Здравейте, пиша ви по така тривиалната тема за изневярата.
С мъжът ми сме заедно от 6 години, но живота ни се преобърна преди 2. Той е лекар в голяма частна болница и съответно е работохолик. Правихме опити за бебе 10 месеца и тогава се откри проблем в него- оказа се с много лоша спермограма, веднага последва операция за варикоцеле. Oперацията се оказа голяма грешка, защото много го травмира, имаше доста болки и трудно възтановяване. След нея аз исках да не спираме опитите за бебе, защото имах голяма надежда, че операцията е била успешна. И така 4 месеца правихме опити по задължение и по график, той се прибираше уморен, защото тогава много работеше и трябваше да прави секс ‘‘насила‘‘ и то придружен с болки. Аз трябваше да го разбера и да прекратя, но той сам искаше да продължим с опитите, за да не ме разочарова. Той винаги е правил всичко за мен, угаждал ми е, дори и без да го искам. Бил е винаги мил и обгрижващ. Но и винаги е бягал от конфликт, все се съгласява с мен, за да не ме нарани и да не се разстроя, да не се скараме.
В този период той започна да ходи доста по интервюта, на които се провали и това допълнително го събори. Някъде по това време на мен ми дойде ужасната идея да спретнем сватба, тъй като бяхме сгодени от години и само отлагахме. И аз и той не сме по сватбите, искахме нещо по нестандартно в тесен кръг, но нашите родители се намесиха и в крайна сметка събрахме доста хора. Самата подготовка мина ужасно и изнервящо и за мен, но повече за него. Дни преди сватбата ходихме на лекар отново и се оказа, че операцията е неуспешна и ще трябва да правим инвитро. Той го прие много зле. Почувства се неспособен като мъж. Мина въпросната сватба, не бях щастлива на нея, не я усетих като приятно изживяване. Прекарахме си обаче чуден меден месец в Тайланд. Откъснахме се от всички проблеми- това, че той не може да има деца, че не може да си намери по-добра работа, сватбата. Върнахме се от медения месец и съответно към реалността. В този период той рязко се настрои срещу мен. Започна да ме криткува за всичко ей така от нищото, започнахме да се караме и той да се дистанцира. Закъсняваше след работа, все беше кисел, спеше на дивана и ме избягваше. Така след 2 месеца прочетох 1 имейл и рабрах, че си има любовница. Призна ми всичко... Новата стажантка, с която са се натискали всеки ден след и преди дежурство и са стигнали уж само до орален секс. Чували са се всеки ден по няколко пъти, говорили са си, споделяли са си, тя имала хубаво чувство за хумор, общи теми за болницата и той с нея се откъсвал от реалността. На всичко отгоре тя има две малки деца и мъж, което ме втрещи какви жени съществуват. Това което стана ясно, е че е започнал връзката с нея(той все още не го приема, че е било връзка) дни след медения месец!! Тя го е харесвала от началото, когато е дошла на работа, започнали са флирт още преди сватбата и след нея вече, той се е възползвал. Когато разбрах, ние двамата минахме през ада. Аз го изгоних за 2 месеца, но накрая след 1000 молби от негова страна реших да му простя. Той я заличи от живота си по всякакъв начин, напусна болницата дори, съжалява безкрайно много, поболя се направо и много се обвинява. Говорихме много и се разбра, че връзката ни е била тръгнала в лоша посока, той е премълчавал много неща, за да не ме нарани, било го е страх от конфликти. Той по принцип има този страх, не само с мен, а със всички. Много е неуверен в себе си. Все се притеснява за всичко, все се обвинява нещо да не сгреши в ежедневието си. Само да добавя, че аз не съм властна и доминантна и не го подтискам допълнително. Оказва се, че направо не съм го познавала. Толкова много неща ми сподели, които са го тормозели. Аз сама открих моя вина и далеч не мисля, че съм безгрешна. Интересното е, че все едно имам нова връзка, на друго ниво, дори секса стана страхотен, сякаш нещо се отключи след това. Продължихме напред, защото се обичаме. Аз обаче не спирах да се сещам за случката и на моменти много се тормозех. Сънувах кошмари с нея, имах паник атаки, той в тези моменти той винаги ме успокояваше, но скоро пак изпадах в такова състояние на тревожност. Все още му проверявам телефона и имам параноята, че все нещо крие. Той не ми дава никакви поводи, държи се по-добре от преди дори, но аз не мога да оттърся. Така след почти 1,5 година аз забременях и съм в 4 месец сега. Той е безкрайно щастлив, при мен обаче спомените се връщат с пълна сила и не мога да спра да мисля за нея, за лъжата, за това как най-близкият ми човек, ме е предал така. Безброй пъти си представям как е могъл да го направи, до къде са щели да стигнат, ако не бях разбрала.. Той казва, че се е паникъосал от всичко, което му се е струпало наведнъж тогава- работата, проблемите, сватбата, но най-вече, че е разбрал, че не можел да има деца. Искал е да си върне контрола над живота един вид, да избяга от проблемите, започнал е дори да се съмнява, че аз съм неговия човек. Казва, че се е чувствал ужасно в тези 2 месеца и всеки ден с нея е искал да е за последно, но пак са продължавали. Каза ми, че е планувал и да спи с нея. Не бил насебе си. Не е значела нищо за него и му вярвам за това. Искал е да си напомпа самочувствието и да си почеше егото. Не знам обаче как да продължа да му имам доверие. Все се, чудя какво щеше да стане, ако не бях разбрала. И кой започва връзка с друга жена точно след сватбата? Сега ще имаме дете и вместо да съм щастлива се тормозя с миналото. Знам, че всеки може да направи грешка, но защо е толкова трудно да се забрави предателството и как да продължа напред?
С мъжът ми сме заедно от 6 години, но живота ни се преобърна преди 2. Той е лекар в голяма частна болница и съответно е работохолик. Правихме опити за бебе 10 месеца и тогава се откри проблем в него- оказа се с много лоша спермограма, веднага последва операция за варикоцеле. Oперацията се оказа голяма грешка, защото много го травмира, имаше доста болки и трудно възтановяване. След нея аз исках да не спираме опитите за бебе, защото имах голяма надежда, че операцията е била успешна. И така 4 месеца правихме опити по задължение и по график, той се прибираше уморен, защото тогава много работеше и трябваше да прави секс ‘‘насила‘‘ и то придружен с болки. Аз трябваше да го разбера и да прекратя, но той сам искаше да продължим с опитите, за да не ме разочарова. Той винаги е правил всичко за мен, угаждал ми е, дори и без да го искам. Бил е винаги мил и обгрижващ. Но и винаги е бягал от конфликт, все се съгласява с мен, за да не ме нарани и да не се разстроя, да не се скараме.
В този период той започна да ходи доста по интервюта, на които се провали и това допълнително го събори. Някъде по това време на мен ми дойде ужасната идея да спретнем сватба, тъй като бяхме сгодени от години и само отлагахме. И аз и той не сме по сватбите, искахме нещо по нестандартно в тесен кръг, но нашите родители се намесиха и в крайна сметка събрахме доста хора. Самата подготовка мина ужасно и изнервящо и за мен, но повече за него. Дни преди сватбата ходихме на лекар отново и се оказа, че операцията е неуспешна и ще трябва да правим инвитро. Той го прие много зле. Почувства се неспособен като мъж. Мина въпросната сватба, не бях щастлива на нея, не я усетих като приятно изживяване. Прекарахме си обаче чуден меден месец в Тайланд. Откъснахме се от всички проблеми- това, че той не може да има деца, че не може да си намери по-добра работа, сватбата. Върнахме се от медения месец и съответно към реалността. В този период той рязко се настрои срещу мен. Започна да ме криткува за всичко ей така от нищото, започнахме да се караме и той да се дистанцира. Закъсняваше след работа, все беше кисел, спеше на дивана и ме избягваше. Така след 2 месеца прочетох 1 имейл и рабрах, че си има любовница. Призна ми всичко... Новата стажантка, с която са се натискали всеки ден след и преди дежурство и са стигнали уж само до орален секс. Чували са се всеки ден по няколко пъти, говорили са си, споделяли са си, тя имала хубаво чувство за хумор, общи теми за болницата и той с нея се откъсвал от реалността. На всичко отгоре тя има две малки деца и мъж, което ме втрещи какви жени съществуват. Това което стана ясно, е че е започнал връзката с нея(той все още не го приема, че е било връзка) дни след медения месец!! Тя го е харесвала от началото, когато е дошла на работа, започнали са флирт още преди сватбата и след нея вече, той се е възползвал. Когато разбрах, ние двамата минахме през ада. Аз го изгоних за 2 месеца, но накрая след 1000 молби от негова страна реших да му простя. Той я заличи от живота си по всякакъв начин, напусна болницата дори, съжалява безкрайно много, поболя се направо и много се обвинява. Говорихме много и се разбра, че връзката ни е била тръгнала в лоша посока, той е премълчавал много неща, за да не ме нарани, било го е страх от конфликти. Той по принцип има този страх, не само с мен, а със всички. Много е неуверен в себе си. Все се притеснява за всичко, все се обвинява нещо да не сгреши в ежедневието си. Само да добавя, че аз не съм властна и доминантна и не го подтискам допълнително. Оказва се, че направо не съм го познавала. Толкова много неща ми сподели, които са го тормозели. Аз сама открих моя вина и далеч не мисля, че съм безгрешна. Интересното е, че все едно имам нова връзка, на друго ниво, дори секса стана страхотен, сякаш нещо се отключи след това. Продължихме напред, защото се обичаме. Аз обаче не спирах да се сещам за случката и на моменти много се тормозех. Сънувах кошмари с нея, имах паник атаки, той в тези моменти той винаги ме успокояваше, но скоро пак изпадах в такова състояние на тревожност. Все още му проверявам телефона и имам параноята, че все нещо крие. Той не ми дава никакви поводи, държи се по-добре от преди дори, но аз не мога да оттърся. Така след почти 1,5 година аз забременях и съм в 4 месец сега. Той е безкрайно щастлив, при мен обаче спомените се връщат с пълна сила и не мога да спра да мисля за нея, за лъжата, за това как най-близкият ми човек, ме е предал така. Безброй пъти си представям как е могъл да го направи, до къде са щели да стигнат, ако не бях разбрала.. Той казва, че се е паникъосал от всичко, което му се е струпало наведнъж тогава- работата, проблемите, сватбата, но най-вече, че е разбрал, че не можел да има деца. Искал е да си върне контрола над живота един вид, да избяга от проблемите, започнал е дори да се съмнява, че аз съм неговия човек. Казва, че се е чувствал ужасно в тези 2 месеца и всеки ден с нея е искал да е за последно, но пак са продължавали. Каза ми, че е планувал и да спи с нея. Не бил насебе си. Не е значела нищо за него и му вярвам за това. Искал е да си напомпа самочувствието и да си почеше егото. Не знам обаче как да продължа да му имам доверие. Все се, чудя какво щеше да стане, ако не бях разбрала. И кой започва връзка с друга жена точно след сватбата? Сега ще имаме дете и вместо да съм щастлива се тормозя с миналото. Знам, че всеки може да направи грешка, но защо е толкова трудно да се забрави предателството и как да продължа напред?
Също ми се струва, че и ти си доста настойчива за всичко и това го фрустрира допълнително. Такива мъже търсят утеха в неангажиращи връзки, за да си починат. 
