Отговори
# 30
  • Мнения: 2 369
Аз мисля,че отношението на хората към нас много зависи от това ,което ние им показваме.В моята работа всички знаят,но никой не се държи с мен ,като с болна. Отношението не е по-различно,няма съжалителни погледи и т.н.То и аз не съм се променила по никакъв начин - усмихната,майтапи,работя си (даже и между химиите и по време на лъчето).

 В началото беше като изтръпнало и не усещах нищо,но с времето започна да се връща някаква чувствителност,но едва ли ще е като преди.
И аз така с околните. Те просто "улавят" моето настроение. Честно казано с поведението ми, което и вие виждате тук почти всички забравихме, че бях болна. Вчера някак от нищото се сетих, че имам Херцептин в петък. Бях забравила дори, че още имам терапии.

Фло, не разчитай много да ти помогне психолог, ако ти сама не си помогнеш. Нещата не са като по филмите за съжаление. Вземи си хапчета, ако трябва, а като гледам не би било лошо. Ето и с тях имам опит. Те ми помогнаха. Помогнаха, но в съчетание със желанието ми за живот и сама да си помогна. Неискам още да се хваля да не заподсмърчам скоро тук в поредната депресия и аз, но отказването им върви добре за момента и нямам проблеми все още. Спорта много ми помага. Аз обаче се запалих и съм се хванала за него. Кара ме да съм щастлива. Обичам и работата си, успешна съм и както изглежда ще градя кариера. Шефовете ми също са супер. Личният ми живот все повече ми харесва.....и май за това успявам да се измъквам от лапите на страха и депресията, НО аз си го правя! Държа здраво под контрол живота си. Явно едно десетилетие сама в чужбина (родителите и роднините и в БГ не са ми помагали), а и преди това бях свободно движещ се елемент и съм се закалила. Май и аз като Фри съм безсмъртна🤣 Стегни се момиче и използвай интелигентността си, а след това се насили да я следваш. Точно така правя аз. Сядам, анализирам, мисля, поставям цел, поставям проблемни точки за избягване, начертавам стратегия и после следвам пътя няма иска ми се- не ми се иска. Както казват швейцарците "ТРЯБВА"! И имат предвид точно, че трябва да сме добре и трябва да живеем тоя живот.
Утре тук очакваме урагани и торнадо. До сряда. Стискайте палци да не умра от паднало дърво или да ме издуха вятъра с колата. В Германия май е обявено бедствено положение утре.

# 31
  • София
  • Мнения: 125
Marittaa, тебе съм те признала за не-човек Joy
Мам+"=%"ка му, как улавям само гадните мисли, как пък веднъж не помислих нещо ведро?!?!?
Я да ви питам как би ви се отразила следната ситуация: В разговор с ваш близък, който не знае за диагнозата ви, става дума за ваша обща позната, от години с  диагноза РМЖ. И той казва за нея: "Е, нали знаеш, на нея присъдата ѝ е прочетена... тя живее само за да харчи парите на мъжа си, за да не му ги харчи някоя друга след нейната смърт". Почувствах се ужасно...  Все едно ме засмука черна яма... И ей така, като се съберат няколко такива разговора, нещо прочетено, нещо дочуто, и трябва да си не човек, а желязо...........
Лека от мен, момичета, много се раздрънках.
Желая ви спорна  и без грижи седмица Heart

# 32
  • Мнения: 2 369
Фло, ако ми се случеше тази случка на мен (но само теоретично, защото аз не пазя тайни. Мама ме бъзика и от край време ми вика "Мара-тайната") бих му обяснила на този човек, че ракът не е това, което беше, а еле па тоя на гърдата. Оф аз понякога забравям народопсихологията НИ на нас българите и като си я припомня (както сега) много се радвам, че не живея там. Ми различно е. Може би и това ми помага на мен да изляза от тоя ужас. Тук не ме гледат като смъртник, а знаят, че това чудо може и да се лекува. Иначе това дето псуваш, че мислиш все негативно ми е познато. Три години живях така най-малко! И не от рака. Това е депресия и го осъзнах с пълна сила, когато се оттървах от нея и ми просветна, и взех да се чувствам нормално. Бях забравила как е да се чувстваш нормално. Бях тръгнала и да се алкохолизирам. Ко-шмар! Хапчетата ме извадиха от тоя цикъл, ама сега се страхувам като ги оставя да не пропадна пак там. Наблюдавам се осторожно и чукам на дърво да няма спад в настроението ми. Тези дни детето ме нервеше малко и се наложи да викам като луда по него, и си рекох на няколко пъти "айдее отиде коня у барата", но не....не е отишъл още. Щастливо си ми е😊 Хайде пиши тук, пък може общуването с такива нечовеци дето сме се сбрали да ти помогне. На мен помага като плямпам и ви показвам гъзята си🤣🤣🤣🤣 А вие ме хвалите и ми се влива нова сила за живот😋 Е така прави и ти😊

# 33
  • София
  • Мнения: 2 686
zori_g_n, има допълнителни 6 дни .

Добро утро! Имам въпрос по повод тия 6 дни. Аз съм на ненормиран работен ден, като по този повод имам 25 работни дни отпуск. С ТЕЛКа означава ли, че трябва да имам още 6 работни дни отпуск, или само още един, че да станат 26? Благодаря!

# 34
  • Plovdiv, Bulgaria
  • Мнения: 735
Фло, има прекрасни съвети тук от момичетата и ако се опиташ да ги приемеш, ще се почувстваш по-леко и с голяма вероятност да излезеш от "дупката". От активна, динамична жена, с две деца, едното от които все още нямаше и 2 години, с отговорна работа, когато аз чух за първи път "рак" , също като повечето тук се затворих, избягвах контакти, но това за около месец. Поотсях приятелите, за пример ще дам една от приятелките ми, която първо ми се сърди, че не съм й казала, после като разбра, взе да чука на дърво и това ме накара да я пропусна за в бъдеще като човек от близкото обкръжение. После, полека лека започнах да надигам главичка и да се радвам отново на живота, малките неща, слънцето и птичките сутрин. Промених се и забавих темпото, започнах да слушам себе си и да се опитвам да живея хармонично и с баланс.  Така, че прецени с кого ще споделиш и ще можеш да говориш свободно, но не бива и да криеш, да се чувстваш виновна. Прегръдки от мен!
Тинти, съгласно чл. 319 от Кодекса на труда имаме право на не по-малко от 26 дни.
Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Ако досега си ползвала по договор 25 дни, би трябвало да имаш още 6 дни, но всичко е по договаряне с работодателя.
Зори, облекченитео е само за текущите данък сгради и МПС, а не еднократно, доколкото знам. Обаче когато плащаш държавни такси, винаги предоставяй ТЕЛК-а, защото има намаления, например за лична карта и международен паспорт, също и в Общината. Трябва винаги да се пита  в държавни и общински институции.

# 35
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Мисля, че има проблем с новата тема. Не е видима в списъка с теми и вида и е различен. Опциите по нея са различни и постовете излизат на голям екран. Не знам как да го обясня Simple Smile Някой знае ли наистина как може да се оправи?

# 36
  • Мнения: 12 626
Благодаря ви много за разбирането и съветите! Heart
Като че ли моето мислене най-много се припокрива с това на Фри - на фона на целия шок и ужас, ще ми дойдат в повече  съжалителните погледи, одумвания зад гърба, знаете и за нагласата на много от хората, че това е нещо заразно едва ли не...
Аз лично съм свидетел на двете жени, които познавам с диагноза рак. Едната, моя приятелка, ми разказа, че в групата за фитнес, която посещаваме, една идваща от скоро жена й казала: "Имало било тук една жена с рак, трябва да внимаваме да не се заразим. Защо не си седи вкъщи по-добре." Ясно е как се е почувствала моята приятелка.
А другата е колежка на мъжа ми, тя преди повече от10 години успешно е била оперирана, след това е ходила на химия и общо взето си е ок, на редовните прегледи няма нищо тревожно. Въпреки това той ми разказа как са се отнасяли с нея колегите - за пред нея ок, но зад гърба й  са си изказвали опасения да не се заразят.
Това е причина и аз да не казвам на никого, освен на най-тесния семеен кръг. Свекърва ми и цялата рода по тази линия не знаят нищо. Аз имам метастази в черния дроб, които лекувам от година. За съжаление след излекуването в края на лятото моментално излязоха нови, макар прогнозата да беше много добра. Явно "нещото" е доста агресивно и зловредно.

По повод на депресията, аз си мисля, че и без това ще се мре, просто не се знае кога и как. Докато ние се лекуваме, за да оцелеем, напълно здрави хора си отиват по абсурдни причини. Моя приятелка се преби абсолютно нелепо, здрава и права жена, яд да те хване. Слава на бога, има начини за лечение и в момента е важното да се радваме на всеки подарен ден, което като здрави много често сме забравяли от бързане и амбиции. Това осъзнаване не ми пречи да плача понякога от напрежението и от това, което чувам и чета.

Последна редакция: пн, 10 фев 2020, 10:28 от Uncommon

# 37
  • Мнения: X
При мен всичко излиза като старите, но нека и друг, ако има проблем, да каже.
Хубава седмица на всички.
Лейди, чакаме те с добрите новини! Всичко да мине леко и с отличен резултат!
Тинти, успех и на теб с ПЕТ скенера. Стискам палци и само добри новини!
Може ли да разкажете как протича този скенер? За Сити питам конкретно. Не съм правила, първо ще минавам тест за алергии за контраста, че последно пак направих лека реакция, а уж съм тествана за конректния. И отделно-как се пазите да не сте около близки, най-вече деца. Съвсем сериозно обмислям хотел за два дни.

Последна редакция: пн, 10 фев 2020, 11:07 от Анонимен

# 38
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 3 986
Благодаря ви много за разбирането и съветите! Heart
Като че ли моето мислене най-много се припокрива с това на Фри - на фона на целия шок и ужас, ще ми дойдат в повече  съжалителните погледи, одумвания зад гърба, знаете и за нагласата на много от хората, че това е нещо заразно едва ли не...
Аз лично съм свидетел на двете жени, които познавам с диагноза рак. Едната, моя приятелка, ми разказа, че в групата за фитнес, която посещаваме, една идваща от скоро жена й казала: "Имало било тук една жена с рак, трябва да внимаваме да не се заразим. Защо не си седи вкъщи по-добре." Ясно е как се е почувствала моята приятелка.
А другата е колежка на мъжа ми, тя преди повече от10 години успешно е била оперирана, след това е ходила на химия и общо взето си е ок, на редовните прегледи няма нищо тревожно. Въпреки това той ми разказа как са се отнасяли с нея колегите - за пред нея ок, но зад гърба й  са си изказвали опасения да не се заразят.
Това е причина и аз да не казвам на никого, освен на най-тесния семеен кръг. Свекърва ми и цялата рода по тази линия не знаят нищо. Аз имам метастази в черния дроб, които лекувам от година. За съжаление след излекуването в края на лятото моментално излязоха нови, макар прогнозата да беше много добра. Явно "нещото" е доста агресивно и зловредно.
По повод на депресията, аз си мисля, че и без това ще се мре, просто не се знае кога и как. Докато ние се лекуваме, за да оцелеем, напълно здрави хора си отиват по абсурдни причини. Моя приятелка се преби абсолютно нелепо, здрава и права жена, яд да те хване. Слава на бога, има начини за лечение и в момента е важното да се радваме на всеки подарен ден, което като здрави много често сме забравяли от бързане и амбиции. Това осъзнаване не ми пречи да плача понякога от напрежението и от това, което чувам и чета.
Все едно света, в който живеете е някакъв абсурд...Това е  мислене и свят, които не познавам и нямат нищо общо с моя. Надявам се и никога да не го опозная. Фри е права, че може би е добре да не знаят много хора, но аз нямаше да оцелея така. Половината свят знаеше за рака ми, а другата половина не знаеше, щото не го познавах Simple Smile Не говоря ли, ще умра Simple SmileАма аз съм си мрънкало по принцип и тайни не мога да пазя, може би, защото не виждам смисъл да крия такова нещо, което така или иначе ще се разбере...Съжалителни погледи не си спомням /пред мен, де/, ама то човек смее ли да ме погледне съжалително...Хахахахаха!
От доста време ходя на канго и на фитбол. Групови занимания са и не съм се сещала да предупредя за диагнозата си. Тъкмо ще се разреди, че сме множко Simple Smile
р.р. Темата се оправи и благодаря за нея. Надявам се да е пълна с по - добри и окуражаващи новини Simple Smile

# 39
  • Варна
  • Мнения: 190
Я да ви питам как би ви се отразила следната ситуация: В разговор с ваш близък, който не знае за диагнозата ви, става дума за ваша обща позната, от години с  диагноза РМЖ. И той казва за нея: "Е, нали знаеш, на нея присъдата ѝ е прочетена... тя живее само за да харчи парите на мъжа си, за да не му ги харчи някоя друга след нейната смърт".

Добре де, как е възможно човек съзнателно да допуска такива безочливи и плиткоумни типажи в живота си?! И да им се връзва?!
Много се радвам, че в обкръжението ми няма подобни ограничени и неадекватни хора!
И аз като Зори съм убедена, че разбиването на стереотипите зависи именно от нас. И че ракът не е поредица от циврещи плешиви жени по телевизията и повод за грозна журналистическа сензация с драматична музика за фон.
Кой с рак, кой - без крак... Съдби всякакви. Ние сме си супер! 🤗

# 40
  • София
  • Мнения: 1 272
Здравейте, момичета чета ви но нямам какво да добавя всичко е казано. Благодаря на тези който са натрупали годинки в борбата , че споделят, много е вдъхнивяващо. Аз тия дни се чудя дали да си оформям косата или да я оставя да расте.
Стискам палци на всички на които им предстоят процедури. Прегръдки!😘
Фло приятно ми е да се запознаем! Аз също съм като Марита, всички знаят за състоянието ми, никой не ме съжалява, но срещам много разбиране и обич, не повече от преди, но сега сякаш повече я ценя.
Снощи имах тревожен разговор с едното ми дете. Разбрах че продължава да се стревожи за мен и изобщо цялата история с мама и с мен много ги е разтресло, чувстват се объркани и се страхуват не по малко от мен. Дайте идеи да ги успокоя?

# 41
  • Мнения: 2 369
Момичета, всичко написано от вас се припокрива и с мен (с изключение на тъпите типажи, с които някои от вас се сблъскват). Нямам направо какво да добавя😁 Днес тук имахме малко бедстващо положение. Буря. Вижте!

Това е едно от затишията. Имаше ураган, градушка, дъжд, слънце, дъга....абе всичко!

Повишиха ми малко заплатата. Това ми дойде добре хахахаа

# 42
  • Мнения: 3 960
zori_g_n, има допълнителни 6 дни .

Добро утро! Имам въпрос по повод тия 6 дни. Аз съм на ненормиран работен ден, като по този повод имам 25 работни дни отпуск. С ТЕЛКа означава ли, че трябва да имам още 6 работни дни отпуск, или само още един, че да станат 26? Благодаря!
Моя отпуск е 46дни + 6 дни от ТЕЛК.
Така , че трябва да е отделно.

# 43
  • София
  • Мнения: 2 686
Благодаря ви! Това да имам още 6 дни отпуск много ми допада 😄 Сега да видим как да го съобщя на работодателя...

# 44
  • Мнения: 2 341
Фло, гадничко е да чуеш подобни изказвания, но като вземеш предвид, че голяма част от хората никак не са наясно с тази диагноза,  и като добавиш, че някои от тях са малоумни....Четох по-горе дето си цитирала разговор, че рака бил заразен. Точно такъв тип хора ли ще ти действат на психиката, дето не знаят къде се намират? Аз съм доволна, че нямам подобни експонати около себе си, Всеки всичко може да говори, но това са само думи.  Думите на невежи и нетактични хора не могат да се отразят на фактите и на живота ти.

Лагерта, децата ти са преживели загубата на майка ти и това ги прави още по-тревожни  за теб. Не знам наистина какво може да ги успокои, а ти като се разхубавяваш и си добре, те няма ли да са и те по-добре...Прегръдки.

И моите са травмирани. Не го показват, но на моменти си проличава. Днес малкия ми взе акъла като ми каза, че това дето го боляло близо до сгъвката на крака от няколко дни му се струвало подуто като топче. Познайте защо мисли за топчета 😫 И аз нали съм със слаба психика по темата, леко полудях. Пипах, пипах, нищо не напипах..
Верно ли всички имаме допълнителен отпуск? Аз ползвала ли съм го миналата година, хм. Утре ще проверя.
Тита, ако се организираме преди 06.03. за среща ще се радвам да дойдеш.

Общи условия

Активация на акаунт