Ето я и моята историйка: съученик ме потърси преди 3,4 месеца да излезем и с радост приех.Човечето е тип Фики Стораро и хич не ми се ядва,но е добряк.Настрани външността,че не ми допадна и на приказка-факт.
.Харесвам интелигентни мъже,не с повърхностни знания а по -задълбочени ,иска ми се да имаме общи интереси и мнения -не за всичко но за по-важните неща в живота.Не обичам грубияни и грубо изразяващи се мъже..та пича не отговаря на нито едно от изброеното и след първата среща се чудех дали да дам шанс ,за да видя някое качество ..
Той писа след седмица и реших да излезем (да подчертая ,че хич не съм го търсила след ч среща) и се съгласих и това беше грешката ми..На втората среща след 2 чаши вино го галих по ръката но нищо повече от това не се е случило но той нещо си въобрази и не мога да се оттърва оттогава,
Обаче след тази среща човека започна да пише да звъни и аз трябваше да оправям кашата и вече 3 мес не мога да я оправя.Няколко пъти му казах че съм заета и не е удобно .Той уж разбра но не се примири и реши ,че погалването по ръката трябва да има продължение и всяка седмица може по веднъж да е но ше пише ,ще звънне да пита за излизане и аз да му откажа!
.Ами спри се ,братче най-накрая!Режа го сума пъти за 2 месеца,но е решил да е тъп и упорит и вече се чудя дали да не го блокирам,че не само че не ми е до него ,но нито искам да му казвам разни гадни неща,нито директно да му кажа ч не е мой тип и е досаден...
Не ми се иска да обиждам,но като няма разбиране понякога се налага и сякаш нарочно провокира.Не искам да си представям какво щеше да е ,ако бях правила нещо повече.Щеше да ме преследва!