Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

  • 47 540
  • 776
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 739
Здравейте, темата е много интересна за мен и ще я следя. И аз съм се насочила към естествено раждане, но още не сме го говорили с АГ-то, тъй като съм в средата някъде (19г.с). Абсолютно съм съгласна, че трябва да сме положително настроени и спокойни. Така всичко ще протече, както трябва.

# 181
  • Мнения: 168
Здравейте,следях темата ,защото исках да родя нормално,но уви не стана. Още от началото бебето вървеше големичко и две седмици преди термин моята АГ ме изпрати в болницата където щях да раждам да преценят как ще е най-добре да родя. Отидох и лекаря ми каза,че наистина е голямо ,но все пак има шанс за нормално. Въпреки това направо си ме извика след една седмица на 21.04 ,когато и родих все пак ,да ми направят секцио. Аз естествено отказах и попитах колко може да се изчака още за нормално,той каза една седмица. Е след една седмица вечерта ми падна тапата отидох в болницата,върнаха ме и след 3 часа пак се върнах вече с болки на 2-3 минути. Приеха ме и ми биха уж обезболяващо,но в крайна сметка се оказа окситоцин,което не исках да става. Това беше вечерта на 20.04 в 23:30 ,в 6:30 сутринта на 21.04 ми беше последния преглед при нощната смяна,тогава имах 8 см разкритие. И така до 8:30 докато дойде новата смяна аз чаках и умирах от болки вече. Дойде новата смяна,доста груба лекарка,прегледа ме и каза,че главата била подвижна ,бебето голямо,аз съм била с мъничко тяло за нормално раждане с такова голямо бебе,по нейните думи поне 3.600 , на се оказа ,че е 4.100. Вече нямах сили да протестирам и се съгласих на секцио само и само да се свършват мъките. И така след секцио в 9:30 на 21.04 ,когато седмица по-рано ми казаха да отида за операция се роди моя син 4.100 кг. , 52 см. Моите мерки като влязох да раждам бяха 1.55см. и 64 кг. На изписването си бях с началните килограми 54. Не знам дали наистина бях за секцио или не,важното еч е сме живи и здрави. По време на операцията съм загубила и доста кръв и се наложи да ми преливат след това.

Много тъжно че така се е получило. Аз съм 3 седмици преди термин и искрено се надявам да родя нормално. Ако не издържам евентуално епидурална. Лошото е че от осмия месец насам бебка е наддала 1 кг и малко и според доктора ако продължава така ще е доста големичка за нормално. Насочи ме да ограничат сладкото и тестяното за да не качваме още много. Майка ми едно време ме е родила 4.200 нормално. А сега за най-малкото и бързат да режат.
Важното е че е минало и целия ужас е зад гърба ти и сте добре 🙂

# 182
  • Мнения: 5 468
Ина, съжалявам, че не се е получило нормално раждане, но важното е, че сте здрави с бебето. Положителното в случая е, че бебето се е родило, когато със сигурност е било готово за това. Ти си герой, че си преживяла почти цяло нормално раждане + секцио. За съжаление нещата невинаги се случват както ги планираме. Оттук насетне те очакват само хубави моменти. Simple Smile

# 183
  • Германия
  • Мнения: 3 399
Аз родих много голямо бебе, но ми беше второ. Първото беше 3940гр, та то е проправило път за брат си 😉 И мен ме наплашиха малко какви усложнения може да има при бебета над 4 кг, но решението беше мое дали да раждам нормално или секцио.

Аз бях с гестационен диабет и на инсулин, уж с цел бебето да не стане много голямо. На 20ти април АГто ми го измери 3200, а на 9ти май в болницата казаха 4200. Аз бях твърдо убедена, че не може да бъде толкова, все пак преди 3 седмици е бил 1 кг по-малко.

На 11ти май родих за няма и 2 часа нормално без упойка (нямаше време кога да ми сложат 🙈). Като го претеглиха и казаха че е 4535 гр не повярвах! А беше доста леко раждане, като изключим разкъсванията, но и те не са нищо особено и добре заздравяват

# 184
  • Мнения: 5 468
TeoM83, уау. Поздравления! Направо ни скри шапката с раждането на такова голямо бебе. И първото ти е било големичко, но второ си е направо отгледано. Simple Smile

Относно разкъсванията, аз родих бебе 3,400 кг и пак имах разкъсвания. Но при мен се получиха, защото бебето излезе екстремно бързо с два напъна, които не можах да удържа. Докато ми казваха спри да напъваш, бебето вече беше излязло. Grinning Нямаше време за епизиотомия. Но наистина вторите бебета излизат по-бързо, защото родовите пътища вече са "проходими", особено ако ражданията не са с много голяма разлика едно от друго. Grinning

# 185
  • Мнения: 3 261
ТеоМ, честито бебче! Живи и здрави бъдете! Да, много е неприятно да родиш едва ли не и по двата начина. Но си заслужава в името на това щастие. Happy mommy, същата работа бях и аз с първото бебе - с доста разкъсвания, защото тръна да излиза само. Беше малко бебе - 3 кг. Аз бях 59 кг. с височина 163 см. като отидох да раждам. Обясняваха ми колко съм дребна и ще се измъча. Но реших да пробвам и нямаше проблем. Втори номер бебе,  8 години и половина по-късно. Раждане за 2 часа, без упойка, без разкъсвания. Бебето беше пак 3 кг. Тежах 63 кг. този път. Пиша си мерките, за да не се притесняват по-дребните момичета като мен. Бях чела, че пак ще имам същите разкъсвания и очаквах. Но нищо подобно не се случи.

# 186
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 114
Можем ли да подготвим родовите пътища предварително, или това си зависи от самия организъм?

# 187
  • Бургас
  • Мнения: 10 340
Бях ви обещала да пиша след време за нормалното раждане и секциото.
Винаги съм била твърдо за първото, без да имам представа от второто, а сега позицията ми се затвърждава стократно. Наистина не разбирам как някой по желание си причинява операция. Аз съм с висок праг на болка и не съм лигава по принцип, но първите два дни след операцията бяха ужасни за мен. Освен болката чувствах такова безсилие и безпомощност. Бях взела са се отчайвам, че никога няма да се оправя.
Благодарна съм изключително много на екипа, защото буквално спасиха живота на дъщеря ми. За мен също се грижеха повече от прекрасно. Просто секциото е гадно и трябва да се прави само ако е наложително.
Вдигнаха ме 6 часа след операцията и едва не колабирах, заради ниско кръвно и нисък хемоглобин. На другия ден вече започнах да се движа, лека полека, защото дават бебето едва когато свалят катетъра и те видят, че можеш да се грижиш за него. Движението ми помогна много. Всички акушерки и лекари казваха, че се възстановявам много бързо. А и аз правех сравнение с други родилки. Но въпреки това всяко ставане и сядане си болеше дни наред. Вече 23 след раждането още ми опъва, ако направя по-рязко движение. Вчера бебето ревна, аз скочих изведнъж и ме преряза. Не трябва да вдигам тежко, да се напъвам и т.н. Корема ми около белега е изтръпнал все още на допир. Общо взето всички ми казват, че съм супер, ама аз си знам колко ми е супер. 🙂  Ако трябваше да мина три пъти през това едва ли щях да имам три деца. От първите си две раждания пазя такива хубави спомени. Докато сега просто съм благодарна, че всичко завърши благополучно.
Нормалните ми раждания бях бързи и леки. Първия път нямах нито един шев, втория път само три. Не знам какво е епизиотомия за щастие. Възстанових се изключително бързо и двата пъти. Емоцията пък след като бебето се роди, чуеш първия плач, прегърнеш го... Тя не може да се опише, трябва да се преживее. ❤️
Съжалявам за фермана, който изписах. На всички, които им предстои им пожелавам успех! И не се страхувайте от естественото раждане. Аз съм благодарна, че имах възможността да го изпитам цели два пъти!

# 188
  • Мнения: 5 468
Можем ли да подготвим родовите пътища предварително, или това си зависи от самия организъм?

Организмът се подготвя постепенно за раждането през последния месец от бременността и съответно родовите пътища също. Шийката на матката започва да се скъсява постепенно и понякога да се разширява(получаване на предварително разкритие). Целта е накрая да се скъси изцяло и да се разшири достатъчно за да може да премине главата на бебето. Този процес може да се подпомогне, като се наблегне на движение, изкачване на стълби, подскачане и всякакви дейности във вертикална позиция, които да помогнат на бебето да застане в най-благоприятната позиция и да слезе ниско за да окаже натиск върху шийката за да може тя да започне да се подготвя по-добре. При първо раждане по правило, обаче, шийката обикновено първо се скъсява, а после се разширява. Това го прави по-бавно, тъй като женският организъм за първи път минава през това. Така че подготовката е свързана най-вече с много движение.

Ако не е паднала тапата все още, помощ може да окаже и .... сексът. Мъжката семенната течност съдържа простангландини, които спомагат за омекване на шийката. Природата така го е измислила, че мъжете освен да ни забременят, могат и да подпомогнат раждането.

Друго, свързано с подготовката на родовите пътища и тъканите, е масажът на перинеума през последните 2 месеца от бременността. Аз не съм го пробвала, но съм чела, че ежедневен масаж с някакво подходящо масло може да намали риска от разкъсвания.

Мария, благодарим за личния опит и ценната информация. Наистина е много интересно да чуеш мнение на жена, преминала и през двата вида раждане.

# 189
  • Мнения: 572
Да, в малките градове трудно се намират лекари, които да практикуват VBAC.

София ти е малко далеч, иначе тук наистина има подходящи болници и лекари. По-скоро проучи Стара Загора или Пловдив. Може би ще се включат момичета, които да препоръчат лекари от тези градове.

Дано има успех в проучването-макар че аз оставам с убеждението, че в София възможностите са доста по-големи.

# 190
  • Мнения: 22
Здравейте,следях темата ,защото исках да родя нормално,но уви не стана. Още от началото бебето вървеше големичко и две седмици преди термин моята АГ ме изпрати в болницата където щях да раждам да преценят как ще е най-добре да родя. Отидох и лекаря ми каза,че наистина е голямо ,но все пак има шанс за нормално. Въпреки това направо си ме извика след една седмица на 21.04 ,когато и родих все пак ,да ми направят секцио. Аз естествено отказах и попитах колко може да се изчака още за нормално,той каза една седмица. Е след една седмица вечерта ми падна тапата отидох в болницата,върнаха ме и след 3 часа пак се върнах вече с болки на 2-3 минути. Приеха ме и ми биха уж обезболяващо,но в крайна сметка се оказа окситоцин,което не исках да става. Това беше вечерта на 20.04 в 23:30 ,в 6:30 сутринта на 21.04 ми беше последния преглед при нощната смяна,тогава имах 8 см разкритие. И така до 8:30 докато дойде новата смяна аз чаках и умирах от болки вече. Дойде новата смяна,доста груба лекарка,прегледа ме и каза,че главата била подвижна ,бебето голямо,аз съм била с мъничко тяло за нормално раждане с такова голямо бебе,по нейните думи поне 3.600 , на се оказа ,че е 4.100. Вече нямах сили да протестирам и се съгласих на секцио само и само да се свършват мъките. И така след секцио в 9:30 на 21.04 ,когато седмица по-рано ми казаха да отида за операция се роди моя син 4.100 кг. , 52 см. Моите мерки като влязох да раждам бяха 1.55см. и 64 кг. На изписването си бях с началните килограми 54. Не знам дали наистина бях за секцио или не,важното еч е сме живи и здрави. По време на операцията съм загубила и доста кръв и се наложи да ми преливат след това.

Много тъжно че така се е получило. Аз съм 3 седмици преди термин и искрено се надявам да родя нормално. Ако не издържам евентуално епидурална. Лошото е че от осмия месец насам бебка е наддала 1 кг и малко и според доктора ако продължава така ще е доста големичка за нормално. Насочи ме да ограничат сладкото и тестяното за да не качваме още много. Майка ми едно време ме е родила 4.200 нормално. А сега за най-малкото и бързат да режат.
Важното е че е минало и целия ужас е зад гърба ти и сте добре 🙂

Ина, поздравления, най-важното е, че сте живи и здрави! Защо при 8 см разкритие не са те изчакали?

Снежанка, какво отношение има ограничаването на храната? Плода не си ли взима всичко необходимо, независимо ние какво консумираме, естествено не включвам алкохола.

За мамите, които ще раждат в София, също препоръчвам кабинет Ла Вита Нова.

# 191
  • Мнения: 884
Здравейте,следях темата ,защото исках да родя нормално,но уви не стана. Още от началото бебето вървеше големичко и две седмици преди термин моята АГ ме изпрати в болницата където щях да раждам да преценят как ще е най-добре да родя. Отидох и лекаря ми каза,че наистина е голямо ,но все пак има шанс за нормално. Въпреки това направо си ме извика след една седмица на 21.04 ,когато и родих все пак ,да ми направят секцио. Аз естествено отказах и попитах колко може да се изчака още за нормално,той каза една седмица. Е след една седмица вечерта ми падна тапата отидох в болницата,върнаха ме и след 3 часа пак се върнах вече с болки на 2-3 минути. Приеха ме и ми биха уж обезболяващо,но в крайна сметка се оказа окситоцин,което не исках да става. Това беше вечерта на 20.04 в 23:30 ,в 6:30 сутринта на 21.04 ми беше последния преглед при нощната смяна,тогава имах 8 см разкритие. И така до 8:30 докато дойде новата смяна аз чаках и умирах от болки вече. Дойде новата смяна,доста груба лекарка,прегледа ме и каза,че главата била подвижна ,бебето голямо,аз съм била с мъничко тяло за нормално раждане с такова голямо бебе,по нейните думи поне 3.600 , на се оказа ,че е 4.100. Вече нямах сили да протестирам и се съгласих на секцио само и само да се свършват мъките. И така след секцио в 9:30 на 21.04 ,когато седмица по-рано ми казаха да отида за операция се роди моя син 4.100 кг. , 52 см. Моите мерки като влязох да раждам бяха 1.55см. и 64 кг. На изписването си бях с началните килограми 54. Не знам дали наистина бях за секцио или не,важното еч е сме живи и здрави. По време на операцията съм загубила и доста кръв и се наложи да ми преливат след това.

Много тъжно че така се е получило. Аз съм 3 седмици преди термин и искрено се надявам да родя нормално. Ако не издържам евентуално епидурална. Лошото е че от осмия месец насам бебка е наддала 1 кг и малко и според доктора ако продължава така ще е доста големичка за нормално. Насочи ме да ограничат сладкото и тестяното за да не качваме още много. Майка ми едно време ме е родила 4.200 нормално. А сега за най-малкото и бързат да режат.
Важното е че е минало и целия ужас е зад гърба ти и сте добре 🙂

Ина, поздравления, най-важното е, че сте живи и здрави! Защо при 8 см разкритие не са те изчакали?

Снежанка, какво отношение има ограничаването на храната? Плода не си ли взима всичко необходимо, независимо ние какво консумираме, естествено не включвам алкохола.

За мамите, които ще раждат в София, също препоръчвам кабинет Ла Вита Нова.
Ами,не знам,защо не ме изчакаха. Както писах изразиха се ,че "главата е подвижна" не знам какво значи на докторски. Аз и нямах вече сили да протестирам след цяла нощ мъки. Не ми и обясниха какво,защо и как. Главата е подвижна ще те режем и това беше.

# 192
  • Мнения: 4 940
А има ли тук вече раждали в Окръжна болница гр. БУРГАС?

# 193
  • Мнения: 15 356
И аз се надявах и отидох с идеята да родя нормално.Нямах избор на екип и въобще не съжалявам,получих уникално отношение е не мога да кажа нищо лошо за нито един лекар,бил той гинеколог,анестезиолог или неонатолог.Всички акушерки бяха грижовни и подкрепящи,за АГ Варна говоря.Отидох с контракции и кървене,но разкритие едва 1 см,след девет часа стана 6 см,но тя не слезе надолу,почнаха да падат тоновете,водите ми бяха зелени и влязох на спешно секцио.Така на 28.05 нашето момиче е поело въздух след аспирация,била е с два пъти увита връв около врата.Не бих си причинила секцио,просто се наложи,а и тя се роди 4200,не мисля че е фактор,но не решавам аз.Успех на всички и леко раждане!

# 194
  • Мнения: 620
Супер тема, а от авторката лъха спокойствие и позитивизъм, което ме накара и аз да се включа.
Скоро и на мен ми предстои раждане като винаги съм се чудела на какво прилича болката на контракциите 🤷🏻♀
Няколко пъти през живота ми съм имала жестоки кризистни болки в яйчниците, като гинекологът ми казва,че се дължи на болезнена овулация. Болките бяха включително и като забременях, когато не знаех още ,че съм бременна. Болките започнаха точно като напрежение ниско долу , най-вече концентрирана в единия яйчник, с чувство, че е толкова подут,че ще експлодира всеки момент. Направо си бяха контракции , но с по 20 секунди една между друга, болката не се търпи. Нито да седна, нито да легна, нито да се изправя ме облекчаваше , единствено като бях клекнала. Толкова бяха силни,че ми стана лошо , повръщаше ми се и изпадах в гърч от болка. Мислех си , че издържам на всякакъв вид болка, но това направо ми разказа играта. Та се замислих, може би болките при раждане ще са същите . Ако е така .. тежко ми горко 😁.. ще се умира.

Общи условия

Активация на акаунт