсне и да постигне нови нива на самостоятелност. Успокояването с кърмене наистина е много лесен вариант, но на тази възраст той може да възпрепятства детето да разгърне потенциала, който носи по отношение на своята осъзнатост. Успокояването чрез отразяване на чувствата дава възможност на детето не просто да стане по-спокойно, но и да осъзнае какво се случва вътре в него и наистина да преработи емоцията. Това е първата крачка към изграждането на #емоционална интелигентност. Следващата е детето да започне само да си казва как се чувства. Малките деца се учат изключително бързо на тези неща. #Отбиването ще помогне на вашата дъщеричка да порасне в няколко аспекта – #отделянето от вас, емоционалното израстване и #самостоятелността. Това, че така добре се е справила със свалянето на памперса показва, че е адаптивна и лесно учи нови неща. Мисля, че ще се справи много добре и с отбиването.

Има няколко важни неща, с които можете да подпомогнете процеса:
-   Добре е когато започнете, вие да сте взели категорично решение, че искате да спрете с кърменето изцяло. Вашето вътрешно усещане е много важно, защото детето се свързва с него. Ако вие се колебаете или не сте сигурна, това може да предизвика объркване у детето. Хубаво е да предприемете действия, когато сте уверена, че искате да спрете. Детето само няма как да пожелае да бъде отбито, но няма да му е много трудно да уважи вашето решение. Тъй като кърменето е взаимодействие, детето знае, че зависи от вас и е свързано с вашето тяло. #Категоричността ви ще направи процеса за детето много по-лесен и ясен.

-   Важно е да проведете топъл разговор с вашата дъщеричка, в който да й кажете своето решение. Бъдете колкото се може по-откровена и й кажете нещата както ги усещате. Напр. „Напоследък много си мислех, че е добре да спра да те кърмя. Виждам колко си пораснала и как добре се справяш с много неща – с игрите, с ходенето до тоалетна и т.н. Беше ми хубаво да те успокоявам и приспивам така, а и ми беше по-лесно, но реших, че вече искам да спра да те кърмя, защото чувствам/мисля, че .... От утре ще спрем с кърменето, сигурно ще ти е трудно, но аз ще съм до теб колкото имаш нужда и съм сигурна, че ще се справиш“.

-   Най-вероятно няколко дни тя ще реагира на тази промяна – може да й е тъжно, да плаче, да е по-напрегната или тревожна. Това е съвсем нормално, промяната е голяма и трябва да се изживее. Привързването на децата към кърменето е свързано предимно със специфичната близост с майката по време на процеса. Това е причината спирането се преживява по-емоционално. За да й е по-леко, вие можете да я подпомогнете като отразявате чувствата й. Така отново ще й давате емоционална близост, което ще й помогне по-лесно да премине през процеса. Отразяването е опит от страна на родителя да разбере и назове какво изпитва детето с думи. Например можете да я питате „Неспокойна ли си? Мога да те гушна, да ти изпея песен, да те погаля. Какво ти се иска?“, „Напрегнато ли ти е? Не си свикнала да заспиваш, без да те кърмя. Предстаявм си колко ти е трудно сега“, „Стресна ли се? Сигурно нещо те е събудило. Уплаши ли се? Аз съм тук, до теб съм“ и т.н. Назоваването на нейните чувства и усещания ще й помогне да се успокои. Разбирането и изразяването на съчувствие от страна на родителя е изключителен лек за всяко страдание на децата, защото отговаря на тяхна много базова и дълбока нужда. Този тип успокояване можете да използвате при пробужданията, както и във всички ситуации, в които детето преживява някаква емоция и не се чувства добре. По отношение на приспиването опитайте различни неща и вижте кое ще й пасне на нея – приказки, галене, релаксираща музика. Добре е да сте физически близо до нея – да сте легнала до нея или да сте я гушнали, така ще й е по-лесно да заспи без кърмене. С отбиването вероятно бързо ще наблюдавате порастване при нея, постепенно ще започне и да се буди нощем по-рядко.

На децата на тази възраст не им трябва много време да приемат новите неща в живота си, особено ако са подкрепяни емоционално от родителите си. Важно е да им се даде време да страдат, когато преминават през такъв тип процеси, а това страдание да бъде прието и посрещнато с разбиране. Когато страданието им е прието, те имат силата да приемат много неща,  благодарение на своята гъвкавост, необремененост и спонтанност. 

Желая ви успех!

# 65
  • Мнения: 666
Благодаря! Наистина и в мен самата нагласата трябва да узрее още малко и съветите Ви ме насърчават и успокояват и несъмнено ще са ми от полза. Благодаря!

# 66
  • Мнения: 75
Здравейте,

Дъщеря ми е на 5 години и и предстои операция на клепачите, налага се, защото сегашното им положение затруднява зрението и. Разговаряхме с лекаря, който ни обясни, че самата интервенция не е сложна нито тежка, но за детето ще си бъде стресова ситуация при всички положения. Уговорили сме да постъпим в деня на операцията и е възможно да ни изпишат още на следващия ден. Ще се наложи обаче да остане един цял ден с превръзка на очите. С мъжа ми много се чудим как да обясним, защото се стараем да обсъждаме с нея всичко, което я вълнува. Искаме да е подготвена когато отидем там, защото предполагаме, че така няма да е толкова стряскащо за нея. За сега и разказваме за неговата операция (когато е бил на нейната възраст е претърпял подобна) - че е заспал в болницата и като се е събудил вече е виждал по-добре. Взехме и маска за сън и понякога се редуваме да я слагаме и опипваме разни играчки, с цел да познаем коя е, също опитваме храни със затворени очи. Идеята ни е да не и е за първи път, когато се наложи да остане с превързани очи в болницата.

Ще бъда много благодарна, ако ме посъветвате как да подходим и как да и обясним какво престрои. Също ме притеснява това как да и обясним защо се налага това (не искам това да се превърне в някакъв комплекс в бъдеще).

Здравейте, подготовката на децата за такива преживявания е наистина много важна. Всичко, което сте направили до момента, е много добро. Благодарение на този подход дъщеря ви ще подготви тялото, #душата и ума си за това, което й предстои. Много са полезни всички различни усещания със затворени очи, които й предоставяте чрез #игрите, както и споделения опит на баща й. Чрез тези дейности тя се доближава до представата за операцията и когато дойде моментът, стресът със сигурност няма да е толкова голям, колкото ако за нея всичко е непознато и не знае какво да очаква. Чудесно е, че разговаряте с нея за нещата, които я вълнуват – това е пътят към хармоничен вътрешен свят на децата. Затова и когато операцията наближи, хубаво е да поговорите открито с нея. В този разговор е най-важно да бъдете максимално искрени и да я преведете през това, което я очаква. Ето няколко препоръки:

-   За да може тя да приеме нещата по-леко и спокойно, добре е преди да започнете разговора, вие да сте постигнали относително спокойствие и да сте приели ситуацията цялостно, с позитивите и негативите - като много важна грижа за детето, която ще допринесе за по-доброто здраве, осъществява се сравнително бързо и лесно, но изисква преживяване на неудобство, #стрес и притеснения. Поради своята #адаптивност и гъвкавост, децата като цяло се справят много добре при операции и интервенции, стига родителите да успеят да се погрижат за своята тревога. Важно е, защото възрастните са източникът на сигурност и стабилност за #детето в такива моменти, а децата са много сензитивни и лесно се свързват с #емоциите на родителите си и те влияят на техните емоции. Това в никакъв случай не означава да не се страхувате или притеснявате, защото да бъдеш спокоен, когато на детето ти му предстои операция, не е възможно. Не е и необходимо да сте напълно спокойни, но е много важно да подкрепяте себе си, да се подкрепяте един друг и да правите повече неща, които ви носят спокойствие и радост. По този начин ще заредите своите ресурси, за да можете и вие да минете по-леко през процеса, както и да бъдете максимално полезни за детето.

-   Как да й кажете за операцията? Добре е това да стане няколко дни преди самата операция, за да може тя да свикне с мисълта и да има време да изживее своите притеснения. Чрез разказите на таткото за неговите преживявания вие вече много сте улеснили поднасянето на информацията за нейната операция. Можете да й разкажете всичко с подробности, като се позовавате и на неговата история. Тя е психична опора, защото таткото е преминал през подобно нещо и се справил. Подробностите са много важни, защото децата обикновено заместват липсващата информация чрез своето #въображение. Особено когато са тревожни, имат тенденция да си представят нещата по-страшни, отколкото са. Добре е също да поговорите за #чувствата, които е възможно тя да изпита по време на престоя си в болницата, както и да включвате практични неща, които носят спокойствие. Ето какво например бихте могли да й кажете: „Твоите очички, също както тези на татко като е бил малък, са по-чувствителни и имат нужда от малка операция. Тя ще ти помогне да виждаш още по-добре. Ще отидем при доктора в болницата и ще си имаме специална стая, в която ще си почиваме. Ние с тати ще сме с теб през цялото време, а докато си при доктора, ще те чакаме и ще си мислим хубави неща за теб. Докторът знае точно какво да направи, за да помогне на твоите очички и ние знаем, че е много добър. Когато отидеш при него, ти ще заспиш, той ще се погрижи за твоите очички, и като се събудиш, всичко ще е минало. За да могат очичките да се възстановят, ще им трябва малко почивка. Те хубаво ще си починат, защото ще имаш една превръзка, която ще ги пази, както тази, с която спиш. За известно време ти няма да можеш да ни виждаш, но ние ще сме до теб и ще ни чуваш и усещаш. Може това да ти е малко странно, може и да се притесниш, ние ще сме до теб постоянно и ще ти помогнем да се справиш със страха, както и татко е бил със своите родители и е успял да се справи. Може пък и да ти бъде забавно, както когато си играем на игрите, в които познаваш играчките със затворени очи“.

-   След като й кажете и разкажете, обърнете внимание на чувствата, които са се породили. Питайте я какво чувства в момента, притеснява ли се, дали е объркана, какво си мисли и си представя. Важно е да й дадете пространство да сподели, да се изрази, както и да задава въпроси, на които вие да отговаряте. По отношение на нейните чувства, добре е те да бъдат приети, валидизирани и нормализирани, т.е. ако изрази #притеснения, можете да й кажете, че е нормално да се чувства така и всеки на нейно място би се притеснявал. Хубаво е да я предразположите и стимулирате да изрази всичко, което изпитва. Таткото също може да сподели какви чувства е изпитал и какво му е помогнало да се справи с тях. Възможно е и тя да не реагира веднага с притеснение, а то да се появи по-късно. Можете да й напомните, че винаги може да говори с вас, да ви зададе въпроси или да ви сподели как се чувства.

-   Можете да разиграете цялата ситуация с нейните играчки като ролева игра – нека тя разпредели участниците и тя да води процеса. Това ще й помогне да интегрира ситуацията, както и ще ви даде повече информация какво е в нейната глава и от какво тя има нужда, за да бъде спокойна. Можете и да й прочетете приказка по темата – в момента се сещам за Франклин, една от книжките беше „Франклин отива в болница“. Приказката също ще помогне за подготовката за прежияването.

-   По въпроса защо се налага операцията можете да й обясните, че нейните очи имат нужда от малко помощ, за да работят добре и тя да вижда всичко лесно и ясно. Децата обикновено приемат своите особености и различия много по-лесно, отколкото си представяме. За да нормализирате преживяването й, можете да поговорите и за други трудности, които хората имат с очите. Напр. „Някои хора не могат да виждат добре наблизо и имат нужда да отдалечат книгата си еей така, за да виждат буквите като четат; други пък не могат да виждат надалече и затова присвиват очи, за да видят по-далечна табелка. За да не им е толкова трудно, някои носят очила, други носят лещи и така могат да виждат като другите.“ Също така можете да поговорите за #здравето по принцип и да й кажете, че няма как на един човек всичко винаги да му е наред – някои хора понякога ги боли корема, други гърба, крака и т.н. На някои им правят операции, други взимат лекарства, но всички правят тези неща, защото искат да бъдат здрави.

Вярвам, че цялото преживяване ще бъде много полезно за вашата дъщеря – не само във физически, но и в психичен план. Тя ще изживее нови усещания, ще постигне ново ниво на развитие и израстване, ще стане много по-силна, смела и устойчива. Ще научи и ценен урок - че здравето е нещо много хубаво, важно е да се грижим за него и да правим каквото е необходимо, за да живеем по-здрави и по-щастливи.

Пожелавам ви успех!

# 67
  • Мнения: 18 503
Здравейте!
От известно време дъщеря ми се буди нощно време и плаче истерично ипродължително като нищо не може да ь успакои,дори ме гони от стаята и нита с гушкане,нито с говорене се успокоява. Каква може да е причината?
Да спомена,че от година и половина(тя сегя е на 3 г) не спи обеден сън,много е жизнена и активна през деня.

# 68
  • Мнения: 355
Много Ви благодаря за съветите! 💐

Вярвам, че цялото преживяване ще бъде много полезно за вашата дъщеря – не само във физически, но и в психичен план. Тя ще изживее нови усещания, ще постигне ново ниво на развитие и израстване, ще стане много по-силна, смела и устойчива. Ще научи и ценен урок - че здравето е нещо много хубаво, важно е да се грижим за него и да правим каквото е необходимо, за да живеем по-здрави и по-щастливи.

Пожелавам ви успех!

Последна редакция: вт, 09 юни 2020, 08:54 от bubanka

# 69
  • Мнения: 75
Здравейте!
От известно време дъщеря ми се буди нощно време и плаче истерично ипродължително като нищо не може да ь успакои,дори ме гони от стаята и нита с гушкане,нито с говорене се успокоява. Каква може да е причината?
Да спомена,че от година и половина(тя сегя е на 3 г) не спи обеден сън,много е жизнена и активна през деня.

Здравейте, сънят е едно от основните средства, чрез които нервната система се възстановява от преживяванията през деня. Такъв тип нощни събуждания при #децата не са нещо необичайно, обикновено са свързани с #напрежение или неспокойствие, което е в процес на преработка по време на спането, и често се провокират от сънища или стряскане. Характерни са при децата с повече енергия, могат да се случват след по-напрягащи или вълнуващи дни, а могат и да бъдат резултат от нормални вътрешни процеси, свързани с порастването. В тази възраст се случват много различни неща едновременно, защото развитието е интензивно във всяко отношение – интелектуално, емоционално, социално, поведенчески, физически. От целия този поток на вътрешни процеси понякога психиката се претоварва и това може да се отрази на качеството на съня.

По време на такова интензивно разстройване, което описвате, детето изпитва силна емоция и е в полубудно състояние – между дълбокия сън, въображението и реалността. Много е вероятно дъщеря ви да има усещане като да не знае къде е и какво точно се случва, поради което стресът от събуждането е още по-силен. В такъв момент детето изпитва #страх, обърканост и #фрустрация, с които нервната система се опитва да се справи, но в същото време още не е заработила добре, защото не се е събудило напълно. Оттам идва и трудността на детето да се успокои и усещането за нещо непреодолимо, към което е трудно да се намери правилен подход. Поради спецификата, че това се случва почти насън, детето не е в състояние в момента да направи контакт с #възрастния, тъй като му е трудно да направи и контакт със себе си. Затова и отблъсква близостта и може дори да прояви агресия. По този начин ни показва, че има нужда да бъде оставено само да намери равновесието си. Важно е да знаете, че това ще се случи - колкото и силна да е емоцията, детето ще намери начин да се успокои, възстановявайки малко по малко своя #баланс. Цялата емоционална криза се разиграва вътре в него и е твърде интензивна, за да може то да си даде сметка какво се случва и да се изрази, още повече, че не е напълно будно. Това е причината всеки опит от страна на възрастния за помощ да бъде отхвърлян.

 Ролята на родителя в такъв момент не е лесна, но е много важна. Тя се изразява в това да бъдете там и да сте до детето, без да се опитвате да правите нещо конкретно. Следвайки сигналите, които дава, да се съобразявате с темпото му на справяне и нуждата му от дистанция, но да останете в стаята. Ако не дава да го гушнете, значи има нужда от свобода на движение, и е добре да се съобразите с това. Ако не ви чува, не е нужно да му говорите в този момент. Можете да показвате #подкрепата си чрез леко докосване от време на време, или кратко и ясно да казвате „Тук съм, до теб съм, ще се справиш“. Неговата психика сама ще намери пътя, но ще й трябва малко време. За да си помогнете в такъв момент, добре е да знаете, че понякога да бъдеш отстрани и да се опитваш да успокоиш дете в такова състояние, може да е по-трудно, отколкото за самото дете да се справи с #кризата. Затова е хубаво да бъдете съзнателни и да помогнете на себе си да запазите #спокойствие, доколкото можете. Това ще стане като имате реалистични очаквания и помните, че няма нещо практическо, което да направите и детето да се успокои веднага. Не защото не се справяте, а защото такова е естеството на състоянието. Опитайте да дишате дълбоко и да си кажете, че това ще отмине, много внимателно установявайте контакт с детето, като наблюдавате кога и по какъв начин това ще бъде възможно. Когато интензивността намалее и усетите, че детето се отваря към вас, можете да опитате малко по-голяма #близост. За да се получи добре, можете да я попитате „Искаш ли да те гушна или още не си готова?“. Както и да се развие цялото преживяване, знайте, че най-важното е детето да не е само в такъв момент. Вашето загрижено присъствие е изключително ценно и е най-доброто, което можете да му дадете.

Хубаво е да опитате да говорите с вашата дъщеричка за това нейно преживяване, след като се успокои или на другия ден, когато е спокойна. Можете да отразите #чувствата й, като я попитате какво се е случило, дали е сънувала нещо, дали се е стреснала, много ли се е уплашила, какво е имала нужда вие да направите, много ли й е било трудно да се успокои и т.н. Ако е сънувала сън и си го спомня, може да го нарисува, може да нарисува и самото чувство, което е изпитала. Това ще й помогне още повече да се изрази. Можете също да й споделите как вие сте се почувствала – за вашия страх, усещане за #безсилие и т.н. Важно е за близостта помежду ви да имате открита и #автентична комуникация. Можете също и да поговорите дали има нещо, което я напряга напоследък, нещо, за което се притеснява или й липсва, нещо, което й се иска. Много добре действат също ритуалите за споделяне преди лягане вечер - да си говорите за деня, да минете през хубавите и трудните неща, които са се случили, за да осмисли чувствата, които е изпитала, да не ги задържа и да ги намести вътре в себе си. Така и психиката ще се разтовари, за да може да се възстанови по-спокойно през нощта. Споделянето винаги разрежда напрежението, защото дава възможност на емоциите и преживяванията да бъдат назовани и съпреживяни, а това са двете най-важни неща за справянето с тях.

Пожелавам ви успех!

# 70
  • Мнения: 2 156
Здравейте. Синът ми е на 10 и напоследък, в рамките на последните три месеца, се появиха някои проблеми, паралелно с провеждането на онлайн обучение за него и работа от къщи за нас. Прекалено присърце прие мерките, които бяха наложени във връзка с COVID - да се стои вкъщи, да се мият ръце. Включително, след като баба му чула по телевизията, че котките може да пренасят COVID, и настояла да не гали котката, отказваше да гали домашната ни котка (той много я обича). С много търпение му обяснявах, че не е нужно постоянно да си мие ръцете, като за радост във времето се успокои и престана. Казвах му, че спокойно може да гали котката и я галех и гушках в негово присъствие. Междувременно, котката роди, и сега галим и играем с котката и малките й. Към момента проблемът, който остана е, че той все още излиза навън доста предпазливо и все пита дали не е нужно да си сложи маска. Освен това, както повреме на мерките, така и сега, вечер проверява по няколко пъти дали е заключено, дали си е сложил телефона да се зарежда и пр., трудно заспива. Засега все още, когато стане време за сън, сядам в едно кресло в неговата стая и си говорим, докато заспи - така казва, че се чувства по-спокоен. Все още работим от къщи, но предполагам, че до седмица ще бъда отново в офиса. Притеснено ми е, че появилите се проблеми не са отшумели все още.

# 71
  • Мнения: 75
Здравейте. Синът ми е на 10 и напоследък, в рамките на последните три месеца, се появиха някои проблеми, паралелно с провеждането на онлайн обучение за него и работа от къщи за нас. Прекалено присърце прие мерките, които бяха наложени във връзка с COVID - да се стои вкъщи, да се мият ръце. Включително, след като баба му чула по телевизията, че котките може да пренасят COVID, и настояла да не гали котката, отказваше да гали домашната ни котка (той много я обича). С много търпение му обяснявах, че не е нужно постоянно да си мие ръцете, като за радост във времето се успокои и престана. Казвах му, че спокойно може да гали котката и я галех и гушках в негово присъствие. Междувременно, котката роди, и сега галим и играем с котката и малките й. Към момента проблемът, който остана е, че той все още излиза навън доста предпазливо и все пита дали не е нужно да си сложи маска. Освен това, както повреме на мерките, така и сега, вечер проверява по няколко пъти дали е заключено, дали си е сложил телефона да се зарежда и пр., трудно заспива. Засега все още, когато стане време за сън, сядам в едно кресло в неговата стая и си говорим, докато заспи - така казва, че се чувства по-спокоен. Все още работим от къщи, но предполагам, че до седмица ще бъда отново в офиса. Притеснено ми е, че появилите се проблеми не са отшумели все още.

Здравейте, последните месеци и цялата ситуация около вируса се отразиха на децата. Липсата на достатъчно разнообразни социални контакти, онлайн обучението с всичките си особености, недостатъчното свободно движение, покачването на напрежението в #семейството и в обществото като цяло, всичко това са фактори, които допринасят за изостряне и ескалация на някои трудности, които са имали до момента, но са се справяли с тях посредством динамиката в ежедневието. При децата в училищна възраст се засилиха #неувереността, неспокойствието, самокритичността, нервността и т.н. Това е нормално, защото естеството на положението е свързано със затваряне и ограничаване във външния свят, което стимулира излизането на преден план на затруднения във вътрешния свят.

 От това, което сте написала, оставам с усещането, че при вашето момче се е покачила #тревожността. Вашите подходи да успокоявате неговите притеснения са доста добри, затова и дават резултат. Вие сте му помогнали успешно да преодолява конкретни страхове един по един. Явно, че той ви има доверие и ви усеща като голяма опора. Също така е възприемчив и всъщност се справя доста бързо – все пак са минали само три месеца. Това, че заспива трудно, показва, както и вие сте усетили, че все още у него са останали притеснения. Трябва да имате предвид, че в тази възраст се разгръщат някои #страхове, които са свързани с #израстването и са нормална част от #развитието на детето – страхът да не се случи нещо с близките, страхът от смъртта, страхът от странни неща, които могат да му направят нещо, страхът от бедствия. Вероятно при вашия син са се комбинирали два фактора – възрастово обусловените страхове и притесненията около вируса. Ако и по принцип е по-сензитивен и чувствителен, съвсем обяснимо е, че е приел присърце мерките за безопасност. Хубаво е да продължите да си говорите вечер още известно време, докато той съвсем се успокои и спре да има нужда от това. Преди лягане можете да си говорите за неутрални неща, които не са свързани с неговите притеснения, но през деня, когато намерите подходящ момент, добре е да поговорите за неговите #чувства. Ефективното справяне с #емоциите минава задължително през #осъзнаване, назоваване и #изразяване от страна на детето. На #психиката не й трябва повече от това. Вие можете да го подпомогнете като отразите неговите чувства чрез въпроси. Това ще му помогне да се свърже с емоциите си, да ги извади, а не да ги трупа в себе си, да ги осмисли и да ги преработи. Напр. „От какво се притесняваш? Какво си представяш, че ще се случи?“, „Кое е най-лошото, което си мислиш, че ще се случи?“, „Какво те плаши в това да се разболеем – как си представяш, че ще се развият нещата?“, „От какво най-много те е страх?“, „Какви мисли ти минават през главата?“, „За себе си ли се притесняваш или се притесняваш за нас?“, „От какво друго те е страх?“, „От какво имаш нужда, за да се почувстваш по-спокоен?“ и т.н. Самото назоваване на нещата, които го плашат, в подкрепяща среда, ще му помогне да се успокои. От ваша страна е достатъчно да #валидизирате чувствата му, да проявите разбиране и съчувствие. Важното е той да се отпусне да говори повече и да стигне до по-голяма дълбочина. Вашият диалог по отношение на неговия вътрешен свят в последствие ще се превърне в негов вътрешен диалог – начина, по който ще се отнася към емоциите си и ще се самоподкрепя. Чрез #отразяването вие ще му помогнете да опознае себе си по-добре, да си даде сметка какво се случва, а след няколко такива разговора той сам ще започне по-лесно да назовава чувствата си, да се самоуспокоява и саморегулира. Този подход е много ефективен и в ежедневието – когато го усещате по-напрегнат, стресиран, уплашен, или когато ви пита дали да си сложи маска и т.н.

Ето и още няколко идеи, които да подпомогнат справянето с притесненията:
-   Да си направите заедно по един списък с нещата, от които ви е #страх, или да ги нарисувате, след което да си ги споделите един на друг. За него ще е облекчаващо да чуе, че и вие се страхувате.
-   Да му разкажете за свой страх от #детството, как сте се чувствали и как сте се справили, какво ви е помогнало.
-   Повече творчески занимания, които помагат на децата да изразяват нещата, които ги тормозят. Рисуване с пръсти, мачкане на глина, кинетичен пясък и т.н. - тези дейности стимулират едновременно спонтанността и концентрацията, като по този начин балансират нервната система.
-   Повече физически активности, в които може да се отпуска – неструктурирани #игри и дейности с тичане, скачане, въргаляне, цапане
-   Да го стимулирате да рисува усещанията и чувствата си, да се изразява чрез цветове и форми. Можете да му предложите да нарисува страха си – от какво го е страх или да изобрази самото чувство с цвят и форма; или да нарисува напрежението си; или да драска, докато се успокои. След това е добре да поговорите за това – какво е нарисувал, как се е чувствал, докато рисува, после олекнало ли му е, и най-важната част – какво иска да добави на картината, което би му дало спокойствие. И нека го добави.

В комбинация с вашето успокояващо присъствие, всички тези подходи ще подкрепят детето да изгради повече стратегии за справяне с тревогите и да ги преодолява успешно сега и занапред. Ще му помогнат и да стане по-осъзнат, спокоен и уверен.

Желая ви успех!

# 72
  • Мнения: 666
Здравейте отново! Понеже споменахте в отговора си, че след отбиване се постига по-голяма самостоятелност в детето, затова бих искала да попитам и това: След изолацията и подновените срещи с деца и хора, наблюдавам, че дъщеричката ми е по-срамежлива в сравнение с преди. През есента при всекидневните ни излизания в парка, сама се вреше при по-големи деца, при хора на пейките, при майки с колички. Седеше при тях и даже не успявах да я извеждам. Сега след зимата и особено след този изолиран период, свикна да е само с нас с баща й, и сега (на 2г. 2 м.) при контактите с др.деца е доста свенлива, плаха, седи все около мен, трябва й известно време да се отпусне да тича по-далеч от мен и да се заиграе при други. Това нормален етап ли е, понеже сега е по-осъзната, не така първосигнална, или да е отвикнала от контакти през този период, или понеже почнах работа и не съм вече постоянно с нея... Има ли връзка и това, че още не съм я отбила...
Благодаря!


quote author=Милена Каменова link=topic=1195292.msg40855389#msg40855389 date=1591386088]
Здравейте, Милена! Като стана въпрос за памперсите, аз пък да попитам как да стане по най-добрия начин отбиването... Хич не ми е ясно това. Отскоро се приучихме на гърнето, изненадващо веднага /буквално за няколко дни свикна/ и затова още отлагам отбиването, да не е всичко наведнъж. Детето ми вече е големичко /2 г. 2м./, но още не я отбивам, понеже на мен самата ми е много лесно така... Не знам добре ли е или не, продължителното кърмене. И не знам как да започна все пак процеса на отбиване. Използваме го вече почти само за приспиване и когато се пробужда нощем или рано сутрин. Как е най-добре да се процедира на тази възраст? Какво да обяснявам? И как да го заместя при пробужданията? Благодаря!

Здравейте, отбиването е много важна стъпка от израстването на детето. Добре сте направили, че следвате процесите един по един. Когато се съчетаят, на детето му идва в повече, не може да се фокусира и в двата едновременно, поради което може да му отнемат повече време. По отношение на отбиването вие сте изминали по-голямата част от пътя, остава да го финализирате. На тази възраст децата вече са доста съзнателни и могат да се учат на много неща, както и лесно усвояват нови начини за #успокояване. Най-добрият метод за успокояване е #отразяването на чувствата на детето - ще му помогне много да израсне и да постигне нови нива на самостоятелност. Успокояването с кърмене наистина е много лесен вариант, но на тази възраст той може да възпрепятства детето да разгърне потенциала, който носи по отношение на своята осъзнатост. Успокояването чрез отразяване на чувствата дава възможност на детето не просто да стане по-спокойно, но и да осъзнае какво се случва вътре в него и наистина да преработи емоцията. Това е първата крачка към изграждането на #емоционална интелигентност. Следващата е детето да започне само да си казва как се чувства. Малките деца се учат изключително бързо на тези неща. #Отбиването ще помогне на вашата дъщеричка да порасне в няколко аспекта – #отделянето от вас, емоционалното израстване и #самостоятелността. Това, че така добре се е справила със свалянето на памперса показва, че е адаптивна и лесно учи нови неща. Мисля, че ще се справи много добре и с отбиването.

Има няколко важни неща, с които можете да подпомогнете процеса:
-   Добре е когато започнете, вие да сте взели категорично решение, че искате да спрете с кърменето изцяло. Вашето вътрешно усещане е много важно, защото детето се свързва с него. Ако вие се колебаете или не сте сигурна, това може да предизвика объркване у детето. Хубаво е да предприемете действия, когато сте уверена, че искате да спрете. Детето само няма как да пожелае да бъде отбито, но няма да му е много трудно да уважи вашето решение. Тъй като кърменето е взаимодействие, детето знае, че зависи от вас и е свързано с вашето тяло. #Категоричността ви ще направи процеса за детето много по-лесен и ясен.

-   Важно е да проведете топъл разговор с вашата дъщеричка, в който да й кажете своето решение. Бъдете колкото се може по-откровена и й кажете нещата както ги усещате. Напр. „Напоследък много си мислех, че е добре да спра да те кърмя. Виждам колко си пораснала и как добре се справяш с много неща – с игрите, с ходенето до тоалетна и т.н. Беше ми хубаво да те успокоявам и приспивам така, а и ми беше по-лесно, но реших, че вече искам да спра да те кърмя, защото чувствам/мисля, че .... От утре ще спрем с кърменето, сигурно ще ти е трудно, но аз ще съм до теб колкото имаш нужда и съм сигурна, че ще се справиш“.

-   Най-вероятно няколко дни тя ще реагира на тази промяна – може да й е тъжно, да плаче, да е по-напрегната или тревожна. Това е съвсем нормално, промяната е голяма и трябва да се изживее. Привързването на децата към кърменето е свързано предимно със специфичната близост с майката по време на процеса. Това е причината спирането се преживява по-емоционално. За да й е по-леко, вие можете да я подпомогнете като отразявате чувствата й. Така отново ще й давате емоционална близост, което ще й помогне по-лесно да премине през процеса. Отразяването е опит от страна на родителя да разбере и назове какво изпитва детето с думи. Например можете да я питате „Неспокойна ли си? Мога да те гушна, да ти изпея песен, да те погаля. Какво ти се иска?“, „Напрегнато ли ти е? Не си свикнала да заспиваш, без да те кърмя. Предстаявм си колко ти е трудно сега“, „Стресна ли се? Сигурно нещо те е събудило. Уплаши ли се? Аз съм тук, до теб съм“ и т.н. Назоваването на нейните чувства и усещания ще й помогне да се успокои. Разбирането и изразяването на съчувствие от страна на родителя е изключителен лек за всяко страдание на децата, защото отговаря на тяхна много базова и дълбока нужда. Този тип успокояване можете да използвате при пробужданията, както и във всички ситуации, в които детето преживява някаква емоция и не се чувства добре. По отношение на приспиването опитайте различни неща и вижте кое ще й пасне на нея – приказки, галене, релаксираща музика. Добре е да сте физически близо до нея – да сте легнала до нея или да сте я гушнали, така ще й е по-лесно да заспи без кърмене. С отбиването вероятно бързо ще наблюдавате порастване при нея, постепенно ще започне и да се буди нощем по-рядко.

На децата на тази възраст не им трябва много време да приемат новите неща в живота си, особено ако са подкрепяни емоционално от родителите си. Важно е да им се даде време да страдат, когато преминават през такъв тип процеси, а това страдание да бъде прието и посрещнато с разбиране. Когато страданието им е прието, те имат силата да приемат много неща,  благодарение на своята гъвкавост, необремененост и спонтанност.  

Желая ви успех!
[/quote]

# 73
  • Мнения: 75
Здравейте отново! Понеже споменахте в отговора си, че след отбиване се постига по-голяма самостоятелност в детето, затова бих искала да попитам и това: След изолацията и подновените срещи с деца и хора, наблюдавам, че дъщеричката ми е по-срамежлива в сравнение с преди. През есента при всекидневните ни излизания в парка, сама се вреше при по-големи деца, при хора на пейките, при майки с колички. Седеше при тях и даже не успявах да я извеждам. Сега след зимата и особено след този изолиран период, свикна да е само с нас с баща й, и сега (на 2г. 2 м.) при контактите с др.деца е доста свенлива, плаха, седи все около мен, трябва й известно време да се отпусне да тича по-далеч от мен и да се заиграе при други. Това нормален етап ли е, понеже сега е по-осъзната, не така първосигнална, или да е отвикнала от контакти през този период, или понеже почнах работа и не съм вече постоянно с нея... Има ли връзка и това, че още не съм я отбила...
Благодаря!

Здравейте, вероятно всички фактори, които описвате, имат значение. Най-съществено въздействие според мен оказва отвикването от #комуникация с повече и различни хора, докато сте били по-изолирани през последните месеци. При децата ежедневният непосредствен опит има най-голямо влияние върху уменията им и тяхната увереност. Причината е в процесите на #адаптация, които се случват вътре в тях. При промените в начина на живот те се адаптират, свикват и придобиват рутина. Когато тя се наруши обаче, при децата настъпва преформулиране на навиците, което е съпътствано със стрес. Най-силно тези механизми работят по отношение на социалните умения и отделянето от родителите. Затова често, когато децата започнат да ходят на детска градина, но по някаква причина се налага да прекъснат за известно време, след това може да им е по-трудно в началото. Най-тежко е за тези #деца, които все още не са били напълно адаптирани преди прекъсването – след отсъствие при тях адаптацията започва почти отначало. Преди карантината вашата дъщеричка е била точно в периода на по-голямо отваряне към външния свят и тъкмо на прага на втората година, когато водеща е #социализацията извън #семейството и емоционалното #отделяне от родителите. Заради неизбежното оставане вкъщи тя не е успяла да премине през тези процеси напълно, поради което сега започва отново да ги доразвива. Адаптирала се е да бъде постоянно с вас, позабравила е какво може в комуникацията с другите, затова в момента външната социална среда й предизвиква #тревожност и несигурност. Тя има нужда едновременно: 1. да се почувства по-сигурна да е далече от вас и да не се страхува, че ако се отдели, ще загуби връзка с вас, и 2. да възстанови своята увереност с другите деца. И двете неща ще се случат постепенно и с повече опит и практика.

Когато детето е готово да се отдели емоционално, то тръгва надалеч от родителя, спокойно и с #любопитство започва да изследва средата, а когато се разстрои или има нужда, търси възрастния за #подкрепа. Във вашия случай #отделянето е започнало добре, сега остава да извървите останалата част от пътя. Освен прекъсването, има значение и това, че сте започнала работа. Това е много добра крачка, много полезна за детето, а и за вас, но отново има нужда от малко време, за да може тя да го приеме. Нормално е в момента да предпочита да бъде с вас, защото е свикнала в последно време да сте постоянно заедно, а сега й липсвате. Кърменето също вероятно оказва влияние. То е много привързващо за децата, дава им усещане за онази симбиотична #свързаност, когато са били по-мънички, поради което може да създаде объркаване у детето относно отделянето. Друг не маловажен фактор е, че и вие самата сте в същите вътрешни процеси – адаптация към новата работа и отделяне от дъщеричката. Много преживявания и #емоции присъстват едновременно между вас двете, затова е важно да им дадете малко време и търпение да се наместят. Хубаво е промените да бъдат една по една, а не всички накуп, т.е. след като свикнете да бъдете повече време разделени и усетите, че и двете сте по-спокойни с това, можете да преминете към още едно ниво на отделянето – отбиването. Докато това се случи е важно да си имате качествено време двете заедно и време навън с други деца, да отразявате #чувствата й и да споделяте своите, и най-вече да си се радвате взаимно Simple Smile

# 74
  • Мнения: 666
Благодаря отново за ценните съвети!
А Вие смятате ли, че е добре да се посещава ясла, защото аз мисля, че след 3 г.за градина е по-добре и децата тогава са по-готови да се отделят от дома и да са самички и така съм решила за моята дъщеричка. Но предвид тази ситуация, която описах, би ли било полезно или би причинило по-голям стрес (както мисля сега)?...

Последна редакция: пн, 15 юни 2020, 19:01 от Wild Wind

Общи условия

Активация на акаунт