Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Автор - Нели Василева - Стефанова   
Предлежание е разположението, което бебето заема в матката от седмия месец на бременността до раждането. Обикновено след 7мия месец бебето не променя своето предлежание, защото вече доста е наедряло и заема цялото налично пространство – просто няма място вече да се върти и движенията му са ограничени. Има обаче случаи, в които бебето се върти активно и сменя предлежанието си дори непосредствено преди раждането, особено ако прилагаме техники, които да го насърчат и подпомогнат да се завърти. Традиционно в края на 7мия месец и началото на 8мия се счита, че бебето е заело окончателното си предлежание и то може да бъде видяно на ехограф. Важно е да знаем какво е разположението на бебето в утробата, защото от това как е застанало бебето зависи дали ще се роди лесно и не, дали раждането ще стане бързо или ще отнеме повече време, дали ще ни боли малко или повече, а също и някои предлежания, не биха позволили на бебето да се роди естествено и изискват медицинска намеса. Както споменахме има обаче техники, които в случай на недобро предлежание, могат да стимулират бебето Ви да се завърти, дори и в напреднала бременност, така че да заеме по-благоприятна за раждане позиция на тялото.

Защо предлежанието на бебето е важно за раждането?

Предполагам Ви се е случвало да искате да проврете ръка през тесен отвор, ама наистина тесен отвор, през който Ви се струва, че няма как да успеете да проврете ръката си. Опитвате и не успявате. В един момент обаче Ви хрумва, че ако завъртите ръката си в определно положение, тя лесно преминава през тесния отвор. Ако обаче не се сетите да я завъртите в подходяща позиция, ръката Ви или изобщо няма да може да влезе в тесния отвор или ще влезе, но няма да може да излезе от него и ще заседне в теснината. Това се случва и с бебетата по време на ражадне. Отворът в таза на жената е толкова тесен, а бебето е толкова голямо, че има определена позиция, която бебето трябва да заеме, за да успее да премине през тесния отвор. Ако бебето заеме тази оптималка позиция лесно, бързо и безпроблемно ще премине през родовия канал и раждането ще стане лесно, бързо и без силни болки. Ако обаче бебето заеме неблагоприятна за раждане позиция, то или изобщо няма да успее да влезе в тазовия отвор, или ще влезе, но ще заседне в него. Инстинктивно бебето усеща, че не може да излезе по този начин се опитва да се завърти, като се блъска и оказва болезнен натиск върху тялото на майка си. Опитите му за завъртане водят до забавяне на раждането и болезнени усещания в областта на кръста и задната част на таза на родилката – не е шега някой с височина полвин метър и тегло 3 килограма да започне да се върти в таза Ви! Понякога, макар и трудно бебето успява да се роди, макар позицияната на тялото му да не е оптималната. Друг път раждането не може да завърши по естествен път и се налага да бъде прибегнато до медицински интервенции и често завършва със секцио. Затова си струва да отделим внимание през бременността, за да подпомогнем бебето да заеме най-благоприятната за раждане позиция на тялото – така ще си гарантираме по-леко, бързо и безпроблемно раждане. Разбира се, раждането не зависи само и единствено от предлежанието на бебето. Важни за хода на раждането са и физиологичното и психоемоционално състояние на майката, но предлежанието е един от важните фактори за леко раждане.

Главично предлежание
ТИЛНО ПРЕДЛЕЖАНИЕ

Изключително важно за нормалното протичане на раждането е бебето да е във вертикално предлежание с главата надолу. Това се случва в 95% от случаите съвсем естествено, тъй като когато „жилището на бебето” отеснее в последните месеци от бременността, бебето съвсем естествено се опитва да се намести най-удобно в това тясното пространство на матката и инстинктивно застава така, че най-едрата част от тялото му – главата да се разположи в най-широката част на матката и така бебето се оказва с главата надолу и най-често с гръб наляво – това е и най-добрата за раждане позиция. В англоезичната литература това предлежание се нарича Left Occiput Anterior (LOA) (Вижте картинката в началото на статията). Това предлежание е оптимално за раждане, тъй като главата на бебето е завъртяна така, че да може лесно да премине през родовия канал, а гръбнака му е извит така, че да следва изивката на родовия канал. Бебе, заело това предлежание се ражда по-бързо и лесно, в сравнение с бебетата, заели друга позиция на тялото.

Ако бебето е обърнато с главата на долу и се намира в лявата страна на корема Ви с лице обърнато към гърба Ви, то стига да съуметее да се отпуснете и да не се стягате, раждането ще протече бързо, леко и без силни болки.

При раждането първо се показва върха на бебешката глава и излиза първо главата на бебето с брадичка, прилепена към гръдния кош и след това останалата част от торса с ръцете прилепени към тялото и накрая краката.

Сходно предлежание е Left Occiput Transverse (LOT), като при него бебето е в почти същото положение като LOA  и в хода на раждането бебето изърта главичка и преминава в LOA.

Не всяко предлежание с главата надолу е оптимално!

Тилно предлежание, но в дясната част на корема – ROA (Right Occiput Anterior)  e предлежанието, в което бебето е застанало надолу с главата, но не се намира в лявата стана на корема Ви, а в дясната с тила напред. В това положение на бебето е нужно да се завърти на 180 гардуса, за да премине през извивката на родовия канал – доста по-трудно, отколкото, ако е разположено в ляво (LOA) – вижте графиката в началото на статията.

ЗАДНО ТИЛНО ПРЕДЛЕЖАНИЕ

При това предлежание бебето е надолу с главата, но за разлика от  оптималното тилно предлежание, при което то е обърнато по-скоро с гръб към майката с тила напред, при задното тилно предлежание независимо дали е разположено в лявата част на корема (LOP) – вижте графиката в началото на статията) или се намира в дясната страна на корема (ROP), бебето е обърнато с лице напред и телце в областта отзад при кръста Ви.

Ако бебето пристъпи към раждането със задно тилно предлежание раждането ще протече трудно, бавно и болезнено и може да се наложи използването на медицински интервенции за подпомагане на раждането или дори да се пристъпи към раждане със секцио, тъй като главата на бебето, която представлява най-голямата част от тялото му е обърната така,  че има вероятност да се заклещи и да не успее да излезе през тесния отвор на таза.

Бебето обърнато ще се опитва да се завърти, така че да успее да премине през родовия канал и в желанието си да се завърти, оказва силен натиск върху кръста на майката и бременната жена или родилката се оплакват от силни болки в кръста. Ако в края на бременността си усещате силни болки в кръста,това е знак да направите упражнения за завъртане на бебето, вместо да чакате раждането в тази позиция. Това е знак, че бебето Ви макар да е надолу с главата, не е заело оптимална позиция и ако не успее да се завърти, раждането ще бъде по-дълго и болезнено.

По време на раждането акушерката може да диагностицира в какво предлежание се намира бебето и ако е обучена, би могла нежно и умело да помогне на бебето да се завърти и да поеме по родилния канал в правилно предлежание. Това би спестило много тежки часове на безрезултатни родилни мъки.  В много държави акушерските екипи са обучени да подпомагат завъртането на бебето и по този начин да спомагат за естествено, бързо и безболезнено раждане. В България обаче, повечето акушерки и акушер-гинеколози не са обучени в завъртане на плода в утробата и за това в ситуации на неблагоприятно предлежание често прибягват директно към секцио.

Седалищно предлежание

Бебето е във вертикално положение, но не с главата на долу, а с главата нагоре и дупето надолу. Крачетата могат да бъдат или свити в коленцата или изпънати, като и в двата случая са прилепени плътно към тялото, поради липса на свободно пространство.

Това предлежание се дължи главно на недоразвита или много малка матка, но причината за седалищно предлежание може да бъде и  друга – физиологична или психологическа. Седалищното предлежание не е причина за планирано раждане със секцио! Много бебета се раждат безпроблемно в седалищно предлежание и има жени, които споделят, че седалищното им бебе се е родило по-леко от своето братче/сестриче, което е било в главично предлежание.  Бебето в седалищно предлежание има всички основания да се роди естествено и без рискове за здравето му или здравето на майката.

Особено важно е, когато бебето не е застанало в оптимално главично предлежание, майката да не бъде принуждавана да лежи по гръб, а да се движи свободно и да заема позиция на тялото, в която се чувства най-удобно. Така родилката облекчава не само собствените си болки, но и помага на бебето си да се завърти така, че да премине безпрепятствено през родовия канал.

Напречно предлежание

В този случай детето не е застанало вертикално, а хоризонтално – напряко на отвора на таза и затваря прохода с гръб. Нормално е бебето да се намира в напречно предлежание през първите два триместъра на бременността, но в края на бременността, ако бебето Ви е в напречно предлежание, приложете техники за подпомагане на бебето да се завърти. В някои страни акушерките и акушергинеколозите владеят специални методи, за подпомагане завъртането на бебето. У нас обаче, при напречно предлежание лекарите пристъпват към раждане със секцио.

Защо бебето заема неоптимално предлежание?

Има много причини бебето да не е заело оптимално предлежание в матката. Може причината да е чисто физиологична, ако матката е с неправилна форма по рождение или в следствие на физическо натоварване или травма. Може и причината да е психологическа – ако изпитвате страх от раждането, имате желание да го отложите максимално и не се чувствате готова да родите и да станете майка, то влиятете на бебето и то не заема позиция за раждане, сякаш като застане в неблагоприятна позиция, раждането ще се отложи. На практика се случва именно това – когато бебето е в неблагоприятно предлежание раждането се проточва и трудно стига до своя финал. А понякога именно заради неблагоприятното предлежание на бебето се стига до секцио и майката постига подсъзнателната си цел – да не ражда. Приспиват я, и някой друг (лекарят) “ражда” бебето й вместо нея. Последиците от това развитие на събитията обаче са крайно неблагоприятни и за майката и за бебето и включват по-трудно възстановяване от раждането, по-изявена следродилна депресия, труден старт в кърменето, трудна адаптация на бебето към външната среда. Ако Ви предстои раждане определено си струва да поработите върху своята нагласа за раждане. Щом сте бременна, то непременно ще родите, няма как да Ви се размине. Колкото и да Ви е страх от раждането си струва да подходите към процеса с желание и смелост – само така ще си подсигурите леко, бързо и безпроблемно раждане. Консултирането с психолог ще ви помогне да превъзмогнете тревогите си и да изживеете леко и щастливо раждане.

Автор - Нели Василева - Стефанова

Всички изследвания недвусмислено сочат, че най-лекият начин за раждане е естественото раждане без упойки, без медикаменти, без скалпели и други медицински интервенции, които често водят до усложнения и бавен възстановителен период след раждането. Всяка здрава жена, носеща в утробата си здраво бебе може да роди напълно естествено, без нужда от каквито и да било медицински интервенции, ако съумее да се отпусне и да последва адекватно сигналите на тялото си. На практика, за да родим леко и бързо не е нужно да знаем и можем нещо специално. Тялото на жената е подготвено да ражда и е в състояние отлично да си свърши работата, стига да се отпуснем и да оставим тялото да води. Да се отпуснем в момента на раждането обаче не винаги е лесно, затова на помощ идват няколко простички принципа и техники, които могат да помогнат за облекчаване на болката, ускоряване на раждането и отпускане на тялото и ума в хода на раждането. Ако се чувстваш уплашена, тревожна, напрегната и ти е трудно да се отпуснеш и да оставиш тялото да води, ако болката те превзема или раждането е в застой и се проточва твърде дълго, тези техники и принципи ще ти помогнат да изживееш леко и позитивно раждане по напълно естествен начин, без негативните последици от прилагането на медикаменти, скалпели и игли.

Правила за леко и бързо раждане:Положението на тялото трябва да бъде максимално вертикално (т.е. майката трябва да е изправена, а не легнала), за да може по естествен начин (с помощта на гравитацията) бебето по-бързо да се придвижи надолу по родилния канал. Естествено, ако раждането се проточи, изправената позиция е уморителна, така че вместо права, можеш да ползваш други по-щадящи положения на тялото като основният принцип е да си максимално изправена и наведена напред. В никакъв случай не се облягай назад (на гръб), защото облегнатата назад позиция на тялото на майката пречи на бебето да излезе бързо и лесно през родовия канал. Раждане легнала по гръб с вдигнати нагоре крака е една от най-болезнените и трудни пози за раждане и за майката и за бебето. Тази поза за раждане се е наложила у нас и в някои други страни, поради факта, че тя е най-удобна за лекарския екип – в тази поза има най-добра видимост и възможност за намеса в родилния процес. Можеш да поговориш предварително с лекаря, който ще асистира раждането ти и да се договорите с него/нея да заемеш легнала поза по гръб единствено в случай на усложнения в хода на раждането, които изискват пряка намеса от страна на лекарския екип. Ако раждането протича нормално, няма причина да те карат да лягаш. Това само ще забави и затрудни раждането!Движение – движението ускорява раждането. Ако искаш да родиш по-бързо вместо да лежиш стани и се разхождай. Танците помагат удивително, стига контракциите ти да не са твърде изтощителни и да имаш сили да танцуваш. Особено подходящи са полюшващите движения на ханша и движенията тип „кючек” с въртене на ханша, което помага за отпускането на тъканите в тази област и за достигане до по-бързо разкритие. В много курсове за бъдещи родители в САЩ в момента „belly dancing” (или в превод „кючек”) е широко прилагана техника. Ако не ти се танцува, поне се разхождай и не забравяй да държиш тялото си максимално изравено или наведено напред.  Използвай първата фаза на раждането, докато си още у дома и все още не чувстваш умора, за да се движиш, да танцуваш, да се разхождаш. Така ще си подариш по-бързо и леко раждане.Отпускане на тялото – това е едно от най-важните умения по време на раждане. В стресови ситуации мускулите ни инстинктивно се стягат и при раждането това пречи на разширяването на таза и влагалищните връзки и води до бавно и болезнено раждане. Бебето се опитва да излезе, но стегнатите ни мускули създават непреодолима преграда, в която то болезнено се притиска и преодоляването на тази преграда води до болка и изтощение и за бебето и за майката. Ако се научиш да се отпускаш, така че тъканите ти да се разтворят и бебето  с лекота да си проправи път през родилния канал, ще се насладиш на безболезнено, бързо и приятно раждане. Ето как можеш да си помогнеш за това:Техники за обезболяване и ускоряване на раждане

Не е необходимо да овладявате и използвате всички от описаните по-долу техники. Изберете тези, които ви изглеждат най-естествени и близки до Вас, тренирайте ги и ги овладейте напълно, така че в случай на нужда да можете умело и уверено да ги приложите.

РЕЛАКСАЦИЯ

Релаксацията елиминира чувството на страх и преумора и от друга страна повишава прага на болка при родилката, тъй като в състояние на релаксация организмът ни произвежда повече ендорфин – наричан още хормон на щастието. Именно високите нива на ендорфин карат организма да преодолее негативните усещания като болка, изтощение, страх и несигурност. За да доведеш тялото си до пълна релаксация по време на раждане (или ако не успееш до пълна, то и частичната релаксация ще ти помогне) трябва няколко седмици преди раждането да започнеш всеки ден да се упражняваш в това съзнателно да отпускаш тялото и ума си. Единият от методите е като легнеш по гръб и започнеш бавно да броиш наум от 10 до 1, като при споменаването на всяк0 число мислено си представяш как постепенно цялото ти тяло от стъпалата на краката до темето се отпуска, сякаш си в състояние на дълбок сън. Например казваш си 10 и си представяте как стъпалата, глезените, прасците, коленете и бедрата ти напълно се отпускат и краката ти натежават като олово, така че и да искаш не можеш да ги повдигнеш. Продължаваш да броиш наум и си представяш, че седалището, кръста и след това гръбнакът ти се отпускат. Така продължаваш да броиш до 1 и преминаваш мислено през всяка една част на тялото като си представяш как напрежението от тази част изчезва и тялото се отпуска натежало като по време на дълбок сън. В началото ще е трудно да се отпускаш, но с ежедневни тренировки за по-малко от месец, ще овладееш това умение и ако по време на раждането усетиш тялото си стегнато и ума си тревожен и в следствие на това стягане изпитваш силна болка или застой на раждането, в този момент техниката релаксацията може да ти помогне да се отпуснеш и по този начин да намалиш болката и да ускориш раждането.

ВИЗУАЛИЗАЦИЯ

Това е една техника, за която напоследък много се говори и която намира приложение в различни сфери на нашия живот. Визуализацията е метод, при който чрез извикване в съзнанието ни на определени образи успяваме да въздействаме върху своите усещания, мисли и възприятия. При раждането визуализацията означава да си представим образи, които ще ни помогнат да се отпуснем, успокоим и да се заредим със сили и енергия. Това може да стане по няколко начина:

По образен път да си представим как „изхвърляме” болката – например представи си как болката ти е лист хартия и ти смачкваш този лист на топка и го хвърляш в коша. Можеш да си приставиш как „изхвърляш” болката по какъвто ти искаш начин, стига да е достатъчно образно и да убедиш съзнанието си, че ти владееш болката, а не тя теб. Помисли предварително преди раждането как би могла да си представиш това и тренирай съзнателно да извикваш този образ в съзнанието си, така че когато в процеса на раждане започне наистина да те боли с лекота да извикаш в съзнанието си този образ.Представи си образно как бебето излиза бързо и лесно – можеш да си представиш как тялото ти е пъпка на цвете и това цвете се разлиства, за да се покаже прекрасният му цвят или си престави родилния канал като тунел, през  който бебето преминава като влакът стрела – бързо и безпрепятствено… Престави си как бебето  излиза от тялото ти по начинът, който е най-приятен за теб, запомни този образ и го тренирай, така че в необходимия миг да можеш с лекота да го извикаш в съзнанието си.Представи си „хепи енд” – представи си как раждането е приключило и гушкаш най-прекрасното бебе в ръцете си, как се чувствате отлично и ти и бебето и не можете да се нарадвате един на друг. Представи си перфектното раждане, такова каквото изглежда то в твоето съзнание. Когато се фокусираме върху успешния резултат по-лесно мотивираме съзнанието си да достигне до този резултат. Отново тренирай предварително образа на желания за теб хепи-енд, за да може в желания миг бързо да извикаш този образ в съзнанието си.Ако посочените по-горе техники за визуализация ти се струват сложни и не можеш да си ги представиш, то представи си нещо приятно – каквото и е да е то – представи си, че си на морския бряг, че ядеш най-вкусната торта на света, че любимият човек те прегръща и шепне любовни думи в ухото ти – важното е в мига на болката, вместо да си стегната, съзнанието ти да се отпусне и да се чувстваш спокойна и щастлива, защото чувството за щастие ще освободи в организма ти огромен прилив на ендорфини, а именно тези хормони по-добре от всяка упойка ще ти помогнат да преодолееш болката при това по напълно естествен начин, без уложнения и негативни последици.ДИШАНЕ

Дишането е най-бързият начин да отпуснем тялото и ума. Дълбокото и бавно дишане (като при дълбок сън) помага на стегнатите мускули да се отпуснат и да се намали болката и умът да се освободи от тревожните мисли. Вдишвай дълбоко и издишвай бавно, като с всяко вдишване си напомняй, че в тялото ти влизат увереност, спокойствие и енергия, а с всяко издишване изхвърляш от тялото си напрежението, болката и тревожността. Не прави паузи между вдишването и издишването, не задържай дъха си. Особено по време на напъните е много важно да не задържаш дъха си за дълго, за да не напрягаш тялото си повече, отколкото може да понесе. С бавно и равномерно дишане и чести и не много силни напъни, ще си подариш бързо раждане без разкъсвания. Нека всяко вдишване бъде бавно и дълбоко, а всяко издишване бавно и шумно през устата. Ако овладееш този начин за дишане, ще си подариш най-бързия инструмент за отпускане във всякакви ситуации, не само по време на раждане. Основното, което е важно да запомниш по време на цялото раждане е да не оставяш болката и страха да те обземат. Запомни добре следната мисъл и не спирай да си я напомняш:

„БОЛИ МЕ – СЛЕДОВАТЕЛНО ТЯЛОТО МИ ИМА НУЖДА ДА НАПРАВЯ НЕЩО, ЗА ДА НАМАЛЯ БОЛКАТА – ЗНАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ И ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАМ ПО-ДОБРЕ”.ДИШАЙ БАВНО И ДЪЛБОКО, ДВИЖИ СЕ И ПРОМЕНЯЙ ПОЗАТА НА ТЯЛОТО СИ, ДОКАТО НЕ ПОЧУВСТВАШ ОБЛЕКЧЕНИЕ. АКО ТРЕВОГАТА ТЕ ПРЕВЗЕМА, ПРИЛОЖИ ТЕХНИКИТЕ ЗА РЕЛАКСАЦИЯ И ВИЗУАЛИЗАЦИЯ И ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕШ СТРЕСА.

Болката не трябва да бъде причина за паника и стягане на мускулите. Болката се появява единствено, за да ти даде знак, че не правиш най-доброто, което може да се направи в дадената ситуация и трябва да промениш нещо (в позата си, в дишането, да смените техниката за отпускане). Болката ти помага да постигнеш оптималната поза, оптималния ритъм на дишане и да се отпуснеш максимално. Сменяй позите, ритъма на дишане, техниките за отпускане, докато не почувстваш облекчение и отпускане на тялото  и ума. На практика, ако подходиш към раждането с увереност и спокойствие няма и да се наложи да прилагаш каквито и да било специални техники и методи за раждане. Тялото само инстинктивно усеща коя поза да заеме, как да диша и какво да прави. Ако избереш лекар, подкрепящ естестевеното раждане, така че медицинският екип да изчака търпеливо тялото ти да се отпусне и да те насърчава в хода на раждането, вместо да бърза да приложи медицински интервенции, ще успееш постепенно да навлезеш в процеса, да се отдадеш на случващото се и да изживееш позитивно, леко и щастливо раждане. Успех!

Автор - Нели Василева-Стефанова

В България в момента рутинно на всяка раждаща жена се прилагат редица медицински интервенции и процедури, независимо от това дали раждането протича леко или трудно и независимо от медицинските показания на родилката. Ако попитате медицинския персонал защо прилага тези процедури, в повечето случаи ще Ви отговорят: „защото така изисква протоколът на болницата”, а не, защото раждащата жена има нужда от това. Наистина в някои случаи медицинските интервенции по време на раждането могат да спасят живота на родилката или бебето, но е важно да си дадем сметка, че в повечето случаи медицинските интервенции се прилагат рутинно без нужда и това води до излишни усложнения по време на раждането или след него и могат да имат дори фатални последици.

Според  най-мащабното до момента проучване в тази област, извършено от екип от професори акушергинеколози, клинични епидемиолози, биостатистици и специалисти по репродуктивно здраве от водещи университети в цял свят, озаглавено „A Guide of Effective Care in Pregnancy and Childbirth” (в превод: Насоки за ефективни грижи по време на бременността и раждането),  направено за CochraneLibrary of Evidence Based Medicine (Издателство Кохрейн за медицина базирана на доказателства) голяма част от медицинските интервенции, прилагани по време на раждане не са предварително изследвани за странични ефекти и рискове и макар в някои случаи да са ефективни и да подпомагат родилния процес, трябва да се прилагат само при необходимост, а не рутинно, защото в много случаи водят да усложнения.

Авторите на това мащабно проучване проф. Murray W. Enkin от университета McMaster в Канада, проф. Marc J.N.C. Keirse завеждащ факултета по Акшерство, гинекология и репродуктивно здраве в университета Flinders в Австралия, проф. James P. Neilson от университета в Ливърпул Великобритания, проф.Caroline A. Crowther от университета в Аделаида Австралия, Lelia Duley – акушер епидемолог от института по здравни науки в Оксфорд Великобритания, проф. Ellen D.Hodnett от университета в Торонто Канада и проф. G. Justin Hormeyr от университета в Йоханесбург Южна Африка след обстойно проучване на всички научно базирани доказателства в областта, създават своя труд, в който развенчават много митове относно ползата от интервенциите в родилния процес. Тук ще изложим съвсем на кратко част от изводите, до които достигат.

Електронният мониторинг

Според медицинските доказателства електронният мониторинг макар да ни помага да следим прецизно състоянието на плода по време на раждане, води до повишаване на риска от секцио. След въвеждане на електронният мониторинг по време на раждане са се увеличили 3 пъти ражданията със секцио и смъртността при родилките.

Раждане по гръб

Изследванията показват, че когато жената лежи по гръб се притиска вената, която снабдява с кръв и кислород бебето. При продължително раждане по гръб, без право на жената да променя позицията на тялото си, бебето може да страда от липса на достатъчно кислород, което е предпоставка за секцио по спешност и понижени жизнени показатели на бебето.

Освен това, жените раждащи във вертикална позиция, а не по гръб, могат да управляват по-добре процеса и костите на таза се отварят с 20% повече, а тези 20% понякога са решаващи, за да излезе бебето бързо и безпрепятствено и да се избегне рязане.

Легналата позиция увеличава сърдечния ритъм на плода. За да се роди в легнала позиция бебето трябва да се движи в посока обратна на гравитацията – трудно, мъчително и болезнено и за майката и за бебето изживяване, което често води до разкъсване или епизиотомия.

Вливане на хормони за ускоряване на раждането

Рутинно и без медицински предпоставки у нас на родилките се влива през система изкуствен окситоцин – хормон, който има за цел да ускори раждането. По време на раждане тялото на жената отделя по естествен път този хормон в естествения му вид, в такива количества, каквито жената може да понесе без стрес. Ако влеем още окситоцин, при това изкуствен, в допълнение към този, който тялото вече е отделило по естествен път, това ще ускори раждането, като направи контракциите изключително силни и чести. Често тези изкуствено предизвикани силни и чести контракции са повече, отколкото жената може да понесе и тялото й се предава, защото не може да устои, стяга се и блокира процеса на раждане. В такива случаи раждането вместо да завърши бързо, не може да продължи по естествен път и се стига да секцио по спешност. Дори и жената да успее да роди естествено, в съзнанието й остават кошмарни спомени от непосилни разкъсващи болки. Често има влагалищни разкъсвания или лекарите правят епизиотомия (описано е по-долу подробно), защото влагалищните тъкани имат нужда от време, за да се разтворят и бебето да премине през тях, а изкуствено ускореното раждане не дава възможност за това. Освен това, хормонът окситоцин е не само основният хормон по време на раждане, но един от водещите хормони в процеса кърмене. Ако по време на раждането влеем изкуствен окситоцин в тялото на жената, организмът й усеща, че нивата на окситоцин са твърде високи и спира да произвежда естествен окситоцин. Така, когато бебето е вече родено и има нужда от кърма, често се случва кърмата да потече със закъснение и бебето да бъде лишено от най-добрата естествена храна, защото при раждането лекарите рутинно без медицински показания са влели изкуствен окситоцин и са нарушили баланса в организма на майката. Няколко дни по-късно, когато изкуствения окситоцин бъде изчерпан, организмът отново ще започне да произвежда естествен окситоцин и кърменето ще може да протича нормално, но често междувременно бебето е вече захранено от шише с изкуствено мляко и преминаването на кърма е доста трудно.

Епидурална упойка

Епидуралната упойка води до частично обезчувствяване, в следствие на което раждащата жена не усеща добре контракциите и не може да реагира адекватно на тях. Това може да доведе до усложнения в естествения хода на раждането. Освен това чести последици от упойващото вещество влято директно в гръбнака са световъртеж и силно главоболие и повръщане, а при бебето упойката, която преминава през плацентата може да доведе до нарушени жизнени показатели в първите часове след раждането. Епидуралната упойка е препоръчителна в случаите, в които раждането е в застой без да прогресира, тъй като жената е неспособна да отпусне тялото си. Тогава упойката може да помогне на жената да се отпусне и така да бъде избегнато секцио. При всички случаи обаче, преди да прибегнете към упойка, изучете техники за естествено обезболяване и отпускане и започнете раждането максимално естествено. Колкото по-малко изкуствени химикали влеете в тялото си, толкова по-малко усложнения ще имате след раждането.

Епизиотомия

У нас рутинно на всяка естествено раждаща жена се прави епизиотомия (рязане на влагалищните тъкани), като обяснението е, че по-добре тъканта да бъде срязана, отколкото да се разкъса. Според медицинските доказателства обаче, тъканта на влагалището е достатъчно разтеглива и може спокойно бебето да премине през влагалището без да го разкъсва и без нужда от рязане и шевове, ако раждането не бъде изкуствено ускорявано и бъде помогнато на родилката да се отпусне максимално и да роди спокойно без насилие. Епизиотомията е оправдана единствено в случаи на фетален дистрес, когато бебето трябва бързо да бъде извадено и 1-2 минути са решаващи. Неоправдано е да се прави епизотомия на всяка родилка рутинно, защото тази медицинска интервенция крие рискове от по-нататъшни инфекции и травми на пиринеума. И без да имате медицинско образование, предполагам сте наясно, че рязане на здрава тъкан, шиене и заздравяване на рана без да е имало нужда от това рязане и шевове е меко казано варварство.

Ранно прерязване на пъпната връв

У нас в родилните ни отделения пъпната връв се прерязва веднага след излизането на бебето. Няма обаче никакви медицински доказателства за ползи от ранното прерязване на пъпната връв. След като бебето излезе от утробата, пъпната връв продължава да пулсира и да носи кръв към бебето. Ако прережем пъпната връв веднага след раждането, преди тя да е спряла да пулсира, лишаваме бебето от богата на стволови клетки, антитела и желязо кръв, която му принадлежи.

Аспирация

Няма медицински доказателства, че аспирацията на бебето след раждане е необходима. Напротив, нужно е да бъдат аспирирани САМО бебетата, отделили мекониум (meconium, тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането) вътреутробно. Останалите бебета имат нужда само от топлина и нежно почистване на носа. За новороденото всяка ненужна интервенция е безсмислено причинен стрес, който може да окаже продължителни във времето последици върху крехката и лабилна нервна система на новороденото.

Секцио

В световен мащаб с увеличаване броя на ражданията със секцио е нараснала и смъртността при родилките, както и инфекциите и усложненията след раждане. Статистиката сочи, че случаите, в които секциото е наложително, поради неспособност на жената да роди по естествен път са едва 15%, докато в момента над 50% от ражданията стават чрез операция. В част от тези ненужно направени операции, възникват усложнения, тъй като секциото е средна по сложност коремна операция с всички рискове и усложнения, които крие една средна по сложност операция и всяка жена, която се подлага на тази медицинска интервенция по собствено желание трябва да не наясно с риска, който поема.

Раждането е естествен процес и ако го правим така, както природата е предвидила то да се случва, усложненията ще се случват рядко и в тези редки случаи ние ще имаме квалифицирани лекари, оборудвани с нужната апаратура, така че дори в рискова или застрашена ситуация, резултатът от раждането да е благоприятен и за майката и за бебето. Във все повече напреднали държави се прави именно това. Холандия и Япония са водещи държави в света по нисък процент секцио, ниска смъртност на родилки и бебета и висок процент естествени раждания без усложнения. В повечето държави от западна Европа ражданията протичат в присъствието на акушерка, чиято работа е да наблюдава раждането и да окуражава майката. В случай на нужда веднага може да се включи и лекар, който да окаже помощ на родилката, но на практика лекарска намеса по време на раждането в тези държави се случва в много редки случаи. В развитите държави прибягват до медицински интервенции по време на раждане само в краен случай. У нас обаче, както в повечето страни от бившия соц лагер, много неща са все още изостанали. Все още у нас се прилагат рутинно интервенции без медицински показатели за това. Една медицинска интервенция обаче е предпоставка за следваща, защото когато веднъж нарушим естествения хода на нещата, няма как да очакваме нормално естествено развитие.

Жените в днешно време се страхуват да раждат и няма как да не се страхуват, при положение, че на бременността и раждането в нашето общество се гледа като на болест, която се нуждае от операция.

За щастие имаме правото на избор. Дори да се твърди, че много медицински процедури и интервенции са задължителни и болничният протокол ги изисква, от раждащата жена зависи дали ще се съгласи да й бъдат направени интервенции без нужда или не. Вие решавате. Информирайте се предварително и предупредете лекарският екип,че желаете да бъдете предварително информирана за всяка една манипулаця, която лекарите възнамеряват да Ви направят. Питайте ги защо предлагат въпросната интервенция, с какво тя ще Ви помогне и какви рискове и странични ефекти има. Попитайте също, ако откажете въпросната интервенция какво ще последва и какви други алтернативи могат да Ви предложат и направете най-добрия избор за себе си и детето си.