Е, аз първата седмица, след отпуската ми по новогодишните празници се чудих защо не мога да си намеря кореспонденцията в деловодната система, без да съобразя, че трябва да се върна на 2019 година. Ама ти, Алис, съвсем в бъдещето изхвърча.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
Прясно от преди малко.
Ще се къпя. Пуснах бойлера само с топла вода, да се сгрее банята. Сетих се че забравих да си взема чорапи. Отидох, беше на музикална програма, но говореха. Изчаках да чуя коя ще е следващата песен. Започна, не ми хареса и в тоя момент се сетих за пусната вода. Успях да се изкъпя с хладка.
Ще се къпя. Пуснах бойлера само с топла вода, да се сгрее банята. Сетих се че забравих да си взема чорапи. Отидох, беше на музикална програма, но говореха. Изчаках да чуя коя ще е следващата песен. Започна, не ми хареса и в тоя момент се сетих за пусната вода. Успях да се изкъпя с хладка.
Пет пъти го чета това и не мога да вдяна. За какво трябват ти трябват чорапи, като се къпеш?
Иначе звучи готино - също като сцена от театър на абсурда.
Аз се чудих какъв е този бойлер, дето има програма "само топло" (и студено ли да има бойлер?) и съвсем се шашнах на програма "музика", реших че от бойлера се чува музиката 😂
Много ми беше забавно да се пуля и да разгадая 😁
Много ми беше забавно да се пуля и да разгадая 😁
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти. Но преди малко получавам съобщение от баща ми, че е пред читалището да вземе дъщеря ми от пиано. Самото читалище не се вижда от нас, но имам идеална видимост към спирката на автобуса, където насочвам поглед с надеждата да ги видя като се прибират за у тях. На спирката на 111 чакат група хора, но тях ги няма. И понеже това се случва 10-тина минути след като баща ми ми е пратил съобщението, мозъчните ми клетки (които явно са останали много малко количество и то от най-некачествените) създават мъдрата мисъл да върна времето назад, за да ги видя (пояснявам, че на телевизора като има предаване, което съм изпуснала мога да си го върна, за да го гледам и използвам тази функция почти за всичко).
Петък е. Някъде да има дежурна психиатрична помощ?
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти. Но преди малко получавам съобщение от баща ми, че е пред читалището да вземе дъщеря ми от пиано. Самото читалище не се вижда от нас, но имам идеална видимост към спирката на автобуса, където насочвам поглед с надеждата да ги видя като се прибират за у тях. На спирката на 111 чакат група хора, но тях ги няма. И понеже това се случва 10-тина минути след като баща ми ми е пратил съобщението, мозъчните ми клетки (които явно са останали много малко количество и то от най-некачествените) създават мъдрата мисъл да върна времето назад, за да ги видя (пояснявам, че на телевизора като има предаване, което съм изпуснала мога да си го върна, за да го гледам и използвам тази функция почти за всичко).
Петък е. Някъде да има дежурна психиатрична помощ?
Хора, тия технологии ще ни побъркат!
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти.
При мен се забелязват наченки, които обаче достигнаха нови нива.
Това, че се опитвам да "плъзна екрана" и да увелича картинката на монитора или на книжка например ясно - правила съм го веднъж-два пъти.
Това и на мен ми се е случвало.
По-лошото е, че като направя някоя глупост (независимо голяма или малка) първата ми реакция е желанието да натисна ctrl + z (Undo в повечето програми). Много е жалко, че няма такава възможност и в реалния живот. 
Леле! Не съм сама в клуба!
Онзи ден приятелка ми показва хартиени снимки на децата си и на първата тръгнах с двата пръста да увелича изображението... Два-три пъти опитах, докато разбера, че не държа телефон.
Онзи ден приятелка ми показва хартиени снимки на децата си и на първата тръгнах с двата пръста да увелича изображението... Два-три пъти опитах, докато разбера, че не държа телефон.
Скрит текст:
😂😂
Често ми се случва с всичко, очила, вода, телефон.Убих се да си търся водата, беше в лявата ми ръка. Проверих дясната, докато търсех...
😂😂
Напоследък работя до късно. Колата ми се отключва безконтактно(отваряйки вратата, ако ключа е в мен се отваря). Аз по принцип алармата дори не знам как се включва и дали е включена. Ключа е в мен, но точно къде из чантата не знам. Отварям аз, сядам да запаля и като се разпищя тази ми ти пущина и не спира. Започнах да ровя из чантата да търся пустия ключ, не го намирам, а е паркирана между блокове и още повече се стресирам, че събудих всичкия народ. Рекох си, не съм толкова далече, ще карам така. Тръгнах и в далечината пред мен патрулка, ами сега? Карах бавно и на молитва, че хем пищя хем светя. Добрах се до вкъщи(без други емоции), бръкнах в чантата отново и уцелих ключа от първия път.
Извинявам се на всички, които събудих. Муня съм. Сега ключа ми е в джоба на якето и дано се сетя, че е там при евентуален рецидив.
Извинявам се на всички, които събудих. Муня съм. Сега ключа ми е в джоба на якето и дано се сетя, че е там при евентуален рецидив.
