Два часа и половина чаках пред лекарски кабинет, оказа се, че освен името на доктора съм объркала и ДКЦ-то, но чинно си чакам, що да видя какво пише на листчето, много натоварен ден беше днес, изцедена съм психически, това за оправдание.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
Ивена, същото се случи днес и на съпруга на моя приятелка 
Явно днес нещо витае във въздуха
Тя му записала час за сити клиник, но не се уточнили коя от двете. Едната е на Цариградско шосе, а другата на Околовръстното. Той обаче доста по-бързо от теб разбрал, че там, където е отишъл, няма такъв доктор.
Явно днес нещо витае във въздуха Тя му записала час за сити клиник, но не се уточнили коя от двете. Едната е на Цариградско шосе, а другата на Околовръстното. Той обаче доста по-бързо от теб разбрал, че там, където е отишъл, няма такъв доктор.
Трябва да минат на проверка от Агенцията по храните. Идват дамите, всичко точно, обаче не мога да си намеря системата за самоконтрол. Едната вижда, че изпадам в паника и ми предлага да я занеса на място. Аз я намерих две секунди след като си тръгнаха. Идва уречения час, качвам аз четири етажа, нямат асансьор, не мога да намеря номера на кабинета, звъня пръхтейки, след три прозвънявания разбрах, че трябва да кача още четири етажа, в съседната сграда. Краката ми горят два дни след случката. Хората са казали, че до Цариград се стига с питане.
Вчера трябваше да съм на родителска среща на малката. Госпожата написа дата и час във ФБ групата, обаче аз нали да не сбъркам вчера проверих в сайта на училището. Там часът е написан 18,30 и аз като се прибрах от работа реших, че имам време да сложа баницата да се пече. Пращам сина да вземе сестра си от училище в 17,35 и той пристига и ме пита - ти нямаше ли да ходиш на родителска. Отговарям ама тя нали е в 18,30. Не знам казва той, ама всички родители са в стаята и родителската почва. Погледнах тогава в групата госпожата написала 18ч. Зарязах разбитите яйца, корите, всичко и бегом до училището. Добре че живеем срещу него.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.
Вчера трябваше да съм на родителска среща на малката. Госпожата написа дата и час във ФБ групата, обаче аз нали да не сбъркам вчера проверих в сайта на училището. Там часът е написан 18,30 и аз като се прибрах от работа реших, че имам време да сложа баницата да се пече. Пращам сина да вземе сестра си от училище в 17,35 и той пристига и ме пита - ти нямаше ли да ходиш на родителска. Отговарям ама тя нали е в 18,30. Не знам казва той, ама всички родители са в стаята и родителската почва. Погледнах тогава в групата госпожата написала 18ч. Зарязах разбитите яйца, корите, всичко и бегом до училището. Добре че живеем срещу него.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.
В свое оправдание мога да кажа, че на работа нямаме ФБ и нямаше как да проверя от там в групата.
влизам в банята да си мия зъбите. там има огледало (в което по навик не се оглеждам) и рафтче за четката на детето, пастата на детето и синьото за оцветяване на зъбите, за да съм сигурна, че поне се опитва да ги измие.
мия аз каквото мия, изплаквам лице и протягам ръка да оставя четката за малко, докато си избърша очите и...
ръката ми докосва нещо, което не бива да е там, нещо стъклено...
и не просто го докосва, а и го събаря.
стрелва се да го хване преди да е паднало в мивката, защото ще я потроши или да падне на пода, където хем ще се потроши, хем ще ме нареже...
прихващам нещото (стъклена чаша), но от резкия подход към нея тя се отблъсква от ръката и пак лети, но с променена траектория, отново стрелвам ръка (другата) към нея...
нали си спомняте, че не съм избърсала очи, та всичко това става през водна пелена.
с една дума - еквилибристите и жонгльорите в цирка могат само да ми дишат прахта.
ама я хванах пустата чаша.
като се замисля, и лъва в рекламата на Метро-Голдуин-Майер отвях, но след това.
мия аз каквото мия, изплаквам лице и протягам ръка да оставя четката за малко, докато си избърша очите и...
ръката ми докосва нещо, което не бива да е там, нещо стъклено...
и не просто го докосва, а и го събаря.
стрелва се да го хване преди да е паднало в мивката, защото ще я потроши или да падне на пода, където хем ще се потроши, хем ще ме нареже...
прихващам нещото (стъклена чаша), но от резкия подход към нея тя се отблъсква от ръката и пак лети, но с променена траектория, отново стрелвам ръка (другата) към нея...
нали си спомняте, че не съм избърсала очи, та всичко това става през водна пелена.
с една дума - еквилибристите и жонгльорите в цирка могат само да ми дишат прахта.
ама я хванах пустата чаша.
като се замисля, и лъва в рекламата на Метро-Голдуин-Майер отвях, но след това. 
Вчера на работа трябваше да сканирам няколко папки. Само че скенерът е малко бъгнат и по едно време спря да сканира и дава някаква грешка. Промених директорията за съхранение и ужким се оправи. Продължавам аз да си сканирам и по едно време проверявам и виждам, че файловете ги няма никъде. Търсих къде ли не - няма ги! Не са зе запазили. Шматка.. трябваше още след първата страница да проверя запазват ли се изобщо, а аз си сканирах едно 30-40 страници ей така... 
Една дама от форума беше писала наскоро за черен шоколад..
Днес имаме важна среща в офиса, облякла съм супер костюм, високи токчета, прическа...Обаче ми е нервно, та нервно. И решавам да хапна парче черен шоколад за тонус. После още едно и направо целия шоколад.
Дойде ми енергия и със замах тръгвам на срещата. Добре че в асансьора има огледало - вдясно на брадичката черно петно, пипнала съм си и скулата, абе като индианец на ритуал се бях ошарила. Не ми отиваше много
Днес имаме важна среща в офиса, облякла съм супер костюм, високи токчета, прическа...Обаче ми е нервно, та нервно. И решавам да хапна парче черен шоколад за тонус. После още едно и направо целия шоколад.
Дойде ми енергия и със замах тръгвам на срещата. Добре че в асансьора има огледало - вдясно на брадичката черно петно, пипнала съм си и скулата, абе като индианец на ритуал се бях ошарила. Не ми отиваше много
Ctrl+shift+s на всеки няколко минути е закон. И копиране на текст преди изпращане на форма/мейл (при тъпи пощи, които не помнят сами). Колко форми не съм попълнила, защото са ме върнали за някое поленце, изтривайки текста ми! Тия хора не се научиха да правят сайтове...
Преди няколко дни баща ми решава да си прави бульон за пиене в микровълновата. Ама забравил да сипе вода в чашата, само пуснал вътре половин кубче бульон (поне го беше обелил от станиола). Аз и детето бяхме в кухнята по това време. По едно време се чу странен шум от микровълновата, погледнахме натам дружно и видяхме от чашата да излизат пламъци. Баща ми веднага спря микровълновата и я изключи от контакта. След това просто застана в ступор и гледаше пламъка в чашата. Аз пък шматката започнах да се питам защо не вземе да лисне чаша вода да го загаси, но не му казах да го направи, нито аз го направих. Стоях и гледах неговия ступор, чудейки се защо не реагира. Детето ни изкара от транса. Попита някой няма ли да направи нещо.