Как да изляза от отровния аутсорсинг кръг?

Има, ама с няколко уловки
1. Работа на непълен работен ден или изцяло на граждански договор (приемаме, че ще изкарваш добри пари) те поставя в ситуация сама да си плащаш осигуровки. Т.е. твой разход. Няма болнични и отпуска, оправяш се сама. Ако ти се наложи да вземеш кредит, е много вероятно банките да те гледат като втора категория клиент и направо да откажат. Имат оферти за свободни професии от типа адвокати, земеделци, лекари с частна практика, но просто така, фрилансъри, никак не им допадат.
2. Домашният офис е хубаво до един момент, на мен много бързо започна да не ми харесва и си излизах по срещи, пътувания. Работата ми го позволяваше, но ако твоята е свързана с онлайн дейност и/или с комуникация с далечни партньори някъде в чужбина - и това ще ти омръзне бързо.
3. 12 часа и реклама може и да е забавно сега, ама ако трябва да го правиш постоянно, често си отговори, наистина ли ще ти хареса и няма да се изморяваш? Това е ужасно много време.
4. Каквато и работа да захванеш, гледай с перспектива - как ще се развие след 5-10 години? Или след повече. Не знам каква точно работа означава снимане на реклама, но ако е просто актьорство, не звучи като дългосрочен ангажимент. Днес снимаш, утре се появява друг и те измества.
5. Не съм била в точно такава корпоративна среда с фиксирано време и еднообразна работа, но в един момент бях в нещо подобно, като хамстер в колело. Преди да напусна си уредих другата работа и странични ангажименти, освен това си изплатих заема В началото много се притеснявах ще се оправям ли финансово. Оправях се, на старото място именно липсата на перспектива и развитие ме убиваше.
Не знам какво разбираш под "креативно", с графични дизайнери е пълно, ще трябва здраво да работиш, за да се наложиш. Като за начало се фокусирай върху едно нещо, намери си клиенти за няколко месеца напред поне, сложи си личните финанси в ред и действай.

Обработка на финансови данни без друго си е монотонна работа, не е учудващо, че си се отегчила. Това с кол центъра - не знам, една позната работеше в един с няколко чужди езика и решаваше казуси, но пък беше й много стресово и не издържа, напусна. Но явно при теб и това е нещо монотонно.
То в крайна сметка човек работи, за да се издържа. Помисли си как се виждаш да си караш живота, какво да правиш и виж не трябва ли да се доквалифицираш. Дето се вика, измисли си една мечта и я следвай.
Но идеята за чужбина, честно ти казвам, изобщо няма постлан в чужбина червен килим. Човек трябва наистина да има добра квалификация, за да си намери добра работа, или да е готов да работи в Макдоналдс.

Честно ли? Предпочитам да съм един от многото пробващи да пробият изпълнители или модели (не топ моделите, а онези, които виждаме в каталозите и рекламите на Ариел, Пежо, Лидл), от колкото да съм тийм лидер, мениджър и пр. в същите фирми. Пък дори и да не ми знаят името, стига ми тая награда да правя каквото харесвам, а не да проклинам живота всеки ден като сега и да съм като в затвор и да гълтам ривотрил. То тия големи офис хамбари са съвременните поточни линии, но се натоварваш само психически, а никак физически. А и БГ икономиката май само това я крепи?

Мразя и Ексел, таблици, счетоводства, бази данни, обслужване на клиенти, банки, цифри, административни неща. Обичам изкуствата, пиша песни, пея и обичам да се снимам. До сега угаждах на обществото и нашите с избора на сериозна кариера, но така и не успявам да се изкача. От стреса изпадам в крайности и напускам най-много след година, по-често на 4-6 месеца, хоп подскок 4 фирми смених от 2017-та и все в entry level позиции...ми не ми харесва тая игра! Не виждам смисъл да работя с цифри в Ексел или на телефон, но само такива предложения получавам!

Освен музиката и модата, харесвам и графичния дизайн, но и той е с постоянно седене в офис и по графика 9 до 5 или 6. По-скоро става за хоби. Предпочитам постоянно движение и да се сменят проектите постоянно, един ден да работя 12 часа, друг - 3, следващия - 5 и пр.

Знам, че е трудно да работиш на хонорари, но някак си не ми харесва средата в офисите, потиска ме, особено в големите фирми, а там и хората са малко ... не мой тип..
в апартамент с няколко души беше друго, но и там монотонното набиране на данни от 9 до 6 ме смазваше. Е, за 4 часа мога да издържа в кол център или имейл съпорт и без ривотрил, но това трябва да го съчетая с другото.

Чувствам се по същия начин.

Разбирам те.

Според мен се ориентирай към платен курс за повишаване на квалификацията, в сфера, която ти е интересна, и си представяш да я работиш повече време.

Не оставяй съсухрени хора да ти мачкат мечтите и все да ти обясняват, да търсиш сигурното. Съдбата обича смелите!

Но това не значи да си неразумна де. Помисли го хубаво. Поработи още малко в кол центъра, задели си едни пари . Това е важно.

Позволи ми да ти посоча една грешка - казваш, че не издържаш и година и се махаш от конкретни работни места. Недей така, не стои добре в СВ-то. Сегашната работа която си, опитай да устискаш поне 12 месеца, стои по-сериозно в СВ-то.
Междувременно се дообучавай в тази сфера, която ти е интересна.
Можеш да запишеш и висше, в НБУ например има програма "Кино и Телевизия", щом това те влече.

Лъки , винаги съм била в няколко сфери на работа .
Едната винаги е сериозна , тази която носи доход. Тази с която имам пари.

От години снимам, снимат мен, кино, телевизия и т.н .
Там си трябва много постоянство , за да те забележат.
В един момент , може и възрастта ти да е пречка , като това не е сигурно.
В един момент , няма да издържиш на безпаричието ( освен ако нямаш финансов гръб от близки)

И аз съм снимала месеци наред По 13 часа, мога да кажа , че това е най-сладката работа , най-хубавото нещо, което мога да работя.

Миналият месец бях на СЕТ в бекстейдж ( рок банда,клип )буквално не бях яла часове , не бях седнала и за секунда. Но!
Това не ме измори , напротив удовлетвори ме.

Офисната работа не е за всеки, но това не означва , че е работа за сухари .
В крайна сметка , за всяка професия си има и професионалисти ,които искат да я работят.
Няма незаменими почти никъде.

Трянва да си индивидуалист и лидер , да имаш ярка персоналност , да си склонна на рискове ( особено тук в Бг ) , за да те видят и пожелаят. Трябва и да се докажеш. Да създадеш контакти. Трябва да те препоръчват от уста на уста , но това не става само с една реклама.
Сега , аз не знам точно дали си модел , как изглеждаш , какво носиш като заряд .

Или правиш крачката, поемаш риск , или търсиш 4 часа работа и в останалото време се занимаваш с това , което обичаш.

Според моя опит , лесно няма.
Изисква се време , постоянство , дни без пари . Амбиция , всъщност амбиция звучи грубо, хъс и любов към работата.