Как вашата половинка ви кара да се чувствате специални и оценени ?
- Публикувана: 7 фев. 2020, 17:04 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2020, 03:09 ч.
Отношенията между двама
Ами, аз нямам половинка в момента.... 
На миналия "Свети Валентин" подарих на бившия си картичка със специален стих и кутия бонбони. Той ме заведе на романтична вечеря и ми подари шоколадово сърце.
След като прочете стихото ми заяви: :Мноооогооо тежък характер си!" - ся, разбирате защо на наближаващия празник съм без половинка.
На миналия "Свети Валентин" подарих на бившия си картичка със специален стих и кутия бонбони. Той ме заведе на романтична вечеря и ми подари шоколадово сърце.
След като прочете стихото ми заяви: :Мноооогооо тежък характер си!" - ся, разбирате защо на наближаващия празник съм без половинка.
Като се засиля да си махна космите от сифона и видя, че той вече го е направил 
Значимо би било да сготви отделно за него месо, щом знае, че обича и предпочита. Аз не виждам нищо специално в поведение тип от мен да мине, ама е видно и важно да се отбележи колко прости неща могат да зарадват мъжа. 
По темата - половин човек (половинка) може да ме накара само да избягам от него. Колкото до отношенията - всекиму се иска да е специален (особено за жена), но за жалост рядко има взаимност в даването.
По темата - половин човек (половинка) може да ме накара само да избягам от него. Колкото до отношенията - всекиму се иска да е специален (особено за жена), но за жалост рядко има взаимност в даването.
Винаги се грижи да имам студено вино в хладилника. В 18.30 ми поднася чаша ледено просеко. ❤
Сутрин, ако не се налага да става много рано за работа, ми прави кафе и ми го носи в леглото, а за детето пържи филийки 😍
Сутрин, ако не се налага да става много рано за работа, ми прави кафе и ми го носи в леглото, а за детето пържи филийки 😍
Няма такова нещо като "половинка" на жив човек.
Всички сме отделни, цели личности.
Въпросът е, че не всички го осъзнават навреме.
Някои цял живот търсят прословутата (митична) Половинка.
Други пък, я "намират"... няколко пъти дори:)
Ама, когато поредният кандидат за Половин избяга, не разбират - защо и този не е пожелал да бъде човешки придатък.
(Аз не спирам да се чувствам специална. От само себе си;)
Всички сме отделни, цели личности.
Въпросът е, че не всички го осъзнават навреме.
Някои цял живот търсят прословутата (митична) Половинка.
Други пък, я "намират"... няколко пъти дори:)
Ама, когато поредният кандидат за Половин избяга, не разбират - защо и този не е пожелал да бъде човешки придатък.
(Аз не спирам да се чувствам специална. От само себе си;)
Постоянно ме кара да се чувствам специална - с обожанието с което ме гледа, когато уж случайно засека погледа му, с нежността от докосванията му сякаш ще се счупя, с желанието да е винаги около мен дори и да върша нещо банално, с усмивката и блесналия поглед, когато се прибира... мога да изреждам до утре. Обичам го!
Доппелче , аз съм по бирата (за предпочитане, да не е вкисната;). Ще пия една, especially for you!
Сега се замислих, че и бившият ми ги правеше всички изброени неща:
да ми прави кафе сутрин; да следи винаги да имам бирка и нещо сладичко от любимата сладкарничка (и все още ми носи всеки път като взема малкия, някакви хубави крафт бири - да опитвам нови и тортички); когато е искал меса да яде, да си ги опече сам, но и за мен не забравяше да маринова и опече любимите ми тиквички и гъбки; правил е и други подобни дреболийки.
Мислех, че това са нормални неща, които партньорите (когато се напаснат добре) ги правят един за друг (защото и аз съм правила по нещо за него). Ежедневни дребни "приятности", с които си подслаждаме и улесняваме живота взаимно.
Обаче, не стигат тези "жестове", бе:) Човекът като не става за съпруг. Не и за дълго време. Не и за мен, поне.
(И по-спешъл не се чувствах от тях:)
Сега се замислих, че и бившият ми ги правеше всички изброени неща:
да ми прави кафе сутрин; да следи винаги да имам бирка и нещо сладичко от любимата сладкарничка (и все още ми носи всеки път като взема малкия, някакви хубави крафт бири - да опитвам нови и тортички); когато е искал меса да яде, да си ги опече сам, но и за мен не забравяше да маринова и опече любимите ми тиквички и гъбки; правил е и други подобни дреболийки.
Мислех, че това са нормални неща, които партньорите (когато се напаснат добре) ги правят един за друг (защото и аз съм правила по нещо за него). Ежедневни дребни "приятности", с които си подслаждаме и улесняваме живота взаимно.
Обаче, не стигат тези "жестове", бе:) Човекът като не става за съпруг. Не и за дълго време. Не и за мен, поне.
(И по-спешъл не се чувствах от тях:)