Психологически консултации с Детелина Стаменова

  • 92 819
  • 482
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: X
Здравейте,

Бих искала да чуя професионалното Ви мнение по следния въпрос: Синът ми е на 10 години. Вкъщи се държи що годе добре, невинаги е послушен, но като цяло е приемливо. В училище обаче е друг въпрос - обаждат ми се за поведение. Прекъсва съучениците си, госпожите, не слуша като му се говори, лигави се....особено последното.
Разговаряхме с него по въпроса, мълчи, не коментира. Обещава да се поправи и нищо... След няколко дни пак същото.
С материала в училище се справя добре, има самочувствие и е инат. Единствено дете е, ако има значение.

# 241
  • Мнения: X
Здравейте, детето ми е на 10 години и като характер е по-саможива, интроверт бих казала. Обича да си играе сама, прави си театър, влиза в роли, въображението й е голямо и непрекъснато измисля някакави занимания вкъщи, но все е сама. В училище не контактува с децата. Учителката смята, че няма проблем, защото тя си спазва дисциплината и се справя почти отлично с материала. Но като я питам какво прави в междучасието - седи си на масата и не говори с никой. Явно и пандемията засили тази изолация, преди имаше две приятелки, от детската градина, и се виждаха понякога. Сестра й е по-голяма, на 15 години, и точно обратният характер (екстроверт), не може да се оттърве от приятели и компании, излиза на спорт, на разходки, със съученици или с други приятели. И често се подиграва на малката, че е спряла развитието си, като че ли е на 6-7 годинки. Последното, което ме разтревожи беше, че малката е писала в тетрадката си - искам да умра, мразя тъпото училище и съучениците си...
Имате ли съвет как би трябвало да постъпим като родители, за да й помогнем да преодолее този пероид?

# 242
  • Мнения: 61
Здравейте,извинявам се за притеснението в този почивен ден,но имам нужда да споделя с Вас проблема ми. На 19 години съм и постоянно отлагам всичко,едвам завърших заради този проблем,нямам мотивация за нищо,не съм постигала нищо в живота и всеки ден се отчайвам. Не знам чужд език (срамувам се сега от това) ,не ми се учеше от средата на 5 клас, не знам какво стана с мен. Притеснителен и свит човек съм не общувам с никой освен семейството ми,нямам приятели,не излизам никъде. С наднормено тегло съм,страдам от хирзутизъм,което много ми тежи. Окосмена съм по цялото тяло и се мисля за някакъв изрод и кой би ме искал мен с тези ужасяващи косми. Бях отслабнала с 30 кг,но отново ги качих заради подигравки от училище и така нарепените ми "приятели". И от този момент се отказах и от отслабването и всичко. Започнах и него да отлагам. Винаги чакам перфектния момент  (дали число,дали ден от седмицата,дори месец,час ) и все отлагам и отлагам. Не се грижа нито за външния вид,нито вътрешно. Ето прост пример : Искам да започна да полагам грижа за кожата на лицето си,но тъй като имам косми и то ужасно много,все отлагам и си казах онзи ден от 5 декември почваш да се грижиш за кожата си, мина се известно време и си казах,няма да е от 5,а 19 декември. И винаги е така,просто не мога да почна нещо. Колко продукти съм изхвърлила така и за лице и коса и тяло.... Пари на вятъра. Страдам и от ОКР,там нещата горе-долу са добре. Проблемът сега ми е как да спра да отлагам нещата?? Искам да уча,да изкарам книжка,но..... Отлага,а годините си минават.. Искрено Ви благодаря за отделеното време !!! Поздрави

# 243
  • Мнения: 59
Здравейте,да приемем че детето ми е интроверт на 4г 6 м,как може да подобрим поне малко да стане комуникацията и добре,давам пример вчера бяхме на парка там бяха две деца от нейната група тя ги видя и предпочете да наблюдава но не и да им каже нещо,децата е усещат още от сега че е различна,след 10мин тя каза хайде да си ходим и се пребрахме,другите деца си говорят мама ще прави супа виж имам пес патрул а моетое просто ги гледа,и дума не обелва, защо дайте съвет моля

# 244
  • Мнения: 290
Здравейте, детето ми е на почти 14 години и проявява симптоми на анорексично поведение - започнахме работа с психотерапевт  - моля да ми кажете вашето мнение - как да се държим с детето - то яде, но пресмята какво е яло сутринта, на обяд , вечерта -ако е хапнало нормално сутринта, се ограничава в количеството на обяд...и така ...или прави упражнения , които за мен са доста изморяващи за възрастта ....най-хубаво си хапва вечер, когато сме всички на масата/не знам има ли връзка/...не можеш с нищо да го изкусиш за междинно хранене, дори с банан или ябълка...тестените храни или храната на тинейджърите не я поглежда и не иска/а преди време постоянно искаше и си купуваш пици, дюнери/....Интересуваме вашето мнение - какво трябва да е нашето поведение като на родители - да се правим  , че не виждаме, че се ограничава в храненето и пиенето на течности /да и това е притеснителното - основно пие вода вечер, през деня много малко:disappointed_relieved:/ , да не правим забележки на тази тема, а да оставим с времето психолога да си свърши работата ? Много е трудно да гледаш, че детето ти има подобно поведение и да си мълчиш - обясняваме , показваме примери, доказателства и не....имам чувстото , че това направо ти блокира мозъка, начина на разсъждение....и стане вечер и се затваря в стаята си и започва да прави изтощителни упражнения по около 1,5-2 ч - планкове , лицеви опори, коремни преси и много други....направо не мога да слушам тропота от детската стая...затова ми е важно и вашето мнение - как да се държим и индивидуално ли е след колко време би имало проблясъци на подобрение?Благодаря...извинявам се, ако е несвързано, но тази тема ми е болезнена...

# 245
  • Мнения: 1 232
Детето ми е на 13 години, мопмиче. Все ощенямаме цикъл.Постоянно е изнервена.Нищо не мога да и кажа. Освен телефона, почти нищо не я интересува.  За изнервеността и изписаха Седатив ПС.
Как да и говоря, че трябва да учи, да има интерес? Не иска да чуе нищо.

# 246
  • Мнения: 202
Здравейте, детето ми е на 10 години и като характер е по-саможива, интроверт бих казала. Обича да си играе сама, прави си театър, влиза в роли, въображението й е голямо и непрекъснато измисля някакави занимания вкъщи, но все е сама. В училище не контактува с децата. Учителката смята, че няма проблем, защото тя си спазва дисциплината и се справя почти отлично с материала. Но като я питам какво прави в междучасието - седи си на масата и не говори с никой. Явно и пандемията засили тази изолация, преди имаше две приятелки, от детската градина, и се виждаха понякога. Сестра й е по-голяма, на 15 години, и точно обратният характер (екстроверт), не може да се оттърве от приятели и компании, излиза на спорт, на разходки, със съученици или с други приятели. И често се подиграва на малката, че е спряла развитието си, като че ли е на 6-7 годинки. Последното, което ме разтревожи беше, че малката е писала в тетрадката си - искам да умра, мразя тъпото училище и съучениците си...
Имате ли съвет как би трябвало да постъпим като родители, за да й помогнем да преодолее този пероид?

Здравейте, понякога зад такава "интровертност" стои липсата на интелектуално предизвикателство - било в съучениците, било от материала. Понякога причината е в някакъв училищен тормоз, за който да не е споделила. Варианти за причината има много, но всяка реакция, която да промени усещането й за безнадежност, ще е полезна
- среща с детски терапевт
- мнението на училищния психолог
- даване на усилия на заниманията, които харесва

# 247
  • Мнения: 202
Здравейте,извинявам се за притеснението в този почивен ден,но имам нужда да споделя с Вас проблема ми. На 19 години съм и постоянно отлагам всичко,едвам завърших заради този проблем,нямам мотивация за нищо,не съм постигала нищо в живота и всеки ден се отчайвам. Не знам чужд език (срамувам се сега от това) ,не ми се учеше от средата на 5 клас, не знам какво стана с мен. Притеснителен и свит човек съм не общувам с никой освен семейството ми,нямам приятели,не излизам никъде. С наднормено тегло съм,страдам от хирзутизъм,което много ми тежи. Окосмена съм по цялото тяло и се мисля за някакъв изрод и кой би ме искал мен с тези ужасяващи косми. Бях отслабнала с 30 кг,но отново ги качих заради подигравки от училище и така нарепените ми "приятели". И от този момент се отказах и от отслабването и всичко. Започнах и него да отлагам. Винаги чакам перфектния момент  (дали число,дали ден от седмицата,дори месец,час ) и все отлагам и отлагам. Не се грижа нито за външния вид,нито вътрешно. Ето прост пример : Искам да започна да полагам грижа за кожата на лицето си,но тъй като имам косми и то ужасно много,все отлагам и си казах онзи ден от 5 декември почваш да се грижиш за кожата си, мина се известно време и си казах,няма да е от 5,а 19 декември. И винаги е така,просто не мога да почна нещо. Колко продукти съм изхвърлила така и за лице и коса и тяло.... Пари на вятъра. Страдам и от ОКР,там нещата горе-долу са добре. Проблемът сега ми е как да спра да отлагам нещата?? Искам да уча,да изкарам книжка,но..... Отлага,а годините си минават.. Искрено Ви благодаря за отделеното време !!! Поздрави

Стартиране на ново поведение от 1 януари, от понеделник, от някоя дата - това е игра, в която повечето сме играли (и често губили).
Затова и създаването на "атомни навици" е много по-съществено. Книгата на Джеймс Клиър е полезна в това отношение. Проследяването на успеха ви в това създаване на малки навици и даването на време и за провали, структуриране на ежедневието и оттам нататък вече ще може бавно да се качвате нагоре.

# 248
  • Мнения: 202
Здравейте и от мен.
От близо две години всеки ден се чувствам зле. Всички лекари заключиха, че причината е психическа, такова е и мнението на абсолютно всички около мен.
Проблемът е, че аз не мога да повлияя на начина, по който се чувствам физически, най-голямото ми "постижение" е, че успявам горе-долу да си свърша трудовите задължения. Нямам друг избор, освен да живея с това, но не мога да се примиря с факта, че цялата ми енергия "отива" да се боря с липсата на енергия и все пак да оцелявам някак.
Как мога "да не го мисля", когато при мен няма никакви мисли, а само физически усещания. Да, получих го след много силен стрес, но стресът отдавна отмина, а това състояние на организма си остана и не се влияе от никакви мисли, емоции и т. н.
Личи ми, отстрани изглежда като уникален мързел, но никой не разбира как се чувствам всъщност. Водя се здрава, но не се чувствам така. В смисъл не си мисля, че имам заболяване - началото беше "от днес за утре" (стреса), за две години все щеше да се е развило нанякъде, а и всички изследвания са ОК. Имам предвид, че се чувствам като болна, но от мен се очаква, а и аз самата искам да функционирам и живея като здрава. Но това просто не може да се случи.
Отхвърли се физически проблем, на психически също не прилича. И нямам представа какво е, оттам и докога ще е така и се чувствам в безизходица.

Здравейте, прилича на психическа причина - като например депресия и бих препоръчала да се видите с психотерапевт или психиатър, който да направи диагностика.

# 249
  • Мнения: 202
Здравейте, имам две страхотни деца. От както се роди бебето, каката която сега е на почти седем не е изпитвала и за миг ревност. Баща и в момента е на такава работа, че си работи от вкъщи от началото на октомври и изведнъж от понеделник каката започна да плаче, че има лоши мисли в умът. Лошите мисли са свързани с това че не ни обича, казва аз ви обичам ама постоянно в умът мине че не обичам вас а родителите на едно детенце от градината. Когато започне да говори това реве и ходи постоянно да пишка. Детето се тормози и аз не знам как да и помогна тя иска да и изтрия лошите мисли. Моля за насоки как да процедираме. Детето е много будно и активно. Въпреки че сме се опитвали да не я пренебрегваме заради бебето съм сигурна, че е имало случаи, в които това се е случвало.
Ревността при децата е нещо естествено и родителите се самоубеждаваме, че те са по-добри от чуждите, че нашите се държат перфектно. Имама и родители, които са включени на "програма критика", разбира се. Но постиженията в детската психоанализа показват, че ревността към по-малки брат/сестра е реална и плашеща с примитивната си сила. Естествено, че бебето понякога е било по-важно заради своята безпомощност и пренебрегването, което преживявала, е в много случаи чисто субективно, но много истинско и нараняващо за нея, дори когато не сте имали никакви лоши намерения. Може да извадите нейни детски снимки или да й разказвате истории с нея, когато е била на възрастта на бебето, за да чуе, че и за нея сте се грижели толкова.
Тези мисли, които дъщеря ви споделя я притесняват и да я изслушате, не да я разубеждавате, биха могло да й помогне, но определено бих посъветвала да се срещнете с детски терапевт за по-конкретни и насочени към Вашето семейство идеиц

# 250
  • Мнения: 202
Здравейте, моята племенницата е на 13г. и е с слухов апарат понеже не чува без него.От както минаха предния път на онлайн обучение сестра ми има големи проблеми с нея. Нейска да учи, все на телефона иска и когато и се вземе телефона става агресивна започва да я удря, да я заплашва със самообииство, хвърля си апарата.Нощем не спи и е на телефона говори си със глухонеми момчета по месинджъра. Беше избягала от вкъщи. Как да се помогне на племенницата ми?Сестра ми и на психолог я води, и няма подобрение никакво. Ако може да помогнете със съвет,ще съм ви безкрайно благодарна. Всичко добро ви желая!
Ох, вероятно детето наистина страда от степента на разбиране на материала заради спецификите на онлайн обучението и търси себеподобни, с които да сподели ужаса си и нежеланието да е "различна".
Дано с връщането в присъствено обучение и няколко месеца на ново свикване да се чувства по-добре.

# 251
  • Мнения: 202
Здравейте,  страдам от ужасни и натрапчиви мисли и не мога да ги игнорирам с позитивно мислене. Постоянно изпитвам ужас, че съпругът ми или детето ми ще умрат...Преди да почине близък мой човек и за него ми е минавало през главата и ето какво стана, сякаш предчувствие и сега умирам от ужас да не е предчувствие и за съпругът и детето ми. Просто е кошмар за мен и някога ще се оправя ли ? Има ли шанс и има ли хора отървали се от такива мисли и как ?
Ззравейте,
Когато се разровят такива мисли се намират различни причини, корените може да са дълбоки и няма как това да се реши онлайн, но ако това може да ви помогне - да ги споделите, дори с белия лист, без цензура, действа много освобождаващо.

# 252
  • Мнения: 202
Здравейте,детето ми е на 4г 5 силно чувствително,това преодолява ли се с времето или просто оставаш плах и чувствителен,изпълнява правилата на децата няма мнение,на градината е послушана и изпълнителна ,когато госпожата се кара на някой дете от градината моето дете плаче,тя с спокойно дете
Аз бях така, вече съм на 27, не мога да кажа, че не съм същата, но поне вече контролирам емоциите си и не плача пред хората ами като остана сама.

И при мен се случи същото - в течение на времето се научих да контролирам емоциите си пред хората. Като в последните години вече успявам да избирам ситуациите, за които си струва да ми пука. Но това се случи постепенно с много самонаблюдение и работа над самата себе си. Почти на 40 г съм вече.
Моята дъщеря е също прекомерно чувствителна и по тази причина периодично работим с психотерапевт. Явно още не сме открили правилният такъв. Или просто трябва и тя да извърви пътя си и да се пребори сама със себе си.

Ще ми бъде интересно да прочета коментар на Детелина Стаменова относно толкова чувствителните деца и по-големи хора. Затова си позволявам да коментирам в темата. Възможно ли е тази свръхчувствителност да бъде преодоляна още в детска възраст и задължително ли е това да се случи с психотерапевт, или има някакви техники, които бихте препоръчали, за да помогнат родителите на децата си?
Всички знаем за търпението и разбирането, които трябва да проявим. Но те някак не винаги са достатъчни.

Здравейте и на двете, оказа се, че моят коментар съм го загубила без да искам, но ще се опитам да го напиша отново.
Уважавам много чувствителните хора, това са поетите, писателите, художниците, това са тези, които имат очи, уши, кожа, вкус и сърца за света и неговото многообразие. Къде щяхме да сме без тях да ни показват детайлите на света, да ни предизвикват да се вглеждаме в подробностите? 

Да си родител на свръхчувствително дете е трудно, защото е не разбираш кога ще се разстрои. Но специално в България дали не са станали твърде мазолести душите ни и да приемаме за чувствителност и свръхчувствителност неправди и грозоти, които наистина не трябва да се случват по този начин? Дали това понякога не е начин да погледнем и ние света, в който живеем с очите на човек, който не е свикнал да живее "така". Цитирам точно този израз, за който и вие може би се сещате "тука е така".
Дали трябва да ги караме да свикват или трябва да правим неща, така че да е по-различно? Да сме по-отворени към грижата, към чувствителността, към задоволяването на нуждите от сигурност и да не толерираме грубостта - включително и тази, която пъпли сред децата с обиди за външния вид или говоренето срещу другите, обидите и тормоза. Чудя се дали няма да е по-добре да бъдем отворени за чувствителността и да я погледнем като качество, а не като недостатък; като сила, а не като слабост. Но пак да кажа - уважавам чувствителните хора, защото това са добрите хора.

# 253
  • Мнения: 202
Здравейте,

Бих искала да чуя професионалното Ви мнение по следния въпрос: Синът ми е на 10 години. Вкъщи се държи що годе добре, невинаги е послушен, но като цяло е приемливо. В училище обаче е друг въпрос - обаждат ми се за поведение. Прекъсва съучениците си, госпожите, не слуша като му се говори, лигави се....особено последното.
Разговаряхме с него по въпроса, мълчи, не коментира. Обещава да се поправи и нищо... След няколко дни пак същото.
С материала в училище се справя добре, има самочувствие и е инат. Единствено дете е, ако има значение.


Да не си център на внимание, така както си вкъщи, може да е доста неприятно - и да си го издействаш по ужасни начини.  И винаги печелиш - и като ти се карат, и като те подкупват, все ти обръщат внимание. Какво бихте могли да направите? Имам впечатление, че понякога деца с такава основа изобщо не си представят какво се иска от тях, когато им се казва "прекаляваш" или че "трябва да поправиш", а през сравнение "прави като Х" пък не им помага, защото искат да бъдат похвалени и различни, не един като всички. Американските системи с точките и постиженията имат понякога ефект и ако не сте противници на тази система може да я опитате. На Х добри училищни дни - някаква награда, просто за да бъде оценено и утвърдено усилието му да е "като другите" и всякакви други поощрения и признаване на онези черти и постижения, които има.

# 254
  • Мнения: 202
Здравейте, детето ми е на почти 14 години и проявява симптоми на анорексично поведение - започнахме работа с психотерапевт  - моля да ми кажете вашето мнение - как да се държим с детето - то яде, но пресмята какво е яло сутринта, на обяд , вечерта -ако е хапнало нормално сутринта, се ограничава в количеството на обяд...и така ...или прави упражнения , които за мен са доста изморяващи за възрастта ....най-хубаво си хапва вечер, когато сме всички на масата/не знам има ли връзка/...не можеш с нищо да го изкусиш за междинно хранене, дори с банан или ябълка...тестените храни или храната на тинейджърите не я поглежда и не иска/а преди време постоянно искаше и си купуваш пици, дюнери/....Интересуваме вашето мнение - какво трябва да е нашето поведение като на родители - да се правим  , че не виждаме, че се ограничава в храненето и пиенето на течности /да и това е притеснителното - основно пие вода вечер, през деня много малко:disappointed_relieved:/ , да не правим забележки на тази тема, а да оставим с времето психолога да си свърши работата ? Много е трудно да гледаш, че детето ти има подобно поведение и да си мълчиш - обясняваме , показваме примери, доказателства и не....имам чувстото , че това направо ти блокира мозъка, начина на разсъждение....и стане вечер и се затваря в стаята си и започва да прави изтощителни упражнения по около 1,5-2 ч - планкове , лицеви опори, коремни преси и много други....направо не мога да слушам тропота от детската стая...затова ми е важно и вашето мнение - как да се държим и индивидуално ли е след колко време би имало проблясъци на подобрение?Благодаря...извинявам се, ако е несвързано, но тази тема ми е болезнена...
Здравейте, описвате трудна ситуация за вас като родители. И преди съм препоръчвала книгата "Войната с храната" - и сега ще я препоръчам за основно запознаване с темата. Не разбрах от колко време дъщеря Ви работи с терапевт - като цяло трябва да му се даде време - поне няколко месеца, минимум 4-5, преди да има някакъв напредък, като в това време ако има някаква обратна връзка от другата страна е добре да последвате препоръките. Пишете ми на лично съобщение или през формата на сайта ми, за да Ви изпратя и един мини-наръчник.

Общи условия

Активация на акаунт