Как да забравя за изневярата му?

  • 4 618
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 430
Здравейте.
Ето и моята история:
Женени сме от 30 години. Винаги съм мислила, че по-щастливо семейство от нас няма. Имах пълно доверие на съпруга си. Винаги с насмешка съм приемала темата за изневярата - бях убедена, че това няма да ми се случи.
Да, ама не! През април 2017 г., след като от около 2 месеца усещах, че той не е същия, разбрах, че има връзка сколежка от 9 месеца. Тя-с 8 години по-млада от мен. Увъртала се около него, разказвала му, че нейната връзка не върви и т.н. Той хлътнал и дори си казали, че се обичат. Той се държеше като неадеквате. Бях като ударена. Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. Оная от своя страна не го оставяше-месинджър, телефон непрекъснато. Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, че ако може да върне времето не би го направил, че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
Проблема е, че не мога да спра да си спомням думите му и изневярата му.
Помогнете - как да спра да мисля за това? Простила съм му, вярвам му, но все го мисля.
Моля, дайте съвет.

# 1
  • Мнения: 866
Да възможно е и да не е бил той инициатора и както вече съм казвал много пъти, мъжете са си такива по природа и често мислят с долната си глава и лесно могат да се "подхлъзнат" ако някое привлекателно момиче ги набележи.

Може и да е искрен в покаянията си. Аз те съветвам да потърсиш добър психолог, само той би могъл да ти помогне да преодолееш тези терзания.

# 2
  • Мнения: X
Здравейте.
Ето и моята история:
Скрит текст:
Женени сме от 30 години. Винаги съм мислила, че по-щастливо семейство от нас няма. Имах пълно доверие на съпруга си. Винаги с насмешка съм приемала темата за изневярата - бях убедена, че това няма да ми се случи.
Да, ама не! През април 2017 г., след като от около 2 месеца усещах, че той не е същия, разбрах, че има връзка сколежка от 9 месеца. Тя-с 8 години по-млада от мен. Увъртала се около него, разказвала му, че нейната връзка не върви и т.н. Той хлътнал и дори си казали, че се обичат. Той се държеше като неадеквате. Бях като ударена. Той ми каза, че не ме обича, че иска да се разделим. Много плаках и го молих да не го прави. Бях убедена, че все още ме обича. Оная от своя страна не го оставяше-месинджър, телефон непрекъснато. Так или иначе останахме заедно. И есента на 2018г. нещата започнаха полека да се оправят. Той ми каза, че съжалява, че ако може да върне времето не би го направил, че ме обича много, че не знае как и защо се е оплел така. И сега все още ми казва и показва, че ме обича. Аз чувствам любовта му.
Проблема е, че не мога да спра да си спомням думите му и изневярата му.
Помогнете - как да спра да мисля за това? Простила съм му, вярвам му, но все го мисля.
Моля, дайте съвет.
Eдва ли има общовалиден съвет....
Щом си простила и той прави всичко, за да се забрави случилото се, опитвай да игнорираш такива мисли.
Усетиш ли, че те нападат, взимаш книга/гледаш филм/излизаш на покупки/обаждаш се на приятелка/отиваш на фитнес.....просто намираш твоя си начин.
Едва ли е лесно, но с времето може би такива периоди ще са все по-редки.Особено ако той наистина съжалява и с нищо не ти напомня за случката.

# 3
  • Мнения: 5 300
Не се забравя. Може да се примирите, но не и да забравите. На мен са ми изневерявали също, плака, разкайваше се, простих, след 3 месеца се повтори със същата жена. Та за себе си знам, че изневяра втори път няма да простя. Горчивината си остава, терзанията, ама дали сега пак ме лъже, че е на кафе с приятели примерно и такива.

# 4
  • Мнения: 18 524
След 30 години аз не знам как бих го изтърпяла това. В смисъл - няма да имаме малки деца, мъжът ще ми е писнал все с нещо за толкова дълъг период... Мога да ти кажа, че с който и да е друг мъж ще се чувстваш по-леко и по-добре. С този все ще ти седи на заден план изневярата му и ще напомня за себе си и това например мен не ме устройва. Ако оабче си се запънала, че си го искаш, вземи си живе живота, излизай, весели се, приеми, че няма да кръшка повече и това е. Не рови и не се занимавай с глупости.

# 5
  • Мнения: 7 897
Все още не си му простила, щом се тровиш. Няма рецепта, за съжаление. Съжалявам, че ще го напиша, но след почти три години да се чувстваш все още зле според мен е знак, че няма да го преглътнеш и занапред.

# 6
  • София
  • Мнения: 35 056
Авторке, щом мислиш за това и превърташ думи, действия, мисли - не си му простила. Знаеш го.

# 7
  • Мнения: 430
Благодаря на всички за коментарите.
Простила съм му - обичам го, не го съдя. Може би аз съм си виновна, че като се сетя и не си казвам - Спри, не мисли, а започвам да се самонавивам. И знам, че ме обича - усещам.
Моля пишете, давайте мнения. Сигурна съм, че тези обсъждания са важни и ценни за много други като мен.

# 8
  • Мнения: 7 897
Точно това  че се самонавиваш, означава, че раната не е затворена. Ако това се случи, ще го усетиш веднага. Не мога да го обясня. Усещането е като да си се возила в раздрънкан претъпкан автобус да речем в Индия и да успееш да отвориш прозореца.

# 9
  • София
  • Мнения: 35 056
Лесно се прощава на думи, трудно в душата.
При теб е още по-трудно, защото са си имали развита и функционираща връзка. Ето това те трови, не самият акт.
Нормално е да имаш подобни чувства, ненормално е, ако те подхлъзват да водиш диалози в главата си, да разиграваш сцени, да се озлобяваш.

# 10
  • Мнения: 866
Авторке не очаквай да чуеш много съвети или на вероятно никакви в посока как да преодолееш тези терзания и мисли, навярно ще получиш съвети да го зарежеш, но ти май не търсиш такива. Ето ти един съвет, който може да помогне и на да други жени. Много хора подценяват психотерапията като средство за справяне с такива проблеми, което и малко парадоксално, защото ако нещо би могло да помогне, то е точно такава терапия.

Това, че не всички психотерапевти са на едно ниво е съвсем отделен въпрос и за това трябва да се подбира.
Ще те запозная с една възможност, която е доста ефективна в случая, когато конвенционалните методи не помагат, които първо тях трябва да пробваш. Това е терапия с хипноза. Извадил съм някои цитати от статия за обща представа на тази терапия:

Цитат
Самовнушението е основно при хипнозата. То сключва вграждането на полезни или необходими навици – например промяна в начина на хранене. Освен това се въздейства върху вредни навици с цел тяхното изкореняване – например тютюнопушене, алкохолизъм и други. Добър ефект се наблюдава при пациенти с различни фобии, проблем със самовъзприемането, депресия, включително и обсесивно-компулсивните разстройства.

Чрез хипнозата се залага нова информация на ниво подсъзнание, с която разумът (съзнанието ) оперира като нещо възприето, с което да се съобрази. Специалисти по психиатрия, които съобщават резултати от прилагането на хипнозата при лечение на някои зависимости открояват случаи, при които ефектът продължава близо 10 години. 

Освен редица положителни ефекти, терапията не може да бъде напълно осигуряваща безвредност, тъй като подсъзнанието е непредвидимо и опитът показва, че са възможни рискове, особено при попадане в ръцете на лаик.

# 11
  • Мнения: 3 186
Не си наясно със себе си. Нито си простила, нито можеш да прощаваш.
Тежки удари не познавам човек да е простил. Но някои си мислят така. След раздяла завинаги, болката отшумява и времето лекува.
Но  не изисквай от себе си да простиш. Плюс това три години са много малко.

# 12
  • Мнения: 430
Точно това  че се самонавиваш, означава, че раната не е затворена. Ако това се случи, ще го усетиш веднага. Не мога да го обясня. Усещането е като да си се возила в раздрънкан претъпкан автобус да речем в Индия и да успееш да отвориш прозореца.
Но аз мисля, че прошката и болката са различни неща. Може да си простил и пак да ти е болно. то няма как да заздравее бързо.

# 13
  • Мнения: 430
Да възможно е и да не е бил той инициатора и както вече съм казвал много пъти, мъжете са си такива по природа и често мислят с долната си глава и лесно могат да се "подхлъзнат" ако някое привлекателно момиче ги набележи.

Може и да е искрен в покаянията си. Аз те съветвам да потърсиш добър психолог, само той би могъл да ти помогне да преодолееш тези терзания.
Аз живея в малък град и не мисля, че нямам избор на психотерапевт.

# 14
  • Мнения: 12 473
А защо "така или иначе" останахте заедно?

Общи условия

Активация на акаунт