Хубаво е, че имаш ясната идея, че искаш да помагаш на хората - това може да стане и чрез работата ти, може и да стане и извън нея. Ако сега внимателно обмислиш кое е онова, което съвпада едновременно с личното ти призвание (т.е. да помагаш на хората) и социалната ти роля (професията, с която си вадиш хляба) - ще си от хората, които се чувстват удовлетворени от момента, в който отворят очи сутрин, до момента, в който вечер ги затворят. Понякога, по стечение на обстоятелствата, хората работят нещо, което не ги прави удовлетворени, но им носи доход - което, само по себе си е причина да го правят. Затова, ако в момента имаш яснота по въпроса, помисли и смело вземи осъзнато решение, защото рискуваш след 10 години да се преориентираш, усещайки, че това което имаш като диплома, и това което ти идва отвътре да правиш, са много различни неща. И ще искаш да избягаш от ролята си на "бачкатор".
Много хора го правят и на 40, и на 50 - по-добре късно, отколкото никога