Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 591 829
  • 5 407
  •   2
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 749
Да, всеки път си поглеждам телефона и аз. Grinning

# 106
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 692
Аз съм си сменила звука за съобщения. Което не ми пречи понякога да се замислям, де.

# 107
  • Мнения: X
Моето си е мунщина, но още не мога да разбера, от къде се чува сигнал от телефон. Само когато седна да бродирам, на любимото ми място. Определено не е от моя, най-малкото, защото му светва дисплея при съобщение. Добре сме звукоизолирани от съседите, трябва нещо много сериозно и голямо да счупят/разбият, че да се чуе при нас. Пък и кой получава толкова sms-и в днешно време. Има много по-модерни начини и приложения за комуникация. Но не е само в моите уши и глава проблема. Снощи дъщерята, седнала на същото място ми каза, че някой ми пращал съобщения. Праща друг път. Мистерия, която от есента е неразгадаема.

# 108
  • Мнения: 3 102
А случвало ли ви се е да си сложите телефона в задния джоб на дънките и да забравите, че е там? Звъни много коварно - едно такова приглушено, сякаш телефонът е в другата стая. Направо се побърках да го търся така един ден! Чувам, че телефонът ми звъни от другата стая и отивам там, обаче като  вляза в стаята - звъненето продължава да се чува тихо зад гърба ми, все едно е от друга стая. Обикалям като луда всички стаи, въртя се в тях като пумпал - и все се чува някъде наблизо, и все не е съвсем до мен ... Аз защото изобщо нямам навик да си слагам телефона в джоба и през ум не ми минава да го търся в себе си. Тогава за нещо трябваше да ми е подръка и го мушнах там, че е най-дълбок джобът.

# 109
  • София
  • Мнения: 9 418
И аз нямам навик да го слагам там, но миналата седмица в офиса го мушнах точно в задния джоб, защото чаках важно обаждане и не исках да го пропусна, ако например отида до тоалетна и забравя телефона в офиса. Обаче по принцип в офиса му намалям звука доста и разчитах, че като е в задния джоб ще усетя вибрациите. Е, нито вибрациите съм усетила, нито звук съм чула. Две пропуснати баждания ...

# 110
  • Майничка
  • Мнения: 12 483
Редовно си дремвам в автобуса на връщане от работа, даже специално изчаквам по-празен, та да си харесам местенце. Обикновено се ориентирам по някой завой или шум на кръстовище, но вчера проспах и двете възможни удобни спирки (между които има поне 5 минути време) и се събудих почти срещу един от моловете.
Реших, че е знак от съдбата, че заслужавам подарък за празника,тръгнах да пресичам и си спомних, че сутринта портфейлът с картите остана на масата, а в мен имам десетина лева.
Та така, останах си без подарък. Викам си, поне да се разходя пеша до нас, че да не се окажа обратно на работа и така каталясах, че проспах и Валентин и Зарезан...😁

# 111
  • София
  • Мнения: 9 850
Аз си пропуснах спирката за работа, цъкайки си игра на телефона. По-забавно беше после, когато стигнах все пак и колежка, с която се поздравихме в рейса, ме пита защо не съм слязла с нея. Уточнявам, че аз пътувам почти от първа спирка, а тя се качва доста след тази спирка, съответно аз седя някъде, тя стои обикновено по средата на рейса.
Онзи ден без малко да ми се случи същото, само че с метрото за вкъщи. Обявяват станцията, хората слизат, аз си седя. Усетих се и скочих малко преди да затвори вратите. А даже и телефона не гледах тогава, нещо се бях замислила.

# 112
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 692
В задния джоб и аз нямам (по-скоро - нямах) навик да слагам, каквото и да било.
Докато веднъж не изпаднах в паника като не можех да си намеря билетчето за градския транспорт, а беше влязла контрола. Прерових няколко пъти всичко - дори и твърде невероятни места в чантата си. Малко преди контрольорките да ме проверят, незнайно защо все пак бръкнах и в задния си джоб. О, какво облекчение!
На мен по принцип често ми се случва да слагам нещата на необичайните за тях места и после да се стряскам, че не ги намирам...

# 113
  • Мнения: 10 514
Два дни търся нещо, което много добре помня, че прибрах, като преди това освободих място в шкафа, че да се побере.
Днес вече много ми трябва и решавам, че преди да ида да го купя отново, ще проверя пак навсякъде. Включително в шкафа, в който стои бутилката с газ за печката. Никъде го няма. На крачка бях да обвиняваме мъжа ми, че го е изхвърлил. Добре че си замълчах. След дълго ровене, отмествам една кутия с играчки, която стои на рафт без вратичка. И какво да видя - драгоценният ми предмет се намира зад кутията.
Бях в потрес от себе си. По принцип гледам да съм осъзната като върша всичко, но как съм завряла това важно нещо там, нямам идея?!?

# 114
  • София
  • Мнения: 9 850
Преди няколко години идва една приятелка вкъщи с много важни документи. Дава ми ги и ми казва "внимавай къде ще ги сложиш, че ще ни трябват след малко". Е, дали не обърнахме къщата след 30 минути, като ни потрябваха. Намерихме ги на най-очевидното място, на което "проверихме" около 50 пъти, преди да ги видим.

# 115
  • Мнения: 2 749
Ох, тези с телефона са култови. Тръгвам да излизам и ми звъни телефона. Вдигам и говоря, докато се парфюмирам и блъскам в чантата очила, цигари. И като се почна едно търсене на телефон... В момента, в който казах, че ми няма телефона, иначе съм готова, се усетих. 😁

# 116
  • here and now
  • Мнения: 4 012
Преди време с любимия мъж отиваме на кратък уикенд в Гърция. Аз бях на работа цял ден, но дива ентусиастка, не отказвам. Пристигаме късно в хотела, вземаме си карта за стаята на рецепция и питаме как да стигнем до нея (хотела беше доста голям). Обясниха на английски и аз уверена, че съм разбрала, тръгваме да я търсим. Стаята беше да речем номер 305. Гледам аз табелките и виждам стрелка към 301- 311. Като захапах 301 усърдно се насочваме към там и точно пред 301 спряхме и аз гордо заявявам "Ето, нямерихме я". Да, обаче стаята не се отключва. Как ли не я въртяхме тая карта, чудехме се къде да я наврем, не ще и не ще. Пробвахме да отворим, да не би все пак да се отключила - нъц. И както бяхме се навели изведнъж вратата се отваря и се показва момък по халата на кръста. Погледнахме го жално и в един глас "Сори". Спогледахме се и по-умния от нас реши да види все пак номера на стаята...
Още ми става смешно като се сетя.

# 117
  • Мнения: 1 740
Заредих пералнята с дрехи и препарати, затворих вратичката и отделенията...и тръгнах да си върша други неща. След 10-15мин. взех да се ослушвам. Бре много тихо пере тази пералня. 🤔 Ами копчето кой да ми го натисне? Добре, че минах покрай нея по-раничко, иначе щях да отида направо след час и половина и да си видя резултата от хубавата работа.

# 118
  • Мнения: 2 109
Това го правя редовно и с пералнята и с миялната. На миялната, след като я включа светва екранчето, избирам си програма и натискам бутон Старт, когато приключи се отваря. Ако не натисна бутон Старт явно се изключва след известно време. Не стига, че не я пускам, ами и като забележа, че екранчето е изгаснало, но е затворена, прекарвам известно време в чудене какво се случва, преди да се усетя, че не съм я пуснала. Първите няколко пъти се чудех дали не е счупена, след като я отворих и намерих неизмити съдове и цяла таблетка.

# 119
  • Мнения: 446
Прибирайки се от работа,напазарувах и излизайки от магазина, по пътя за в къщи обяснявам на ММ по телефона,как за вечеря ще приготвя задушен дроб с гъби.Това ястие си е по рецепта на ММ и той за кой ли път ми даде наставления,кое след кое да запържа,за да се получи ястието по негов вкус.
Прибрах се...след около 1 час вадя покупките от торбите ... дроб няма.Купила съм телешко и свинско месо,но не и дроб.Вечеряхме свинско с гъби,но вече трети ден моята половинка не спира да се бъзика с моя дроб

Общи условия

Активация на акаунт