Как да прекараме пълноценно времето си?
Как да запълним цял ден със занимания без разходка до люлките, без баби и дядовци и най-вече без децата да седят залепени пред някакъв екран часове наред? Начинът е да им пуснем да слушат приказка, така както правеха нашите родители някога. Ако сте от последното поколение аналогови деца, със сигурност или у вас, или у някой приятел или съсед е имало грамофон и сте слушали детски приказки на плоча. Колекцията на „Балкантон“ за времето си съвсем не беше малка – от класики като „Али Баба и 40 разбойника“, през „Василиса умница“, до по-нестандартни като „Винтчето Прокопчо“. Сещате ли се кои бяха вашите любими плочи?
Как да се сдобием с интересни заглавия?
Както и с всичко останало, днешните деца имат на разположение почти безкрайно количество дигитални забавления, включително приказки и книги. Един от най-лесните начини да разполагате с мигновен достъп до заглавия е чрез абонамент до библиотека с аудио и електронни книги като Storytel. При това не е нужно да правите отделен абонамент за децата и възрастните. Докато вие си слушате „Да оцелееш като родител“ и се превивате от смях на историите на Елисавета и Красимира от „Майко Мила“, 5-годишните ви близнаци могат да се вълнуват дали Командоршата ще падне във вълчата яма на Емил.
Да четeм книги или да ги слушаме?
Не е ли по-добре децата да четат книги, вместо да ги слушат? Двете занимания съвсем не са взаимоизключващи се. Изследвайки как работи човешкият мозък, учените откриват няколко невероятни неща, свързани със случващото се в главата ни, когато слушаме една история. Ако някой ни изнася лекция, презентация или ни представя друг вид информация, в мозъка ни се активират онези части, които отговарят за езика. Когато слушаме история обаче, започва да работи целият ни мозък, т.е. всички части от него, които биха участвали, ако преживявахме историята лично.
Нещо повече, докато приемаме просто информация или гледаме филм или някакви изображения, мозъкът на всеки от нас отчита различна дейност. Всеки преживява нещо различно и се фокусира по различен начин. Когато обаче пред нас застане някой и започне да ни разказва история, всички отделни мозъци в аудиторията започват да работят на една и съща честота. И в това няма нищо случайно, защото ние просто сме програмирани така. Разказването и слушането на истории е фундаментална част от общуването на човешкия род още от преди 27 хиляди години, когато са открити и първите рисунки в пещерите.
Много образователни системи по света не само не пренебрегват този факт, но го използват в ежедневния учебен ритъм на децата. В т.нар. „свободни училища“ в Германия и Нидерландия например първият урок за деня на учениците винаги завършва с разказването на история от учителя.
В един идеален свят най-доброто за децата би било, ако ние родителите им разказваме (не да четем) истории всеки ден. Но няма как всички да бъдем чак толкова перфектни родители. И не е нужно. Нито трябва да се чувстваме виновни, че не го правим. Дори да имахме цялото време на света, колко от нас могат да разказват наистина увлекателно истории?
Да оставим тази задача на майсторите на словото в комбинация с красивите гласове на актьорите, които да завладеят детското въображение и да накарат мозъците им да затрептят на честотата на приключенията. Час спокойствие за нас, за да свършим всичко, което трябва да се свърши, дори когато светът е спрял. Час полезно и приятно забавление за най-малките, които имат и най-малко вина за ситуацията, в която е човечеството в момента.
Включете се в дискусията на Storytel и BG-Mamma!
Споделете ни: Какви истории обичат да слушат децата ви най-много?
Харесват ли според вас днешните деца книгите, които ние някога четяхме на тяхната възраст? А какво мислите за задължителната литература в училище?
Трима от вас ще спечелят едномесечен абонамент за достъп до библиотеката с аудио и е-книги на Storytel.
Ще обявим късметлиите на 6 април в темата.
Моля, запознайте се с Общите условия на активацията тук.