На училище след инцидент

  • 2 895
  • 27
  •   1
Отговори
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Здравейте,

синът ми е на 12 години и си счупи крака преди два дни. Ще махнем гипса след 21 дни. Все още не е свикнал с патериците, движи се много бавно и трудно, и бързо се изморява.

Учебните им занятия през деня са в две различни сгради, до които се придвижват в рамките на междучасието. Дисциплината е стриктна и се пише закъснение, ако не са стигнали до съответния кабинет навреме.

Имали ли сте подобен инцидент и как успяхте да се организирате със заниманията, така че детето да не пропуска   уроците и все пак да е в сравнително добра кондиция, за да усвоява материала?

Благодаря предварително!

# 1
  • Мнения: 4 381
как успяхте да се организирате със заниманията, така че детето да не пропуска   уроците и все пак да е в сравнително добра кондиция, за да усвоява материала?

Ставане 8,30ч.
Закуска, тоалет до 9,00.
От 9,00 до 10,30 занимания примерно по математика без прекъсване.10 мин нов материал и после задачи.За това време вземахме 3 урока и успяваше да реши сама задачите след тях. В следващия блок по математика решаваше всичко от сборника по взетия вече материал (раздела от около 3урока)
10,30 почивка, тоалетна, хапване на лека закуска.
11,00-12,30 занимания по география 10-15 мин нов урок и после задачи,  упражнения. Играехме все едно тя е учителката ,а аз детето и тя ми обясняваше урока. За времето в блока успявахме първоначално с два урока ,а после с три и даже оставаше време.
 12,30 КРАЙ.
Почивка ,обяд, разходка, игра на вън, колело, снежен човек( според времето), музеи в лошо време, посещение на книжарница за нова книга и после сладкарница по женски.
16.00 -18,00 време за компютърни игри или каквото си реши.
18,00 душ, тоалет , говорим си, разказва ми какво е прочела предната вечер, коментираме прочетеното
19,00 вечеря, филм
20.00 лягане ,но с книга. Чете докато сама си реши.
 С годините и стана навик и се превърна в нужда и отмора да чете.
''Учебната'' седмица бе 6-дневна.Успяхме да разпределим предметите така, че да няма пропуснати.
 Резултатите блестящи. Оценката не е моя ,а на членове на изпитващата я комисия.
Знанията бяха трайни и постоянни не защото е учила повече и не защото е по-различна от връстниците си, а защото не е била недоспала и преуморена и защото ученето не е било така накъсано по предмети  и така обременяващо като брой часове в училище. Нямахме домашни.
До към 15-20 май беше завършила годината.

# 2
  • Мнения: 6 064
Ако въпросът ви е свързан с възможността детето да посещава училище в този период може да разговаряте с учителите по предметите, които са в другата сграда и да помолите да не му пишат закъснения заради временното му състояние. Ако училищните сгради имат асансьор, но той не се ползва от учениците можете да помолите чрез класната временно да се даде достъп на детето до асансьора. Ако счупването е на място, което позволява ползване на инвалиден стол може да вземете под наем такъв за 21 дни. Бързо оздравяване на детето пожелавам!

# 3
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Много благодаря!
За съжаление няма асансьор и рампи за количка.
По-скоро се питах каква е възможността да посещава учебни занятия в този период.
Ще говоря с Директора на училището в такъв случай.
Благодаря Ви отново!

# 4
  • Мнения: 4 381
Извинявам се!
Да си представим ,че се реши чисто административния проблем с отсъствията.
Колко ли ще е изморен да куцука насам -натам с тежката чанта?
Като е стигнал закъснял ,той е пропуснал началото на урока .Как ще разбере продължението докато се опитва да си събере душата за следващия маратон?
Ами ползването на тоалетна? Освен че не са пригодени, не винаги са и достатъчно наблизо особено когато си и трудно подвижен.
Не му стига ,че умората ще го е  смазала ,а дано не се случи ,но може да се окаже и много унизен, а в тази възраст всичко е особено драматично.
Щом така стоят нещата ,помислете за придружител.
Бързо оздравяване!

# 5
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Да, и моите притеснения са същите, затова се опитвам да избера най-добрия вариант...
Личният му лекар, обаче, смята, че няма никакъв проблем да посещава училище, защото “му е счупен кракът, а не главата” и ме поставя в неудобното положение сама да преценя състоянието му и да се обадя допълнително, ако въобще ми е нужен болничен, сякаш нямам право на такъв.

# 6
  • Мнения: 4 381
Имам много щур племенник ,който вече няколко пъти е чупил краче и всеки път указанията на лекарите бяха да държи крачето на височината на дупето. Всеки лекар ще ви обясни причините.
Интересно какво мисли вашия лекар по въпроса?
Аз не бих подценявала възможността да пострада при неволен инцидент в това състояние. Децата са внимателни уж ,но са си деца тичат, бият се  и ако вашия момък им се окаже на пътя...

# 7
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Говорих с класната и Директора - и двете са на Вашето мнение: не е удачно да ходи на училище, защото освен изброените неудобства с придвижването и тоалетната, се притесняват именно от повторен инцидент.
Ако трябва да съм честна, моята нагласа беше същата, но се почувствах почти виновна след мнението на личния лекар, че няма никакви пречки.
На всичкото отгоре, в момента са пред грипна епидемия и това съвсем наклони везните.
Оставаме вкъщи до свалянето на гипса, за което ще се наложи да ходя на комисия.
Това трябва ли да ме тревожи? Има ли вероятност и те да решат, че всъщност няма основание да не ходи на училище, и да не ми удължат болничния лист?

# 8
  • Мнения: 4 381
Не го упреквайте и личния лекар!  Тези дни докато се въртях в кухнята дочух от хола ,че май ще ги наказват или глобяват ако издават дълги болнични.... не разбрах точно. ...Предполагам ,че са подложени на нечовешки натиск заради издаването на болнични.

Каквото и да се случи , аз бих настоявала за документ с подпис и не бих крила ,че ще се съобразя с написаното ,но ако детето пострада ще търся и съдебна и материална компенсация за щети.
Това е дете ! Срамота!

Последна редакция: чт, 23 яну 2020, 12:17 от mamamari

# 9
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Не, в никакъв случай не го упреквам - по-скоро си задавах въпроса кое е най-доброто решение в тази ситуация.
От една страна не ми се иска детето да изпуска учебния материал и лекарят смята, че ходенето на училище не е проблем, от друга пък се притеснявам доколко е удачно да го оставям с раница, патерици и т.н. да куцука по коридорите, стълбите и между сградите. И доколко изобщо ще е работоспособен всъщност там...

# 10
  • Мнения: X
Да, и моите притеснения са същите, затова се опитвам да избера най-добрия вариант...
Личният му лекар, обаче, смята, че няма никакъв проблем да посещава училище, защото “му е счупен кракът, а не главата” и ме поставя в неудобното положение сама да преценя състоянието му и да се обадя допълнително, ако въобще ми е нужен болничен, сякаш нямам право на такъв.
Личният му лекар не е особено умен. Постовете на Мари са изключително полезни. Ако имаш възможност, не причинявай този тормоз и на детето, и на себе си. Важно  е не да се ходи на училище, а да се учи реално. Това, последното, се прави много по-добре от човек в кондиция,  отколкото от някой изтормозен. Да не говорим, че нивото в училище е по-близко до социална услуга, отколкото до образователна такава. Наясно сме, че който иска реално образование, то се случва извън училище. Бързо оздравяване на детето!

# 11
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Благодаря много!
Ще се постаря да си изработим вкъщи програма, така че да вървим паралелно с учебния материал.
Понеже досега никога не се бях сблъсквала с подобен проблем, изказването на лекаря ме остави с усещането, че изглеждам сякаш се опитвам да спестя училището/работата и се почувствах доста неловко.
Предполагам, че ми е ядосан, понеже инцидентът се случи в понеделник тази седмица, а той искаше да чакаме до петък и да направим втора снимка. На първата не видя счупване, нито в рентгеновото разчитане пишеше “фрактура”. Но заключението гласеше: ”Кортикален фрагмент от базата на 5-та метатарзална кост, както при авулзия”. Това ме усъмни, а и болките не отшумяваха, затова във вторник следобяд заведох детето в Пирогов и там веднага го гипсираха.
В техния амбулаторен лист пък пише за втора и трета метатарзална кост, нищо не се споменава за пета и започвам да се чудя правилно ли съм постъпила. В това число вече ми минават налудничави мисли от сорта: “Ами, ако са го гипсирали, без да има нужда?”
Много неприятна ситуация отвсякъде и колкото повече разсъждавам, толкова повече се обърквам и притеснявам.

# 12
  • София
  • Мнения: 38 401
Аз съм си чупила крак на училищни стълби. Това беше 1982. От тогава насам училищните стълби не са станали по-хубави, даже напротив. Опасни са. А да се опитва да ги качи дете с гипс и патерици не искам да си представя даже.
О, това е като на дъщеря ми счупването!
Пукване на малка кост на стъпалото. Да, не се подува. Но това е стъпало! Твърде е важно, за да се неглижира.

# 13
  • Мнения: 12 703
Аз като счупих крак, ползвах болничен.
Не виждам защо за дете да е различно. Даже е по-наложително, защото може да се хлъзне, или някое дете да го бутне и да стане мазало.
Според мен, детето трябва да си остане вкъщи, а материалът някак неприсъствено да го минава.
Това обсъди с даскалите според мен, не си мъчи детето.

# 14
  • Мнения: 32
Здравейте, синът ми / на 10 г./ си счупи крака на 28.12.  и ни е съвсем прясна ситуацията. Въпреки желанието ни да водим детето на у- ще само за по- важните предмети ,в инвалидна количка и наличието на асаньор, директорът ни отказа, поради опасения за безопасността му. Съветът ми е да не мъчите детето, а и вас. Гипсът е тежък, а и децата са меко казано палави. Един месец ще се обучава вкъщи. Проблемът идва след това, след изтичане на болничния и махане на гипса, детето трябва да се учи да върви и с двата крака, да е стабилен , че и чанта да носи. Нашият син е със свален гипс от 2 дни, до  10 дни трябва да се подпира на патериците, а след тях... няма право на повече извинени отсъствия ..по закон 120 броя. И се питам какво ще става, ако се разболее до юни.
Пожелавам ви здрави нерви и търпение, важното е детето да се възстанови!

Общи условия

Активация на акаунт