Дете и куче? Как да свикнат един с друг!?

  • 2 828
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте, мами!
Както се подразбира от заглавието,  имам малчуган на почти 5 годинки и преди около 2 седмици се сдобихме с нов член на семейството- бебе Рот,  сега вероятно ще си кажете " Ама, как може да вземате такова "агресивно" и голямо куче, когато имате малко дете", да, ама не! Занимавала съм се над 10 години с породата и с правилното възпитание и мнооого любов, те са най-люблюобилните същества! Истината е, че няма агресивни кучета, а само лоши стопани, които и идея си нямат как се възпитава правилно куче, следователно и потресаващите последици са на лице... Отплеснах се, та въпроса е следния- как да ги накарам да свикнат един с друг? Малкият постоянно го дразни умишлено, постоянно го дърпа, радва му се, но го стиска прекалено силно, следователно и естествено, то започва да му ръмжи и да се опитва да го хапе и вкъщи става някаква страшна олелия... Стотици пъти съм му обяснявала, че не трябва така, че то е живо същество и изпитва болка и т.н и т.н, но ме разбира за момента и след 10мин историята се повтаря, сякаш нищо не сме говорили...Благодаря предварително на отзовалите се, приемам всякакви съвети!

# 1
  • Мнения: 10 514
Същата работа сме, 5-годишно само че с котки вкъщи. Grinning Аз съм, обаче, много строга. Видя ли, че нарочно дразни котка, му дърпам ухото и му се накарвам едно хубаво - че такива глупости вкъщи не искам! Заплашвам го абсолютно сериозно с отнемане на любими неща. Искам много ясно да знае, че мама не толерира такова отношение към животни, обяснявала съм и когато се наложи отново обяснявам защо не толерирам, но при положение, че той вече много добре знае това и реши да подразни занарочно, си получава наказанието. Както се карам на котките, когато трябва, така и на него. Никакво разграничение не правя човек-животно. Предупреждавам го, че котката може да го одраска или да го захапе ако я закача така и в момента в който това се случи, отново му набивам канчето. Не се карам на котката за реакцията, ами на детето. Той трябва да се научи, че всяко негово действие носи последици. А, мама нарочните постъпки хич, ама хич, не ги толерира.
Нещо което помага е да му възложиш да храни животните. Те на тази възраст обичат да имитират мама и тати, така че моето синче има задача да слага гранули на котките. И почва да ме имитира мен, как ги приканвам да ядат, как им слагам на всяка купичка. Водата не му давам да я сменя, защото с вода много обича да играе. Та, след дресировка на поведението му, се получават нещата. Също гледаме много клипове в ютуб на животни, които си помагат, и на хора, които помагат на животни. Каквото научи сега като поведение към животните, това ще остане - аз съм на този принцип. Ако види някой да се гаври с животно на улицата, да знае, че трябва да реагира и как да реагира - като мама, например. Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3
Същата работа сме, 5-годишно само че с котки вкъщи. Grinning Аз съм, обаче, много строга. Видя ли, че нарочно дразни котка, му дърпам ухото и му се накарвам едно хубаво - че такива глупости вкъщи не искам! Заплашвам го абсолютно сериозно с отнемане на любими неща. Искам много ясно да знае, че мама не толерира такова отношение към животни, обяснявала съм и когато се наложи отново обяснявам защо не толерирам, но при положение, че той вече много добре знае това и реши да подразни занарочно, си получава наказанието. Както се карам на котките, когато трябва, така и на него. Никакво разграничение не правя човек-животно. Предупреждавам го, че котката може да го одраска или да го захапе ако я закача така и в момента в който това се случи, отново му набивам канчето. Не се карам на котката за реакцията, ами на детето. Той трябва да се научи, че всяко негово действие носи последици. А, мама нарочните постъпки хич, ама хич, не ги толерира.
Нещо което помага е да му възложиш да храни животните. Те на тази възраст обичат да имитират мама и тати, така че моето синче има задача да слага гранули на котките. И почва да ме имитира мен, как ги приканвам да ядат, как им слагам на всяка купичка. Водата не му давам да я сменя, защото с вода много обича да играе. Та, след дресировка на поведението му, се получават нещата. Също гледаме много клипове в ютуб на животни, които си помагат, и на хора, които помагат на животни. Каквото научи сега като поведение към животните, това ще остане - аз съм на този принцип. Ако види някой да се гаври с животно на улицата, да знае, че трябва да реагира и как да реагира - като мама, например. Simple Smile
Абсолютно! Аз също не толерирам подобно поведение и хубаво си се наказваме,  когато го хвана в крачка. Благодаря за отговора!

# 3
  • Мнения: 301
Здравейте, и аз съм в подобна ситуация. Имам две дечица, едното е на 9г. другото на почти 2г.. Големият ми син много иска да има куче, а наши комшии чакат малки до месец и са му обещали, че ще му дадат. Въпросът е че малкото не се усеща все още и ме е страх, че ще нарани горкото животинче. Когато види куче веднага отива да го дърпа, мачка и гали. Не го прави със злоба, но е много груб. Не бих искала да лишавам едното си дете заради другото, но реално не знам как бих опазила кученцето от малкото. Много е неприятно когато друг внесе промяна в семейството, но не мога да се сърдя на хората, които реално искат да зарадват детето ми с нов приятел...

# 4
  • Мнения: 10 514
В твоята ситуация аз бих направила така - бих възложила на баткото, той да го пази от малкия. Едно е двегодишно да не разбира какво е кучето и какво може да очаква от него, друго е 5-годишно да прави нарочни действия, разбирайки. Предвид, че кучето ще е бебе, според мен няма да има голям проблем. И двете бебета ще пораснат заедно. Но баткото да пази подаръка си.
Ако не се чувстваш сигурна в баткото, не го взимайте. Отделно, имай предвид, че кучето ще опикава навсякъде няколко месеца. Ти готова ли си да имаш бебе куче?

# 5
  • Мнения: 382
Ние имаме ротвайлер и котка, а детето ни е на една година. В началото детето много ги тормозеше, особено котката. Аз му обяснявам доста и му се карам да не прави така, но той си продължаваше. Докато дойде един момент, в който явно се отегчи да я мъчи или просто свикна с нея. Сега дори почти не и обръща внимание. Надявам се и с вашето детенце да стане така с времето.

# 6
  • София
  • Мнения: 38 199
Ами това е. И ние взехме куче когато малкия беше на 5. Голямо дразнене, хапане и тъй нататък. Възпитавате и двамата, в нашия случай и тримата.

# 7
  • Мнения: 742
Какво се получава? Знаем как да възпитаме кучето,но не знаем как да направим същото с детето? И при мен беше така...в началото.Изгледах много кучета,но деца...ни едно.За всеки случай за мен е абсолютна грашка детето да бъде увиквано ,когато тормози животинката.Особено когато говорим за кучета.Те разбират реакциите много повече от  колкото си мислим.В един момент кучето,ще реши ,че то е нещо повече от детето,че водачът на глутницата е негов закрилник ,а детето враг и може да се стигне до сериозни проблеми.Ама много сериозни.Нормално е едно малко дете да си играе с животното по грубия начин .Не ги съдете толкова категорично.Малките кученца също с готовност ,ще нагризкат пръстите ,крачетата на бебето/детето.За мен правилната реакция беше,хващам тормозеното и го отделям.В другата стая,в коридора...някъде ,на човешкия разбойник след това обяснявам,обяснявам и пак обяснявам ,кротва се.След малко взимам кученцето ,милвам ,целувам,давам играчка ,показвам как се играе с него.Е такава веселба падаше Grinning В обратния вариант обаче,когато кучето се опитваше да гризка си го хоках както си трябва .В момента вече кучо е на 7.От всички най-обича детето.Детето му връща същото.Живеят в абсолютно разбирателство и хармония.
Може сега да не се съгласите,но моето лично мнение е ( и в спорове не искам да изпадам ),че в никакъв случай не бива детето да се приравнява с кучето.Кучето трябва да научи още от най-крехка възраст,че трябва да се подчинява на неговите човеци,а детето да бъде научено как да обича животните ,да му бъде показано,че ако то ги обича ,те ще му отвърнат с двойно повече  любов,но без да се агресира към отрочето.Така можем да постигнем обратен ефект.Това е моята рецепта,желая Ви успех Simple Smile

# 8
  • Мнения: 301
В твоята ситуация аз бих направила така - бих възложила на баткото, той да го пази от малкия. Едно е двегодишно да не разбира какво е кучето и какво може да очаква от него, друго е 5-годишно да прави нарочни действия, разбирайки. Предвид, че кучето ще е бебе, според мен няма да има голям проблем. И двете бебета ще пораснат заедно. Но баткото да пази подаръка си.
Ако не се чувстваш сигурна в баткото, не го взимайте. Отделно, имай предвид, че кучето ще опикава навсякъде няколко месеца. Ти готова ли си да имаш бебе куче?

Живеем в къща и имаме голям двор. Баткото е обещал, че кучето ще е негова грижа, но имайки предвид отношението му към други задължения съм малко под въпрос. Имам опит с куче в апартамент и помня каква мъка беше в началото, а понякога и след като поотрасна (напук се изхождаше на чергата до вратата, но това е друга тема). Надявам се малчо да успее да овладее емоциите над кучето, а баткото да се окаже отговорен стопанин. Успех на всички, които им предстои да се сдобият с малко пале  Wink

# 9
  • София
  • Мнения: 38 199
Не знам защо се шири понятието "кучето на детето". Кучето съм си го взела аз, аз съм майката в къщата, аз бърша и се грижа за кучето.

# 10
  • Мнения: 301
Не знам защо се шири понятието "кучето на детето". Кучето съм си го взела аз, аз съм майката в къщата, аз бърша и се грижа за кучето.
Според мен грижата за кучето е на всички в семейството, не персонално на майката. Чудесно е когато човек успява да поддържа дом, да се грижи за семейство и да отговаря за нуждите на домашен любимец. Може би и аз ще изпадна в тази ситуация съвсем скоро. Ще видим ...

# 11
  • София
  • Мнения: 87
При нас ситуацията е детенце на почти 2 и куче на 6. Детенце го научихме да е нежен с нея като му показвахме. Ако я удря, хващаме ръчичка, спокойно казваме "Не се прави така, не ѝ е приятно" и му "помагаме" да я погали. Ако отиде с играчка, с която да я удря или да е много шумна (което тя не харесва), предупреждение че не бива така, после че ще му бъде отнета играчката ако го направи пак и после отнемане на играчка.
Навън тя е по-възбудена и иска да играе, та се научихме да и дава пръчки. Освен това се учим с показване че кучетата не винаги искат да общуват с нас и не ги гоним, а отиваме близо, клякаме (поне мама кляка и го държи, за да не го бутне прекалено приятелски настроено куче), даваме ръка да подушат и ако ни дадат, тогава галим.

За всеки случай за мен е абсолютна грашка детето да бъде увиквано ,когато тормози животинката.Особено когато говорим за кучета.Те разбират реакциите много повече от  колкото си мислим.
Тук мисля че някъде успях да създам проблем малко. Йерархията уж ни е ясна - детето е над кучето, но ако то (кучето) иска просто да си почива, трябва да има възможността.
Обаче кучето ни не е гальовно. По-дистанцирана е някак, но и не е конфликтна. Ще излезе от ситуация, няма да направи проблем. За това започна да се "оплаква", когато е уморена и той е край нея. Контролирахме ситуацията до колкото можем.
От някакво време насам обаче той много си хареса нейното легло и иска да лежи там с нея, тя не иска, става, нервничи, обикаля. Пробвах 2 варианта за това и той да има свое "кучешко легло", обясняваме "Това е нейно, това е твое, тя иска да почива, не я закачай...". С времето това прерастна във физически взимане на детето и преместването му на друго място и твърдо обясняване че това не е негово. Е, кучето сякаш получи зелена светлина да го гони повече - започна да става звучна и да му се кара когато отиде да легне при нея, след това става и идва при мен да търси помощ да го преместя.

Не ме е страх че ще стане агресивна, защото я гледам от 6 години - знам че няма, но не е ок ситуацията в момента и не знам какво да направя.

П.П. Живеем в мезонет и долния етаж е една стая. Опитвах се да науча кучето че само да поиска и ще я пусна да се качи горе и да си почива, но тя го приема като наказание. Сигурно щеше повече да "бяга" горе и да няма конфликт ако стълбите не бяха с решетка, но малко дете. Не мога да рискувам да си счупи главата.

П.П.П. Извинете за дългия пост

# 12
  • Мнения: 7 775
И аз имам дете почти на 2 и две кучета. Тя иска да се въргаля с тях на леглото им, просто обяснявам до откат,че не, не може, позволи ли си го, я махам. Кучето си е в правото да си брани легълцето, постелката, кътчето. Това е негова и само негова територия. Това е моето мнение. Съответно я ограничавам,ако наруши тази граница. Това не им пречи на взаимотношенията изобщо. Но както те не могат да й се врат в играчките,така тя не може да им ляга в леглото или да ги пипа ,докато лежат там. Ако те станат и прояват желание - ок. Разбира се, тръшкала се, изразявам емоциите й вербално,че е ядосана,че я ограничавам,че иска там и т.н.,но това не е позволено,че това е леглото на кучетата и не ги пипаме,докато са там и си почиват.
Ще свикне и с това. Преди беше проблем,че се опитва да ги язди и да им дърпа опашки,уши, но вече свикна. Ако се качи на гръб - кучето я хвърля на земята, след няколко пъти схвана,че не са коне. Сега вече я учим как да им хвърля топка или просто се гонят на широка поляна и след такава игра всички са много доволни.
Аз съм ограничила достъпа на кучетата до някои стаи (живеем в къща),първо заради чистенето и второ - защото те имат нужда от спокойствие от нея,защото тодлър трудно ще разбере,че тормози животното.

Обаче ако трябваше сега да взимам бебе куче,абсурд, да търчиш и чистиш след тодлър и пале ми звучи като абсолютен мазохизъм.

По темата - обособете кът на кучето - може даже да е клетка с отворена врата или леглъцето му в някой ъгъл или платформа от дърво, каквото искате,но там да е забранено детето да пипа. Така кучето също ще знае,че това му е безопасна зона и ще си седи там,ако не желае игра и интеракция.  Всеки да се има пространството, но кучетата не са плюшки.

# 13
  • Мнения: 2 266
В твоята ситуация аз бих направила така - бих възложила на баткото, той да го пази от малкия. Едно е двегодишно да не разбира какво е кучето и какво може да очаква от него, друго е 5-годишно да прави нарочни действия, разбирайки. Предвид, че кучето ще е бебе, според мен няма да има голям проблем. И двете бебета ще пораснат заедно. Но баткото да пази подаръка си.
Ако не се чувстваш сигурна в баткото, не го взимайте. Отделно, имай предвид, че кучето ще опикава навсякъде няколко месеца. Ти готова ли си да имаш бебе куче?


Ще опикава най-много две седмици.Всичко зависи от това как го научиш.И по-добре бебе,за да си го възпиташ така,както ти искаш.

# 14
  • Мнения: 1 327
Взехме кучето, когато детето беше на 1.7г. Сега е на 5.4. Не бих казала, че го тормози, дори напротив, защитава го, когато му се скарам. Как така дете на 5 не разбира, като му говориш? Би трябвало с 2 приказки да разбере. Иначе, не бих толерирала това, че кучето го ръмжи и моля, не ми обяснявайте, че не било опасно кучето. Кучето си е куче и това ръмжене ако не се овладее, шанса да прерасне в агресия е голям. Не съм съгласна и че ако се караш на детето кучето ще си помисли, че е по-напред в йерархията. Кучето усеща тона и напрежението, няма идея към кого е насочено, освен ако не лаете, за да ви разбере. Когато се карам на детето, кучето се държи все едно на него се карам.

Общи условия

Активация на акаунт