За нея не е проблем, че 16 часа не се отделя от компютъра, защото всички деца били така. Не коментира твърденията ми, че сме правили тест за пристрастяване към интернет и има всички признаци до един.
От разговора останах с впечатлението, че психологът е очарован от детето, защото слушах само суперлативи и съчувствие колко му е тежко в рязко възраст. Това не се случва за пръв път - винаги е бил любимец на лелките и учителите от детската градина чак до 8 клас. Доста неща му се позволяваха заради чара му.
Въпросът ми е нормално ли е да не ни се предоставя абсолютно никаква информация как протичат сеансите, какви проблеми има детето и да ни съветва да му се дава още повече свобода, при положение, че реално детето има повече свобода (направо слободия) от всички други деца около нас? Каза, че си говорели какво му се случва (а то обективно е нищо, защото целият му живот е на екрана), и се опитвал да се свърже с чувствата си по време на сеансите. Трябвало още да ходи, 10 пъти били малко.
Детето също не намира особена полза от сеансите за начина, по който се чувства. Но няма против да продължи да ходи.