Отговори
# 45
  • Мнения: 2 369
И моето дете е травмирано. В четвъртък тръгва на психолог. В училище ми препоръчаха и организираха. Да разтоварвал казват. Съгласна съм. Училищната психоложка ми каза, че голям страх има за мен детето ми. Милите деца. И това ми беше един от кошмарите. Не стига, че съм смъртно болна, ами и детето ми е в кюпа на този кошмар и може да остане сираче. Лелеее не искам да се връщам в тия времена. Не!

# 46
  • Мнения: 492
Момичета, аз да питам колко често правите ехография на млечни жлези?На мен ми казаха да правя на 6 месеца, но малко закъснях . Минаха 7 . Утре отивам. Дано всичко е наред!

# 47
  • София
  • Мнения: 126
Здравейте, момичета 😊
Днес нямах време, но сега изчетох коментарите ви с интерес. Колко е хубаво някой да ти обърне погледа в правилната или поне по-различна от твоята посока! Наистина сте ми ценни и мъдри; сега остава да си припомням в правилните моменти написаните от вас думи и съвети.
Онези от вас, на които се струват странни коментарите, за които писах (прочетена присъда и.т.н) трябва да са щастливи, че това им е спестено или пък случайно пропуснато... Хората наистина бягат като дявол от тамян от тази дума и за повечето, дето са в графата ‘здрави’ думата рак е синоним на обреченост. Факт е, че като че ли народопсихологията ни в това отношение не е мръднала за последните 50 години. Нещо повече, разговорът, който ви цитирах, беше с мой братовчед,  който е лекар с 25 годишен стаж 😳; какво остава за мисленето на масата...

Домиля ми за дечицата ви... представям си как тяхната травма допълнително ви натоварва, особено ако са на възраст с все още крехка психика. Но аз като 50 годишно дете на 72 годишна майка, минала през тази диагноза мога да споделя, че нищо не действа така успокояващо на детето, както спокойствието на майката. Вярата, плановете за дребните неща от бъдещето, ежедневната нормалност... ей такива дребни работи.
Изписах чаршаф май. Сори 🤨
Кураж и късмет на всички 🍀🍀🍀

# 48
  • София
  • Мнения: 169
Аз пък да ви кажа, че днес бях при проф. Горчев на гинекологичен. Отидох там, щото майка му е пациента, та ме засили. Той пък ми назначи Пет скенер, а аз сякаш не исках и с това да се занимавам. На 21 отивам. За децата да кажа, моите са сравнително малки, но разбират, хеле големият- аз правех уж всичко възможно да не страдат от диагнозата, не я споменава по име, а по време на лечението се стараех да се държа така, че да не усещат. Писала съм и преди, че пред големия стоеше проблемът с косата, държеше да съм с перука навън, вкъщи не. Страда ха и двамата, че не отидох с тях на море. Точно онзи ден големият ме пита това лято мога ли да отида с тях, значи го мисли. Каквото и да правим, те няма как да не се травмират. Аз съм на 37 и знам колко страшно изживях диагнозата на майка ми и продължавам да я изживява. Не знам моите дали са за  психолог, не знам също дали съм избрала правилната стратегия, но моят избор е вкъщи да се опитвам да не ги товаря. Няма как да съм сигурна обаче в малките главички какво се случва. Децата са все още чисти и много сензитивни. За депресивните състояния мога да пиша с часове. На този етап терапевтично ми действа работата и спортуване то, като и на двете места всички са наясно с диагнозата ми. Засега не съм се сблъсквала с нелепи коментари, но и съм филтрира Ла обкръжението си. Да ми падне някой, дето смята, че нашето е заразно... Всички мои демони ще се покажат. Момичета, в диспансерно то чух нещо ".... Еди какво си ще се изследва до края на биологичния живот..." Наясно съм, че до тоя край, когато и да е той, ще си живея със страха и ще броя тайно дните между изследванията. Но, бройки ги, съм решила и да по живея, колкото мога. После, когато се преродя в морска Пяна, сляп червей, куче, светулки... Ами ще го решавам тогава. Страшно ми е да не стигна до етап, от който аз и близките много да страдам, но каквото-такова.

# 49
  • София
  • Мнения: 1 272
Енджъл стоискам палци за скенера , всичко ще е наред. Кача да на 6 месеца ехо, ама според мен първата година ако си на херцептин не е проблем.
Ох хора браво че спортувате, аз с моето разхлопанобсърце, едва издържаш една йога, много лека, като съвсем целенасочено се съобразвваха с мен. Знам че спорта е здраве, но не мибсе получава.
А снощи какво ми се случи... Решена да не се давам на униние , стриктно ходя на танци. Снощи, не ми беше добре, но то все ми е така и отивам. Още в начлото ми се зави свят. На тръгване силно ме заболя глава, пибирам се кръвното ми 200/112 . Лошо ми е плаках, а си бях пила хапчетата, лежах, започна да спада по малко и заспах, днес пк е високо и м ие много лошо. 😞😞😞😞 Еми познайте как се чувстват децата ..... Правя каквото мога , ама....
Лейди, не пишеш, да не си се гипсирала за утре. Прегръдки!

# 50
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 670
А, гипсирала съм се от страх и още как. Моля стиснете ми едни палци, че утре ще ме оперират и вече ме втриса.
Аз от спорта съм се отказала не само заради костните и ставните проблеми, но и след херцептина сърцето много ми се разхлопа и кръвното набира смели височини. И честно казано, не ми липсва изобщо. То аз едвам домакинската работа успявам и хем имам и помощница, че спорт ли. Уморена съм. Компенсирам с по-спокойни дейности.

# 51
  • София
  • Мнения: 3 468
Lady, Hug Ще се справиш, момиче!
Стискам палци!

# 52
  • Мнения: 492
Лейди, разбира се, че ще се справиш! Ти през какво ли не мина...Ще стискам палци утре.
Аз минах ехографа на млечни жлези. Всичко изглежда наред. Имам някаква фиброзна тъкан малко, но доктора каза, че не е проблем и няма за какво да се тревожа.

# 53
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 995
Лейди кураж! И това ще мине...

# 54
  • Мнения: 491
Лейди, успех утре! Стискам палци.

# 55
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 670
Благодаря за подкрепата, момичета! Явно много вече ми се е насъбрало и изпушвам.

# 56
  • Русе
  • Мнения: 761
Лейди и това ще остане зад гърба ти и е за добро. Да мине леко всичко. Hands Pray

# 57
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 670
Дано ...

# 58
  • Мнения: 2 343

Ще, ще...🍀♥️
Кураж, късмет и всичко по вода и от мен!

# 59
  • Мнения: 471
Здравейте дами майка ми е оперирана от рак на ендометриума. стадий T1ANOMO G2. Умерено диференциран ендометриален аденокарцином, миометрална инфилтрация до 1/2 от дебелината на миометриума. Направи 25 курса лъчетерапия.Искам да ви попитам някой от вас 
имаше ли такава диагноза или да имате информация за прогназата. Благодаря ви на всички.

Общи условия

Активация на акаунт