Как получихте предложение за брак?

  • 30 504
  • 85
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 6 230
Там пък бяхме само ние.. и един от съседите ни. Като се има предвид, че живеем на стотина километра от Плевен това си беше невероятно съвпадение.
Хаха, докато четях, помислих, че твоят мъж го е инструктирал да е там "случайно", за да ви направи снимки в най-важния момент. Smile

# 76
  • Мнения: 207
Там пък бяхме само ние.. и един от съседите ни. Като се има предвид, че живеем на стотина километра от Плевен това си беше невероятно съвпадение.
Хаха, докато четях, помислих, че твоят мъж го е инструктирал да е там "случайно", за да ви направи снимки в най-важния момент. Smile
Хихи, изобщо не беше щастлив да го види точно в езерото. Но този съсед сякаш ни преследва във важни моменти. Вчера излизаме от ресторанта, който избрахме за почерпка след подписа... и същият съсед стои отпред и пак се започна с поздравите. А ние правим сватбата тайно, не искаме да се знае из целия град.
Тъй като се показват пръстени ето снимка на годежния с халката, която официално ще се носи от другия месец.

Последна редакция: ср, 24 фев 2021, 23:24 от evanescence

# 77
  • Мнения: 140
И аз да се включа! Relaxed
Заедно сме от повече от 6 години, още първи курс в университета се гаджосахме и така досега. Говорили сме и преди за брак, деца и т.н., но все за бъдещето, някога, евентуално и редовния отговор беше: "Като изплатим апартамента" - което е след 20тина години. Grinning
И така до тази пролет, решил че ще ми предлага на морето на 07.08, защото 7ми си е нашето число, но поради ред причини разместихме датите за почивката и този вариант му отпаднал. На мен обаче Рим ми е любимо място и в края на юни ми попаднаха скандално евтини билети. Моя като никога се съгласи и щастливо зачаках 23.07, когато заминавахме. През цялото време с него се шегувахме, че задължително искаме да отидем на Ди Треви и да метнем монета, защото при предишните ни пътувания и двамата не бяхме мятали и в последствие имахме 2-3 неуспешни пътешествия до Рим.
Дойде деня, заминахме, аз на няколко пъти щях да прецакам всичко, защото му рових из багажа да търся разни неща, после пък щях твърде рано да го закарам на фонтана, като цяло - никакъв усет от моя страна. Grinning
Привечер отидохме, той инструктирал най-близките ни да гледат web камерата, за да видят момента. Помоли някакви хора да ни снимкат пред фонтана и докато аз се гласях за снимка той падна на колене и извади пръстена. Беше се разтреперил горкия, мен ме напуши на смях, целувах го, радвах му се, чак след 2 минути погледнах самия прътен - перфектен. И като размер и като модел - сам го избрал. Чак след като го сложих и седнахме аз се разплаках.
Ето и пръстена:
Скрит текст:
Сватба още не можем да решим кога ще правим, но и двамата искаме. Надявам се следващата година.
Прекрасни моменти са това - на всички ги желая. Heart

# 78
  • Мнения: 7 172
Долу горе бяхме нови в Германия. Говорихме си с един колега по скайпа, той вика, Абе ние с жената се разписахме,  данъкът ми намаля, много сме доволни. Поразмислих аз малко по темата и викам на мъжа ми, айде, ще се женим, да ходим да си пишем час. Та така.

# 79
  • София
  • Мнения: 11 945
На мен мъжът ми ми подари пръстен, но не каза нищо и не попита нищо.
Приех го и го носих няколко години.
Чак след време в един склад ми каза, че иска да се оженим, за да мога да го наследявам. И след 3-4 месеца последва сватба.

# 80
  • София
  • Мнения: 708
С моя се събрахме да живеем младички още и въобще не сме и помисляли  за брак. Аз особено бях с останала с впечатлението,  че не му  се подписва. Бяхме на Албена преди две година на море и една вечер сме излезли  на  заведение вечерта. Мен яко ме зацепи главата и мрън, мрън да си ходим. След кратки увещания си тръгнахме и по  средата на пътя до хотела минахме покрай кей и  той реши да направи няколко снимки. Аз тъкмо  да отворя уста да му  се скарам, че ме боли  яко главата и млъкнах ( и аз не знам защо).  Имаше хора на кея така че ги изчакахме, той беше с гръб към  мен, обърна си държеше пръстена. Бях направо шокирана, както вече споменах, въобще не очаквах предложение.

PS. Мина ми главоболието от раз и без хапче.

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 1 098
Връщате ме преди малко повече от 8 години....Правихме секс в тях и накрая лежим си и аз съм се гушнала в него. По едно време леко се протегна - пръстенът. Предложението: "Ще бъдеш ли моята Сашка?".
Отговорът: "Да". И се почна организацията.

# 82
  • Плевен
  • Мнения: 133
Хоп!И аз да кажа.След като се разведох не мислех ,че отново ще пожелая да живея с мъж.Появи се човекът много неочаквано и нетърсено.Известно врем след това ми даде ключове за неговия дом.За мен това беше равносилно на пръстен.И двамат сме учили уроци по трудния начин.
През лятото бяхме на почивка и една вечер разхождайки се буквално ме замъкна в един магазин.Беше за сребро(аз само това нося).Гледах като гръмната помоли едно момиче от персонала да извади един пръстен от витрината.Беше ми малък.Пита има ли нещо от този тип подходящо за мен,тя погледна .И тя извади този разкош.
Заспа на пръста ми целувахме се по средата на магазина хората ни се радваха и така.
След това ми сподели,че минавайки покрай магазин с периферен погле е мярнал зеленикавите отблясъци на камъка.И.... така.Не бих казала,че е супер романтичен и успя да изненада.Сега ми показва разни неща и подозирам,че ще има и друг пръстен,но за мен това е Пръстенът.

# 83
  • Мнения: X
Едно от най-романтичните ми изживявания. Бях на 21 и бяхме на море с най-добрите ни приятели. Беше доста нагласено, но се радвам, че така стана. Трянваше да седнем на вечеря и да гледаме залеза, но гаджето на приятелката ми се бавеше и тя ми вика ,,Айде не ни чакай излез!” Та излизам аз помня дори как бях облечена и отидох на плажа при приятеля ми, носех си токовете в ръката и много притеснена, защото бях почти сигурна, че съм бременна. Разхождахме се и като го гледах спрях да се притеснявам. Както се разхождахме той започна да говори колко много ме обича още от както сме в гимназия искал да ме целуне, да бъдем гаджета и сега е много щастлив тук и сега да може да сме заедно. Не каза класическото ,,ще се омъжиш ли за мен?” Каза ми ,,ще прекараш ли целия си живот с мен?” Беше прав и ми извади пръстена. Тогава просто се целунахме и приятеля на приятелката ми ни снимал точно на залез. Аз разбира се замалко не припаднах, но той си ме знаеше та брше приготвил и любимия ми шоколад на масата. Оказа се, че не съм бременна, но беше най-романтичния момент в живота ми🥰🥰🥰

# 84
  • Мнения: 639
Ще се включа и аз, тъй като съм от прясно сгодените, които с умиление си спомнят онзи момент.
Миналото лято отскочихме до Сардиния за кратка почивка - любимия ми градски туризъм, съчетан със знойни живописни плажове - муцка!
Започнахме да обикаляме столицата още от ден 1 и още тогава видяхме страхотно огромно виенско колело на пристанището, с гледка към старата историческа част на града и си казахме, че ще отделим време, за да се качим на него. Разхождаме се единия ден и се почна "Ще се качим ли на колелото?", "Кога ще се качим?", "Хайде днес да се качим!". И това се повтаряше всеки ден по няколко пъти.
Отделихме една вечер, в която вече си казахме, че е време да се качим, тъй като дните в Сардиния се изтъркулваха един след друг неусетно и вече бяхме преполовили нашата почивка.
Още миг след завъртането на колелолто, половинката ми започна да ми задава въпроси, които някак ми се струваха ненужни в точно този момент като: "Обичаш ли ме?", "Много ли?", "Ние заедно ли сме? (WTF)", "Ние заедно ли ще бъдем? (Също WTF)" и накрая "Ти моята жена ли си?", който вече беше придружен с кутийка и пръстен на фона на приказната гледка от най-високата точка на виенското колело.
Нататък е ясно.

# 85
  • Мнения: 757
Ако ви трябват подаръци за гостите на сватбата ви сме насреща Joy Heart
Ще се включа и аз, тъй като съм от прясно сгодените, които с умиление си спомнят онзи момент.
Миналото лято отскочихме до Сардиния за кратка почивка - любимия ми градски туризъм, съчетан със знойни живописни плажове - муцка!
Започнахме да обикаляме столицата още от ден 1 и още тогава видяхме страхотно огромно виенско колело на пристанището, с гледка към старата историческа част на града и си казахме, че ще отделим време, за да се качим на него. Разхождаме се единия ден и се почна "Ще се качим ли на колелото?", "Кога ще се качим?", "Хайде днес да се качим!". И това се повтаряше всеки ден по няколко пъти.
Отделихме една вечер, в която вече си казахме, че е време да се качим, тъй като дните в Сардиния се изтъркулваха един след друг неусетно и вече бяхме преполовили нашата почивка.
Още миг след завъртането на колелолто, половинката ми започна да ми задава въпроси, които някак ми се струваха ненужни в точно този момент като: "Обичаш ли ме?", "Много ли?", "Ние заедно ли сме? (WTF)", "Ние заедно ли ще бъдем? (Също WTF)" и накрая "Ти моята жена ли си?", който вече беше придружен с кутийка и пръстен на фона на приказната гледка от най-високата точка на виенското колело.
Нататък е ясно.

Общи условия

Активация на акаунт