Нали всеки знак си има противоположен? Напр. Козирог -Рак, Водолей - Лъв, Овен -Дева и т.н
Какво става, ако Слъчевият ми знак е противоположен на Луната ми или Слънцето ми е точна противоположност на АС ми?
Значи си родена около залез Слънце, приблизително около денят, в който се е случило пълнолуние, по него време. Луната в една рождена карта, е този астрологичен фактор, който може да опише какви са емоционалните потребности, нужди на всеки един човек. Към какво е отворено неговото съзнание. Какво го вълнува. Кое го прави щастлив и му създава усещане за комфорт. Слънцето в рождената карта по знак, дом е олицетворение на типа мотивация на човек, а тези на Луната, представляват по какъв тази мотивация намира място в неговата обективна реалност.
А актуалното новолуние в Близнаци предполага изясняване чрез някакъв тип комуникация. Евентуално с хора от чужбина, пребиващи в други градове. Може да предлага нова информация, комуникация, общуване, които затварят една страница, глава с участието на някакви взаимоотношения, приятелски отношения, за да отворят друга по-различна/и. Скрити нишани.
Смятам, че предстоящото новолуние в Близнаци, е добър повод за повече информация за това, на което астрологично са олицетворение фазите на Луната.
Пускам един преводен текст от Д.Ръдиар
Дейн Ръдиар – Лунный цикл. Ключ к пониманию личности
Интересно е да се отбележи, че диска на Луната и Слънцето в небето изглеждат с почти еднаква големина. Това е възможно благодарение на факта, че огромната разлика във фактическата им маса почти точно се компенсира от отдалечеността им спрямо Земята. Луната е значително по-малка, но пък е по-близо до Земята и затова се създава впечатление, че тя има същия размер какъвто има и Слънцето. Този факт създава предпоставките за наличието на пълни затъмнения както на Слънцето така и на Луната.
В тази връзка като обективно съпоставяне тези два източника са почти еднакви, но като характер и качества са съвършено различни. Слънцето е ослепително в своя блясък и топлината му е източник на енергия, която е необходима за растеж и развитие. Светът на Луната е далечен и студен. Той напомня за отразена лампа в огледало. Нейната светлина е достатъчна за да ни даде представа за обектите наоколо, но тя не им придава топлината както го прави самата лампа.
Не можем да гледаме Слънцето директно, защото това може да причини слепота, но можем да се отнесем с благодарност към животворната му енергия, а ако е в нашите възможности и да му подражаваме и да станем източник на лъчезарна, творческа активност и присъствие.
Луната е възможно да се наблюдава дори и когато е пълна. Някои народи са смятали, че това е свързано с определена опасност. Със своя хладен диск тя представлява отразената по-слаба светлина и форма на Слънцето. Тя придава обективност на слънчевата активност, прави я разбираема, превръща я в нещо, което може да се анализира. Следователно Луната също така е символ на човешкия интелект, доколкото функция на интелекта e обективизацията и анализа на слънчевата изява на духа в човек. За да се направи подобен анализ, то той не трябва да е под формата на директна “комуникация” лице в лице, за да не се стигне до “ослепяване”. Необходимо е да се разгледа “отстрани” и то от много ъгли и “гледни точки”, всяка от които представлява част от някаква фаза на общото състояние на духа.
“Лунният път” следва да се разглежда като непряк път на духовно израстване. Това е естествения ход на нещата възможен в дуалния свят, който функционира само чрез подобно противопоставяне. Подобно надграждане и последователност на фазите, представлява постепенното разгръщане и осъзнаване на реалността. След като бъде достигнато възможно най-пълното разкритие, настъпва период на освобождение и разпространение на това, което е постигнато дотогава, докато “празната” (или объркана) душа или разум постененно не започне нов съзидателен цикъл и така цикъл след цикъл, образ след образ. Тези “образи” на реалността представляват духовно-слънчева еманация на “идея-семенце”. Един френски философ ги е нарекъл idees-forces, защото те подобно на семенца съдържат в себе си и архетипния модел на бъдещия организъм и енергията, която е провокирана от топлите лъчи на Слънцето и напоена с вода, трансформира този архетип в реален жив организъм. Така погледнато тези идеи са проводник на духовната сфера и се случват тогава, когато съществува подобна потребност. Тя символично казано се заражда в земния организъм или конкретния човек до три дни преди новолунието (т.нар. балсамична луна), а слънчевия заряд възниква при новолуние – “в най-тъмния час” на лунния период. След това са необходими две седмици на транзитиращата Луна и на слънчевата идея-семенце или образ да се развие в лунното лоно на “разума” (или психоменталната сфера) и в резулат при пълнолуние да “поникне”. Вследствие на това личностната потребност постига удовлетворение и завършеност.
Когато говорим за лунен цикъл или за какъвто и да е цикъл и взаимовръзка, ние винаги предполагаме, че в основата стои Земята. От такава гледна точка дуализмът на слънчево-лунния цикъл в действителност се получава от тройната взаимовръзка: Слънце – Луна – Земя. Основният фактор в него не е нито Слънцето – огнено, лъчезарно, спомагащо за развитието на семенцата, също така не е и Луната – студена, обективна, строяща концепции. В действителност този фактор е Земята, необходима за цикличното взаимодействие между активността на Слънцето и Луната. Луната представлява посредник между Слънцето и Земята. Ако използваме съвременната психологическа терминология може да кажем, че Луната е анима, която служи като свързващо звено между съзнателното его на човек и всеобхватната цялост на духа – Бог вътре в нас.
Лунният цикъл – цикъл от фазите на Луната. Тези фази са под формата на различни аспекти, които Луната периодически има спрямо наблюдаващия от гледна точка на Земята. Те представляват изменения не в самата Луна, а промяна в ъгловото съотношение на Луната спрямо Слънцето с център Земята.
Взаимовръзката на Луна и Слънце протича вълнобразно, съгласно увеличаването и намаляването на светлината на Луната или от отдалечаването й съответно приближаването й от и към Слънцето.
Цикълът започва с новолуние, когато Луната се губи в лъчите на Слънцето. В по-късната част на деня на западната страна на небето след залеза на Слънцето се появява тънкия сърп на Луната. При първата четвърт Луната става полукръгла и по време на залеза се издига към зенита. Зодиакалното разстояние между двете светила продължава да се увеличава и следствие на това Луната започва да изглежда все по-кръгла и ярка дотогава, докато изгревът на Луната на изток не съвпадне със залеза на Слънцето на запад. Лъчите на залязващото Слънце минават по повърхността на Земята, за да се отразят в лунното огледало. Поради факта, че Луната е най-отдалечена от Слънцето, но е разположена с лице към него, тя действително е “равна” на Слънцето. След като е предала своя “подарък” на Земята, Луната постепенно губи своята яркост като забавя своето движение за да се приближи към Слънцето, жадуваща за неговия блясък. Във фазата последна четвърт, Луната е видима в зенита по време на изгрева на Слънцето. Всяка нощ тя започва да да изгрява все по-късно и три дни преди края на цикъла изгрява, когато зората започва да украсява източната част на небето. В следващите дни тя не се вижда, защото се губи в нарастващата яркост на Слънцето.
... и от "Медицинска астрология" на Лариса Назарова:
Месечната периодика е свързана с лунния цикъл и със смяната на фазите на Луната.
От гледна точка на биоритмите най-важни са два периода от по 14,5 дни: периодът на растяща луна (от новолуние до пълнолуние) и този на намаляваща Луна (от пълнолуние до новолуние). При новолуние нашите биоритми практически са на нула. От втория лунен ден започва подем на биоритмите, който достига своя максимум при пълнолуние. При пълнолуние човек се намира в пика на физическата си активност, но на вътрешно ниво се наблюдава някаква емоционална затормозеност. След това следва спад на биоритмите