Случи ми се нещо странно XXII

  • 84 561
  • 739
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 780
Хайде цоп, и с пожелания да ви се случват все повече и повече странни неща! 😁
Да не се кълнем моля 😂 че аз темата я чета предимно вечер и мм като е командировка е цяло предизвикателство. Особенно с пукащия ми посред нощ таван 😂😂😂

# 16
  • Мнения: 154
Цитат на: hellooooo в вт, 14 яну 2020, 16:15
Цитат на: miamim в вт, 14 яну 2020, 15:06
Какво му е на този час?

Според сина ми и разни клипчета в Youtube  3 a.m.  бил часът на Дявола .

Може ли с няколко думи повече, не ми се гледат клипчета, избягвам да гледам страхотии.

От 00.00 ч. до 3.00 ч. са часовете в които човек има власт над отвъдното, тъмните сили. Това са така наречените вещерски часове. В тези часове се извършват ритуали свързани с тъмните сили. Появата на духове , тропане или подобно в тези часове не е страшна, може да се контролира или е свързана с някакво предупреждение.  
След 3.00 ч. настъпва най-тъмният час. Тогава тъмните сили властват и е най-тънка енергийната "завеса" между световете.  В "най-тъмният" час са регистрирани най-много смъртни случая в болниците и изобщо смърт. В "най-тъмният" час нямаш власт да ограничиш отвъдните/тъмните сили. Появата на нещо необяснимо в този час е неконтролируема и винаги плашеща. Играят, хранят се с отрицателните енергии от предизвикания страх и отрицателни емоции.

# 17
  • Мнения: 2 489
Що ги пишете тия работи,да филмирате съвсем хората
Към 2 часа има спадане на КЗ.Ако падне много,рефлекторно може да се покачи доста .Тогава има сърцебиене,изпотяване и мозъкът опитва да събуди тялото .От тези симптоми ,в състоянието на дълбок сън ,може да се сънуват разни неприятни сънища.
Към 4- 5 часа в кръвта се изсипват 4-5 вида стресови хормони които подготвят тялото за събуждане и активност.Те повишават кръвното ,пулса ,кръвната захар.Тези хормони са адреналин ,кортизол,инсулин,хормона на растежа и още един,който съм забравила. При това положение ,като нищо, едно високо кръвно може да предизвика смърт .
На сина ми като малък ,често започваше да му тече кръв през носа в ранни зори.

# 18
  • Мнения: 541
Не знам дали случката ми е странна или просто е плод на моите страх и въображение (особено страхът...) С приятеля ми от около 3 месеца живеем в къща, която е по наследство. Родителите ми се грижеха за двойка наши възрастни роднини, които починаха - жената преди около 8 години, а мъжът в началото на миналата година. Нямаха никакви наследници и бяха предложили на нашите да се грижат за тях, като им оставят къщата си.
Та една вечер съм сама в лятната кухничка, а тя е с остъкление и да не ви казвам как всяка вечер се оглеждам като лалугер. И върша си аз работата, кучето беше с мен, двете котки, ръгам си дръвца в печката и по едно време не знам защо поглеждам към вратата. Виждам нещо, образ, лик. Ама реших, че си измислям и погледнах пак, за да се убедя. И... това беше лицето на нашия роднина. Не мога да опиша какво изпитах, веднага звъннах на приятеля ми да се прибере. А бе умрях от страх. Разтреперах се, не бях на себе си. После се оказа, че всъщност една чиния на сушилника се е отразила на стъклото. Ама как се заформи тоя образ, съзнанието ми ли си го доизмисли?  За мен остава загадка. Просто не очаквах да видя нещо подобно и никога не ми се е случвало. И от тогава все гледам към вратата от страх. Но пък нали животните са по-чувствителни, как не реагираха. Не знам, не знам.

# 19
  • Мнения: 2 015
Скрит текст:
Не знам дали случката ми е странна или просто е плод на моите страх и въображение (особено страхът...) С приятеля ми от около 3 месеца живеем в къща, която е по наследство. Родителите ми се грижеха за двойка наши възрастни роднини, които починаха - жената преди около 8 години, а мъжът в началото на миналата година. Нямаха никакви наследници и бяха предложили на нашите да се грижат за тях, като им оставят къщата си.
Та една вечер съм сама в лятната кухничка, а тя е с остъкление и да не ви казвам как всяка вечер се оглеждам като лалугер. И върша си аз работата, кучето беше с мен, двете котки, ръгам си дръвца в печката и по едно време не знам защо поглеждам към вратата. Виждам нещо, образ, лик. Ама реших, че си измислям и погледнах пак, за да се убедя. И... това беше лицето на нашия роднина. Не мога да опиша какво изпитах, веднага звъннах на приятеля ми да се прибере. А бе умрях от страх. Разтреперах се, не бях на себе си. После се оказа, че всъщност една чиния на сушилника се е отразила на стъклото. Ама как се заформи тоя образ, съзнанието ми ли си го доизмисли?  За мен остава загадка. Просто не очаквах да видя нещо подобно и никога не ми се е случвало. И от тогава все гледам към вратата от страх. Но пък нали животните са по-чувствителни, как не реагираха. Не знам, не знам.
Пауло Коелю, преди да стане известен, е директор в звукозаписна компания с мечта да бъде писател / когото пришиха на манекенките/. За да открие сила и увереност в себе си, прави 800км-вото пътешествие до Сантяго де Компостела. Пътят /пешком/ описва в първата си книга * Дневникът на един маг*.
Вървейки сам в непозната местност, среща огромно черно куче, с което се бори, дявол/ предрешен като циганин/ и прочие странни неща. Има много литературна хиперболизация , но е интересно това, което той казва в крайна сметка.
*Разбрах, че страхът може да се материализира*.
По себе си зная, че страх ли ме е от нещо, то неизбежно ще се сблъскам с него/дотук без пропуск/, тоест мозъкът ни дава база да наострим сетива и  тяло, за да срещнем онова, което е подготвил. Дори да е само фикция или илюзия.

Ликът  в стъклото е имал физическото си обяснение - отражението на чинията, но мозъкът е формирал друго възприятие. Нали казвате, че предварително доста сте го подгрели с треперене,....е, накрая мозъкът е удовлетворил очакванията .

Последна редакция: нд, 19 яну 2020, 20:09 от Walnuss

# 20
  • Мнения: 541
Много сте права! Искрено благодаря за отговора! Да си призная изпитвах голям страх от пободни случки, поради факта, че в тази къща е починал човек.

# 21
  • Мнения: 22 867
Аз пък съм някаква наопаки, не ме е страх от това, че някой бил починал, случвало ми се е подобно нещо в чужда къща, точно така ми се привидя образа на жената, починала наскоро /затова и бях в къщата, да не е сама приятелка/, но си казах: "дошла е да си види къщата милата баба", наистина не се стреснах. Имаше красиво огледало, в интересна форма с рамка, оглеждах се и в един момент зад мен, в дълбочина, назад някъде, ми се привидя лицето. Не помня мислила ли съм нещо в тоя момент, какво е било. Обърнах се, нищо нямаше, разбира се. Преди два месеца си отиде четириногото ми приятелче, ако знаете как само искам някак да го видя, да ми се привиди или да си дойде като такъв образ, ама........не се получава.

# 22
  • Мнения: 2 015
Много сте права! Искрено благодаря за отговора! Да си призная изпитвах голям страх от пободни случки, поради факта, че в тази къща е починал човек.

Били са възрастни хора починалите, сами са съзнавали, че краят им не е далече и са избрали кой да ги изпрати в дългото пътешествие. Както и да дарят къщата/ огромен капитал в днешно време/ на родителите Ви.
В дългогодишни наследствени жилища все някой някога е умирал в годините.
Вероятно са спазени всички ритуали по изпращането на бившите собственици, както и освещаването на дома преди да се нанесете.
Ако не сте, нека свещеник/ или от каквато религия сте/ благослови дома за новия живот, който ще кипи в него.
И не се страхувайте от посещението на тези хора, реалността е много по-страшна.

# 23
  • The Big Apple
  • Мнения: 23 522
Лабрекс, включвам се само да изкажа съболезнования, знам колко е тежко да изгубиш домашен любимец, те са част от семейството и загубата не може да се преодолее, просто свикваш с времето, не забравяш, но се адаптираш, вярвам, че един ден отново ще ги видим.
След като почина нашето момче го сънувах, дойде вкъщи, разходи се, но не можех да го докосна, колкото и да исках не успявах, беше добре, това ми даде сили да продължа, нищо че е само един сън, вярвам, че той е добре и вече не го боли, любовта, която изпитвам към него е неизмерна, дори и след смъртта му.

# 24
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Лабрекс, включвам се само да изкажа съболезнования, знам колко е тежко да изгубиш домашен любимец, те са част от семейството и загубата не може да се преодолее, просто свикваш с времето, не забравяш, но се адаптираш, вярвам, че един ден отново ще ги видим.
След като почина нашето момче го сънувах, дойде вкъщи, разходи се, но не можех да го докосна, колкото и да исках не успявах, беше добре, това ми даде сили да продължа, нищо че е само един сън, вярвам, че той е добре и вече не го боли, любовта, която изпитвам към него е неизмерна, дори и след смъртта му.

Ивекс, не си представяш какъв огромен и хич не бял завид изпитвам! Не мога да сънувам аз, пет съня имам в живота си /май са три/ дето ги помня и си ги премислям, никой и нищо не сънувам, такъв съм пън. А, и хайде да го напиша, може и за странно/ст моя/ да мине, в моменти, когато направо ме боли и сърце и всичко, като си мисля за Рексунко, се появява една мушица, малка такава, абе нормална муха. Хвърчи около мен, каца ми на ръката, по бюрото с клавиатурата и най-чудното - не ме дразни. А съм голям мухомразец и ги трепя на поразия. Тая мушица я нарекох душицата на Рекс и като изчезне за някое време, направо ми липсва. Детето чете някъде, че мухите живеели кратко, не помня колко каза, и то при благоприятни домашни условия, навън още по-кратко. Мушицата вече втори месец си лети вкъщи и ме наобикаля. Абе, някакви липси запълвам с нея аз, ама......За друго куче не мога и да помисля, отвътре не ми иде, тъгувам си за Рекс и това е. Та така.........

# 25
  • Viena
  • Мнения: 3 579
Мерси за темата.

# 26
  • Мнения: 32
simonazh, споко сама си се филмирала. Ако беше духа на починалия животните ти щяха да реагират.

# 27
  • Мнения: 541
Walnuss, изпратени са подобаващо. Почитаме паметта им, ходим до гробищата.
Но пък не сме освещавали къщата. Правим ремонт, за да обособим нормално място за спане и къпане поне в началото, но сме в застой. Та си мисля, че е добре поне да завършим една стая, че тогава.

# 28
  • Мнения: 222
Когато бях малка сънувах как баба ми е починала и като се събудих всичко се повтори...до ден днешен сънувам неща които се случват 🙄 а странни случки имам много но не и време да пиша в момента...кошмари сънувам най-често в стари сгради (дори и добре ремонтирани но със стари прикрити основи) не го мисля...даже забравям за кошмарите докато не се събудя от такъв и да осъзная че е защото съм в такава зграда а последно се случи в един хотел в София

# 29
  • Мнения: 35
Що ги пишете тия работи,да филмирате съвсем хората
Към 2 часа има спадане на КЗ.Ако падне много,рефлекторно може да се покачи доста .Тогава има сърцебиене,изпотяване и мозъкът опитва да събуди тялото .От тези симптоми ,в състоянието на дълбок сън ,може да се сънуват разни неприятни сънища.
Към 4- 5 часа в кръвта се изсипват 4-5 вида стресови хормони които подготвят тялото за събуждане и активност.Те повишават кръвното ,пулса ,кръвната захар.Тези хормони са адреналин ,кортизол,инсулин,хормона на растежа и още един,който съм забравила. При това положение ,като нищо, едно високо кръвно може да предизвика смърт .
На сина ми като малък ,често започваше да му тече кръв през носа в ранни зори.

Благодарение на поста ви си обясних доста мои нощни терзания.
Искрено ви благодаря.

Общи условия

Активация на акаунт