Здравейте мами, тъй като съм млада мама (първо бебче на 3,5 месеца) ми стана любопитно някоя от вас би ли споделила колко и как се беше променил личният и живот и взаимоотношенията със половинката ви? Ние лека полека се опитваме да влезнем в ритъм но повечето от вас знаят, с бебе планове няма... ние си решим да гледаме филм или да се осамотим малко и малкия веднага се събуди, съпругът ми се изнервя... ще стане ли всичко като преди или да не бъда толкова голям оптимист!? Ако ще си дойде по старо му колко време трябв да мине? Бих се радвала да чуя как да се развили нещата при вас!
- Публикувана: 15 фев. 2020, 06:01 ч.
- Последно мнение: 2 март 2020, 01:12 ч.
Как се промени брака ви след раждането?
Нашето е на година и половина, все така си нямаме време за нищо лично. Но според мен зависи и от какво е детето, дали е ревливо, дали спи. Нашето реве и не спи 
Зависи и от това колко сте готови вие да му „ходите по г*за”. Имам познати, дето си оставят бебето да реве, за да се научи, че мама и тате имат нужда се занимават и с нещо друго. Аз не понасям бебешки рев и нямам нерви да го прилагам това, та от ранни зори до късни нощи се занимаваме с детето. Нека кажат хора с повече опит как е 
Зависи и от това колко сте готови вие да му „ходите по г*за”. Имам познати, дето си оставят бебето да реве, за да се научи, че мама и тате имат нужда се занимават и с нещо друго. Аз не понасям бебешки рев и нямам нерви да го прилагам това, та от ранни зори до късни нощи се занимаваме с детето. Нека кажат хора с повече опит как е 
Моето момче е на 1.8г. Много лесно се гледа, но си иска обгрижването 24/7. Гледаме го сами с таткото, не сме излизали сами вечер от мнооого време. Излизаме по отделно с приятели. Малкото спи в отделна стая от много малък, така че спалнята си е само наша. Трудно е, изнервени сме много, на мен не ми се седи вече вкъщи, дано скоро тръгна на работа.
Едно дете преобръща живота на двойката на 180 градуса, което е нормално. Вашето бебе е много малко, но с времето ще става по-добре, ще видиш. Нямам търпение моето да стане на 4-5и да си поемем малко въздух 😀
Едно дете преобръща живота на двойката на 180 градуса, което е нормално. Вашето бебе е много малко, но с времето ще става по-добре, ще видиш. Нямам търпение моето да стане на 4-5и да си поемем малко въздух 😀
Аз бих се изнервила сериозно, ако мъжът ми показва нерви, защото бебето му нарушило спокойствието, докато гледал филм или се "осамотявате", вместо да се надигне и да го успокои. Това е бебе. От него е абсурдно да се очаква да разбира кога е подходящо да реве (сигурно когато мъжът го няма), но мъжът е възрастен човек и трябва да разбере, че ако се държи като нервна примадона, не само не помага, но и пречи. Цялата обстановка се напряга. Това се предава на теб, предава се и на бебето, и то, вместо да се успокои за минути, може да откара дълго в рев.
П.п. На 3-4 месеца спят и ядат основно, не разбират много, не са много мобилни. В следващите месеци сигурно ще стане по-зле.
П.п. На 3-4 месеца спят и ядат основно, не разбират много, не са много мобилни. В следващите месеци сигурно ще стане по-зле.
Аз бих се изнервила сериозно, ако мъжът ми показва нерви, защото бебето му нарушило спокойствието, докато гледал филм или се "осамотявате", вместо да се надигне и да го успокои. Това е бебе. От него е абсурдно да се очаква да разбира кога е подходящо да реве (сигурно когато мъжът го няма), но мъжът е възрастен човек и трябва да разбере, че ако се държи като нервна примадона, не само не помага, но и пречи. Цялата обстановка се напряга. Това се предава на теб, предава се и на бебето, и то, вместо да се успокои за минути, може да откара дълго в рев.
П.п. На 3-4 месеца спят и ядат основно, не разбират много, не са много мобилни. В следващите месеци сигурно ще стане по-зле.
П.п. На 3-4 месеца спят и ядат основно, не разбират много, не са много мобилни. В следващите месеци сигурно ще стане по-зле.
Здравей 😊 имам близнаци на тринайсет месеца , гледаме си ги двамата с ММ . Много неща се промениха в ежедневието ни , все пак сме родители - а това е толкова вълшебно ! Мъжът ти вместо да мрънка да се включи активно в отглеждането на детето ви . За мен това е ключът към щастливото родителство . Заедно сме ги правили тези деца , заедно се грижим за тях . Три пъти сме излизали без тях ( и то само защото не беше подходящо за тях ) . Ние гледаме да прекарваме време с децата си - толкова е хубаво да видиш всичко през техните очи , да опознаваш света . След няколко години те ще предпочитат компанията на приятели , любими ... сега е времето да са с нас , и нашият втори шанс да сме деца . А интимността си я имаме всекидневно , да понякога ни прекъсват децата , но това не е толкова страшно ... винаги може да сложиш някой неща на пауза .
Никога не става "както преди". Но от отношението на родителите помежду им и към детето зависи дали ще си намерят новия баланс. Реакциите на бащата са червена лампа. Той грижи ли се ефективно за бебето? Сменя ли памперси, гушка ли го, разнася ли го като има колики и плаче? Ако самият той не изпитва привързаност, а по-скоро раздразнение, това е проблемът ви, а не, че бебето ви лишава от усамотение.
И мен това би ме притеснило-бащата да се дразни на СОБСТВЕНОТО си дете,че му пречи да живее,яде,спи и т.н.Това е нашето дете и двамата сме отговорни за него.Всичко друго отпада или се отменя за момента.Усамотявахме се вечер,след като заспи дълбоко.Нощем сучеше до 2 годишен,така,че ставах аз да кърмя.Не съм закачала мъжа ми за това.Цял ден готвене,чистене и разходки.Ходех след г..а му непрекъснато.А когато проходи,съм стояла залепена за него докато свикне да пада правилно,докато се научи какво да прави.За излизане вечер-не го правим защото нямаме нужда от това.Достатъчно ни е да сме вкъщи тримата.На сватби отказвахме да ходим докато сина не стана на 5-6.Рано лягаше и нямаше на кой да го оставяме,защото сами си го гледаме.Естествено,че нуждите на детето са на първо място за нас.Не можем да си позволим сватби,докато детето скучае там или му се доспива рано и реве.Отложихме всичко,което пречеше.Сега е на 8,вече ученик.Малко по-спокойно ни е вече,не е така завързан за нас,по-самостоятелен е.
То ежедневието се променя за цял живот. Сега е бебе и реве, после трябва да се води на градина, училище, допълнителни занимания. Ако е болно, тогава пак грижи. И така до края на света, защото детето ти е дете за цял живот и винаги ще го мислиш. Кажи на мъжа ти да свиква.
Иначе след 4 година стават по лесни - може да се води диалог с тях и спят по цяла нощ, та спокойно да можете да правите секс и да гледате филм без някой да ви пречи. До тогава, ако не сте се развели, ще сте свикнали и напаснали спрямо ежедневието и характера на детето.
Колкото по-малко се месят баби и дядовци, толкова по-бързо ще си нагодите режим, който да ви пасва.
Късмет! Изглежда страшно, но всъщност не е така
Иначе след 4 година стават по лесни - може да се води диалог с тях и спят по цяла нощ, та спокойно да можете да правите секс и да гледате филм без някой да ви пречи. До тогава, ако не сте се развели, ще сте свикнали и напаснали спрямо ежедневието и характера на детето.
Колкото по-малко се месят баби и дядовци, толкова по-бързо ще си нагодите режим, който да ви пасва.
Късмет! Изглежда страшно, но всъщност не е така
Като стане пълнолетно, ще се оправи, защото тогава вие вече не носите отговорност.
А сериозно - за мен нещата се промениха с навършване на 2 г от детето. За излизане навън двамата - покани някоя от бабите да го гледа 1 път седмично за 2-3 часа или 1 час поне. Няма да я затрудни някоя вечер да остане с детето, а вие малко да се разтоварите.
Ствсем нормално е да изкрейзвате, и двамата, от рев нон стоп, от недоспиване, от неразбираеми изисквания на детето. Затова трябва да си почивате, доколкото е възможно.
А сериозно - за мен нещата се промениха с навършване на 2 г от детето. За излизане навън двамата - покани някоя от бабите да го гледа 1 път седмично за 2-3 часа или 1 час поне. Няма да я затрудни някоя вечер да остане с детето, а вие малко да се разтоварите.
Ствсем нормално е да изкрейзвате, и двамата, от рев нон стоп, от недоспиване, от неразбираеми изисквания на детето. Затова трябва да си почивате, доколкото е възможно.
Здравейте мами, тъй като съм млада мама (първо бебче на 3,5 месеца) ми стана любопитно някоя от вас би ли споделила колко и как се беше променил личният и живот и взаимоотношенията със половинката ви? Ние лека полека се опитваме да влезнем в ритъм но повечето от вас знаят, с бебе планове няма... ние си решим да гледаме филм или да се осамотим малко и малкия веднага се събуди, съпругът ми се изнервя... ще стане ли всичко като преди или да не бъда толкова голям оптимист!? Ако ще си дойде по старо му колко време трябв да мине? Бих се радвала да чуя как да се развили нещата при вас!
Аз обаче виждам голям червен фар - създали сте детете, което все още само яде, с*ре и спи, не е проходило и не е започнало с белите, нито има нужда от развозване по ДГ/у-ще, спорт и подобни, а твоя "мъж" се ядосва, че не може да су изгледа филма или да си начеше нагона, понеже собственото му дете му пречи?! Той да не си мисли, че това е кукла - като не му се занимава, мята го в ъгъла и то стои и чака? Той занимава ли се с детето - къпане, хранене, ако е на АМ, преобуване такива неща?
Какъв е смисълът да създаваш дете и да броиш кога ще минат 20 години, че да се изнесе и да си живееш живота? Не ми се вижда нормално, трябва да се намери някакво щастие и в сегашния живот. То 1/3 от живота ти значи чакаш да мине, че да продължиш да живееш "като преди". Страшна мъка ще е 20 години обратно броене.