Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте,
Синът ми е на 11г. Изклюително активно дете, което прекарва най-много час на телефона. През повечето време кара тротинетка, спортува. От месец и нещо му се появи нещо като тик-премигва и стиска очи доста често. Консултирах се с личната лекарка каза да не задълбавам проблема и ми изписа Седатиф, който не дадох. Насочих се и към невролог, но и той каза също. Проблемът обаче не намалява, а напротив задълбава се. Какво бихте ме посъветвали вие ? Притеснявам се, защото е в една такава възраст.. той лично се изнервя като попитам, гледам да не обръщам внимание, но тревогата си стои.

Ако са изключили варианта с офталмологични проблеми и не е подложен на някакъв стрес (включително и смяна на място на живеене), изчакайте още известно време, около 2 месеца и тогава се обърнете към детски психолог, за да проверите и тази хипотеза. Възможно е да отмине от самосебеси, но за Ваше успокоение си записвайте какво наблюдавате, за да го споделите при евентуална среща, като се стараете на не се фокусирате, нито да притеснявате детето с въпроси за появата им, честотата и т.н.

Изключиха офталмологични проблеми. Благодаря за отговора.

Здравейте,
имам проблем с дъщеря ми,която е на 12 години.
От 15.09.когато започна учебната година,тя ходи със страх и притеснение на училище.
Страхува се,когато някоя госпожа се разкрещи-въпреки,че госпожата крещи на целия клас,а не на нея .
Вкъщи тон не се повишава-ако има значение.
Страхува се да не получи слаба оценка.
Изпитва ужас,че може да се изложи.Особено по физическо.
Отличничка е.Но и да не беше , аз и баща и никога не бихме и се скарали за оценки.
Когато знае,че ще има тест или входно ниво-изпада в ужас.
Периодично има коремни болки и гадене.Възможно ли е да е от стрес?
Случвало се е лекарката да ми се обади да я взема от училище.
Докато се приберем вкъщи,болките отминават.
В събота и неделя е спокойна.
И в понеделник всичко започва от начало.
Със съучениците си има добри отношения,има си приятелки.

Здравейте, Анонимна,
вероятно наистина детето Ви има тези коремни болки от стрес и тревожност.
Перфекционизмът, който я натиска може да е лична черта на характера, може да е отгледана и от семейството. "Трябва да си спокоен" не е нещо, което детето може да спази, защото спокойствието идва не от "трябва" или "искам", а от това да има достатъчно време за позитивни преживявания, заради което бих Ви предложила да намерите начини през седмицата тя да прави и неща, които да нямат състезателен елемент, а да са чисто за удоволствие и да са по възможност физически изморяващи - например танци. Бих се опитала да разбера и каква е учителската нагласа към децата и какви послания се дават от учителите - има такива училища, в които успеха е на пиедестал - а това при някои деца е изключително стресиращо.

Здравейте,
преди 3-4 месеца се запознах с мъж първоначално само си пишехме след това започнахме да се виждаме...неусетно аз започнах да проявявам чувства към него,казах му какво чувствам към него той каза че същото чувства и към мен..и каза че времето ще покаже дали сме един за друг или не. Всичко вървеше добре или поне аз така съм мислела.докато не  спахме заедно от тогава той коренно се промени отношението му към мен е различно от преди това попитах го дали аз някъде не съм сбъркала в нещо той ми каза не. Някак си се одръпна от мен и започнах да търся вината в себе си.... Загубих баба си преди няколко дена с много мъка го преживявам това в момента,и му споделих какво е станало той се притесни дойде да ме види да ме успокой..видяхме се за няколко часа и си тръгна.това беше последното ни виждане и започна по-рядко да ми пише преди сме си писали всяка вечер до 01:00ч. от няколко дена насам забелязвам че пишем за по1-2 часа,забелязах че и през вечер започнахме да си пишем и то ако аз пиша иначе не..Въпроса ми е има ли смисъл да продължавам по този начин.

Здравейте … преди 4 години отключих паническо разстройство от баща ми той имаше проблеми и но тормозеше .. висчко беше наред когато се изнесох в приятеля ми .. но след 1 година разбрах че баща ми има уголемен черен дроб и тогава паническото разстройство се върна само че сега страха е към приятеля ми обвинявам него за висчко искам да го напусна испадам в кризи крещя му но после се успокоявам и ми минава .. искам да попитам възможно ли е страха от баща ми да се е прехвърлил върху приятеля ми и как мога да си помогна и да спася връзката си .. ходих на психиатър и ми изписаха антидепресанти… имам ли нужда и от психотерапия

Здравейте, синът ми имаше някои проблеми след раждането - хематом на главата. Проговори късно, с помощта на логопед. От малък от време на време се държи странно имам предвид, че не успява да разчете емоциите на хората и понякога реагира неадекватно. В училище до 7 клас беше обект на тормоз, тъй като беше отличен ученик и това го накара да избягва общуването особено с деца на неговата възраст. Слава Богу, приеха го в елитна гимназия, където с учението се справя повече от отлично и никой не го тормози. Обаче отново няма приятели /макар да твърди че общува с няколко съученика/ и като че ли панически избягва всичко свързано с общуване.
Иначе няма проблем да общува онлайн. Даже прекалява с това и въобще прекарва 80 % от времето си в интернет.
Времето прекарано с нас е минимум. Предпочита да стои в стаята си. Много трудно приема критика, ако му се направи забележка отрича да е вярна, въпреки очевидните факти. Имахме няколко конфликта, породени най-вече от това, че той ни игнорира и когато се опитваме да говорим с него, започва да увърта, трудно му е да се изрази и т.н.  Вече е на 18 години, предстои му дипломиране. Имахме един сериозен разговор, при който той отново не успя да ми обясни какъв е проблема, но ми каза че е търсил информация в интернет и смята, че има аутизъм.
Не е като да не сме подозирали, че има някои черти характерни за аутизма, водила съм го няколко пъти на консултации и с психолог и с логопед, но пред тях се държеше много добре, някак си се събираше, концентрираше и по нищо не личеше да има някакъв проблем.
Обещах му че ще му запиша час за психолог или логопед. Само че не знам откъде да започна..
Потърсих в интернет, но информацията е предимно за такива работещи с деца.
От Варна сме ако има значение.
Какво е вашето мнение? Може ли да ни препоръчате специалист, информация, терапия?

Здравейте Анонимен,

В случая със сина Ви бих препоръчала терапия на живо. Във Варна има добри специалисти и Ви моля през формата на сайта ми (www.detelinastamenova.com) да ми пишете, за да Ви дам контакт на колега, която мисля, че може да е полезна в този случай.

Тъй като темата се чете от различни хора, ще напиша няколко думи повече, за да дам по-обща картина.

Информацията онлайн ни изкушава да си поставяме диагнози или в търсенето на решаване на проблеми понякога да си създаваме нови. Това е двойното острие на знанието - когато попадне в неумели ръце, може да се порежем. В желанието си да имаме яснота какво се случва с и вътре в нас, дори да ни е тежко прочетенето, може да припознаем диагнози, разстройства, състояния. В същото време дълбоко в себе си вярвам, че само светлината на знанието може да освети страха от менталните предизвикателства пред всеки един от нас. Да се говори, да се пише, да се показва - и така малко по малко ще се махне стигмата върху това да бъдем различни, всеки един сам по себе си и в същото време да сме развили чувствителност кога има проблем, който ни пречи на нас и/или на другите в средата.

Поставянето на категорични мнения и диагнози по интернет "не е моето", защото винаги има много въпроси, които минават през мен, докато чета някой пост и без техните отговори не искам да се ангажирам с твърдоглаво заявление. Например при описанието на случващото се със сина Ви ми хрумват три различни линии на обяснение, които могат да бъдат изследвани поотделно и така да се разбере къде е корена - но най-вече - как да живее по-добре със себе си и света оттук нататък. Ето затова, заради по-голямата картинка, в която пребиваваме специалистите в областта на психичното здраве - консултациите са по-добри от личната диагностика.

Поздрави,
Детелина

Здравейте . Моля за съвет ,мисля си че съпругата ми сграда от феминизъм или ако мога да го нарека някаква мания. Моля ви дайте ми съвет . Имаме 2 прекрасни сина ,баткото на 9 години ,малкия е на 2 годинки. От 1 година и половина не е престанала да мрънка как иска веднага нова бременност, зада има дъщеря ,аз не се чувствам готов да имам още едно дете,на всичкото отгоре се държи с децата като с мащеха ,крещи им ,мен ме обвинява че съм правил само момчета ,че пола зависел от бащата ,едва ли не ми заяви ,че изпитва злоба ,че аз съм имал 2 наследника,а за нея нито едно момиче. Тези обвинения едва ги търпях ,но вече от 3 месеца отказва дори да видим полов живот ,седи си в другата стая сякаш живее сама в тази къща ,затворила се е ,плаче много често .  За капак на всичко купува бебешки женски дрешки . Не виждам изгледи нещата да се оправят,когато искам да отидем на психолог,отказва с думите - " Психологът няма да ми даде мечтаната дъщеря", повстря че живее в ад ,че ще намери друг ако не направя нещо по въпроса,щяла да се бори. Семейството ми ще се разпадне ,не знам какво да направя,как да постъпя ,срам ме е ,че искам съвети тук . Моля ви дайте идея какво да правя ,каква е тази нейна мечта \мания не знам .

Здравейте, обикновено жените не "страдат от феминизъм", а го употребяват за своето и развитието на обществото. От феминизма страдат някой друг милион мизогинисти и горе-долу това е, но си мисля, че след столетие и на тях ще им е минало.
Иначе по отношение ситуацията, която описвате,  пишете, че тя иска трето дете, но не иска да прави секс с Вас (?).
Психологът няма как да Ви даде (а и ако е истински психолог няма и етично право да си помисля дори да го прави) трето дете, така е, но и Вие, а и всеки мъж не може да даде гаранция че "прави" момичета или момчета.
Как ще се разпадне семейството - заради това че Вие не искате да имате трето дете? Или заради това че тя мисли, че ще е момче?

Благодаря Ви! Писах Ви още в понеделник.

Здравейте!
Моята майка е на 44 години и има проблеми с алкохола. Опитвали сме какво ли не, но неможем да я откажем от него. Бях и предложила да я заведа на психолог, но тя отказва и неможе да си признае, че има проблем.
Пие буквално всяка вечер, след което следва едно говорене по телефона с който и да до посред нощите. В повечето пъти се заяжда с нас, след което сутрин като изтрезнее се извинява и плаче. Крие си алкохола в къщи, защото знае, пе аз като видя алкохол го хвърлям. Проблема и е от около 8 години. Въпросите ми са  как да я убедя че има проблем и трябва да се лекува.?Как протича едно такова лечение? Към какъв специалист да се обърнем? И ако може да ни насочите към такъв в област Бургас.
Само аз и сестрами сме, баща ни почина преди 3 години. Безсилни сме вече от година на година по-зле става. Тя не разбира нито добро нито от лошо. Незнам как да и помогнем. Тъжно ми е да я гледам така и мислите ми до къде ще стигне след време ме побъркват

Здравейте, нямам мейл. Моля да опитате пак и/или тук на лични

Здравейте! Не знам от къде да започна, но искам да съм изключително кратка, защото нещата са много. Кратката версия е, че през последните 2 години ми се насъбра много, много стрес. Забременях и родих- това за мен беше много труден период. Бременността и раждането не минаха по план от гледна точка на това, че не бях подготвена за нещата, които ми предстоят  като симптоми, неразположения, стрес, болка, безсъние.  Заживяхме с родителите ми, това и до ден днешен е голям стрес за мен, сменихме града, средата, всичко беше ужасно. Не можех да се адаптирам. Един ден чух по телевизията, че едно момче е започнало да се задушава и починало от Ковид - без придружаващи заболявания.Тогава дойде първата паник атака. Беше едно от най-страшните неща, които са ми се случвали. И така още 2 -3 пъти. Много душене, чувствах, че умирам, а кръвното ми скачаше и падаше за секунди. Посетих 2 -3 пъти психолог, най-добрия в нашата област. Нямам възможност да пътувам по-далеч. Беше приятно да си говорим, но не ми помогна. Паник атаките са още в мен. Започнах да чета книги, осъзнавам напълно, че задухът не е истински, че не умирам, но си е там. Усещам го. Опитвам се да мисля постоянно за хубави неща, правих упражнения, но нищо. Стягането в гърдите също е тук. Всеки ден съм с паник атаки. Тормозят ме, мъчат ме. Знам и каква е причината- Ковид. Не, не гледам новини, но всички, нявсякъде ти натякват и ти говорят кой и как е починал. Кой и как се мъчи. Повтарям си, че има по-страшни неща, повтарям си, че и да ни хване никой не е казал, че ще умрем, но страхът е тук всеки ден в мен. Започна да ми се влошава здравословното съснояние-пъпки, болки в дебелото черво, болки в белите дробове. Обърнах се към съответните специалисти и всички са категорични, че съм здрава. Да, но и след това симтомите стоят. Всячески се мъча да не мисля за нищо, но не ми отминава. Някъде там в съзнанието ми стои страхът, който не знам как да победя. В момента пак съм със стягане в гърдите. Усещам как ме болят. Случва ми се за втори път. Ходих да си правя тест за ковид преди 2 месеца, беше отрицателен. В този ден, всичко отшумя. На другият ден отново се върнаха с пълна сила.. Каква е тайната, чувайки новината " Двама млади починаха от ковид без прид.заболявания", аз да си кажа "Еми, каквото такова" и да седна и да се усмихна? Каква е тайната да мисля положително, да не съм напрегната 24/7? Как да спра да се страхувам и да махна симтомите, които не ми дават мира.
Благодаря Ви, предварително.