Дали е време за второ дете?

Това е и моето мнение.
И малката и голямата разлика между децата имат своите предимства и недостатъци. Бременността след 30 години също.
На първо място говори с мъжа си, виж той какво мисли по въпроса и решавайте заедно.

Моето също е почти на 3 имам и малко бебе . На моменти като вземат да се тръшкат се чудя дали без деца не е по- добре ...
Зависи и на колко си години .
Аз първото го родих на 26 и съм имала още време , не че съжалявам сега де ..
Всеки си решава кога да бъде .
Ако сега трябваше да забременявам и раждам не би ми се занимавало тепърва или просто реших , че вече децата ми са достатъчни ..

Точно поради същите причини чаках, отлагах, страдах за което.... и се получи разлика 10 години. Ами искам да кажа, че въпреки, че са еднополови - момичета, в момента зее пропаст между тях. Разминаха се тотално в детството си. Надеждата ми е в по-късни времена да си станат близки.

Разлика от три години  според мен е  ужасна особено ако си гледате децата сами,  с мъжа си. Онова на градина се скъсва от боледуване,  а с него и бебето кара всички грипове и шарки. Ако пък тепърва голямото е тръгнало на / ясла градина може да има тежки моменти с адаптацията.  Ревността и чувството че вече не е едно на мама и татко направо на моменти направо го подлудяват.  Майката нито може да спи, нито да обърне внимание на децата . Голямото е пренебрегнато , малкото също. На голямото му казват - отстъпи ти си батко / кака а това е страшна глупост. Общо взето се получава , че удобството на такава разлика е само в очите на околните.
Освен това братята и сестрите които не са близнаци или породени няма как да имат общи интереси. Някъде до към 18-19 години разликата дори от една година между два индивида е осезаема.

Що се касае до близостта между децата с по- голяма разлика ,тя се възпитава от родителите. Децата не се раждат научени да обичат. Ние ги обичаме безапелационно. Това дали ще обичат нас и дали ще бъдат близки с братята и сестрите си зависи от нас. Ние можем да ги сближим но и ние сме причина ако са разделени.фактът че са роднини не означава абсолютно наличие на любов и привързаност. Тя се изгражда , възпитава, затвърждава.

И аз бях решила децата да са с малка разлика, и ми се искаше да забременя по рано, когато по голямото беше на 2-3 години точно за да играят заедно. Обаче за тези неща, разбира се, не решаване ние. Това че решиш да чакаш не означава че ще забрвменееш веднага като спрете да се пазите. Ние така, второто дете го правихме 4 години. Според мен ако искате дете, действайте. Ако ви спират обстоятелства, може като при нас да се окаже че подходящият момент миже и да не настъпи. А не знам в този договор не можеш ли да излезеш майчинство. Това не е обстоятелство, което мижеш да планираш. Ако започнеш там работа и си счупиш крак примерно, ти няма да прекратиш правоотношението. Според мен същото е с майчинството. Няма да им обясняваш че планираш бременност, това са лични мотиви.
А на работа не сме чак толкова незаменими колкото си мислим.

От позицията на имаща сестра с разлика година и два месеца, както писах по-назад, да кажа, че изобщо не е задължително близката възраст да ни направи с общи интереси. Ние с моята сестра баш в пубертета и малко преди него се карахме като куче и котка, деляхме жестоко вещи, приятели и компании. Станахме си истински близки едва след това. Така че хич недейте лежа на това ухо, че близката възраст води автоматично до близки и топли отношения.

Съгласна напълно с това, което е написала _re_ge.

Нямам брат или сестра, но моята най-близка приятелка в училище имеш сестра с едн година по-голяма. На такива боища, скандали и чудесии съм ставала свидетел. Не можеха да разделят парцалките, гримовете и общо взето всичко. Някъде 11-12 клас се посближиха.

Аз пък това с близосттта между братя или сестри изобщо не го разбирам. Защо е задължително да са близки, да имат еднакви пирятели и интереси? Всеки човек си е отделен характер, харесва отделни неща, има си своите приятели. Познавам сестри, които са толкова близки, че буквално са, като скачени съдове. А са с 6 години разлика. Ами и двете останаха без мъже накрая, защото на мъжете им писна от това сестрите постоянно да се влачат в комплект - по празници, по почивки и т.н. Аз под близост разбирам, ако единия има нужда от някаква помощ в даден момент, другия да му помогне. А не да са постоянно заедно, да си играят заедно или да са в една компания заедно.
Голямата разлика /според мен/ е по-удобна и за майката, и за децата. Защото по-голямото дете може по-лесно да разбере, че в точно този момент мама трябва да обърне внимание на бебето, защото е малко. На едно 2 - 3 годишно дете трудно ще му го обясниш това. Започва да ревнува, да се тръшка и става още по-страшно в един момент. Това с "да си играят заедно" не е масово. Че те дори близнаците се карат, бият и разправят постоянно.
Всеки сам си преценява каква да е разликата - никога няма гаранция, че по-малка или по-голяма разлика е по-добре

И ние сме със 7год и се скъсах да ревнувам. Мнението на психолог беше "акО мислят майките , че с голямата възраст ревността е по-малка, не е вярно. Даже 15години разлика може да провокира сериозна ревност". За 1-2г разлика съм съгласна, че е много трудно.

Ако и двамата искате второ дете, не смятам, че страничните обстоятелства могат да ви спрат. Желанието за дете обикновено е повече емоционално решение и в по-малка степен прагматично. Ако искаме на нас да ни е удобно и спокойно, е най-добре или изобщо да нямаме деца, или да имаме само едно. Аз съм на принципа, че щом така го чувстваме с мъжа ми, то така е най-правилно.

За мен, най-добрата разлика между първото и второто е между 2 и 4 години. Според психолозите, идеалната разлика е 3 години.

Както се вижда от подписа ми, имам момиче на 3г и бебе на 8 месеца. Разликата им е 2г. и половина. Трудно е с такава разлика-физически и психичесси изтощаващо. Същевременно, обаче, е много хубаво децата да са по-близки по възраст. Каката много обича бебето и го приема за част от семейството. Иска да ми помага за него, пее му и си играе с него, а той подивява от радост, като я види. Ревност не е имало, сега вече дори не помни, че някога е била сама. Това за нея е нормалната ситуация и не е имало голям период, в който да свиква с появата на бебето. Всъщност предпоставка за ревност има при по-голямата разлика, когато по-голямото дете е осъзнато и по-трудно възприема появата на бебе. То ясно помни периодът, в който е било само' дете и цялото внимание и грижа са били за него. Обсъждала съм въпроса с други майки и съм установявала, че в по-честия случай, колкото по-голяма е разликата, толкова повече ревност може да се появи.

Колкото до личния комфорт, трудно е да си бременна с малко дете и също са трудни първите месеци на недоспиване. Лека полека, обаче, нещата влизат в релси. Сега, като се обърна назад, се радвам, че съм родила вече и второто, а не тепърва да забременявам. Времето ми мина неусетно, защото е доста натоварено с две деца и не усещаш как лети. Но човек трябва да е много отдаден на децата за да е готов да пренебрегне личния си комфорт за няколко години, докато поотраснат малко.

Второто дете се гледа много по - лесно .
И при нас ревност нямаше .
То с едно е зор , пък дали ще е едно или две няма голяма разлика .
Помисли дали ти се минава пак през всичко отново .

Това подчертаното пък изобщо не е вярно. С едно дете все едно си без дете - можеш да му дадеш цялото внимание само на него. С две деца става пълна лудница - чудиш се на кое по-напред да обърнеш внимание. А пък като се уцелят двете да са болни сигурно майката трябва да се клонира и по възможност с допълнителен чифт ръце. С три пък направо не мога да си представя какво е

 Подкрепям
Особено понеже децата не са дини които просто трябва да се носят под една мишница. Всяко си е уникално и е дете тук и сега и си иска вниманието пак тук и сега а не когато майката  има време, шедулирайки между едното и другото отроче докато те и двете на практика са малки деца независимо че са с две /три години разлика. И не, не смятам че този начин на мислене възпитава егоисти. По-скоро другият начин на мислене възпитава социопати.

Напълно подкрепям. Моите деца са с 3,5 години разлика, без да сме го планували така, имам четири деца
Само ще кажа, че точно комбинацията между бебе и първолак е доста трудна.
Аз бих те посъветвала да имаш бебе сега, за да растат по-близки, а ти си достатъчно млада, за да мислиш за кариера и след второто

До личността е и до отношението на родителите към децата. Как се определя близостта между братя и сестри на база разликата в годините им?
С брат ми имаме 7 години разлика, той ми е най-добрият приятел, отраснали сме заедно в различни компании, понякога в една. Единственото разминаване беше, когато бях на около 10, той на 17 и после като му мина пубертета, моят  настъпи и си беше супер. Като малки се биехме, но бяхме голяма партия пред нашите и те помогнаха много това да е така. Така че децата няма какво да ги мислите.


Според мен професията, за която се обучавате изглежда сериозна. Аз бих й дала шанс и по-нататък, когато се установя във фирмата, да правя опити за бебе, пък както дойде. Едва ли има ,,подходящ момент за бебе”, но понякога и професионалните възможности не идват втори път.