Пречат или помагат на връзката домашните любимци?

  • 11 550
  • 453
  •   1
Отговори
# 15
  • Over the hills and far away
  • Мнения: 148
Ние сме с котка вече 6 години, отне ми повече от 10 да убедя Пиер, че "тя няма да избяга през прозореца още първия ден" Grin . В нашето жилище НЕ мирише на котка, това е въпрос именно на хигиена и ако я няма жилището ще си мирише и без наличието на животни. Относно космите по дрехите- лепкаво руло до входната врата оправя донякъде положението. Има и такива, които нямат този проблем Smile  https://youtu.be/dLG6SmyW7i8?t=13  .
Относно времето и енегрията– обичаме си диването, не ни тежи.
Сега, дали бих отсвирила някого заради домашния любимец...
Скрит текст:
Правила съм го навремето. Ама той позволяваше на кучето си да го ближе по устата, в последствие и той самият имаше кучешки дъх. Лъхваше ме дори само като говореше, обърнат към мен. Беше отвратително. Mask Но това отново е въпрос на хигиена.

# 16
  • София
  • Мнения: 34 933
Аз съм свидетел, как един английски булдог пречи на крехко и ново съжителство. Още повече, че е безумно страхливо, няма навици ииии...
Половинът трае, полага грижи, чисти мините, но сподели, че му тежи.
Стопанката е наясно, че животното се мъчи, но пък няма какво да направи.....

При заварена ситуация и непоносимост към животни е трудно, да не кажа невъзможно. При кучкари и коткари завареното положение не е проблем.
Единствено животното не е виновно и винаги побеснявам, когато някои ги раздават поради - брак, бебе, не искам вече...

# 17
  • София
  • Мнения: 5 135
Черна станция, такива неща би трябвало да са уточнени, преди да се стигне до съвместно съжителство. То е като да гледаш какви навици има човекът срещу теб и да следиш дали има нещо, което категорично не можеш да преглътнеш, например да не си мие зъбите или да не си пуска водата в 00.
Тоест ако не мога да преглътна капризна зла котка или агресивен питбул - може би няма да се прежаля. Но ако човекът има домашен любимец, ще се опитам да проуча и да свикна с характера му, а не да го отписвам автоматично, щото, видите ли, той сутрин ще трябва да разходи кучето и по този начин ще ме пренебрегне жестоко.

# 18
  • Мнения: 30 802
Аз съм "котколюбец" и до голяма степен ненавиждам кучета. За мен партньор с едра или агресивна порода куче е червена лампа.

Ако има примерно 1 добре гледана котка, с качествена тоалетна и чисти съдове, не би трябвало да е проблем.

Та за мен домашен любимец би бил пречка за връзка, да. Също и мъж-кучелюбец. Впрочем като цяло не споделям ценностите на панелните кинолози, въдещи трудни породи по апартаменти, та после да маат по анцуг и да гледат лошо с питбула си.

По принцип имам особено мнение и за мъже, и за жени, лапнали по най-новия тренд да си осиновяват питоподобни.

# 19
  • Мнения: 8 937
Дали пречи на връзката? Ако на мъжа му пречи, чисто и просто няма да имаме връзка. Едно от първите неща, които споделям при запознанство е, че е обожавам животни и цял живот съм имала куче, котка, заек и какво ли още не. Съответно наблюдавам реакция.

# 20
  • Мнения: 25 447
Мисля, че не е дефинирано добре. Ако двойката си вземе любимец естествено, че няма да им пречи на връзката. Но ако тепърва се събират да живеят заедно и жената доведе някой капризен котарак, а мъжът се окаже, че не обича котки? Ами ако мъжът си доведе злобният питбул, та мацката да не смее да остане сама в къщата с него?  В този аспект, когато предстои двама да се съберат и единият има любимец, а другият никога не е имал, защото не иска, е нормално да пречат.


И аз съм на мнение, че тези неща се решават предварително, преди да се съберат да живеят заедно.
Вярно, че в днешно време може да има известни трудности за такова обсъждане, доколкото явно младите масово от чата се мятат директно в леглото и съвместното съжителство, ама...
За какво ли чак толкова са си писали, ако такъв важен въпрос не са успели да обсъдят? Simple Smile

# 21
  • Мнения: 24 467
Ни едното, нито другото.
От страните на тази връзка зависи как и накъде ще поеме тя.
Просто наличието на домашен любимец е нещо важно, свързано с домакинството и ако хората не съумеят да се разберат по този въпрос, едва ли ще се разбират и по други важни въпроси. Което пък си пречи на връзката, разбира се. Но не заради любимеца. Не той е пречката, а различието във виждания по основни въпроси.

# 22
  • Мнения: 30 802
A котката на жената е вид шит тест. Мъжете, които дълбоко не обичат котки, не са стока. Котката е като лакмус за една специфична мизогиния у мъжа. Все едно като види жена с котка, е видял Баба Яга. Подсъзнателният страх от "женска магия" при жена с котка е маркер за кофти мъж.

# 23
  • Мнения: 40 310
Черна станция, такива неща би трябвало да са уточнени, преди да се стигне до съвместно съжителство. То е като да гледаш какви навици има човекът срещу теб и да следиш дали има нещо, което категорично не можеш да преглътнеш, например да не си мие зъбите или да не си пуска водата в 00.
Тоест ако не мога да преглътна капризна зла котка или агресивен питбул - може би няма да се прежаля. Но ако човекът има домашен любимец, ще се опитам да проуча и да свикна с характера му, а не да го отписвам автоматично, щото, видите ли, той сутрин ще трябва да разходи кучето и по този начин ще ме пренебрегне жестоко.

Щом се налага да преглъщаш, да проучваш и свикваш, тогава помага ли любимецът?

Дали пречи на връзката? Ако на мъжа му пречи, чисто и просто няма да имаме връзка. Едно от първите неща, които споделям при запознанство е, че е обожавам животни и цял живот съм имала куче, котка, заек и какво ли още не. Съответно наблюдавам реакция.

Ами това? Едно допълнително препятствие в и без това трудното напасване между двама души дали помага?

Отговорът е ясен и не виждам смисъл от усукване.

# 24
  • INFJ
  • Мнения: 9 133
Повече ми пречат хора, на които им пречат животните.

# 25
  • Мнения: 1 073
Ms.Gorgeous, ееей, това с раздаването на животни след брак, гаджосване, бебе, ми бърка тоооолкова дълбоко, че направо ми се повръща. Как не понасям хората, които свръх егоистично взимат животно, без грам да се замислят за отговорности и бъдещи ситуации.... ама детето щяло да се разболее, ами ваксинирай и обезпаразитявай домашния любимец бе, тогава ще е по- чист и по- здрав от теб самия... Направо избеснявам...
 Най- големият ми ужас би бил алергия към животно... е това вече ме плаши адски, защото няма как да се справиш лесно с тази ситуация... ноооо, гледам да не го мисля Joy

Иначе за всеки влак си има пътници, аз с антикучкари, антикоткари и изобщо нехаресващи животни хора рядко общувам по собствена воля. Имала съм случаи, в които прекратявам отношения с "гаджета" заради животните ми и грам не съжалявам, ама грам. Нито съм останала самотна леличка с 40 котки, нито нищо.
Както каза Вики, хората се събират според интересите си.

# 26
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 115
Дишайте спокойнооо, вече са измислили ваксина срещу котешка алергия.
Така няма да е необходимо да изхвърляте мъжа си, ако се окаже алергичен.

# 27
  • Мнения: 12 626
А ако жената е анти-коткарка и мрази котки? Simple Smile Тогава явно тя не е стока.
Имам предвид себе си: не обичам да ми се мотаят такива животни в краката и не бих се съгласила да съжителствам с тях. Евентуално куче в двора: за това уговарям мъжа ми, но той е още по-анти. Знам, че ще го убедя накрая.

# 28
  • София
  • Мнения: 5 135
Аз също съм повече по котките. Изпитвам страх от кучета, но това не значи, че директно ще зарежа някого, ако има куче.
Ако кучето е агресивно - да, deal breaker е. Ако гледа огромна порода в малко жилище - също моят отговор е "Не", защото мъчи животното и най-вероятно избива комплекси.
Мъже с кане корсота, питбули, добермани и прочее породи са ми съмнителни "по подразбиране" и с тях рядко стигам до флирт, камо ли да се чудя ще съжителстваме ли.
Но при положение, че мъжът е с възпитано куче - не бих му казала "Не", само защото ще трябва да преодолея някои мои страхове.

# 29
  • Мнения: 3 094
Преди време гледах нещо за алергията от фъстъци. Казваха, че колкото по късно човек започне да хапва фъстъци, толкова е по вероятно да развие алергия. В държава, където на малки деца се дават пръчки с фъстъци /има по магазините едни снаксове/, почти няма алергични деца. Така че съжителство на малко дете с животно, може да помогне да не се развие алергия. Сега дори най ефективното лечение за алергия е вкарване на дози алерген в тялото, за да се приучи организма.

Общи условия

Активация на акаунт