Изобщо не си представям как ще го гледат тоя човек. Мъжът на анонимната трябва да прояви разум. Хубаво е, че има повече роднини намесени. Финансово ако си разпределят грижите ще им е една идея по-леко.
- Публикувана: 1 ян. 2020, 11:13 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2021, 12:15 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2020
Площта не е достатъчна. Парите вероятно също. Близките искат да се отърват и са готови да тропосат болния изцяло на сина му. У Анонимна няма и капка желание да помага.
Решението е от ясно по-ясно. Анонимна с детето си събира багажа и минава десетте километра обратно до дома си. Тия 10 км като нищо може да са и отделни квартали в един град. Но и да не са, все тая. Остават си гаджета на думи, всеки си живее живота и няма травмирани тинейджъри. Мъжът, като види какво чудо е да опъва самичък, сигурна съм, че набързо ще ревне и ще строи роднините си да поемат и те отговорност. А и така е правилно, все пак е родител, не може да си измият ръцете. Трябва да се погрижат. Всички.
Анонимна, предложи на мъжа си да се съберат на семеен съвет роднините и да обсъдят възможността за хоспис или целодневна грижа в дома на болния. Явно има дом щом досега е живял сам. Това звучи като оптималния вариант. Но се пригответе да се разделите със стабилни суми месечно и там вече е хубаво ти също да бъдеш съпричастна. Все пак тоя мъж си го взела с ясната идея за наличието на болен възрастен и че това в един момент ще изисква отношение.
Решението е от ясно по-ясно. Анонимна с детето си събира багажа и минава десетте километра обратно до дома си. Тия 10 км като нищо може да са и отделни квартали в един град. Но и да не са, все тая. Остават си гаджета на думи, всеки си живее живота и няма травмирани тинейджъри. Мъжът, като види какво чудо е да опъва самичък, сигурна съм, че набързо ще ревне и ще строи роднините си да поемат и те отговорност. А и така е правилно, все пак е родител, не може да си измият ръцете. Трябва да се погрижат. Всички.
Анонимна, предложи на мъжа си да се съберат на семеен съвет роднините и да обсъдят възможността за хоспис или целодневна грижа в дома на болния. Явно има дом щом досега е живял сам. Това звучи като оптималния вариант. Но се пригответе да се разделите със стабилни суми месечно и там вече е хубаво ти също да бъдеш съпричастна. Все пак тоя мъж си го взела с ясната идея за наличието на болен възрастен и че това в един момент ще изисква отношение.
Най-доброто решение за всички е родителят на мъжа да остане в дома си, а синът и другите му деца ако има такива да направят справедлив график да го гледат в дома му. И може да включат в този график и платена грижа.
В тази връзка е желателно авторката на питането да подкрепи мъжа си като не се намесва по отношение на времето и средствата които той ще вложи в обгрижването на баща/майка си. При добро желание може да се включи в грижите за него като приготвя по-голямо количество храна, която мъжът й да занесе на болния.
За мен хосписа е решение само за болни хора, останали без близки, които да се погрижат болния да получава грижи в дома си.
В тази връзка е желателно авторката на питането да подкрепи мъжа си като не се намесва по отношение на времето и средствата които той ще вложи в обгрижването на баща/майка си. При добро желание може да се включи в грижите за него като приготвя по-голямо количество храна, която мъжът й да занесе на болния.
За мен хосписа е решение само за болни хора, останали без близки, които да се погрижат болния да получава грижи в дома си.
Данна, мои близки платиха на хоспис в който за 6 дни умориха техния родител, а прибраха такса за цял месец най-нагло. При това лекар от спешното, собственик на хосписа ги убеди да го закарат там. Така че не бери грижа. Организацията ще бъде направена стига човека да има средства да плати. Така че при невъзможност лично да полагам грижи ще плащам на конкретен човек да ги полага в дома на болния вместо да платя на хоспис.
А, какъв е смисълът да живее дълго след като е неизлечимо болен и се мъчи? Гаден, непълноценен живот, пък много хуманно да живее дълго, нищо че не помни и собственото си име. Това живот ли е изобщо?
Най-доброто решение за всички е родителят на мъжа да остане в дома си, а синът и другите му деца ако има такива да направят справедлив график да го гледат в дома му. И може да включат в този график и платена грижа.
-------------
За мен хосписа е решение само за болни хора, останали без близки, които да се погрижат болния да получава грижи в дома си.
-------------
За мен хосписа е решение само за болни хора, останали без близки, които да се погрижат болния да получава грижи в дома си.
Всеки знае кое е най-доброто от морална гледна точка.
А, само който се е сблъсквал с такава ситуация, знае колко невъзможно е за 90% от хората да го изпълнят това "най-добро".
Ако болният е на легло, все някак се постига, но ако е на крака, но с някое от дементните състояния, идва момент, в който не може да го гледат вкъщи, освен ако не напуснат работа едно 4 човека, които да се въртят денонощно. За да не го оставят и минута без надзор.
А, какъв е смисълът да живее дълго след като е неизлечимо болен и се мъчи? Гаден, непълноценен живот, пък много хуманно да живее дълго, нищо че не помни и собственото си име. Това живот ли е изобщо?
Не е, ама ей-сега ще ти скокнат, че си бездушна.
мхм...от 20 години.
От 4 сме заедно.
От 4 сме заедно.
Да, за толкова време връзка и познанство, няма как да не е знаела, че има болен родител, и то от нещо нелечимо, за което се очаква да стане по-зле. Трябвало е преди да тръгне да се мести с детето, да си прецени дали може да понесе такова нещо. Ако не сега, щеше да се случи в близко бъдеще зазляването и няма как да не я засегне и нея, каквото и решение да се вземе, ако са семейство. Все ще изтичат пари и време. И сега не знам какво очаква да стане през този месец, че чака и си заравя главата в пясъка нещата някак да се оправят сами. Особено ако има замесени някакви имотни въпроси и задължения за гледане, нищо чудно пък да се окаже ангажимент на семейството на този, който е приел подобна сделка, а не на всички деца на болния.
Нашият близък беше на периоди, в които си беше съвсем адекватен, и такива в които не беше. Аз не си представям в такива случаи евтаназията като нещо полезно и необходимо за болния.
А, какъв е смисълът да живее дълго след като е неизлечимо болен и се мъчи? Гаден, непълноценен живот, пък много хуманно да живее дълго, нищо че не помни и собственото си име. Това живот ли е изобщо?