(Био)зеленчукова градина-нашето райско кътче (тема 40)

Здравейте! Приемате ли нови попълнения?
От две години си имаме собствена градинка и сега гените лека полека се пробуждат и навлизам в дебрите на земеделието.

Здравейте , някой да знае къде в София или около София ,мога да си намеря птича тор ?;

Ще пиша в тази положителна тема, че нещо се "филмирах" от събитията тези дни и ми идва много песимизма...

Имаме малка оранжерия в двора и от няколко години садя домати и краставици най-вече. Общо взето само за спорта. При нас е хладно и всичко става късно, вече сме си от-яли на домати, когато нашите станат. Освен това, всичко узряваше накуп и или раздавахме на съседите, или буркани трябва да правим

Но миналата година направих експеримент, който излезе повече от успешен. С дъщеря ми (5 годишна) засадихме какво-ли-не. Аз правя дупките, тя слага семенца. По малко, всяко на две-три места, но много различни зеленчуци - репички, моркови, домати, краставици, чери-домати, камби, чушки, патладжани, брюкселско зеле, царевица, фъстъци, ряпа... Сигурно пропускам нещо

И като почнахме добива по-късно - край нямаше. Всяка седмица имахме нещо ново, а краставиците - нон-стоп. Но най-големият ми успех беше, че детето гледаше всичко как се развива и се радваше на всеки нов добив. Опитваше всичко (защото е наше), а по принцип трудно я караме да яде каквото и да е

Дори супер-горда занесе от своите зеленчуци в детската градина, разказа как се добиват и почерпи всички от групата

stupidFool, много стоплящ разказ.

прекрасна малка градинарка-босоножка.

След като изчетох "Умната зеленчукова градина", реших и аз да го направя-на леха от 100-130 см. засадих лук, морков, чесън. Ще има домати в един ред само и ще бъдат в средата.
От двете тесни страни- латинка и дупек ще бъде.
Краставиците и тиквичките ще посадя в гнезда в тревата и ще ги оставя на земята, до каменния дувар.
Ако искат, да се катерят по него.
На долната леха ще сложа пипера, патладжана, чубрицата, още няколко домата, между джодженът, който изтръгване няма, и босилек.. ..
Ще омешам марулите с боба и целината, и магданоза.
И разбира се, ще нацвъкам невен, сред ригана и мащерката, където намеря свободно място.
Продават едни комплекти за капково напояване на саксии- 10-12 лева, 7.5 м. капков маркуч с всичките му джаджи, за директно свързване с чешмата. Ако го пусна на доматите, ще си реша проблема с напояването им и немокренето на листата.

Искам да си купя оранжерия и аз, вашата каква е?

Добре дошли  на новите членове  на групата. !
Всеки опит е полезен. Поздравления за плодовете на труда  ви .
Последните събития  наистина са за анализ. . .
Тук , там прочитам  че  млади хора искат "да ловят гората"
Казват че плодовете и зеленчуците  са 80 процента внос.   
Ако се затворят границите ,  ще трябва да се редим на опашка за някое доматче.

Ех... И тя самата (оранжерията) има история...

По принцип всяка година празнуваме Нова Година с група приятели. Ходим ту насам, ту натам, групата обаче е големичка и не можем да се съберем където и да е. Трудно е да намираме места, понякога сме резервирали още от март даже.

Ама една година я закъсахме. Закъсняхме, а след Септември вече става много трудно. Още повече, че като са много хора е трудно да се угоди на всеки - един иска цена, друг удобства, трети му е млякото горещо, четвърти - друго нещо.

Та накратко - изтървахме последния влак. Имаше идеи всякакви, ама все не ставаха.

Та решихме да съберем групата вкъщи. Ама пък Къщата е малка. Ама имаме голяма тераса. Ама Нова година, както знаете, в нашето полукълбо е през зимата...

И тук се появи Оранжерията. Поръчахме я от фирма, която прави тези ветроустойчивите дебели найлони. Забравих вече как се казват, има доста такива заведения. Сковахме на 31-ви дървена конструкция на терасата, долепена до къщата. Покрихме я с този дебел найлон (или винил ли беше). Запалих яко парното и изкарахме чудесна вечер. За разкош тогава имаше и сняг, не като сега. Оранжерията тогава беше съвсем нова, т.е. съвсем прозрачна. Седяхме на килими, вътре топло, а наоколо сняг, горе пък звезди. Прекрасно...

Е, по-късно (след като се възстановихме от грандиозната, успешна и нова година), преместихме оранжерията в края на двора. Тя вече не съпортваше аху-иху, а домати и краставици. Както си му е реда.

Но все пак - няколко години по късно се включи силно образователно. Това го писах по-преди.

Поздрави на малката градинарка и на майка й, която хубаво разказва!
Дъщеря ми на 1 годинка успешно събираше картофите, които вадехме. А череши децата си късат направо от дървото, защото клоните са на ниско. Те почти бебета бяха, а свикнаха така от дървото. Селска му работа, идилия.

Точно в това виждам най-голямата полза от обработването на градина, поне при нас.
Децата виждат как се случват нещата, как малкото семенце с грижа и труд след няколко месеца дава реколта. Да, ядат чисти и истински плодове и зеленчуци,  но и се учат на труд,  усвоят уникални знания и умения и се чувстват горди от себе си.
Дъщеря ни оня ден се радва на нарцисите, чиито луковици спаси миналата година. Момчетата изкорениха ненужни храсти и взеха да мислят какво да посеем на тяхно място. Нямат търпение да сложим разсада в парника, а са големи, тийнове.

Бащата съм

Поздрави и благодарности за таткото!

Само моето дете не се поддава на подобно обучение.
Понякога се хваща са бере нещо, понякога вади картофи, моркови. Но това е защото не са пуснали пръскалките да поливат 🤪

ако съм го разказвала и преди, извинете ме.
преди години, когато имахме градинка на брега на Дунав, на гости ни дойде племенника на мъжа, детето беше 7-8 годишно.
в дворчето се отглеждаха цветя, рози и трева, но имаше и един ред моркови.
извадих едно морковче на детето и го изпратих да си го измие и да го хапне. направи ми впечатление, че прекалено дълго го мие, но какво пък, може да обича да се мокри.
когато пак му казах да го хапва той отиде при баща си и попита дали да го яде, защото морковът имал нещо зелено отгоре. листата!
това ме накара да премисля за зеленчуците в двора - не исках и нашето дете да не знае как изглеждат моркова, краставицата, домата, преди да влязат в чинията.
в новата градинка и Горинич младши сади и сее. и даже поставихме рекорд - около 50 вида зеленчуци.
забавно е.