Пречат или помагат на връзката домашните любимци?

  • 11 594
  • 453
  •   1
Отговори
# 30
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 239
Кучетата приличат на собствениците си. Без оглед на породата. Ако кучето е агресивно, било то пинчер, или доберман, нямам работа с тоя човек.
Имам приятели с питбули. Е, няма толкова добри и мили кучета. Просто възпитанието им е такова, стщо като при децата.
Ако учиш кучето на любов, то няма как да бъде агресивно.

# 31
  • Плевен
  • Мнения: 1 611
И двамата с мъжа ми обичаме котки,и ненавиждаме кучета.Но никога не бихме си взели котка вкъщи.Не мисля,че в тесен апартамент,в който едва се събираме тримата,има място за каквото и да е животно!Мъка и за животното,мъка и за нас,по-скоро мен!След дете ли да вървя,по аптеки и здравни каси ли да ходя по повод заболяването на мъжа ми,да готвя ли,да чистя ли,да помагам за домашни ли.Аз не искам,мъжа ми не иска,щом на мен ще ми е тежко и трудно.Детето иска,но знае,че котки пред входа има поне 3 и ако иска да слиза и гали/играе с тях.Имала съм котка като дете,но не беше в апартамент,а в къща,и то никога не е спяла вътре.През деня я пускахме на топло,но нощем навън."Впрочем като цяло не споделям ценностите на панелните кинолози, въдещи трудни породи по апартаменти, та после да маат по анцуг и да гледат лошо с питбула си.

По принцип имам особено мнение и за мъже, и за жени, лапнали по най-новия тренд да си осиновяват питоподобни." И моето мнение е същото!Не разбираме с мъжа ми тая нова мода,да си купиш колкото се може по-голямо куче и да го водиш по детските площадки.Пуснато!И като види тичащо дете да му скочи насреща!Ма много ги обичам тия кучкари.После естествено родителите на детето виновни,че не са го възпитали да гледа.А кучкарите невинни,че довели кучето където няма никаква работа при положение че виждат,че има много деца и бебета.При това положение не ме обвинявайте,че след раждането на детето,намразих още повече огромните кучета.

# 32
  • Мнения: X
И аз се кефя повече на котки.

И между другото въобще не е вярно, че апартамент с животно не мирише, особено ако става дума за куче. Аз имам чувствителен нос и винаги ми мирише, пък не вярвам всичките хора с кучета да са мърлячи. То животното не ходи само по теракота, а се катери по мебели, лежи на килими, легла и т.н.
Кучетата имат нужда от пространство, така че къща с двор ми се вижда прекрасна алтернатива на апартамента-затвор.

# 33
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
При нас положението е заварено, но мисля, че тия неща трябва да се уточняват преди началото на съвместно съжителство, като всичко останало. И да се обсъждат задълбочено, защото не може да изхвърлиш живо същество, което досега е имало само теб, на улицата. Сериозни резерви имам към хора, на които животните все им пречат, и към такива, които с лека ръка са способни да изхвърлят животното поради някаква причина, която обикновено се оказва напълно преодолима или измислена. А ако сега, както имам кучета, бях необвързана, нямаше да тръгна да създавам връзка с някого, който ми поставя условия те да изчезнат.
Другото - "загубеното" време, "мръсотията", "миризмата" - са все причини, обикновено да не се взимат животни. Времето с тях ми носи само ползи, най-малкото поради интензивното движение поне час при разходката и всички благоприятни промени в организма вследствие на това. Миризма и мръсотия няма, ако се проветрява и чисти редовно и ако се спазва хигиената на самите животни - миене след всяко излизане, ресане, къпане през определен период и прочие.

# 34
  • Мнения: 24 467
Аз в апартамент гледам котка, рибки, хамстери и подобни. Куче - не. То иска двор.
Котката си винаги съм пускала навън да се разхожда /гледам котки от малка в апартамент и в къщата на село винаги сме имали/, така че у нас наистина не мирише дори от котешка тоалетна. Сегашната ни котка такава не ползва. Така и не пожела. За разлика от кучето, тя не се нуждае някой да я разхожда. Просто й отварям вратата и тя си излиза. Като си свърши каквото има да върши и се разходи, ако пожелае, се прибира и се обажда до вратата, че е вече там. Ако има някой у нас й отключва, ако няма - тя си чака там до вратата да се приберем.
Обезпаразитявам, ваксинирам и толкоз. Сега женската ще я кастрираме.
За мен лично повечето алергии се появяват при хора, които нямат от малки редовен контакт с естествената природа, за да развият, когато е нужно, нормален имунитет, живеят в максимално стерилна среда и приемат прекалено много лекарства. Това съм чела и такива са личните ми наблюдения.

Последна редакция: чт, 13 фев 2020, 13:05 от Judy

# 35
  • Мнения: 30 802
Ако е кастриран котарак или женска, да не маркират, не знам дали може някой да надуши, че има котка в апартамента. Новите тоалетни абсорбират миризмата много добре.

Иначе всяко куче може да прояви агресия, просто не го е направило още. За всяко куче плаченето на малко бебе е като звук от ранена жертва - и затова са опасни, щото дори на добри кучета им се включва инстинктът да доубият жертвата. Дори средно по размери куче може да убие малко бебе.

# 36
  • Мнения: 8 937
Това вече е абсурдно... Кучетата са изключително нежни към бебета и малки деца.

# 37
  • Мнения: 24 467
Имах един мъжки котарак, с който много се обичахме. Двамата - аз и той. Ходеше след мен като куче, вкл. до контейнера да хвърляме боклук и до магазина да пазаруваме. Само дето каишка не съм му слагала. Сочеше с муцуна, къде иска да ходи и си говорехме най-редовно с него.
Никога няма да забравя, как веднъж се скарах на малкия ми син и повиших тон, а моят котарак се нахвърли стръвнишки отгоре му. Направо като звяр. А иначе беше кротък и много любвеобилен. Вероятно е решил, че щом синът ме ядосва, той е лош и ми пречи или ме заплашва с нещо, и той, като мой котарак и пръв приятел и закрилник, се е почувствал длъжен да ме защити.   Laughing Е тоз котарак, като никой друг, ме научи да не повишавам никога тон. Я съм повишила, я е изял някого!
Много интересни са животните. И поведението им не може да се тълкува винаги тъй лесно, както човек си мисли. Нито е винаги предвидимо.
Има си цял дял зоопсихология, например.

Последна редакция: чт, 13 фев 2020, 13:03 от Judy

# 38
  • Мнения: 30 802
Не е абсурдно, има много такива случаи. Наистина супер разбрано куче, нещо му става и удушва бебето.

https://www.dogsbite.org/staying-safe-family-dog-attacks.php

И не е до възпитание, просто то е животно и реагира на ситуации с определено поведение. Вкл. част от кучешките поведения са душене и убиване. Важи за всяко куче - всички породи хапят и разтърсват.

# 39
  • Мнения: 24 467
Цитат
Наистина супер разбрано куче, нещо му става и удушва бебето.

Кучета да. Котарак за първи път виждах и чувах такъв, като моя.
Обожавам животните, но определено им нямам безкрайно доверие. Колкото и стопаните им да се верят и кълнат колко са идеални.

Не е абсурдно, има много такива случаи. Наистина супер разбрано куче, нещо му става и удушва бебето.

https://www.dogsbite.org/staying-safe-family-dog-attacks.php

И не е до възпитание, просто то е животно и реагира на ситуации с определено поведение. Вкл. част от кучешките поведения са душене и убиване. Важи за всяко куче - всички породи хапят и разтърсват.
Възможно е и човек трябва да е в състояние да реагира или бебето да не е при животното, когато няма надзор.

Последна редакция: чт, 13 фев 2020, 13:02 от Judy

# 40
  • Мнения: 19 821
Аз обичам животни, но не мисля, че в апартамент бих понесла повече от 1 котка. Не ги смятам за част от семейството, те са си отделен вид – животни и ги обичам като такива, а не като хора.
Живяла съм и с куче, и с котка в апартамент, и с мишка (в аквариум), рибки. Не е моето. Има миризми, да, колкото и да е чисто, животното си е животно. Изискват се постоянство, ангажираност, отговорност, грижа.

В момента живея в къща и имаме 1 кастриран котарак, който вече е познал радостите на волния живот в двора, игра с насекоми, лов на птички и тем подобни ловувавния, та само в най-големите студове се заседява дълго вкъщи, предимно спейки. Храни се изцяло вкъщи, тоалира се навън. Единственият ми проблем с него е смяната на козината в преходните сезони (не обичам животински косми по дрехи, бельо, килими).

По темата – домашните любимци могат да катурнат в един момент каручката, ако изначално в двойката е имало генерално различие на гледни точки за бита им. Но те само отключват проблема, сами по себе си не бих казала, че са проблем.

# 41
  • Мнения: 54 345
Изобщо не е вярно това за кучетата.
Изключително мили и внимателни с бебета са, пазят ги и може да ухапят стопанина, ако посегна да удари бебето, но никога няма да нападнат бебето.
Ако има инциденти, те са по други причини.

# 42
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Да не обръщаме темата на за и против кучета и котки. Не всяко куче, а всяко животно, даже и хамстер, може да прояви агресия. Съжалявам, че навремето, като не бях омъжена още, не съм се сещала да снимам пораженията от тогавашната ни щура котка, все едно беше родена зла. Всички бяхме като ветерани от война, така изподрани постоянно, а тя се сещаше да се помазни само когато трябва да яде. През останалото време, ако не спеше, се криеше под дивани и столове и само чакаше някой да мине, че да се впие отдолу с нокти в краката му.

# 43
  • Мнения: 30 802
Ами там е работата, не е "никога". Уж спокойни кучета, а скачат и удушват бебето. И се случва доста често. Аз лично не бих оставила куче и бебе насаме.

# 44
  • Мнения: 18 879
Не пречат.

Общи условия

Активация на акаунт